Филм за нападението на Андерш Брейвик разтърси "Берлинале"

След бравурния си старт с прекрасния и много смешен анимационен филм на Уес Андерсън "Кучешки остров" 68-ото издание на "Берлинале" бързо смени присмехулната ирония с парещия драматизъм на днешния ден.

U – July 22 ("Ютьоя – 22 юли") на много уважавания норвежки фотограф и режисьор Ерик Попе почти документално възстановява събитията от лятото на 2011 г., когато на красивия, но малък остров Ютьоя масовият убиец Андреш Брейвик застреля 69 младежи и рани много други. Филмът е дълбоко разтърсващ заради уважителното отношение към емоциите на младите хора и особено заради факта, че физическото усещане за страх не се внушава с брутални сцени - такива изобщо няма - а с достоверната изповед на младо момиче, въздействащо като събирателен образ на норвежката младеж.

През първите 18 минути на филма Попе показва непринуденото общуване на младите хора, изпратени от родителите си да прекарат няколко дни в младежки лагер сред природата. През останалите 72 обаче (това е точното времетраене на стрелбата на фашизирания Брейвик) режисьорът проследява колективната агония пред неизвестността. Филмът печели и защото е заснет по т.н.метод на "снимане в един кадър", при който събитията се проследяват в тяхната последователност. Снимките на "острова на смъртта" са продължили само пет дни като всеки ден е сниман по един дълъг епизод. Всички изпълнители са непрофесионалисти, а трима от оцелелите са добавяли свидетелствата си по време на целия работен процес.

Със смело и оригинално формално решение изненада берлинската публика и изтъкнатият немски режисьор Кристиян Петцолд. В най-новия му филм "Транзит" (по едноименния роман на Ана Зегерс) действието се развива във Франция по време на режима на Виши през Втората световна война. Режисьорът обаче загърбва обичайните правила за историческа достоверност. По оригинален начин той запазва главните перипетии на немския беглец Георг (в ролята Франц Роговски), който, напускайки Париж, се озовава в Марсилия, тогава временна транзитна зона.

Като по чудо Георг успява да се сдобие с идентичността на известен писател, както и с разрешителни, които му дават възможност да замине за Мексико. И като по чудо се влюбва в Мари (в ролята Паула Беер), жената на писателя, чиято идентичност той самият е придобил. Костюмите, както и някои от интериорите напомнят средата на миналия век, но всички екстериори са снимани в днешно време. Така, докато героите се крият от силите на реда или пък пият кафе, навън тече модерен живот със съвременни автомобили и полицаи. Петцолд е направил това достатъчно дискретно, от една страна, за да не страда основната история, а от друга – за да действа като послание. А то е, че независимо от конкретната епоха, по една или друга причина, хората непрекъснато биват обречени на политическо или социално номадство.

От своя страна, в очаквания с голям интерес "Довлатов" на Алексей Герман (младши) духът и облика на Ленинград от 1971 са болезнено автентични. Времето на талантливия писател Сергей Довлатов (в ролята сръбския актьор Милан Марич) преминава в безсмислено обикаляне на редакциите на различни издания, където обаче се отнасят с особена бдителност точно към неговите ръкописи. Станалият известен с близкото си приятелство с Йосиф Бродски, с високата си степен на образованост и с хапливата си ирония Сергей Довлатов (1941–1990) непрекъснато се сблъсква с едни и същи натрапчиво повтаряни инструкции за писане: творбите трябва да отразяват живота на работниците с "позитивизъм и със светло чувство". Изтънченият визуален стил Алексей Герман (младши) отново му е помогнал да разкрие трогателния свят на бохемските интелектуални кръгове в някогашния комунистически Съветски съюз. Тези хора пият много алкохол, непрекъснато пушат цигари, четат стихове, свирят на китара, но и самоубиват - заради безнадежност и дълбоко изстрадан копнеж по свобода. Любимите приглушени цветови гами на Герман (младши) допринасят за изграждането на свят, пълен с носталгия и скръб.

Темата за таланта, който не може да се противопостави на собствената си страст към самоунищожение убедително присъства и в чернобелия "Три дни в Киберон" на немската режисьорка Емили Атеф. В центъра на филма е талантливата Роми Шнайдер (в ролята Мари Боймер). Световно известната австрийка, направила някога шеметна кариера във Франция, действително прекарала известно време в луксозен балнеосанаториум в прочутото курортно селище Киберон, буквално оживява пред очите на зрителите. Мари Боймер, една дълбоко чувствителна и наранена душа на жена, подвластна на алкохол и сънотворни хапчета. В тази своя роля тя наистина е феноменална, а приликата й с Шнайдер е изумителна.

Във филма звучи преобладаващо немска реч, тъй немският журналист и неговия фотограф, озовали се в Камерон, за да интервюират и снимат Роми, а също и нейната близка приятелка Хилде, изпадат в спорове и конфликти. Най-вече за манипулативната роля на пресата, за степента на разголване на личния живот и нуждата от интимни откровения. Емили Атеф отива докрай в разголването на кризата на идентичността у Шнайдер/Боймер, която до края на живота си не е била преодоляна.

В основния конкурс се видяха и няколко откровени провала. Най-големият се оказа шведския "Недвижимо имущество" на режисьорите Аксел Петерсен и Менс Менсон. Филмът, в който една застаряваща собственичка на стандартен жилищен блок се завръща в страната си след дълъг престои в чужбина и започва война на живот и смърт с наемателите му, успя да отблъсне всички. Основната причина за това е съзнателният избор на режисьорите да показват само не особено привлекателни възрастни хора като в същото време правят това по особено грозен начин. Решен изцяло в натрапчиви супер крупни планове, филмът настрои срещу себе си цялата преса, която отказа да повярва в искрените естетически амбиции на неговите създатели.

Макар и не чак толкова екстремно, но приемът на "Ева" на френския режисьор Беноа Жако също се оказа "на ръба". Винаги отличната Изабел Юпер отново играе познатата си роля на "фатална жена". Тук тя се казва Ева и е елитна проститутка. Героинята тотално срива живота на обожаващия я Бертран (в ролята Гаспар Юлиел). Но необяснимата сила на привличане, която се предполага, че Ева трябва да излъчва е някак несъществуваща. Поради тази причина филмът не успява да се издигне на нивото на качествената мистериозна драма. По-малко натовареният с очаквания "Молитвата" на другия французин в официалния конкурс Седрик Кан се оказа доста по-симпатичен. След като успява да се "изчисти" напълно наркозависимият младеж Томас променя първоначалното си решение, а именно да отдаде живота си на Бога, подчинявайки се на религиозни догми и закони. Точно обратното, той тръгва да търси момичето, в което междувременно се влюбил. Един наистина полезен филм, който може да разчита на добра бъдеща комуникация с по-младата публика, за която всъщност е предназначен.

Всичко, което трябва да знаете за: