Най-старите пещерни рисунки са отпреди появата на Homo Sapiens в Европа

Реконструираните по скелети "Фред" и "Уилма" и директорката на Музея на неандерталците в Германия Барбел Ауферман през 2009 г. - може би не сме толкова различни

Неандерталците, а не съвременните хора са били първите художници, показва ново изследване на най-старите пещерни рисунки в света, публикувано в четвъртък. Високотехнологичен анализ доказва, че те са поне с 20 хиляди години по-стари, отколкото досега беше известно- а далечните ни братовчеди са имали много по-развити когнитивни способности, отколкото се смяташе, предава "Ройтерс".

Радиоизотопно датиране сочи, че рисунките в пещерите Ла Пасиега, Малтравиесо и Ардалес в Испания са поне на 64 800 години, което е 20 хиляди лета преди модерните човеци - предците на Homo Sapiens, да се придвижат от Африка към Европа. Изобразените в пещерите прави линии, точки, окръжности и отпечатъци от ръце сочат, че авторите им са умеели да смесват пигменти, да избират подходящи стени и най-важното - да разбират и работят със символи, един от стълбовете на човешката култура.

Това преобръща представата на учените за неандерталците като примитивни същества, посочва археологът Алистър Пайк от университета в Саутхемптън, съавтор на проучването, публикувано в престижния журнал Science. "Рисуването е дейност, която винаги сме свързвали с хората, което значи, че ако неандерталците също са го практикували, сме доста близки с тях", посочва той пред "Ройтерс".

Теорията, че неандерталците и хората имат сходни когнитивни способности, не е нова в археологията, но това е най-убедителното й доказателство досега. Второ изследване, публикувано в журнала Science Adventures, показва, че оцветени мидени черупки, намерени в друга испанска пещера, също са отпреди появата на съвременния човек. Според Жоао Зилао от университета в Барселона това значи, че корените на човешките когнитивни способности трябва да се търсят у общия прародител на Homo Sapiens и Homo Neardenthalensis 500 хиляди години назад във времето.

Неандерталците са изчезнали преди 40 хиляди години, скоро след появата на съвременния човек в Европа. Причината за измирането им не известна, макар да се предполага, че е свързано с климатичните промени и конкуренцията на Homo Sapiens. Алистър Пайк вярва, че ако бяха живи днес, те също щяха да имат високоразвита култура и технологични постижения. "Ако имаха достатъчно време и ресурси, ако бяха толкова многобройни, техният свят щеше да е версия на нашия днес."