Да се провреш под дъгата - 89 години от рождението на Георги Марков

Да се провреш под дъгата - 89 години от рождението на Георги Марков

© Издателство Сиела



Днес, 1 март, се навършват 89 години от рождението на писателя, публицист и дисидент Георги Марков. По този повод от издателство "Сиела" преиздават сборник с негови пиеси - 11 на брой, включително текста на "Комунисти" и "Да се провреш под дъгата", станали според биографите му един от катализаторите на бягството му в чужбина.


Книгата ще бъде представена на 6 март в "Нов театър" в НДК с думи на Димитър Кенаров, Димитър Бочев, Тони Николов и автора на предговора на новото издание на "Пиеси" – Георги Тенев. С думите на Георги Марков ще зазвучи и гласът на Стоян Алексиев. "Дневник" публикува откъс от


Да се провреш под дъгата


пиеса в 5 картини




ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА: БОЛНИТЕ, ГЪРБАВИЯТ ДЪРВОДЕЛЕЦ, ДОКТОРЪТ, ФИЛОСОФЪТ, УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ, ПЕДРО, АКРАБОВ. Д-Р ГОСПОДОВ – УПРАВИТЕЛ НА САНАТОРИУМА, НЕМИЯТ САНИТАР
ЖАНДАРМЕРИЙСКИЯТ КАПИТАН, ПАРТИЗАНИТЕ, ЖАНДАРМЕРИСТИТЕ


Време на действието – май 1944 година.


откъс от ПЪРВА КАРТИНА


Хол на малък частен планински санаториум за безнадеждно болни от туберкулоза. Формата му е трапецовидна, отворена с широката си част към публиката. Насреща – две врати на стаи. Вдясно – коридор с летяща врата. Вляво – прозорец с изглед към планината. Вляво и вдясно – по още една врата на болнична стая. Вратите са номерирани – най-лявата е номер 7, най-дясната – номер 10. В ъгъла към авансцената – камина. Авансцената е загатната като тераса. Фотьойли, столове, масички, разположени така, че да откриват насрещните врати. Портрет на доктор Кох. Кактуси. Радиоапарат "Филипс". Близо до единствения прозорец – бронзов бюст на основателя на санаториума – д-р Господов-старши. Привечер.


Върху стаята играят оранжевите отблясъци на залеза. Тържествено и предзнаменователно. През хола бавно минава Санитарят. Хвърля дърва в камината. После все така бавно с неизменен ритъм оправя столовете. Маската му, бялата му шапка и ужасно дългата му бяла манта са съчетани така, че му придават призрачност. Във всяка картина този ням Санитар ще поставя разместените мебели на постоянните им места. Звън на санитарния гонг.


Предпазливо влиза Гърбавият. Той мъкне три големи дървени кръста с надписи. Безшумно и сръчно поставя кръстовете пред трите врати, без тази с номер 7. Отдръпва се, стои така и се зас-мива. После изтичва към радиото, пуска го силно – чува се стар шлагер. Още по-развеселен, Гърбавият отива при камината и търси място да се скрие, за да гледа ефекта. Откъм коридора влиза Учителят по рисуване. Облечен е в болнична пижама и дълъг тъмножьлт халат със знаците на санаториума "С.Г.". Тръгва към Гърбавия, но забелязал кръстовете, се спира.


УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ (иронично): И какво от това?


ГЪРБАВИЯТ: Майтап! Защо сега не се смееш? И за тебе съм приготвил!


УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ: Като си нямаш друга работа! (Тръгва към своя стол.) Ти, изглежда, нищо не разбираш от шега!


ГЪРБАВИЯТ: Шега ли! Това е вашата шега! (Посочва кръстовете.) Много смешна шега!


УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ (сяда на стола си): По-добре разкарай тия мебели, преди да са се събудили!


ГЪРБАВИЯТ (пристъпва към него): А ти не искаш ли заедно да се посмеем? Да им видим мутрите, като отворят вратите... Ще приритаме от смях! (Изчаква за момент отговор.) Или ти е по-весело да се смееш с тях?


УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ: Ти наистина си смешен! Заради една жена!


ГЪРБАВИЯТ: Моята жена!


УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ: Била е твоя!


ГЪРБАВИЯТ (нервно отскача): Пак ли!... На тебе отрова ще сипя в манджата!


УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ: Мерси! (Чува се кашляне и шум зад една от вратите.) Излизат!


ГЪРБАВИЯТ: Дай боже, да се препънат! И ще помогна на Немия да ги зарови! На майтап! На майтап! (Скрива се зад камината, откъдето гледа какво ще стане.) Излезте, излезте, уважаеми господа! Архангел Михаил ви е донесъл подаръчета!


Вратата с номер 10 се отваря. Излиза Философът – с костюм и вратовръзка, наметнат с болничния си халат. Вижда кръстовете пред вратата и се спира.


ГЪРБАВИЯТ (скрит): Нали всичко може, господин Философе? Нали всичко може? Или сега вече не може? (Смее се.)


ФИЛОСОФЪТ (вдига кръста и го разглежда): ...С моето име... както ги носят пред процесията... Колко просто, две летви, заковани напреки... Каква категоричност... Аз знам, че този кръст е мой, но чета моето име като името на друг човек, когото не познавам...


УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ (обръща се към Философа): Ти искаш да бъде на друг човек! Естествено, кой не би желал да забучи собствения си кръст над главата на другиго! (Подиг-равателно.) Може би това е най-високата степен на свобода, а, господин Философе?


ФИЛОСОФЪТ (идва до него, прегърнал кръста си): Учудих се как едновременно съм толкова близо и толкова далече от това! (Сяда до Учителя на своя стол.)


УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ: Истината е, че си винаги близо до кръста, въпреки желанието ти да бъдеш далече! Струва ми се, че този път стремежът ти да умреш като повреден робот, ти изневерява! Роботите не се плашат!


ФИЛОСОФЪТ: Не се плаша! Само се отвращавам от символите! Всеки символ е подигравка с разума!


УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ (посочва дървения кръст): А всеки разум е подигравка с живота!


ФИЛОСОФЪТ (замислен, отново разглежда кръста): Това е най-сполучливият символ... Четири противоположни посоки... Едната е предпочетена (сочи дългата част на кръста)... но тя води надолу... (Държи кръста в естествено положение.) Кой домъкна тези кръстове?


УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ: От инвентара на санаториума!
ФИЛОСОФЪТ: При сегашната медицина...


Внезапно с трясък се отваря вратата на стая номер 9. Появява се Докторът, облечен в блестящ собствен халат. Вижда кръста и се засмива.


ДОКТОРЪТ: Каква радост вкъщи! (Ритва кръста и продължава да се смее.)


ГЪРБАВИЯТ (скрит): Ритай! Всички започват с ритане и свършват с ритане!


ДОКТОРЪТ (спира с отвращение радиото, идва при двамата и разглежда ритнатия кръст): Гърбавият си отмъщава! Не е лош дърводелец! Можем да си направим обща поръчка! Но не такива неграмотни надписи! Господин Учителят по рисуване ще изпраска нещо калиграфическо, а господин Философът ще измисли някаква такава: "Ние бяхме като вас, вие ще останете като нас"... Къде се е скрил тоя красавец?... На бас, отнякъде гледа!


ФИЛОСОФЪТ (към Доктора): Стига с тия ваши представления! Всичко това е заради просташките ви шеги с жена му!


ДОКТОРЪТ: Ха! Ти забравяш, че тук всеки има право на всичко! (Отива към стая номер 7, отваря вратата.) Помниш ли колко весело беше, когато този граовски диалект изреждаше майките ни... (Блъска вратата, докрай отворена.) Сега вече го няма! Аут!... Опитай се да определиш правата си в тази стая! Нали ти сам каза, че при нас няма граници, няма власт, няма страх и всеки може да прави каквото си иска. (Връща се в хола.) Каквото си иска!


ФИЛОСОФЪТ: Сантименталността...


ДОКТОРЪТ: Оня глупак си мисли, че тази дървена играчка ще ме изненада! Ето! (Изважда малко листче.) Остават ми само 47 дни!


ФИЛОСОФЪТ (завива се в халата си): Студено... Тази камина е само имитация, всичко тук е някаква имитация...


ДОКТОРЪТ (взима кръста от ръцете на Философа, счупва го и го хвърля в камината): Само това е истинско!
Отвъд врата номер 8 се чува шум.


УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ: Господин Акрабов пак проверява парите си! Всеки следобед по това време!


ДОКТОРЪТ: Виж, на него и два кръста са му малко! (Оти-ва и още по-добре намества кръста пред врата номер 8.)


УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ: Куфарите му са пълни с банкноти, пачки, фишеци... триста декара имот, две мелници и...


ДОКТОРЪТ: И пак няма да му стигнат за място в рая! Яж черна земя, българино!


Акрабов излиза от стаята си, облечен в кожух. Вижда кръста и го целува.


ГЪРБАВИЯТ (скрит зад камината): Хареса си го! Този ще целуне и дявола по задника! Целувай, мръснико, целувките от тебе, задникът от мене!... Прибери си го, хайде, прибери го...


Акрабов тържествено вдига кръста и го внася в стаята си, после се връща. Философът се зачита в някаква книга.


ДОКТОРЪТ (към Акрабов): Сега остава да си поръчаш и ковчег!


АКРАБОВ (сяда на най-хубавото кресло): Поръчан ми е, докторе! Но ако ти си забравил да поръчаш, сбъркал си, има криза с дървения материал! (Оглежда ги строго.) С кръст шега не се прави, и рогатият се плаши от него!


ДОКТОРЪТ: Мръдна ти душичката, а, българино!


АКРАБОВ: Ние, селяните, докторе, сме по-близо до земята и не се плашим от нея! А кръстът е свят знак!


ДОКТОРЪТ (се смее): Свят знак! Свещените знаци за тебе са в куфарите ти!


АКРАБОВ: Имам си ги, мои са! Пречат ли ти нещо?


ГЪРБАВИЯТ (изтичва предизвикателно срещу тях, хили се): Как сте, братлета, харесаха ли ви мостричките?


АКРАБОВ (се засмива): Ако това ти помага! Други барат жена му, той на нас си го изкарва!


Смеят се.


ГЪРБАВИЯТ (в изстъпление): Мръсни типове! Ще взема брадвата и ще ви дам да разберете! (Блъска столовете, излиза бесен.)


Докторът, Акрабов и Учителят по рисуване се смеят.


АКРАБОВ: Този ще вземе някоя нощ да ни изколи!


ДОКТОРЪТ (вади цигара и пали): Пази се, сигурно ще почне от тебе!


АКРАБОВ: Разбира се, ти така си се заклал, че още малко, ще престанеш да крякаш за било и не било!


ФИЛОСОФЪТ (към Доктора): Угасете цигарата! Тук все пак е болница!


ДОКТОРЪТ: Колкото аз съм лекар! Не зная някой да е оздравял в това заведение, нали, мръснико? (Загасва цигарата в носа на бронзовия бюст.)


Философът отново се зачита в книгата си, Акрабов гледа часовника си и гълта своите хапове. Учителят по рисуване стои тъжен на терасата. Пауза, сякаш всички теми за разговор са изчерпани.


АКРАБОВ: Днеска яденето си беше чиста помия, тежи ми в стомаха... Тоя шарлатанин не иска и да знае, юрнал се да гони Михаля из гората! Ами ако ни стане нещо. Немият ли ще ни спасява?


ДОКТОРЪТ (играе си саркастично с бронзовия бюст на основателя на санаториума): Д-р Господов, благородство за петстотин кинта на ден, без лекарствата, чудо на природата, не знаете ли тайната на боровата гора? От нея лъха гваякол и болните се възнасят като ангелчета...


АКРАБОВ: И дървата икономисва стипцата! (Завива се в кожуха си.) Хей! (Развиква се.) Хей!
Санитарят се появява с характерната си бавна стъпка, същински призрак в полумрака. И четиримата настръх-ват, всеки за секунда се вцепенява и гледа към приближаващия страшен Санитар.


ДОКТОРЪТ (крещи): Движи се по-човешки, говедо!


УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ (страхливо): Стига, стига си ни плашил!


АКРАБОВ: Махай се! (Опомня се.) Донеси дърва! Чуваш ли, да те вземат дяволите! Донеси дърва и се махай!


УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ: Още сме живи!


Санитарят бавно се обръща и изчезва.


ДОКТОРЪТ: Този тип, Управителят, нарочно го е взел!


УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ: Само като го гледам, ще полудея!


Пак пауза, в която темите са изчерпани. Всички са още под впечатлението от появата на Санитаря.


УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ: Да знаех, че ще попадна в такъв санаториум, щях да си лежа у дома!


ДОКТОРЪТ: Ако си нарисуваш един дом!


УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ: Ох, да оздравея веднъж, ще ме запомнят!


ДОКТОРЪТ: След второто пришествие!


АКРАБОВ: А къде е Педро?


УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ: Той си е най-добре, пак се е нарязал!


АКРАБОВ: Управителят нарочно му пробутва бутилките, дано по-скоро пукне, зер, предплатено е за една година и испанката няма да дойде да си вземе рестото! Това не е санаториум, а морилня, морилня... трупане на пари от мъките на хората!


ДОКТОРЪТ: Добре че твоите са натрупани от радостите на хората!
Внезапно се чуват далечни пушечни гърмежи, после картечница, далечен отглас от престрелка. Тишина.


УЧИТЕЛЯТ ПО РИСУВАНЕ: Какво беше това?


ДОКТОРЪТ: Не видяхте ли сутринта полицията... тия, как ги казват, ловните дружини... Всички шумкари трябва да ги приберат в Карлуково, щури хора, за какво са тръгнали да ги пита човек!


АКРАБОВ: Абе, те си знаят за какво са тръгнали, само че няма да ги огрее!


ДОКТОРЪТ: Може и да ги огрее, руснаците влизат в Румъния...


АКРАБОВ: Голяма работа! Па като дойдат руснаците, та ще настъпи раят на земята! Ще им кажат – на, лежте и яжте! Дотогава ще ги изтребят като пилци! (Отново стрелба.)


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 3862 Неутрално

    Кога ще се изучава в училище Г.Марков?

  2. 2 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 4039 Неутрално

    До коментар [#1] от "4ort":

    и какво от него трябва да се изучава ? смяташ ли , че някой нормален съвременен ученик би го интересувал ГМ . а в детската градина що да не се изучава

    всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас
  3. 3 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 3862 Неутрално

    До коментар [#1] от "4ort":и какво от него трябва да се изучава ? смяташ ли , че някой нормален съвременен ученик би го интересувал ГМ . а в детската градина що да не се изучава
    —цитат от коментар 2 на дерибеев


    Трябва да се изучава!
    Много добре е описал живота в РСО, за който вие изпадате в телешки възторг.

  4. 4 Профил на krf54523578
    krf54523578
    Рейтинг: 880 Неутрално

    Измислен дисидент от ловния кръжец на Живков. Колко години в затвора е бил Марков заради дисидентството си ?

  5. 5 Профил на rta48522758
    rta48522758
    Рейтинг: 232 Неутрално

    Когато преди години се мъчех да чета Фокнър,в един момент се попитах:"Защо?"И тук някои си задават подобни въпроси за книгите на Г.Марков.Неговата публицистика(лично мнение)е Божие възмездие!За тези,които извадиха най-калното от българската народопсихология ,за да сме още оцапани до ушите.Четейки"Репортажите"никъде не срещнах и една обидна дума за неговия народ.Това още ме потресава,защото смятам,че той е от малкото българи,които имат моралното право да я напишат!

  6. 6 Профил на cozzworth
    cozzworth
    Рейтинг: 227 Неутрално

    Георги Марков загина заради своите убеждения и ще остане завинаги един от автентичните дисиденти и честни пера на своето време.

  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  8. 8 Профил на Oleg Shishmanov
    Oleg Shishmanov
    Рейтинг: 1317 Неутрално

    Георги Марков даде най-ценното си живота за да имаме ние хората след него нещо смислено в главите си, а някакви плюнчоци викат "не е лежал в затвора"!!! Той Доган нали е лежал в затвора - с удоволствие ако цитирайки пиесата горе и бях Архангел Михаил бих разменил кръстовете с имената!

  9. 9 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2990 Неутрално

    До коментар [#2] от "дерибеев":

    Двете БКП-та вместо да спорят как да се изучава комунизма , да вкарат „Задочните репортажи “в учебника по история.

  10. 10 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3665 Неутрално

    И аз мисля, че произведения на Г. Марков трябва да се изучават в училище. Четох, че съгласно нова учебна програма, в 10-ти клас ще се изучават престъпленията на комунизма и понятия като комунизъм, репресивен апарат, Народен съд, терор, атентат и др. Не е ли по-добре да се дискутира времето и термините не абстрактно и сухо, а като диалог и размисли, базирайки се на избрани творби на писателя.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  11. 11 Профил на Nimart
    Nimart
    Рейтинг: 3988 Разстроено

    До коментар [#6] от "cozzworth": Не загина, убиха го!
    Много голям! Вечна му памет! Светец!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK