Откъс от "Чернобилска молитва" на Светлана Алексиевич

Издателство "Парадокс"

Издателство "Парадокс"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Чернобилска молитва", с автор Светлана Алексиевич, предоставен от Издателство "Парадокс"


"Чернобилска молитва" на нобеловия лауреат Светлана Алексиевич най-после на български!


На 26 април 1986 г. в 1 часа 23 минути 58 секунди серия от взривове разрушава реактора и зданието на ІV енергоблок на Чернобилската АЕЦ, разположена близо до беларуската граница. Чернобилската катастрофа става най-голямата техногенна катастрофа на ХХ век.




За малката Беларус (с население 10 млн. души) това е национално бедствие, макар че самите беларуси нямат нито една атомна централа. Тя все така си е аграрна страна, с повече селско население. 23% от територията ѝ е заразена с радионуклиди. За сравнение: в Украйна е заразена 4,8% от територията, в Русия – 0,5%.


Светлана Алексиевич е в района на Чернобил в първите дни след аварията – въпреки това са ѝ необходими 11 години, за да напише книгата си – тя вижда бял свят през 1997 г. и е преработена от писателката през 2013 г.


"Ако по-рано, когато пишех книгите си, се бях вглеждала в страданията на другите, то сега аз и моят живот бяхме станали част от събитието."


"Аз съм свидетел на Чернобил... Най-важното събитие на двадесети век, въпреки страшните войни и революции, с които ще бъде помнено това столетие. Минаха повече от двайсет години от катастрофата, но досега въпросът за мен е: за какво свидетелствам – за миналото или за бъдещето? Толкова е лесно да се подхлъзнеш на баналността... На баналността на ужаса... Но аз гледам към Чернобил като начало на новата история, той не е само знание, а и предзнание, защото човек е встъпил в спор с предишните представи за себе си и за света."


"Нощта на 26 април 1986 година... За една нощ се преместихме в друго място в историята. Направихме скок в нова реалност и тя, тази реалност, се оказа по-висока не само от нашето знание, но и от въображението ни. Скъса се времевата връзка. Миналото изведнъж се оказа безпомощно, в него нямаше на какво да се опреш, във вездесъщия (както вярвахме) архив на човечеството не се намериха ключове, за да се отвори вратата.


Неведнъж в онези дни чувах: "нямам думи, за да предам това, което видях и преживях", "никой по-рано не ми е разказвал такова нещо", "в нито една книга не съм чел за това и в киното не съм гледал". Между времето, в което стана катастрофата и времето, когато почнаха да разказват за нея, имаше пауза. Момент на онемяването... Него всички го запомниха..."


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Чернобилска молитва" на Светлана Алексиевич


Възхитата от тъгата


Монолог за онова, което не знаехме: че смъртта може да бъде толкова красива
"Първите дни най-важният въпрос беше: "Кой е вино¬вен?". Трябваше ни виновник...
После, когато научихме повече, започнахме да ми¬слим какво да правим. Как да се спасим? Сега сме се при¬мирили с мисълта, че това няма да стане за година или две, а след много поколения, почнахме мислено да се връщаме назад, да обръщаме страница след страница...


Това се случи в нощта на петък срещу събота... Су¬тринта никой нищо не подозираше. Изпратих сина си на училище, мъжът ми отиде до фризьорския салон. Пригот¬вях обяда. Мъжът ми се върна скоро... Върна се с думите: "В атомната има някакъв пожар. Има нареждане да не се изключва радиото". Забравих да кажа, че живеехме в При¬пят, недалеч от реактора. Досега пред очите ми е ярко¬малиновата светлина, реакторът сякаш светеше отвътре. Невероятен цвят.


Това не беше обикновен пожар, а някак¬во сияние. Красиво. Ако оставим настрана всичко остана¬ло, беше много красиво. Нищо подобно и на кино не бях виждала, с нищо не можеше да се сравни. Вечерта хора¬та се изсипаха на балконите, който си нямаше, отиде при приятели, познати. Ние бяхме на деветия етаж, прекрасно се виждаше. По права линия са три километра. Изкарва¬хме децата, вдигахме ги на ръце: "Виж! Запомни!". И това бяха хора, които работеха на реактора... Инженери, ра¬ботници...


Имаше и учители по физика... Стояха в черния прах... Разговаряха. Дишаха. Наслаждаваха се. Някои бяха пропътували десетки километри с коли, велосипеди, за да го видят. Не знаехме, че смъртта може да е толкова кра¬сива. Но не бих казала, че няма мирис. Не е пролетен или есенен мирис, а нещо съвсем друго, и мирис на пръст не беше... Не...


Дращеше в гърлото, а сълзите сами напираха в очите. Не спах цялата нощ и слушах как съседите отгоре тропаха, те също не спяха. Нещо местеха, чукаха, може би са си събирали багажа. Облепваха прозорците. Потиснах главоболието с цитраном. На сутринта, когато се разви¬дели, се огледах наоколо, не съм го измислила нито сега, нито преди, а тогава го почувствах: нещо не е наред, нещо се е променило. Съвсем. В осем часà сутринта по улици¬те вече ходеха военни с противогази. Когато видяхме по улиците войниците и военната техника, не се изплашихме, напротив, успокоихме се. Ето, армията е дошла на помощ, всичко ще бъде наред. Нямахме си и понятие, че мирният атом също убива... Че е можело целият град да не се събу¬ди оная нощ... Под прозорците се носеше смях, свиреше музика.


Цял следобед по радиото съобщаваха да се готвим за евакуация: ще ни отведат за три дни, ще изчистят, ще про¬верят. Сякаш и сега чувам гласа на диктора: "евакуация в близките села", "не вземайте домашните животни", "събе¬рете се пред входовете". На децата казаха задължително да вземат със себе си учебници. Мъжът ми все пак сложи в чантата документите и сватбените ни снимки. А един¬ственото, което взех аз, беше един газен шал, в случай че времето се влоши.


От първите дни почувствахме, че сме чернобилци, че вече сме отхвърлените. Страхуват се от нас. Автобусът, с който пътувахме, спря през нощта в някакво село. Хората спяха на пода на училището, в клуба. Нямаше къде да се свием. И една жена ни повика при себе си: "Елате, ще ви постеля леглото. Жал ми е за момченцето ви". А другата, която беше до нея, я дърпаше: "Ти си луда! Те са зараз¬ни". Когато се заселихме в Могильов и синът ни тръгна на училище, още първия ден влетя вкъщи с плач...


Сложили го заедно с някакво момиченце, а то не искало, защото той е радиоактивен, ако седиш с него, може да умреш. Синът ми беше в четвърти клас и така се случи, че в класа си той беше единственият чернобилец. Всички се страхуваха от него, наричаха го "лампичка", "чернобилски таралеж"... Изплаших се, че така бързо му свърши детството.


Отдалечавахме се от Припят, а насреща ни се дви¬жеха военни колони. Бронирана техника. Беше страшно. Неразбираемо и страшно. Но не ме напускаше чувство¬то, че всичко това се случва не с мен, а с някого другиго. Странно чувство. Самата аз плачех, търсех храна, място за спане, прегръщах и успокоявах сина си, а отвътре имах – даже не мисъл, а някакво непрестанно чувство, че съм просто зрител. Че гледам през прозореца... Че виждам ня¬кого другиго...


Едва в Киев ни дадоха първите пари, а с тях нищо не можеше да си купиш: хиляди хора бяха вдигна¬ти от родните им места, всичко беше изкупено, изядено. Много хора получиха инфаркти, инсулти – направо там, по гарите, в автобусите. Мен ме спаси мама. За дългия си живот неведнъж е оставала без дом, без собствено имуще¬ство. За пръв път я репресирали през трийсетте години, взели ѝ всичко: кравата, коня, къщата. Втория път – по¬жар, само мен, малката, ме е изтръгнала от огъня: "Трябва да го преживееш – утешаваше ме. – Нали сме живи".


Спомних си... Седяхме в автобуса. Плачехме. Един мъж на първата седалка на висок глас ругаеше жена си: "Глупачка такава! Всички са си взели поне някакви вещи, а ние се натоварихме с трилитрови буркани". Жена му решила, че като така и така пътуват с автобуса, пъ¬тьом ще остави на майка си празните буркани за туршии. До тях лежаха огромни издути мрежи, през целия път се препъвахме в тях. Те така и пристигнаха в Киев, с тези буркани.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на danvan
    danvan
    Рейтинг: 1686 Неутрално

    Най черното престъпление на "братски" Кремъл ... Да крият катастрофата докато тогавашните ученици манифестираха под 24-майски радиоктивен дъждец ... За масово убийство трябва да ги съдят.

    Ние сме малък, но изключително прост народ. Sapienti Sat
  2. 2 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 5281 Неутрално

    В Руската Сатрапия, независимо от името й през вековете

    човешкият живот никога не е имал никаква стойност

  3. 3 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 4207 Неутрално

    Тези неща трябва да се знаят.

    Неотдавна друг ядрен самовар от съветско време изпусна мощен облак радиация край Челябинск, и по стар съветски обичай кагебейовете отново мълчаха ТРИ МЕСЕЦА като бити ***ове.

    Тази страна определено не е за хора.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  7. 7 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1799 Неутрално

    В Руската Сатрапия, независимо от името й през вековетечовешкият живот никога не е имал никаква стойност
    —цитат от коментар 2 на Hawaii


    Ми, както виждаш и те не са се интересували от собствения си живот, а кой е виновен, та да го пребият.

  8. 8 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1799 Неутрално

    Тези неща трябва да се знаят.Неотдавна друг ядрен самовар от съветско време изпусна мощен облак радиация край Челябинск, и по стар съветски обичай кагебейовете отново мълчаха ТРИ МЕСЕЦА като бити ***ове.Тази страна определено не е за хора.
    —цитат от коментар 3 на Norman Granz


    Ако си мислиш, че "самовар" означава миялна машина, в грешка си.

  9. 9 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 5281 Неутрално

    На вниманието на МОДЕРАТОРИТЕ и ФОРУМЦИТЕ

    Регистриран ДНЕС в 11ч. РУСКИ ТРОЛ с име

    protivbspdpsatak Рейтинг: 1851

    имитирайки името и аватара на друг ФОРУМЕЦ

    овонява ФОРУМА с простотиите си.

    НЕ МУ СЕ ВРЪЗВАЙТЕ

  10. 10 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 1636 Неутрално

    Този апокалипсис е предизвикан от безотговорност плюс некомпетентност.
    Така е устроена държавата на Съветите.
    Не че са нямали и специалисти, но отгоре са назначавали хаотично, шуробаджанашки!
    Фактът, който най-много ме потресе е, че когато специалистът, командирован от Москва отива на следващия ден да разследва какво се е случило, не могат да намерят най-важния уред – гайгеров брояч, който стоял ЗАКЛЮЧЕН В ШКАФ! Някъде! Не могат да измерят радиационния фон!
    Това в ядрена централа!?!?
    Дежурните ИДИОТИ решават на своя глава да направят тест на процеса, не както им е предписано, за да видят какво ще стане и как.
    Видяхме! Това е в общи черти причината!
    И преди съм писал също по въпроса - има документална книга от Медведев - Чернобилски дневник. Баба Цоцолана ме подсети навремето за името. Благодаря И!
    Алексиевич ни обръща душите ни по съвсем друг, болезнен начин на човек, който го изстрадва през детето си.
    Ужасът в Русия е без граници, съвсем по руски, както безкрайно и ненужно голяма им е страната!
    Жалки и нещастни, по руски образец.

  11. 11 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Тръпки ме побиха от откъса.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  12. 12 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4555 Неутрално

    "Мен ме спаси мама. За дългия си живот неведнъж е оставала без дом, без собствено имуще¬ство. За пръв път я репресирали през трийсетте години, взели ѝ всичко: кравата, коня, къщата. Втория път – по¬жар, само мен, малката, ме е изтръгнала от огъня: "Трябва да го преживееш – утешаваше ме. – Нали сме живи".

    Без коментар!

    klimentm
  13. 13 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3814 Неутрално

    До коментар [#10] от "Alexander97":

    "Алексиевич ни обръща душите ни по съвсем друг, болезнен начин на човек, който го изстрадва през детето си."

    Потвърждение на думите Ви е и романът на Св. Алексиевич „Цинковите момчета“. Темата - войната на СССР в Афганистан. За да не се разбере колко жертви дава Съв. съюз, погребват войниците почти анонимно, без почести, без разрешение родителите им да скърбят.
    Творчеството на Св. Алексиевич не може да се опише с една дума - худ. литература и не само - разследваща журналистика, документалистика и пр., но то въздейства с истинността си.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  14. 14 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1596 Неутрално

    Чела съм книгата на немски - много е силна, документална, разкази на очевидци и плаках почти през цялото време. Имаше много страшни неща в нея, но за това трябва да се пише и говори.
    Чудесно, че са я издали и на български.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  15. 15 Профил на hasmokar
    hasmokar
    Рейтинг: 653 Неутрално

    Посредствен , политизиран опит на писарушка за премиална угода на запада, но не и на обикновените пострадали. Бях в Русе студент и на 8.05 вече имахме лабораторно по изследване на поразени зеленчуци с Гайгер брояч. 7г.след това живях на 80км.от реактора и видях самоотвержена реакция от обикновените ликвидатори до ръководството. Магазините беха пълни с продукти,за каквито в БГ често нямаше.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK