© Wikimedia commons
Йоханес Брамс. Портретът с автор C. Brasch е публикуван в интернет енциклопедията "Уикипедия"
"Дневник" продължава традицията да публикува текстове, посветени на историята на музиката и на популярни композитори. Тази статия е за композитора Йоханес Брамс, чиято музика ще звучи довечера на камерния концерт "Романс" в изпълнение на петима млади, но вече доказали се по световните сцени музиканти: Санжар Сапаев и Яна Зеленогорска (цигулка), Стефания Янкова (виола), Атанас Кръстев (виолончело) и Венета Нейнска (пиано)
Автор на статията е Венета Нейнска, музикант и артистичен директор на "Модо България" - организацията, която стои зад проектите за популяризиране на класическата музика сред децата - "Концерти на възглавници", и сред възрастните - "Концерти "Мотив".
Роден в Хамбург в семейството на музикант, Йоханес Брамс получава рядката възможност да се потопи в света на музиката от най-ранна детска възраст с уроци по цигулка, виолончело, но най-вече пиано. Неговите композиторски заложби се проявяват така неудържимо, че преподавателите му са принудени да възкликнат: "Можеше да бъде такъв добър изпълнител, но той не спира с това непрестанно композиране!"
А можеше да е такъв изпълнител
За съжаление композиторът унищожава ранните си творби поради изключителния си перфекционизъм. Тази черта на характера ще го следва до края на живота му (отнема му 21 години да напише първата си симфония), но се вярва, че началото на истинското й проявление е предизвикано от възторга на друг немски композитор - Роберт Шуман, който пише за двадесетгодишния Брамс: "Преначертано му е да изрази времената ни по най-добрия и най-идеален начин."
Шуман съдейства на младия музикант да публикува първите си творби и участва заедно с него в общ проект – сонатата FAE за техния колега - брилянтният цигулар и приятел за цял живот на Йоханес - Йозеф Йоахим. В сонатата всяка от трите части е написана от различен композитор, като в проекта се включва и ученик на Шуман. Заглавието е абревиатура на мотото на Йоахим – Frei aber einsam ("Свободен, но самотен"), което впоследствие ще се окаже и водещ принцип в живота на Брамс.
Композиторът е дълбоко разтърсен от опита за самоубийство на своя ментор. Роберт Шуман е настанен в психиатрична институция и докато на съпругата му Клара не е разрешено да го посещава, Брамс я замества и осъществява комуникацията между двамата.
В този момент младият композитор вече поема грижата за финансовите дела на многодетната фамилия и става най-близък спътник на Клара до края на живота й, въпреки че се смята, че любовта им не преминава отвъд границата на платоничното.
Психическият крах на Роберт най-вероятно е дал тласък за създаването на първия от двата Концерта за пиано и оркестър от Брамс, който започва съществуването си като симфония, претърпява множество редакции и редица провали на първите изпълнения, докато се превърне в едно от най-обожаваните музикални произведения за всички времена:
Въпреки че в реквиема са ползвани религиозни текстове, те не са на традиционния латински език, а на немски. В един момент Брамс твърди, че произведението спокойно би могло да се нарича "Човешки реквием".
Такъв човек, а не вярва в нищо
Самото създаване на подобна творба е многозначно предвид липсата на религиозни убеждения у композитора. Той е определян като агностик и хуманист, а неговото протеже Антонин Дворжак пише с изумление: "Такъв човек, такава деликатна душа, а не вярва в нищо! Не вярва в нищо!" Освен от кончината на майка му Брамс безспорно е повлиян за създаването на реквиема и от смъртта на Шуман, както потвърждава в писмо: "Реквиемът принадлежи на Шуман":
Потвърждение за връзката между двете творби е и фактът, че Брамс първоначално създава версия (впоследствие унищожена) за две цигулки, виола и две виолончела – необичайният ансамбъл на Шубертовата творба.
След редица консултации с неговите най-близки колеги цигуларят Йозеф Йоахим и пианистката Клара Шуман квинтетът е трансформиран в соната за две пиана, която съществува и до днес. Финалната му форма е комбинация от двете ранни версии и включва на равностойни начала както пианото, така и струнните инструменти:
Към края на живота си прочутият музикант обмисля да прекрати композирането, отчасти поради огромните усилия, които му коства, но и отчасти, заради назрялата тенденция сред модерните композитори за отдалечаване от тоналността и нейното постепенно разпадане.
Тази негова нагласа бива променяна неколкократно – най-рязко при запознанството на Брамс с талантливия кларинетист Рихард Мюлфелт, за когото композиторът пише две кларинетни сонати, квинтет и трио:
Вече без необходимост да доказва себе си с обемни произведения, в последните години на творческия си път Брамс се концентрира върху кратката форма, в която един музикален гигант усеща свободата да твори за себе си, както прави в прочутите циклите от пиеси за пиано от опусите 116-119.
Част от тях са посветени на неговата обожавана Клара, за която пише също и "Четири последни песни", след като научава за приближаващата й смърт. Прощаването с живота е тема и в последната творба на композитора - неговите 11 хорални прелюда за орган. Финалните ноти, които написва, са по Баховия хорал ОWelt, ich muss dich lassen ("О, свят, аз трябва да те напусна").
Запален колекционер на първи издания, автографи и ръкописи, Брамс остава в историята като един от "Трите Б", заедно с Й. С. Бах и Бетовен. Освен с четирите си симфонии, цигулковия концерт и цялото си останало сериозно творчество той е познат на широката аудитория с двете си поредици от Унгарски танци, в които личи дълбокото му познаване на циганския и унгарския фолклорен стил:
