Откъс от "Никола Мушанов. Дневник. Спомени. Автобиография." на Нина Киселкова и Сузана Хазан

Издателство "Изток Запад"

Издателство "Изток Запад"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Никола Мушанов. Дневник. Спомени. Автобиография.", с автори Нина Киселкова и Сузана Хазан, предоставен от Издателство "Изток Запад"


Доц. Михаил Груев, автор на предговора, казва за книгата:
Изданието, подготвено от Държавна агенция "Архиви" и издателство "Изток-Запад", съдържа в цялост дневника и спомените на големия български политик и държавник Никола Мушанов


Дневника си Мушанов започва да води на 19 юни 1913 г., когато е на 36 години, а последните записи в него са от 9 юли 1950 г., когато е на 78. Впечатляващи са последователността, упоритостта и дори стоицизмът на автора, който, макар и с продължителни прекъсвания (42 години), съумява неизменно да записва най-важното и стойностното около себе си, да разсъждава трезво и рационално около историческите събития и факти. И най-важното – да притежава забележителен усет за историчност, за ценност на всичко написано и съхранявано от него с оглед на утрешния ден.




Различните части на настоящото издание – дневникът и спомените на Никола Мушанов – би следвало да се разглеждат като един общ, многосъставен документ, който е преди всичко автобиография на автора му, но и дава цялостна панорама на българския обществен и политически живот от времето около Освобождението до средата на ХХ век. На практика от известните ни до този момент дневници и мемоарни свидетелства за новата българска история липсва подобен продължителен като времетраене и като период на наблюдение извор.


Уникалността му е свързана и с дълбочината на наблюденията и многоаспектността на анализа на събитията, в които е участник и съвременник Никола Мушанов. Те започват от ранното му детство в Дряново (самият той е роден на 12 април 1872 г.), по съвпадение на обстоятелствата озовало се в епицентъра на едни от най-кървавите епизоди от Априлското въстание и отбраната на Шипченската позиция по време на Руско-турската война. Именно от това време датират първите му спомени, оттам започва и неговият житейски разказ.


С изключителна прецизност на детайла се отличава описанието на всекидневния живот на семейството му. Храната, светът на домашните вещи, детските игри, отношенията в семейството и възрастовата йерархия са описани с вещината на професионален етнограф. Без съмнение, това е колоритен принос към всичко, което знаем до този момент за традиционната култура на българите през последната четвърт на XIX век.


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Из "Опит за автобиография" на Никола Мушанов


Демократическата партия: първият и единственият му политически избор.
"Аз по произход – син на едно еснафско семейство, без предразсъдъци за чорбаджийство или превъзходство, диктувано от материално състояние или знатност по род, бях демократ по рождение. .. Хвърлил се вече в обществения и неможащ да остана безразличен към политическия живот в страната, пò право, не да остана безразличен, но да вземам живо участие в него, аз трябваше да се приобщя към известна партия, защото само така, чрез партия, която е политическа организация и мощ на народа, можах да участвам дейно, да принеса знанията си и дейността, услугите си, в полза на народа. Но коя партия да избера?


Те, нашите партии, се кичеха всички с епитета: демократи! Всички възприемаха Търновската конституция, която е провъзгласила всички граждански и политически свободи и права народни. Дори продължителите на Консервативната партия, която през 1882 г. бе суспендирала Търновската конституция, се бяха отрекли от себе [си]. Сега и те бяха за нея. И социалистите, които се различават от другите партии по въпроса за социализация на средствата за производство и размяна, и те поддържаха конституцията, тържествено възприела принципа за частната собственост и инициатива.


Да не говоря за либералите на Радославова, които също бяха за конституцията, но със "сопата", наречени "сопаджии". Оставаха само две партии, които бяха в процес на своето сформиране – Демократическата под шефството на Петко Каравелов и Земледелският съюз... Авторитетът на Петко Каравелов бе голям... Той носеше ореола на мъченик, лежал три години в Черната джамия, осъден от партизански съд, създаден от Стамболова срещу него. Той води борба и срещу народняшкия режим в защита на потъпканите граждански свободи. Целият този актив бе капитал, който [той] даваше на новосъставената от него Демокр[атическа] партия.


Тази партия допадаше по делата, извършени вече, и деятелност, която се развиваше, на моите схващания като демократ. Но и други обстоятелства повлияха на моето приобщаване към Демократ[ическата] партия. В нея вече се числяха видни политически дейци и общественици: Найчо Цанов, Славейковци – Иван, Христо, Пенчо и Рачо, Алеко Константинов, Христо Филипов, Ал. Малинов, М. Такев, Анд. Ляпчев, Иван Белинов, всички знатни общественици и политици, способни и почтени, гаранция за политически моралитет и искреност в убежденията... Не някаква съблазън за скорошна власт или близки облаги влияеха на тази младеж, която навлизаше в новата Демократическа партия. Тя бе още слаба – сформираше се. Идеалът на тази генерация бе да се даде на народа честно и демократично управление на страната."


"Влязъл вече в активната политика, моята дейност не се ограничаваше само в г[рад] Русе. Аз мечтаех да достигна депутат. Да се боря за тази служба в Русе, бе още много рано. В Русе имаше по-видни хора в другите партии, а и Демократическата бе още слаба, за да се надява за победа. Аз обаче имах роден град Дряново, където както семейството ми, така и моето име са добре известни и почитани. Аз обърнах поглед към родното място и се заех да организирам партията. Отидох си в Дряново и се заех с тази работа. Събрах около 30–40 млади хора, еснафи. Говорих им на едно събрание и те ентусиазирано образуваха бюро.


Излязохме демонстративно от помещението, дето бяхме се събрали, и "манифестирахме" раждането на Демократическата партия. Сензация! В града на здравата народнящина се извърши голям пробив... Аз обикалях селата, държах речи – първата ми политическа реч, произнесена от дувара при една плевня в село Катранджии; запознах се още по-близо със селяните и поставих здрави основи на партията и голяма вероятност за успешна дейност в бъдаще. И наистина, не много време след това, в изборите, произведени от кабинета на Ст. Данев, аз се канидатирах като опозиционер и бях избран за народен представител... От тази година - 1902 - започна моята парламентарна дейност, която продължи повече от тридесет години, докато режимите на диктатура унищожиха партиите и... лицата."


За българските политици
"Петко Каравелов предприемаше често обиколки из страната за агитации, за да образува партията и се запознае с новите си политически приятели. И в тях времена се идваше на власт и се печелеше име след дълго общуване с народа. Политическите люде, особено министрите, не се назначаваха като чиновници или из чиновническата среда. Каквито и недостатъци да имаха партиите, техните водачи и видни представители не бяха случайни хора; те бяха [в]се "отбор" и с по-малка или по-голяма известност в народа. Модата да се вадят министрите от канцелариите, бюрократи, чието име бе непознато никому, е мода по-нова, тя е едновременно с появяването на тоталитаризма и диктатурата."


"Максимализмът опропасти всичките ни печалби. Границата: Мидия – Енос не ни задоволява; поднасяха ни Серес – Драма – Кавала – малко ни е; даваха ни Македония без Скопския санджак, за който щеше да се произнася руският император – и това е малко. Или цяла Македония, или нищо. Трагична съдба на един народ, който героично пролива кръвта си по бойните полета и изпусне плода на победите си само по престъпната некадърност на управниците! Каква би била днес България, ако управниците имаха малко държавническа предвидливост!"


За политиката
"Политиката е практическа дейност. Тя се цени по практическите достижения, а не по възгласа на крясъци за възвишени принципи."


"Има две политики: идеалистична и реалистична. Първата не държи сметка за обективните условия на живота; тя строи в небесата, утопична е; втората пък е емпирична, суха, бездушна, неосветена от лъч светъл, ръководен лъч. Една здрава истинска политика е идеалистична и реалистична. Политикът трябва да има идеал, пътеводна звезда, но той ще може да се осъществи дотолкова, доколкото обективните условия на живота, действителният живот му позволяват. Нито утопия, нито слепота.


Теренът на политика е покрит с тръне и блата. Идеалът му ще му посочва пътя, през който ще минава, но ако той е сляп, ще се омотае в трънака или ще потъне в блатото, ако ли пък няма идеал, няма ръководна звезда, която осветява, макар и бидейки със здраво зрение, рискува също да се омотае и потъне в тъмнината, в която се движи, по липса на светлина. Политикът има нужда и от светлина - идеала, който го ръководи, и здрави очи, за да може да вижда и преценява обективните условия, при които действа. Нито невежа, нито светец, а с широка култура и ясен и жив поглед трябва да бъде политикът."


За живота
"Правилото ми в живота е било: умереност. Мъчил съм се разумът да надвива страстите и не съм смятал, че цялостният човек е оня, който се е съвършено освободил от страсти. Такъв човек би бил съвършено недъгав. И в пиенето, и в картите, и в пушенето, и в сладострастието – мярка. Да не остава човек да бъде роб на страстите."


За музиката
В качеството си на министър на просвещението (1908-1910) Н. Мушанов позволява на Българското оперно дружество да представя първите си продукции в новопостроената сграда на Народния театър в София и му осигурява финансова подкрепа от държавния бюджет. За любовта му към операта в родното му Дряново е съчинена и една закачлива песен: "Никола Мушанов министър кат‘ беше, операта наша кат‘ роза цъфтеше". В действителност интересът му към музикалното изкуство се заражда в семейството му още докато е в ученик:


"През ваканциите, по Коледа, Великден или между класовете аз прекарвах в Дряново, тъй че ученическия живот смесвах и със семейния и обществения в Дряново. Баща ми, бидейки търговец, ходеше всяка година на Узунджовския панаир и в Цариград. Той бе музикален и си бе купил физармоника. Брат ми пък бе купил един особен орган като латерна, като на плоскостта се поставяше диск от мукава, като сегашните дискове за грамофон надупчена, и в дупките влизаха зъбци.


Дискове имахме от всички известни опери: Верди, руски композитори, Вагнер, френски и пр. Аз имах добър слух и бях заучил всички опери. Баща ми внесе и първия грамофон в Дряново... За времето, когато нямаше опера у нас, нямаше радио, телефон и малко музикални уреди за предаване, редко можеше да бъдат ученици фаворизирани като мене – музикално."


На тази обич той остава верен десетилетия:
"Аз бях един от любителите на драмата и операта. Нямаше премиера, на която да не присъствам. Имахме си определени место 68 и 70 в партера, дадени ми като почетни места от страна на Министер[ството] на народната просвета като основател на операта. И артистите бяха доволни, като ме виждаха, че бях постоянен посетител на театъра. Само след 9 септември ми отнеха местата. От тогава не съм стъпвал в театъра."


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на gl_avatar
    gl_avatar
    Рейтинг: 1269 Неутрално

    Умно писано .
    Ще го прочета с интерес.

  2. 2 Профил на noshtnik
    noshtnik
    Рейтинг: 266 Неутрално

    Един достоен българин, завършил живота си в следствието на Държавна сигурност.
    Осъден е от т.нар. Народен съд за радост на изрода жаблянов.

    The trouble with the world is that the stupid are cocksure and the intelligent are full of doubt
  3. 3 Профил на v.n.t.news
    v.n.t.news
    Рейтинг: 536 Неутрално

    ......всички знатни общественици и политици, способни и почтени, гаранция за политически моралитет и искреност в убежденията... Не някаква съблазън за скорошна власт или близки облаги......


    Днешните жабляновци нямат ни моралитет ни почтеност

  4. 4 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2687 Любопитно

    Очаквах няколко думи за сравнение с предишното издание на мемоарите на Н.Мушанов от 1990-та -=- ама не би ! ?

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK