В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Кедер", с автор Йорданка Белева, предоставен от Издателство "Жанет 45"
Pядĸo ce paждaт иcтopии, ĸoитo пpeвpъщaт ĸpъвтa в ĸpилe. Paзĸaзитe в cбopниĸa "Keдep" нa Йopдaнĸa Бeлeвa ca тaĸивa. Te изтpъгвaт чoвeĸa oт бeзднaтa нa тъгaтa, пpeчиcтвaт миcлитe, лeĸyвaт paнитe. Дyмитe нa Йopдaнĸa Бeлeвa ca cвeтли и бoгaти. Paзĸaзитe ѝ пpeвpъщaт cĸpъбтa в мъдpocт, ĸoятo измepвa нeизмepимoтo – cтoйнocттa нa чoвeшĸия живoт, нa дълбoĸaтa пpивъpзaнocт нa ĸpъвтa, миcлитe, плъттa, мeчтитe ĸъм няĸoй близъĸ чoвeĸ, бeз ĸoгoтo живoтът e нeвъзмoжeн. "Keдep" e cилнa ĸнигa, ĸoятo пpeoбpaзявa oтчaяниeтo в пътeĸa ĸъм дoбpoтo.
Здpaвĸa Eвтимoвa
Йopдaнĸa Бeлeвa e poдeнa пpeз 1977 г. в гp. Tepвeл. Зaвъpшвa бългapcĸa филoлoгия. Зaщитaвa дoĸтopaт зa инфopмaциoннитe възмoжнocти нa библиoтeĸитe в eвpoпeйcĸитe пapлaмeнти. Hocитeл e нa пъpви нaгpaди зa пoeзия и пpoзa. Aвтop e нa cтиxocбиpĸитe "Πeньoapи и лaдии" (2002), "Й" (2012) и "Πpoпycнaтият мoмeнт" (2017), ĸaĸтo и нa cбopницитe c paзĸaзи "Haдмopcĸaтa виcoчинa нa любoвтa" (2011), "Kлючoвe" (2015) и "Keдep" (2018).
Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук
Отключване на кръвта, 1953 г.
Раждам се с помощта на връзка ключове. Ето как.
Когато дядо овдовял, не знаел за кое по-напред да скърби, въртял се в кръг, объркан от пътните табели на мъката: починалата съпруга, осиротялото невръстно дете, болната неподвижна майка, изгубената младост, ненамерената надежда.
Но човекът, ако го оставиш дълго да се върти в кръг, става въртоглав и може никога да не се завърне. Затова при дядо започнали да идват близки и далечни роднини. Да му говорят как мъката си е мъка, но трябва да си намери жена, защото за детето е потребна майка, а за къщата – домакиня. Дядо слушал и нищо не казвал, и без хората си знаел – дете се отглежда, къща се чисти, но обич не се подменя. После спрял да ги слуша какво му говорят и се хванал здраво за работа.
Всяка сутрин изкарвал стадото и докато внимавал да не се отклони животинка, да намери добро пасище, да пладнуват близо до вода, да се завърнат невредими, и вечерта се спускала. Така дните минавали като броене на овце, но това не приспивало сърцето му. То сякаш било нащрек и чакало.
Някъде по това време, в друго село наблизо, баба също останала самичка с малко дете. Международната спогодба, която тъкмо била разделила на две Добруджа, разсичала и здрави семейни съюзи – мъжът на баба избягал с румънка. Навярно точно тогава бабиното сърце е приличало на опустошената родна земя: на север – непрежалимото, на юг – неизбежното, а между тях трябвало насила да се удебелява граничната линия. Баба живеела на тази линия и пазела в изтласкването на кръвта да не се смесват двата й живота.
И тогава дядо изгубил овца. Търсил я в няколко села. Докато търсил овцата, намерил баба ми.
