Откъс от "Пук!" на Валери Петров

Откъс от "Пук!" на Валери Петров

© Издателиство "Колибри"



Това се случило едно лято. Съвсем близо до плажа, от който долитали смях и викове, стърчала сред пясъка стъклена телефонна кабина. А вътре в кабината стояло малкото Лили по банско костюмче. С едната си ръчичка то държало слушалката, а с другата – пластмасово харпунче; от време на време то се почесвало с харпунчето между плешките, защото кожата му се белела от слънцето и го сърбяла.


Представяте ли си картинката: най-отпред кабината с Лилито, зад нея – жълтият плаж с чадърите, а най-отзад – синьото море и белите чайки над него...


Текстът е от Валери Петров - виден български поет, сценарист, драматург и преводач. Изключително продуктивен автор на лирична и сатирична поезия и на книги за деца. Известен е с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Академик на БАН от 2003 година, той е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради "Пет приказки".




По повод рождения му ден, 22 април, издателство "Колибри" преиздаде книгата му "Пук!", която вече е по книжарниците. Илюстрациите са на Мила Янева-Табакова.


"Детски Дневник" представя откъс от книгата, предоставен от издателство "Колибри". Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg привъвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук.


"Пук!"


1.


Това се случило едно лято. Съвсем близо до плажа, от който долитали смях и викове, стърчала сред пясъка стъклена телефонна кабина. А вътре в кабината стояло малкото Лили по банско костюмче. С едната си ръчичка то държало слушалката, а с другата – пластмасово харпунче; от време на време то се почесвало с харпунчето между плешките, защото кожата му се белела от слънцето и го сърбяла. Представяте ли си картинката: най-отпред кабината с Лилито, зад нея – жълтият плаж с чадърите, а най-отзад – синьото море и белите чайки над него.


И ето че отнейде се появил Набръчкания човек. Той много бързал да телефонира някъде, но нямало какво да прави – зас танал пред кабината и зачакал.


Минала минута, минали две. Набръчкания човек вече не можел да търпи. Той отворил вратата на кабината и казал:


– Хайде, малката, приключвай! Вече десет минути говориш!


– Ама аз не говоря – казало Лилито.


– Как не говориш! – учудил се Набръчкания човек. – А какво правиш?


– Слушам приказка – отговорило Лилито.


– Каквоoo? – казал Набръчкания човек. Той не бил чувал, че има един телефонен номер, от който разказват за децата всеки ден по една нова приказка, и сега, за да не се види усмивката му, нарочно се намръщил и казал: – Хайде, хайде, ще чуеш края друг път, от вашия си телефон!


– Ама тя сега почва! – казало Лилито. – И съм си пуснала стотинката!


– И искаш да я чуеш цялата, така ли? – погледнал го Набръчкания човек.


– Така! – отговорило Лилито. – Тя е толкова интересна!


– Откъде пък знаеш? – попитал Набръчкания човек.


– Защото чух края – казало Лилито.


– И за какво се разказва? – запитал Набръчкания човек.


– За едно момиченце, което е слязло в дълбокото – казало Лилито. – И то се казва Лили като мен!


– Брей! – престорил се на учуден Набръчкания човек. – А можеш ли да се гмуркаш?


– Мога. Обаче само дето морето е тънко – признало си Лилито. – Защото мама...


– Дето морето е какво? – прекъснал го Набръчкания човек.


– Тънко! – повторило Лилито. – Дето вълничките...


То продължило да обяснява, но Набръчкания човек не го чувал, защото в главата му се били завъртели едни особени мисли.


(Той, кой знае защо, от време на време мислел в стихове, затова и сега се получило нещо като стихотворение.) И ето какви били мислите му:


Ах, колко чисто, прозрачно и звънко
звучи това детско "морето е тънко"!
Като шум в раковина,
тази дума невинна
уж на смях
и уж нежно
казва ясно –
на нас, нали? –
че сме, ах,
безнадеждно
и ужасно
пораснали!


И като свършил да мисли тези неща (които, разбира се, не са за деца), Набръчкания човек казал:


– Добре. Изслушай си приказката! Само дано не е дълга – имам цели три разговора да водя, за твое сведение.
Лилито много се зарадвало.


– Благодаря! – казало то, но тъкмо да затвори вратата на телефонната кабина, Набръчкания човек прибавил:


– Я чакай да чуя малко и аз, толкоз ли е интересна.


Лилито му подало слушалката и той я прилепил към ухото си.


И изведнъж станало чудо! Кабината потънала надолу като асансьор, а Набръчкания човек със слушалката в ръка останал нейде горе. Изчезнали шумът на плажа и крясъкът на чайките – станало невероятно тихо, защото телефонната кабина се била превърнала в подводна камера за изследване на морското дъно и вече отвсякъде я обграждала синьо-зелена вода, в която плували най-различни по вид и цвят същес тва. Кабината слизала все по-надълбоко, докато най-сетне нещо звъннало в нея, тя се заклатила, спряла неподвижна и Лилито преспокойно излязло навън с харпунчето си в ръка.


Колко красиво било всичко! Една по-чудна от друга се редували хубостите наоколо. Странни морски животни, прилични на хризантеми, шавали с прозрачни пипала; кафяви и зелени водорасли вълнували приказни пасбища, сред които се стрелкали шарено набраздени рибки.


Лилито гледало наляво, гледало надясно, въртяло се омаяно на всички страни, но колкото и да се въртяло...
...едно ужасно същество, което се било появило иззад скалите и сега плувало зад него, все се изхитрявало да остане откъм гърба му, тъй че Лилито продължавало пътя си, без да подозира опасността.
А какво било това ужасно същество?


Риба, то се знае, но невероятно грозна, кръгла като балон и все пак цялата ъглеста и бодлива, с опулени, въртящи се очи и зъбата долна челюст, издадена като на куче от породата "Боксер". Освен това от тъпата й муцуна се извивал напред дълъг израстък, приличен на въдица, на който се люлеело червено електрическо фенерче.


Най-сетне, като се уморила да разглежда гостенката, страшната риба издала силен скърцащ звук, който почти не може да се напише с букви:


– Хрррцчшххщ!... Ще те изям!


Лилито подскокнало и насочило харпунчето си към нея.


– Чкщхрц! Уплаши ли се? – изскърцала страшната риба.


– Не! – казало Лилито, макар че доста се било уплашило. – Защо скърцаш така?


– Това не е скърцане – изскърцала рибата. – Това е моят смях.


Ако река истински да скръцна със зъби... Аз съм Ужасът на океана! Няма по-грозна и страшна риба от мен!
И тя запяла с ужасен глас:


– Аз съм страшният Хрили
с ужасните челюсти,
тъй че ти не разчитай
на своите прелести!
Виж ми зъбите само!
Като скръцна със тях,
всичко живо тук долу
си умира от страх,
хррц!


Аз нямам приятелки
и нямам приятели,
и каквито съм имал,
от мене са патили!
Тъй че бързо готви се,
безразсъдно дете,
във очите на Хрили
твойта смърт се чете,
хррц!


2.


Някакви чудни червени и сини клончета били изникнали от дъното и бързо растели нагоре. Лилито се мушнало между тях и октоподът, колкото и да се мъчил, не успял да го хване. Той се ядосал много, завързал си от яд пипалата на моряшки възел и се отдалечил, говорейки лоши думи.


– Благодаря ви! – казало Лилито към клончетата. – Кои сте вие?


А клончетата отговорили, пеейки с безброй гласчета:


– Как? Не разбра ли? Как? Не разбра ли?
Ний сме корали! Ний сме корали!
Когато излезем навънка, сме сиви,
но тук, под водата, сме много красиви.
Който ни види, остава в захлас –
постой между нас, постой между нас!


Лилито се загледало в тях, защото те наистина били много красиви, само че... чакайте, чакайте, какво ставало?... Клончетата така бързо растели и се сплитали, че докато се радвало на красотата им, Лилито неусетно се оказало пленено в гъстата им гора.


– Но как да изляза сега? – попитало ги разтревожено то.


– А, виж, това не знаем – отговорили гласчетата. –


По тези въпроси ний не се питаме,
ний само растем и само се сплитаме!


– Но вие тогава сте дори по-лоши от калкана и от октопода! А изглеждате така красиви и симпатични! – казало със сълзи в гласа Лилито. – Пуснете ме, моля ви се!


– Какво е лошо и какво – добро? – говорели коралите, като все по-гъсто се сплитали около момиченцето; то вече едва се виждало зад красивите им синьо-розови решетки. – Ние знаем само, че трябва да растем и да се сплитаме!


Тези думи – симпатия и антипатия –
означават за нас непознати понятия!


Така говорели коралите и Лилито, като разбрало, че е безсмислено да ги моли, се опитало да разчупи клетката им. Дърпало, дърпало, но напразно! И отчаяно, седнало на пясъка и за първи път заплакало.


– Водата е достатъчно солена и без твоите сълзи! Кчхрцш! – чул се гласът на Хрили. – Случайно минавах оттук и виждам, че пак си изпаднала в беда. Не че това ме интересува много, тъй като ти си ми почти съвсем напълно безразлична и в тебе няма нищо за ядене, но исках да ти кажа, че ако се уловиш за десния ми плавник... Улови ли се?


– Да – казало Лилито.


Било престанало да плаче още щом го чуло.


– Добре тогава! – казал Хрили.


– Сега наляво!...


Сега надясно!


И грозният, ужасният Хрили, наречен още Ужасът на океана, с гъвкави движения помогнал на Лилито да се измъкне от затвора на коралите през един проход, който само той можел да открие.


Не било лесно и задъхани, двамата се спрели да си починат.


– И още ли ще продължаваш да търсиш своето бисерче? – попитал Хрили.


– Да! – казало Лилито, като подсмръкнало.


– Чудно момиче! – завъртял очи Хрили. – И защо ти е дотрябвало толкова?


– За да стана добра – отговорило Лилито. – Нали ти казах!


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на danvan
    danvan
    Рейтинг: 2873 Неутрално

    Ех спомени ... много харесвам валери петров като творец.

    Ние сме малък, но изключително прост народ. Sapienti Sat
  2. 2 Профил на danvan
    danvan
    Рейтинг: 2873 Неутрално

    И не чак толкова като политическа ориентация.

    Ние сме малък, но изключително прост народ. Sapienti Sat
  3. 3 Профил на hhhuuunnnn
    hhhuuunnnn
    Рейтинг: 1505 Неутрално

    много мило да представят този мил творец, но кога кога ще представят и славната му поема за Народния съд, в която той толко мило крещи "смърт, смърт за подсъдимите!"..

    нищо не прилича повече на Работническо Дело от Дневник
  4. 4 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3943 Неутрално

    До коментар [#3] от "hhhuuunnnn":

    Като някакво възмездие за този период от живота на Валери Петров би могло да бъде поведението на зет му, фотографа Иво Хаджимишев - вербуван като секретен агент на II главно управление на ДС още съвсем млад, той е писал нееднократно доноси против много известни личности, вкл. съпругата си и тъст си.
    Много ми харесват преведените от В. Петров Шекспирови сонети.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  5. 5 Профил на canuck99
    canuck99
    Рейтинг: 647 Неутрално

    Винаги съм го възприемал само като творец и нищо повече не ме интересува.

  6. 6 Профил на К.Константинов
    К.Константинов
    Рейтинг: 433 Неутрално

    Зайчето Валери пише и трепери, (Р. Ралин) :))
    Но е голям поет, страхотна рима, красива!

  7. 7 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 279 Неутрално

    До коментар [#4] от "Bramasole":

    Които преведе последни, защото нямаше вече кой да му казва какъв е смисълът на думите в сонетите.

  8. 8 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 279 Неутрално

    До коментар [#4] от "Bramasole":

    Които преведе последни, защото нямаше вече кой да му казва какъв е смисълът на думите в сонетите.

  9. 9 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1103 Неутрално
  10. 10 Профил на skitnikapozemqta
    skitnikapozemqta
    Рейтинг: 415 Неутрално

    'едно ужасно същество, което се било появило иззад скалите'

    от човека по-ужасно същество няма и тази блудкава история не компенсира гнилостта човешката природа

    Тролът не винаги спори със себе си, но когато го прави то е през няколко различни акаунта.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK