Откъс от "Лунни мечтатели" на Седрик Вилани

Издателство "Колибри"

Издателство "Колибри"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Лунни мечтатели", с автор Седрик Вилани, предоставен от Издателство "Колибри".


Излиза комиксът "Лунни мечтатели", едно поетично и увлекателно произведение, вдъхновено от четири невероятни съдби!


Както подсказва заглавието, "Лунни мечтатели" е посветена на четири гениални личности - Вернер Хайзенберг, Алън Тюринг, Лео Силард и Хю Даудинг. Физици, математик и военен – те са били важни и тайни участници в едно приключение, надхвърлящо възможностите им: Втората световна война. Един ден, една нощ, разхождайки се или мечтаейки под лунните лъчи, те са получили просветление, променило облика на света. Какво ли може да е то? Математикът Седрик Вилани и художникът Бодоен кръстосват пера, за да ни разкажат тази история с красотата на всесилното си въображение.




Седрик Вилани е роден през 1973 г. в Брив ла Гаярд. В момента е професор в университета в Лион и директор на Националния институт "Анри Поанкаре" в Париж, специализиран в математиката и теоретичната физика. Медалът "Фийлдс", Нобелова награда на математиците, му е присъден през 2010 г. Две години по-късно публикува в издателство "Грасе" романа си "Жива теорема". Член е на Френската академия на науките.


Четири гения, променили историята
Вернер Хайзенберг, несигурният.
Алън Тюринг, освободеният.
Лео Силард, пътуващият пророк.
Хю Даудинг, небесният рицар.


Физици, математик и военен – те са били важни и тайни участници в едно приключение, надхвърлящо възможностите им: Втората световна война. Един ден, една нощ, разхождайки се или мечтаейки под лунните лъчи, те са получили просветление, променило облика на света.
Математикът Седрик Вилани и художникът Бодоен кръстосват пера, за да разкажат в едно поетично и увлекателно произведение тези четири невероятни съдби.


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Лунни мечтатели" на Седрик Вилани, Бодоен


През Втората световна война е имал о хора,ко ито са искали да погълнат Земята, и хора,които са искали да измерят Луната.


Говори се главно за първите и за техните всеобхватни би тк и ,з а грандиозните им планове; конфликтът обаче се е разигравали в представите и емоциите на някои измъчени мечтатели,принадлежащи към втората категория. Те са искали да измерятЛуната, сиреч да мобилизират всичките си неврони, за дапроумеят недостижимото, да използват цялата световна наука,за да осъществят невъзможното.


И всичко това под насмешл ивия взор на Луната, безучастнаспрямо човешките страсти.


Хората ловуват, танцуват и говорят може би от над милион години. Но взаимопомощта и насилието са градили човешките общества още преди да са били назовани с думи.


През вековете и хилядолетията обществата са ставали по-обширни, по-сложни; взаимопомощта и насилието - по-добре организирани. Личните и колективните измерения са значели все повече. Идея, родена в един мозък, се е разгръщала и осъществявала от цяла общност. Възниквали са навици, установявали са се условности, създавали са се култури, повлияни от околния свят и от историческите събития.


Изградена наслуки, науката, колективно творение с дълга траектория, прави чудеса, разкрива законите на невидимия свят и позволява експлоатирането им.


Постепенно армиите се организират все по-съвършени в служба на все поотчетливи и по-униформени културни идентичности. Милиони хора действат или противодействат заедно. Прекрасно е да се гради култура, важно е да бъде защитена от армия. Ала всеки принцип става ужасяващ, когато бъде доведен докрай. Така през 1945 г. след Христа историята на човечеството достига до връх на безчовечността, вършат се невъобразими военни престъпления - германските лагери на смъртта, опитите в японския Отряд 731, ужасите на руското НК ВД, - използват се нечувани оръжия: две атомни бомби.


Хората изпитват потребност да олицетворяват събитията, често човешката история се възприема чрез политически фигури. Такива са Хитлер, Чърчил, Мусолини, Рузвелт, Труман, Сталин, Дьо Гол, министрите, военачалниците, разузнавачите, технолозите. Покрай Маркс и Толстой някои предпочитат да разглеждат историята като функция на народите или като класови борби: човешки, културни, социални, икономически...
Но и двата подхода забравят основно явление: военните и учените не са просто пионки в услуга на общностите, на политическите заповеди.


Това са преди всичко хора, често непредвидими; понякога техният гений може да промени изхода от конфликта; понякога те не изпълняват добре заповедите - или го правят с нежелание, или не съумяват да ги изпълнят. Често се сблъскват с механизма на собствената си организация.


Нерядко историята не признава заслугите им, а и как се преценяват самите те, когато всичко е приключено и имат време да поразсъждават? Взели са участие в голяма битка, заложила на карта страната им или пък целия свят: горди ли са, срамуват ли се, объркани ли са, или са обзети от горчивина?


В този разказ ще срещнем някои подобни герои, за които историята говори малко. Техните лични възможности, подкрепени от колективното действие, са преобърнали или са можели да преобърнат хода на войната. Но за тях няма уроци по история, само ерудити са ги чували. Светът може да се движи без тях. Те обаче водят своята последна битка. Последно следвоенно сражение, залезът на северните богове.


Те се борят със съвестта си.
Ръка на офицер отдава чест. Ръката се спуска край бедрото малко нерешително. После пилотът уверено влиза в командната кабина. Другарите му се качват подир него. Самолетът полита. Красив е. В небето има още два Самолета - един охранителен и един, от който ще се снима. Времето е ясно, идеално за снимки. След океана се появява бряг.


Един офицер пропълзява в отсека и старателно извършва повтореното стотици пъти действие. Ръка освобождава лостове, натиска копчета. НАТИСКА ЕДНО КОПЧЕ.
И ето че ни една сила на света не може да спре онова, което предстои.


Една бомба пада пада.


Атомна бомба, технологичен шедьовър, създаден с любов. Милиони, милиони човекочаса труд. Сърцевината е рафиниран уран, по-ценен от чисто злато. Уран, в който множество атоми не съдържат достатъчно неутрони: 143 неутрона вместо 146.
Сърцевината е разделена на две части на разстояние една от друга, двете части не са свързани, те са като скарани двойки.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK