Откъс от "Свирепо настроение" на Йордан Радичков

Издателство "Нике"

Издателство "Нике"



В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от "Свирепо настроение" - поредната книга в поредицата със събрани съчинения на Йордан Радичков на издателство "Нике". Представянето ще бъде на 5 април от 18 ч. в столичната Театрална работилница "Сфумато" с участието на проф. Иван Добчев и Ованес Торосян.


"Свирепо настроение" се появява през 1965 година, като още с излизането си предизвиква смут сред българската литературна критика, която не може да намери думите, за да определи какво представлява сборникът. В текстовете се преплитат абсурдни истории, притчи, небивалици, съчетани с един особен поглед към дълбочината на човешката душа.


Голяма част от критиците по онова време заплюват книгата и определят "Свирепо настроение" като пълен провал за още младия автор, когото до момента са сравнявали с Йовков и Елин Пелин.Има обаче и такива, които обръщат внимание, че това може би е един от най-важните сборници с разкази в българската литература.
Със "Свирепо настроение" Йордан Радичков заявява едно напълно ново литературно присъствие. Историите, разделени на две части в книгата, си спечелват място в литературния канон с едно необикновено и неподражаемо присъствие и дълбочина. Сякаш и до днес никой не съумява да даде точно определение на този забележителен свят.




Сред разказите читателите ще намерят мистичния Верблюд на Радичков, вечната история "Лебеди мои", първия вариант на пиесата "Януари" като разказ, както и едно от най-устойчивите словосъчетания в съвременния български език, запомнено и обикнато от редица поколения – "Мамка му и прасе!"


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от разказа "Зеленото дърво"


Баща ми е странен човек — щом си науми нещо, и веднага го прави. Едва дочака затоплянето на времето, отиде в планините и донесе оттам ново зелено дърво. То бе тъй диво и тъй много настръхнало, че ние стояхме на почтително разстояние от страх да не скочи върху някого. "Туй зелено дърво на желязо да го посадя, пак ще пусне корени! — каза баща ми. — Над главата му ще мътят орли!"


Вълкът смени козината си, костенурките насядаха пред къщите на припек, нашите гори измъкнаха соковете от корените и се покриха със зелени облаци. И когато всичко стана зелено, истинското зелено дърво, донесено от големите планини, изсъхна. Ученият селянин, за когото споменах в началото и който наистина знаеше много не само за лъвовете, ами и за зеленото дърво, каза, че ние никога няма да го опитомим, защото е диво.


Но баща ми не беше отчаян човек, той никога не се отчайваше и всяка пролет засаждаше в нашите гори по едно зелено дърво, донесено от планините. "Та ти не знаеш ли — питаха го селяните, — че няма да успееш да засадиш зелено дърво?" "Знам" — казваше баща ми. "Ами тогава защо всяка година садиш зелено дърво?" "Ами какво друго да правя?" — питаше на свой ред баща ми. И ви казвам самата истина, че те нищо не можеха да му отговорят. Можеш ли да кажеш някому да не засажда зеленото дърво, когато то е неговата надежда!


И тъй сега аз садя всяка година по едно зелено дърво в нашите гори, макар че то всяка година изсъхва. Аз си зная, че един ден в нашите гори наистина ще има зелено дърво в най-късната есен и в най-лютата зима и че щом се затопли, костенурките ще излязат пред къщите и ще си прехапят езиците от изненада.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на batzdravo
    batzdravo
    Рейтинг: 2210 Неутрално

    Цитат:"Но баща ми не беше отчаян човек, той никога не се отчайваше и всяка пролет засаждаше в нашите гори по едно зелено дърво, донесено от планините. "Та ти не знаеш ли — питаха го селяните, — че няма да успееш да засадиш зелено дърво?" "Знам" — казваше баща ми. "Ами тогава защо всяка година садиш зелено дърво?" "Ами какво друго да правя?" — питаше на свой ред баща ми. И ви казвам самата истина, че те нищо не можеха да му отговорят. Можеш ли да кажеш някому да не засажда зеленото дърво, когато то е неговата надежда!"

    Без коментар!

  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5999 Неутрално

    Невероятен разказвач!
    Затова литературните критици да не се слушат!

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. Това е писано за лехчевските цигани.

  4. 4 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 3161 Неутрално

    Истинският Нобелов от българските писатели! Това няма превод.
    С него съм израснал.

  5. 5 Профил на Илиана
    Илиана
    Рейтинг: 294 Любопитно

    Радичков днес има своя млад литературен последовател. Това е Стоян Николов -– Турлака, родом от село Говежда, Монтанско.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK