Автоматичният език, който подмени реалността (откъс от изследване за моделите на автобиографично разказване за социализма)

Корицата на тома

Корицата на тома



Томът "Трудният разказ. Модели на автобиографично разказване за социализма между устното и писменото", съставители Александър Кьосев и Даниела Колева, обединява резултатите от голям интердисциплинарен изследователски проект, подкрепен от Националния фонд за научни изследвания. Проектът включва 11 изследователи от различни области - антрополози, социолози, литературоведи и изследователи на културата. Книгата е посветена на моделите на проблематичните биографични разкази за онова време, като описва и тяхното историческо развитие от началото на прехода до съвременността. "Дневник" представя откъс с хипотезата, от която тръгва изследването.


Как изглеждаше хипотезата, която трябваше да обедини екипа на "Модели на тревожност"? Можем да съберем началния й вариант в три основни положения:


1. По времето на "реалния социализъм" комунистическата идеология влияе силно на автобиографичното разказване: тогава тя играе ролята на официална рамка на колективната памет и условие за индивидуалните спомени.




2. За да разберем спецификата на това влияние, трябва да имаме предвид, че в последните десетилетия на режима идеологията е нещо повече от идеология – функционира като всепроникващ и автоматизиран език (в жаргона на проекта това беше известно като "семиотическа природа на късното тоталитарно общество"). Реторическият репертоар на въпросния език е организиран под формата на Голям исторически разказ за Похода на Пролетариата към Светлото Бъдеще.


3. След 1989 този всеобхватен език-идеология-разказ се разпада катастрофично - сякаш просто се изпарява и губи каквото и да е социално значение. Но самото му изчезване поражда объркване и тревожност сред постсоциалистическите индивиди: хипотезата очакваше, че без тази възлова и сигурна рамка те губят ориентация и не знаят как точно да разкажат живота си.


* * *
Традиционно се приема, че определящи характеристики на комунистическата тоталитарна държава са еднопартийната система, плановото производство и колективистичния модел на преразпределение на благата заедно с "диктатурата на пролетариата", зад които реално стои властта на номенклатурата, административно-командният апарат, репресиите и тайните служби. Ние обаче смятахме, че онова, което я поддържа, всъщност се движи по съвсем други канали; че възпроизводството й се поддържа не от социални, икономически и управленски механизми, а от непрекъснато и повсеместно възпроизводство на идеология.


Този феномен, забелязан първо не от учени, а от писатели като Оруел и Хавел (Хавел 1994), е свързан със сериозна промяна както на самото късно социалистическо общество, така и на идеологията. За да бъде изследван, той изисква и ново понятие за идеология: традиционни представи като "учение", "система от идеи", "доктрина", както и марксисткото "фалшиво съзнание" вече не работят; не задоволяват и понятия като "хегемония" на Грамши или други съвременни варианти. Наложи да разработим собствено понятие. То гравитираше около предположението, че в обществата на т.нар. "реален социализъм" марксистко-ленинското учение постепенно се е трансформирало в тотален език. След отчасти репресивното, отчасти ентусиазираното налагане на комунистическите идеи през първите години на режима те с течение на десетилетията се банализират и масовизират така, че започват да функционират като всекидневен ритуал – рецитират се навсякъде, от всички, при всички ситуации, вече не само в сферата на пропагандата. Комунистическите лозунги и апели насищат печатните медии, радиото, раждащата се телевизия, визуалното градско пространство, пишат се по стени и фасади, появяват се по стадиони, концертни зали, заводски халета, военни поделения, комсомолски стаи, болници, съдилища, квартални организации, магазини, сергии; превръщат се в ръководни начала на професии, институции, обществени организации, навлизат в правото, икономиката, науката, изкуствата, спорта, военното дело и пр.


Постепенно при непрекъснатите повторения и банализирани рецитации, въпросните идеи-фрази става семантически все по-празни, а в късните години на режима вече окончателно се трансформират във формален и всеобщ автоматичен език, който все повече подменя реалността.


Този език в епохата на зрелия социализъм постепенно бива приет от всички, дори от "класовия враг" и така идеологията все повече се превръща в неутрален посредник за цялото социалистическо общество, всеобщ и задължителен код, без който то просто не може да функционира и да се възпроизвежда. Комунистическите идеи се банализират и обезсмислят - почти лишена от истинско съдържание, идеологията може вече без съпротива да проникне във всички социални прослойки и е в състояние да слага правоверен марксистки коефициент върху всяко социално явление – върху всичко, което се прави в индустрията, публичността, политиката, съда, художествения живот, в кварталните организации, семейните отношения, образованието и възпитанието, детството и пр. По този начин тя преминава от пропаганден в "молекулен", пансемиотически режим – т.е. просмуква се навсякъде, във всички сфери на обществото и във всички социални езици и косове, които ги обслужват - става единственият обединяващ езиков ритуал, прониква в капилярната мрежа от микрофизически власти (в смисъла на Фуко), разпръсва се в цялото социално пространство. Така тя от властови дискурс на центъра се превръща във всекидневен, практически семиозис, част от тъканта на всички социални клетки. ...Поради банализираното си масови повторения комунистическите идеи губят своята утопическа "горещина" и заразително визионерство: те "изстиват", стават емоционално неутрални ..все повече са възпроизвеждани като чисто ритуални знаци за лоялност към Партията и символна солидарност към всички. Превърната във формален панезик и единствен символен посредник на социалистическото общество, подобна "идеология" напълно се еманципира от реалността и фактите, става самодостатъчна игра от правоверни символи. Нейната "Голяма историческа правда" вече не съвпада с фактите и измамните малки истини на всекидневието, в резултат на което тя се превръща в double speak (Оруел), "език на лъжата" (Хавел), карайки всички членове да обществото да рецитират празните й лозунги, дори когато мислят съвсем иначе.


Втората част на хипотезата гласеше: след 1989 г. и колапса на Големия разказ в българското постсоциалистическо общество настъпва "живот в семантическа криза". Срутването на цялата идеологизирана семиосфера има неочаквани негативни последици за индивидите, дори за тези от тях, които съвсем не вярват в комунизма – то лишава живота и разказа на всеки един от единствено наличния език на колективна памет, а с това - от споделени социално валидни координати с другите животи и другите разкази. Това е равносилно на разпадане на общата памет и символната солидарност: би следвало да се очаква, че такава катастрофа тотално ще дезориентира всеки един, които иска да разкаже живота си. Преди идеологическият Разказ е регламентирал всичко и е правил невъзможен живота извън официално признатите комунистически роли, това е било всеобщ навик - сега обърканата публична среда вече не излъчва ред, хронологически репери, важни събития, общи фигури на герои. Тя не дава никакви ясни правила, ценности, ролеви модели и ориентири; не отговаря на въпросите по какъв житейски път трябва да поеме индивида, какво е житейски успех, какво е щастлив живот, какво е добър и честен живот, кой кой е и пр. Социалните актьори в подобна среда не разполагат със споделен критерий, нито с общ публичен език и рамкиращ Голям разказ, правещи възможни споделените форми на памет и признание на преживения живот. Хипотезата предполагаше, че останали без език и рамки на колективната памет, индивидите вече не знаят как да разказват преживяното. Което е друг начин да се каже, че не знаят и как да мислят и да продължават да живеят своя живот, как да предвиждат, планират накратко, как да го живеят смислено. А това, че те не могат добре да разкажат и живеят живота си, има и социални последствия – то е израз и на нарушената социалната кохезия и солидарност на българското общество.


Така очакваният провал на личните разкази вече беше тълкуван от нашата хипотеза не единствено като личен недостатък на разказвачите. Оказа се, че той отразява провала на цялото българско общество, що се отнася до неговото базово социално "лепило" - емпатията, споделеността, солидарността и добронамереността. Нарекохме описаното по-горе хипотетично състояние с общата метафора "тревожност". Под нея се криеха мъчителните емоционални състояния на всички, които преживяват хаоса.


Премиерата на сборника /издателство "Сиела"/е тази вечер – 27 февруари, вторник, 18:30, Софийски университет, Нова конферентна зала. Книгата ще бъде представена и обсъдена от проф. Албена Хранова, проф. Петя Кабакчиева и д-р Момчил Методиев.


Откъсът е предоставен на "Дневник" от проф. Александър Кьосев.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Лео
    Лео
    Рейтинг: 986 Неутрално

    Гледал съм плакати от Германия от онова време, от Франция, Италия и САЩ. Днес също има вътрешнофирмени лозунги, както и множество рекламни послания, които "Постепенно при непрекъснатите повторения и банализирани рецитации... стават семантически все по-празни,... окончателно се трансформират във формален и всеобщ автоматичен език, който все повече подменя реалността."
    Само идеологията е различна - от робуване на партията към робуване на продукта/компанията.

  2. 2 Профил на stein
    stein
    Рейтинг: 789 Неутрално

    Сигурно трябва да се прочете книгата, за да разбере човек за какво става дума. В статията нещата изглеждат като тежка теоретична конструкция без особена връзка с реалността.

  3. 3 Профил на john_3volta
    john_3volta
    Рейтинг: 919 Неутрално

    Автоматичното мислене, което подменя реалността: вместо да мислят за реалността и проблемите й, видните (ама само за местни наблюдатели) теоретици и изследователи автоматично се връщат към това, което си знаят - социализма. Ние останалите вече го забравихме, както ще забравим и книгата им. Да му мислят студентите, които доброзорно ще си я купуват,

  4. 4 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3683 Любопитно

    3. След 1989 този всеобхватен език-идеология-разказ се разпада катастрофично - сякаш просто се изпарява и губи каквото и да е социално значение. Но самото му изчезване поражда объркване и тревожност .....
    ========
    Това беше първата грешка ! Много голяма грешка с фаталните и последици !
    В страни като Чехия, Унгария и Полша , такива работи не станаха .....

    Bukalemun
  5. 5 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 1481 Неутрално

    "15 години народна власт, 15 години български цирк!"

    Действителен лозунг в цирка.

    За селищната система стана банално.

    "Всеки прибран домат, кабърче в леглото на Кенеди!"

    "Да живее Народната милиция, ЕДИНСТВЕНИЯТ верен поддръжник на народната власт!"

    Има книга с избрани "мъдрости" от това "бленувано" за някои време.


    "Да живее Народната милиция, ЕДИНСТВЕНИЯТ верен поддръжник на народната власт!"

  6. 6 Профил на gigabyte
    gigabyte
    Рейтинг: 412 Неутрално

    На кого му трябват глупостите на едно провалило се минало? Носителките на съвременния български не правят голяма разлика между "реакция" и "ерекция". За какво повече да си говорим?

    master
  7. 7 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1951 Неутрално

    Езикът е малко високопарен, но тезата е много правилна. Би трябвало да се разшири - не става дума само за реч, става дума за постепенно пране на мозъци с използване на официална пропаганда, която с времето все повече навлиза в мисленето на хората и -
    парадоксално - все повече се отдалечава от ежедневието и все повече е схващана като задължителна (официална) нарация, която ни делеше на ние и онези.

    Най-лошото е, че още не схващаме (поне не всички) държавата си като своя, още сме ние и те, като че ли някой ни ги е внесъл отвън, а не сме си ги избрали.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  8. 8 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 983 Неутрално

    "За да разберем спецификата на това влияние, трябва да имаме предвид, че в последните десетилетия на режима идеологията е нещо повече от идеология – функционира като всепроникващ и автоматизиран език"

    Така беше наистина. Нека си спомним колко малко хора у нас предполагаха, че може да има някаква политическа промяна в обозримо бъдеще - преди да дойде Горбачов на власт, разбира се. Определено имаше влияние на "всепроникващия автоматизиран език" дори и върху вътрешния свят на човека.

    Или да погледнем литературните произведения от този период. Повечето са така написани, че да могат да "излязат". Дори когато има нещо по-особено в тях и публикуването им е било спирано - пак целта в много от случаите е била да може да се постигне публикация при тогавашната среда. Е, има и случаи, когато цензурата е "проспала" някои неща и съответните книги са се изземвали вече от книжарниците. Но от живеещите у нас автори сравнително малко са тези, които са писали съвсем свободно неща, които тогава нямаше как да се публикуват, разчитайки на едно по-цивилизовано време в бъдещето.

    Ако това е валидно за образовани творци, каквито са писателите - какво може да се каже за останалите от нас?

  9. 9 Профил на vladivlad
    vladivlad
    Рейтинг: 559 Неутрално

    Авторите не е трябвало да се обръщат само към миналото (ама то е някак си по-удобно, няма кого да засегнат). В днешно време празнословието и лозунгаджийството здраво пълнят политическото (най-вече) пространство и в България и в целия ЕС.
    За представителите на много от големите корпорации също е характерен високопарен изказ на потомствени комсомолци. Въобще положението е покъртително.

    Do or do not. There is no try. Yoda
  10. 10 Профил на enterfornone
    enterfornone
    Рейтинг: 597 Неутрално

    Ами то и сега е така.
    Инвестиция в нов-говорът означава просто финансова спекулация. Съответно всеки който купува работещо предприятие със огромен заем и го осакатява в изплащането на заема е "инвеститор"
    Празната тоталитарна идеология на марксизма (която при "социализма" нямаше нищо общо вече с Маркс) сега е заменена с култ към БВП и неговия "растеж". И още примери мога да дам.
    Така всяка идеология, чрез езика прави протвоположното мислене не просто трудно, а невъзможно

  11. 11 Профил на tie_interceptor
    tie_interceptor
    Рейтинг: 433 Неутрално

    До коментар [#9] от "vladivlad":

    В наше време се използва друг автоматизиран език. Отново на клишетата, но други клишета.
    Политиците ни се специализират в изнасилването на езика. Журналистите след тях вървят... Е, и облъчените от медиите ни чака славен път...
    Говорят дълго и напоително, но нищо не казват. Защото толкова им е умственият багаж.
    Само Б. Борисов си позвалява волности понякога и говори, каквото му е на душата. Както и Т. Живков - основно простотии...

  12. 12 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 1333 Разстроено

    в обществата на т.нар. "реален социализъм" марксистко-ленинското учение постепенно се е трансформирало в тотален език. След отчасти репресивното, отчасти ентусиазираното налагане на комунистическите идеи през първите години на режима те с течение на десетилетията се банализират и масовизират така, че започват да функционират като всекидневен ритуал – рецитират се навсякъде, от всички, при всички ситуации, вече не само в сферата на пропагандата.
    *****************************************************

    Отказът на авторите да прогледнат за очевидната истина, че трансформацията на идеологията в тотален език е всеобщ модел за налагането й в обществото, е част именно от нова автоматизация на езика, този път различна от познатата ни до болка марксистко-ленинска, но построена върху същите принципи. Това е акт на особен вид слепота.
    Жалко и тъжно...

    Истинско удоволствие за полуграмотни хора, като мен, е да общуват с големите демократично-джазови интелектуалци от форума на Дневник!
  13. 13 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 1333 Весело

    започват да функционират като всекидневен ритуал – рецитират се навсякъде, от всички, при всички ситуации

    *******************************

    Колко иронично описание на Грънчо и компания тук!

    ;)

    Истинско удоволствие за полуграмотни хора, като мен, е да общуват с големите демократично-джазови интелектуалци от форума на Дневник!
  14. 14 Профил на v.surovina
    v.surovina
    Рейтинг: 487 Неутрално

    Така, социализма го обсъдихме, може ли нещо за днешната реалност да кажем? Че и тя активно се подменя всеки ден, и за това трябват изследвания, и най вече - действия някакви.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK