"В кафенето на екзистенциалистите" (откъс)

Албер Камю в Стокхолм през 1957 г., малко преди да му бъде присъдена Нобелова награда за литература

© Associated Press

Албер Камю в Стокхолм през 1957 г., малко преди да му бъде присъдена Нобелова награда за литература



"Дневник" препечатва със съкращения текста от портала "Култура".


Париж, 1933 г. Трима млади философи седят в бар "Бек-дьо-Газ" на улица "Монпарнас" в Париж, обсъждат последните клюки и посръбват от специалитета на заведението – кайсиевите коктейли. Това са Жан-Пол Сартър, Симон дьо Бовоар и дългогодишният приятел на Сартър – философът Реймон Арон, който тъкмо ги запознава с концептуална рамка на нова наука, наречена феноменология. Ако беше феноменолог, казва той на Сартър, би могъл да философстваш за всичко, дори и за кайсиевите коктейли.


Тази идея толкова поразява Сартър, че той я интегрира в собствения си хуманистичен подход, чиито основни теми са свободата, личният избор и политическата ангажираност. Това ново философско движение ще се промъкне в джаз клубовете и кафенетата на Левия бряг, преди да намери своя път в света под името екзистенциализъм. Според някои изследователи екзистенциализмът е не толкова философия, колкото нагласа на духа и начин на живот.




Увлекателният разказ за раждането и развитието на екзистенциализма и феноменологията съчетава биографичната и философската линии с погледа на авторката Сара Бейкуел, която открива идеите на екзистенциализма като ученичка, впоследствие, под влияние на Сартър, учи философия в Есекския университет, за да се върне след десетилетия с нов прочит към старите си фаворити.


***


Книгата запознава с живота на Жан-Пол Сартър, Симон дьо Бовоар, Албер Камю, Мартин Хайдегер, Едмунд Хусерл, Карл Ясперс, Морис Мерло-Понти и други. С техните противоборства, любовни афери, съперничества и партньорства. "Ню Йорк Таймс" нарежда "В кафенето на екзистенциалистите" сред 10-те най-добри книги за 2016 г.. Преведена е на повече от 20 езика, а от есента на 2017 г. - и на български език.


ГЛАВА 11
CROISÉS COMME ÇA

В която екзистенциалистите се изпокарват заради бъдещето


"В кафенето на екзистенциалистите" (откъс)

© Издателство

В своя лекция, изнесена през 1951 г., Мерло-Понти споделя наблюдението, че двайсети век е дал на хората много повече поводи от всяка друга епоха да си припомнят колко "случайно" е тяхното съществуване, в каква степен са захвърлени на милостта на историческите събития и други промени извън тяхната власт. Това усещане продължавало да тлее дълго след края на войната. След пускането на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки мнозина се опасявали, че ще последва Трета световна война, този път между Съветския съюз и Съединените щати. Военновременният пакт между двете суперсили се разпаднал почти мигновено и сега двата колоса си мятали кръвнишки погледи от двата края на омаломощената, разорена и самоизяждаща се от съмнения Западна Европа.


Избухването на една нова война можело да доведе до гибелта на човешката цивилизация и дори на живота на планетата. Съединените щати първи създали атомна бомба, но било публична тайна, че съветските инженери и шпиони не стоят със скръстени ръце, а не след дълго обществеността осъзнала мащабите на угрозата от радиационното замърсяване и опустошението на околната среда в резултат от ядрените взривове. В отговор на унищожението на Хирошима Сартър написал, че сега, когато човечеството е овладяло силата да се самозаличи от лицето на земята, то трябва всеки божи ден да преподновява решението си дали да живее. В своя статия Камю също заявявал, че човекът като вид е изправен пред задачата да избира между колективното самоубийство и по-интелигентните приложения на технологиите – "между ада и разума". Ала след 1945 г. като че не можело да се има вяра в способността на човечеството да взема правилни решения.


След Хирошима и Нагасаки всеки нов ядрен опит нагнетявал допълнително страховете. Бовоар си спомня как след изпитанията на още по-мощна атомна бомба от страна на САЩ през юли 1946 г. чула водещият по радиото да съобщава, че експериментът е задействал верижна реакция, предизвикваща разпад на самата материя, която в момента бавно се разпространявала по цялата планета, подобно на вълна. В рамките на часове всичко на Земята щяло да изчезне. И това ако не е нищо, зейнало в самото сърце на битието! По-късно през същата година плъзнали слухове, че Съветският съюз подготвя свои агенти да подхвърлят из важни градове в САЩ куфари с радиоактивен прах, самозадействащи се с часовников механизъм, които щели да предизвикат гибелта на милиони. През 1956 г. Сартър осмял тази история в пиесата си "Некрасов", но по времето, за което става дума, малцина знаели в какво да вярват. Повече от всичко хората се плашели от факта, че радиоактивните частици не само били невидими, но и било толкова лесно да се използват за пагубни цели; цялата мощ на вселената се побирала в няколко куфара.


Докато едни се боели от близостта на Края, други хранели също тъй жарки надежди за ново начало. Или както е казал Хьолдерлин: "но дето е опасността, расте / спасението също." Може би, разсъждавали част от хората, катастрофата, предизвикана от войната, нямало да доведе до всеобща гибел, а до коренна транс­формация, която завинаги да сложи край на конфликтите и останалите злини.


Популярно идеалистично желание било създаването на ефективно световно правителство, което да разрешава военните спорове, да привежда в сила международни споразумения и да осуетява войните. Един от хората, които споделяли тази мечта, бил Камю. Според него непосредственият урок от Хирошима бил, че е нужно да се създаде "истинско международно общество, в което великите сили ще се ползват със същите права като по-малките народи, а подобно унищожително оръжие ще се контролира не от апетитите и доктрините на отделни държави, а от интелекта". Донякъде Обединените нации изпълнили тези цели, но дейността на организацията не успяла да се разгърне на широк фронт, каквито били надеждите.


Други виждали пътя на Европа в следването на американския модел. В резултат от войната Америка натрупала огромен капитал от признателност и доброжелателство, който успяла да консолидира със задействането на плана "Маршал", довел до изливането на милиарди долари в разорените европейски страни. Целта му била както ускоряване на възстановяването на пострадалите държави, така и овладяване на комунизма в рамките на тази част от Централна Европа, която Съветският съюз вече бил стегнал в менгемето на мечешката си прегръдка. САЩ предложили финансова помощ дори на СССР и на страните в неговата сфера на влияние, но ръководната върхушка в Москва се погрижила всички те да дадат отказ. За някои хора в Западна Европа приемането на американските долари било унизително, но нямало как да не признаят, че средствата са повече от нужни.


Наред с привържениците на интернационализма и проамерикански настроените кръгове в следвоенна Европа се появила и трета групировка, която възлагала надеждите си на Съветския съюз. В крайна сметка, това била единствената голяма държава в целия свят, където в действителност се правел опит за осъществяване на великия комунистически идеал – мечтата, един ден (в някакъв далечен-далечен момент, след като се свърши мръсната работа) завинаги да бъде сложен край на бедността, глада, неравенството, войните, експлоатацията, фашизма и всяка друга неправда единствено със средствата на разумното управление. Това бил най-амбициозният проект за подобряване на ситуацията на човечеството, предприеман някога. Ако сега се провалял, можело да не последва втори, така че си струвало да бъде бранен на всяка цена.Събитията, за които става дума, са се случили преди едва седем десетилетия – един не много дълъг човешки живот – но вече ни е трудно да вникнем достатъчно добре в логиката на онази епоха, за да проумеем как този идеал е спечелил симпатиите на толкова много интелигентни, ерудирани люде на Запад. В днешно време общоприетата мъдрост е наложила мнението, че комунизмът не е осъществим в нито един възможен свят и следователно онези, които не са прозрели безплодността му от самото начало, са били наивници. И все пак, в очите на хората, преживели изпитанията на трийсетте години и Втората световна война, комунизмът може би е изглеждал идея, в която си е струвало да се вярва въпреки общопризнатата ѝ неосъществимост. Възприемали го не като сън, от който човек се буди със смътното чувство, че му се е присънило нещо изумително, но невероятно. Напротив, смятали постигането му за реална цел, па макар пътят до нея да бил дълъг и труден и осеян с множество клопки.


А тези капани се забелязвали с просто око. На списъка с прекрасни далечни комунистически цели можел да се противопостави не по-кратък списък от зловещи реалности – трудови лагери, терор, несправедливи присъди и затвор, убийства, глад, недоимък и отнемане на личната свобода. Първият голям потрес дошъл през трийсетте години с достигналите от Москва вести за показни съдебни процеси над изпаднали в немилост партийни функционери, които "признавали" за саботажи и заговорнически действия, преди да бъдат изпратени на смърт. През 1946 г. от изток изтекла още информация. Част от нея станала достояние чрез книгата на невъзвращенеца Виктор Кравченко "Аз избрах свободата". Когато през 1947 г. била преведена на френски, ползващото се с комунистическа подкрепа списание "Ле летр франсез" я изобличило като фалшификация на американското правителство. Адвокатите на Кравченко подали иск срещу изданието.


На делото, състояло се в Париж в началото на 1949 г., защитата призовала свидетели, чиято роля била да възвеличаят живота в Съветския съюз и да дискредитират автора. Технически погледнато, Кравченко спечелил, но присъденото обезщетение било в размер на един франк. На следващата година друг писател повдигнал обвинения срещу "Ле летр франсез" – оцелелият от Бухенвалд Давид Русе, който бил атакуван от списанието, след като призовал за разследване на съветските лагери. Русе спечелил делото. И двата казуса били много оспорвани, но изиграли важна роля за привличане на общественото внимание в Европа към факта, че Съветският съюз далеч не бил работническият земен рай, за какъвто се представял – или поне не още.


Дори след тези разкрития мнозина продължавали да отстояват мнението, че комунизмът е за предпочитане пред ултракапиталистическия модел на Съединените щати. Америка поизгубила високите си морални позиции, след като безумният страх тласнал правителството към предприемане на крути мерки срещу всяка организация с дори бегло левичарски уклон, кактo и към следене и тормоз на собствените си граждани. Всеки, заподозрян, че е "червен", бил застрашен от уволнение, вписване в черните списъци и отказ да му бъде издаден задграничен паспорт. През 1951 г. наивните Етел и Джулиъс Розенберг били осъдени на смърт за шпионаж и предаване на технологични тайни, свързани с американската ядрена програма, на руснаците. Екзекуцията им през 1953 г. потресла мнозина както във, така и извън страната. Сартър избухнал с гневна статия на страниците на вестник "Либерасион". Приблизително по същото време в кореспонденцията си с Ясперс Хана Арент споделила опасенията си, че подобни произшествия вещаят национална катастрофа, съпоставима с претърпяната от Германия. "Америка е завладяна от невъобразима глупост. Боим се, защото това ни е добре познато."

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4159 Любопитно

    "Америка поизгубила високите си морални позиции, след като безумният страх тласнал правителството към предприемане на крути мерки срещу всяка организация с дори бегло левичарски уклон, кактo и към следене и тормоз на собствените си граждани. Всеки, заподозрян, че е "червен", бил застрашен от уволнение, вписване в черните списъци и отказ да му бъде издаден задграничен паспорт."

    Този цитат ми напомни за невероятната история на Лий Харви Осуалд, който забележете в годините на най-враждебни отношения между СССР и САЩ никога не е криел своите прокомунистически настроения, бяга от Щатите, отива в СССР, живее и бачка там няколко години, връща се в щатите, живее си спокойно в Тексас, след няколко години ходи в Мексико, там отива в кубинското посолство където се, среща се със съветски агенти, връща се в САЩ (и пак никой не го арестува въпреки, че е следен от ФБР), заплашва агенти на ФБР, купува си оръжие и гръмва президента на САЩ! Невероятно, но факт....

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  2. 2 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 3343 Неутрално

    "Америка е завладяна от невъобразима глупост. Боим се, защото това ни е добре познато."
    Нищо ново под слънцето.

  3. 3 Профил на batzdravo
    batzdravo
    Рейтинг: 1925 Весело

    До коментар [#1] от "Иво":.."там отива в кубинското посолство където се, среща се със съветски агенти, връща се в САЩ (и пак никой не го арестува въпреки, че е следен от ФБР), заплашва агенти на ФБР, купува си оръжие и гръмва президента на САЩ! Невероятно, но факт.... "

    Иво, така създадената, официална "легенда" описана от теб, говори много за американската политика тогава, визирам ЦРУ. Има много неясноти, и конспиративни теории, особено около мотива за убийството му от Джак Руби. А най-интересното е, че се твърди , за заговор организиран от кубинските тайни служби, за отстраняване на Кенеди! Но, за нас разбира се, всичко това е в сферата на конспративните теории, особено като се има предвид преследването и наказването на хора с комунистически убеждения по това време в САЩ! :)
    За мен, ЦРУ просто е изпълнявало поръчка! Но както се казваше в един филм:"Следствието завърши, забравете!"


  4. 4 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2381 Весело

    "Трима млади философи седят в бар "Бек-дьо-Газ" на улица "Монпарнас" в Париж, обсъждат последните клюки и посръбват от специалитета на заведението – кайсиевите коктейли."

    Ало, преводачът, това да не ти е Бай Ганю у Иречека да сърба супата. Правилният глагол е "отпиват"!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK