За добрия стопанин (откъс от "Икономика. Античните философи за дома и стопанството" )

За добрия стопанин (откъс от "Икономика. Античните философи за дома и стопанството" )


Избраният откъс е от диалога "За добрия стопанин" (на стгр. Oikonomikos, букв. "Слово за домашното стопанство") на древногръцкия историк Ксенофонт (ок. 430-354 г. пр. Хр.). Той е част от сборника "Икономика. Античните философи за дома и стопанството" (изд. на НБУ, 2018 г., поредица "Агора"), съдържащ осем текста от Платон, Ксенофонт и Аристотел по теми като потребността, справедливата размяна, парите, управлението на дома. Изборът на текстовете и преводът им от старогръцки е на д-р Георги Гочев. Освен предговор на преводача и предговор от консултанта доц. Красен Станчев изданието е снабдено и с богат речник на основните понятия от античната икономическа и политическа теория.


Чух го веднъж да разговаря и за стопанисването.
– Кажи ми, Критобулос [1] – рече Сократ, – дали думата "стопанисване" е название на някакво специфично знание подобно на медицината, леярството или строителството?
– Така ми се струва – отвърна Критобулос.
– А дали както можем да кажем каква е целта на всеки от тези занаяти, така бихме могли да кажем и каква е целта на стопанисването?
– Според мен – отвърна Критобулос – от добрия стопанин се очаква да управлява добре домашното си стопанство.
– А дали, ако желае, той би могъл да управлява добре не само своето, но и някое чуждо стопанство, ако му го поверят? Защото например вещият строител би могъл да построи и за някой друг онова, което строи за себе си. Така ли е и със стопанина?
– Изглежда, че да, Сократе.
– В такъв случай – рече Сократ – онзи, който познава въпросния занаят, но няма имущество, може да се наеме, за да управлява някоя чужда къща, както ако би трябвало да я построи.
– Кълна се в Зевс – отвърна Критобулос, – би трябвало да получи голяма отплата, ако след като се захване с някое чуждо стопанство, успее да го разшири и направи богато.
– А какво по-точно влиза в домашното стопанство: дали само къщата, или и онова, което някой притежава извън нея? Цялото имущество ли влиза в стопанството?
– Поне според мен – отвърна Критобулос, – всичко, което някой притежава, влиза в стопанството, дори и да не се намира в същия град, в който се намира стопанинът.
– Но нали някои притежават и врагове?
– Кълна се в Зевс, някои – цял куп.
– А дали бихме казали, че и враговете са ценност?
– Страшно смешно би било – рече Критобулос, – ако някой получава заплата, за да ти увеличава враговете.
– Ние нали приехме, че стопанството е един вид ценност?
– Кълна се в Зевс – отвърна Критобулос, – нещо добро, а не някакво зло бих нарекъл ценност.
– Ти, изглежда, наричаш ценност само полезното, което някой притежава.
– Ама разбира се! – отвърна той. – Вредното намирам повече за наказание, отколкото за ценност.
– Излиза, че ако някой си купи кон, но не знае как да го използва, а все пада и се наранява, конят няма да му бъде истински ценен, така ли?
– Не и щом като ценността е някакво добро.
– Значи и земята не би била ценна за човека, който я обработва по такъв начин, че да си наврежда?
– Нито пък земята, която вместо да те храни, те прави беден.
– Значи същото е и с овцете: ако някой си наврежда поради незнание как се гледат овце, в този случай овцете няма да му бъдат ценност?
– Според мене си прав.
– Както изглежда, според теб само полезното е наистина ценност, а вредното не е?
– Така е.
– Значи, ако някой умее да използва определени неща, те за него са ценни, а ако не умее – не са, както за знаещия да свири на флейта флейтите със сигурност са ценност, а за незнаещия – нищо повече от безполезни камъни.
– Освен ако не ги продава.
– В този случай ще приемем ли, че флейтите са ценност за продаващите ги, а за тези, които не ги продават, но ги притежават, без да могат да ги използват, не са?
– Доколкото, Сократе, казахме, че полезното е ценност, то разсъждението ни е съвсем логично. Защото, ако човек не ги продава, тези флейти не са ценни, понеже от тях няма никаква полза; ако обаче ги продава, стават ценни.
На което Сократ отвърна:
– Стига да знае да ги продава. Ако обаче ги продава за нещо, което не знае да използва, то според твоите думи излиза, че те не са ценност, дори когато се продават.
– Изглежда, Сократе, според теб и среброто не е ценност, ако някой не знае да го използва.
– Според мен и ти би се съгласил, че ценност е онова, от което някой може да има полза. Ако някой използва среброто, за да си купи например хетера [2], и тя вземе, че му навреди не само на тялото и душата, но и на имота, как среброто да му е от полза?
– Така е. Освен ако не определим за ценност и т. нар. свински боб [3], който кара ядящите го да полудяват.
– В такъв случай, Критобулос, излиза, че ако някой не знае да използва среброто, то изобщо не трябва да се смята за ценност. Но нека попитам и за приятелите: ако някой знае да ги използва така, че те да са му полезни, те какви ще му бъдат?
– Ценност, кълна се в Зевс – отвърна Критобулос. – И при това много по-голяма, отколкото воловете, стига да са му по-полезни от тях.
– Но от твоите думи излиза, че и враговете ще са ценност за онзи, който умее да извлече полза от тях.
– Така ми се струва.
– Следователно, добрият стопанин трябва да знае как да си послужи и с враговете, така че да извлече полза от тях.
– При всички положения.
– Ти сам виждаш, Критобулос, че немалко частни и тирански домове се разрастват по време на война.
– Да, и ми се струва, Сократе, че дотук всичко беше казано чудесно – отвърна Критобулос. – Какво обаче да си помислим, когато виждаме, че някои хора притежават знания и ресурси, с които биха могли да направят по-богати своите стопанства, ако ги разработват, но очевидно не искат да го направят, поради което и всичките им знания са безполезни? Едва ли можем да си помислим друго, освен че и знанията, и имотът не са никаква ценност.
– Според мен, Критобулос – рече Сократ, – ти отваряш разговор за робите.
– О не, кълна се в Зевс! – отвърна той. – Говоря за едни благородни люде, за които знам, че имат и военни, и всякакви умения в мирно време, но хич не желаят да ги развиват, което според мен се дължи най-вече на това, че нямат господари над себе си.
– Че как да нямат? – отвърна Сократ. – Та нали те все се молят да са щастливи и да вършат онова, което им доставя удоволствие, но техните управници им забраняват.
– А какви са тия невидими управници? – рече Критобулос.
– Кълна се в Зевс, хич не са невидими – отвърна Сократ, – ами са си съвсем явни. И ти чудесно знаеш, че те могат да бъдат извънредно опасни, ако смяташ за зло мързела, изнежената душа и немарливостта. Но има и цял куп коварни поробителки, преоблечени като удоволствия – разните там игри на зарове и безполезни връзки, – които с течение на времето вече открито демонстрират и пред измамените, че са всъщност едни страдания, преправени на удоволствия, изцеждащи полезните сили на хората.
– Има и друг сорт удоволствия, Сократе – отвърна той, – които не пречат на работещите, ами ги карат да измислят всякакви чалъми за печеленето на приходи. Но всъщност не знам. В крайна сметка и тия хора свършват в съсипия и бедност.
– Защото и те са роби – рече Сократ, – при това на твърде сурови господари: един на своята лакомия, друг на разврат, трети на пиянство, четвърти на глупави и излишно скъпи амбиции, които управляват с такава жестокост хората, които са докопали, че докато ги виждат млади и жизнени, всячески ги принуждават да дават всичко изработено единствено за техните желания, а като ги видят, че са омаломощени от старост, ги зарязват нещастни и хукват да търсят следващи роби. Срещу тия, Критобулос, ние трябва да воюваме за свободата си не по-малко, отколкото срещу онези, които идват да ни поробят с оръжие. Защото вече се е случвало, когато някой бъде поробен от благороден враг, търпейки принудата на разума, той да стане по-добър и животът му да е по-лесен отпреди. Изброените от мен поробителки обаче, завладеят ли някого, цял живот го измъчват телесно и душевно и отгоре на това профукват имота му.


Бележки:
[1] Този Критобулос (425 г. пр. Хр. – нач. IV в. пр. Хр.) е син на известния Сократов ученик и приятел Критон и също ученик на Сократ, вероятно от най-близкия му кръг, тъй като присъства при смъртта на философа. Споменава се и на други места: в "Апологията" и "Федон" на Платон, в "Пирът" и "Спомени за Сократ" на Ксенофонт.
[2] Хетерите били нещо като куртизанки или гейши. Образовани да водят разговор, да свирят, пеят и танцуват, по правило те били единствените свободни жени, които присъствали в компанията на свободните мъже, докато съпругите и дъщерите стоели в женското отделение на къщата.
[3] Става въпрос за растението Hyoscyamus niger, по-известно като "блян".


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lynyrds
    lynyrds
    Рейтинг: 536 Неутрално

    Всъщност диалога е философски не за стопанството..
    ..Даже е забавен- болшевизма , болните амбиции , човешките слабости и комплекси описани от философите на най- добрата цивилизация..

  2. 2 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 3540 Неутрално

    Добре е, да се пускат такива текстове по—често, като свеж полъх са.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  3. 3 Профил на nwj49315903
    nwj49315903
    Рейтинг: 1470 Неутрално

    Яко! Дано бъде прочетено от повече хора.

  4. 4 Профил на ralita68
    ralita68
    Рейтинг: 740 Неутрално

    Ех, свободата! Винаги хората са били разделени на свободни и роби. Като душевно състояние.

  5. 5 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10511 Неутрално

    Купуването на хетера не се вързва с понятието "свободна". :)
    По-скоро трябва да се ползва понятието "лека" :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  6. 6 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2467 Неутрално

    Много хубав откъс. Благодаря Ви, че го споделихте, уважаема редакция. Има какво да се научи от тази книга.

  7. 7 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3194 Весело

    -Европейските пари ценност ли са ?
    = Кълна се в Зевс , ценност са ,ако не се употребяват за строеж на некачествени пътища и стадиони за 500 баби.
    -Бежанците ценност ли са?
    -Кълна се в Зевс , ценност са за обединените идиоти.

  8. 8 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Велико
    Де да бъде и осмислено от четящите, но туй надежда напразна ще е...

    властта ражда паразити
  9. 9 Профил на Хи-хи
    Хи-хи
    Рейтинг: 1805 Неутрално

    Търсете друг превод с консултант, различен от лицето кр. станчев.

  10. 10 Профил на Рене Кирова
    Рене Кирова
    Рейтинг: 269 Неутрално

    Имам усещането, че обществото не се е променило оттогава. Само технологиите са други, но се ползват предимно за същите егоистични цели.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK