"Буревестникът" и социализмът

150 години от рождението на Максим Горки

"Буревестникът" и социализмът

© Портал"Култура"



Има големи писатели, които не впечатляват с биографиите си. Доста интровертна е жизнената траектория на Гогол и Чехов, Флобер или Пруст, затова и изследователите им са принудени да промият тонове руда от свидетелства и писма, преди да наредят що-годе убедителна мозайка на дните им. Обратно, животът на други – като Достоевски и Солженицин, Хемингуей или Камю – силно напомня на приключенски роман, откъдето бликат теми и сюжети, придаващи нерв на творчеството им.


От тази гледна точка Максим Горки е сред авторите с "голяма биография", оставила диря в историческото време. С днешна дата неговият жизнен път е дори по-интересен и по-значителен от необозримото му творчество, все още в силно окастрен вид присъстващо в събраните му съчинения. До краха на СССР поради едни причини (заради ядовити реплики към болшевиките и неговите "Несвоевременни мисли"), днес поради други (свенливо неудобство от сталинистките му статии от 30-те години). Жалко. Тъкмо биографията на Горки е особено благодатна, за да яви феноменологията на руския живот през ХХ век, такава, каквато е – от меандрите на революционните опиянения и изстъпления до изпадането в небивал, даже по руските мащаби, деспотизъм (Борис Парамонов).


Прави впечатление, че дори в тази юбилейна за творчеството му година той е избутан по-скоро в периферията. Писателят Дмитрий Биков, автор на най-последната му представителна биография (2016 г.), отбелязва, че Максим Горки вече не е "класик", поне според училищната програма в днешна Русия: в нея са включени само два-три от ранните му романтични разкази ("Старицата Изергил", "Челкаш"), упоменава се (мимоходом) и пиесата "На дъното". Романът "Майка" е напълно зачеркнат от училищната програма, "Песента на буревестника" (по която някога учехме руски език) отдавна не се учи наизуст, в часовете по история даже не се споменава неговата публицистика. Град Горки си върна историческото име Нижни Новгород, а улица "Горки" в Москва е отново "Тверска", по същия начин е преименувана и станцията на метрото.




Вълната на историята най-неочаквано отнесе Горки на "несвоевременния" си бряг. Направо е трудно да се повярва, предвид на социалната му роля в началото на ХХ в. Тогава Горки, казано на днешен език, е "попзвезда" – книгите му се разграбват, превеждат на десетки езици, включително и на български. Млади хора, най-вече учители, носят неговата рубашка, подражават на прическата и мустаците му.


Така този "босяк" нахлува в световната литература – бурно, романтично, неочаквано. Той е потомствен "бурлак", дете на голямата руска река Волга, на чийто ляв бряг параходите поздравяват със свирките си гората от фабрични комини, за разлика от другия, десен, търговски бряг на реката, където от незапомнени време се провежда знаменитият нижниновгородски панаир, където може да се купи буквално всичко – от умонепонятни джунджурии до всякакво оръжие и азиатски халати.


Именно тук, по течението на Волга, се извършва една особена среща, по силата на която бродягата Алексей Пешков се превръща в писателя Максим Горски. Двамата, както отбелязва в свой спомен писателят Евгений Замятин, доста си приличат, но и коренно се различават. Те цял живот са принудени да съжителстват, ала често се карат, спорят и искат да поемат в различни посоки. Дали тук не се крие разликата между личната доброта на "Пешков" и крайната и дори фанатична нетърпимост на "Горки" в края на дните му? Трудно е да се каже. Ала все някъде трябва да потърсим обяснението как този човек с голямо сърце и любов към онеправданите от живота стига дотам да начертае платформата на казионния "социалистически реализъм", че и да възхвалява победите на ГПУ по "превъзпитанието" на лагерниците-каналоармейци.


Истината е, че животът на Горки е низ от невероятни случайности и бурни обрати. Самият той, въпреки безспорната си разказваческа дарба, не успява да го опише така, както биха направили с подобен герой Джек Лондон или Фенимор Купър.


Това дете на бурлаци се ражда в семейство, където дядото, започнал също като бедняк, успява да изгради няколко тухларни и започва да събира наеми от построените от него жилищни домове. Малкият Алексей не издържа на диктата на стария скъперник и избира улицата. Там, в мътната ръка на живота, всичко е далеч по-пъстро и интересно. И той последователно става обущарски калфа, корабен помощник-готвач, продавач на икони, чирак в хлебопекарна, хамалин и рибар. Такива са неговите "университети". Безбройни са и пътуванията му – от Волга до Каспийско море, Дон, Украйна, Бесарабия, Дунав и Черно море.


Книгата на живота му побира огромна галерия от жизнени типове, които момчето удържа в съзнанието си (паметта му е превъзходна, поривът му за образование – също). И го среща с господстващата тогава идеология – той "олевява", бързо попада в мрежата на агитатори и професионални революционери. Нахлупил студентска фуражка, в качеството ѝ на прикритие, решава да преустройва руското село. Тук идва и първото му голямо разочарование. При "хождението си в народа" той се маскира като продавач в лавка, чийто "собственик" е друг агитатор. Селяните бързо ги разконспирират, нещо не ги харесват и решават да им видят сметката. В една тъмна нощ подпалват лавката на двамата "конспиратори", които едвам успяват да изскочат живи от пожара.


Оттогава бъдещият Горки люто възненавижда селото и започва да героизира пролетариата. Романът "Майка" – със схематизираните образи на Пелагия Ниловна и Павел Власов – сам се пише в съзнанието му.


Впрочем и проповядваният от него "социализъм" е доста ницшеански: той е "за" революцията, просто защото ненавижда селяните. Смята, че те зариват труда си в земята, докато работниците създават бъдеще, творят новото. А Горки обича просвещението и промяната. За него селяните са скотове, отстояващи най-закостенялото, затова и той иска да ги унищожи, заменяйки ги с работниците. За него революцията е "борба за култура".


Той не се отказва от тези свои възгледи дори в късните си години. Напротив, това е една от причините яростно да подкрепи колективизацията, провеждана от Сталин, както и жестокостите на "разкулачванията":


Във всички страни селяните – милионните дребни собственици – служат като почва за растежа на хищници и паразити; капитализмът, при цялото си безобразие, израства на тази почва. Всички грижи, способности и талант на селянина отиват за мизерното му стопанство. Културният идиотизъм на дребния собственик като такъв е равен на идиотизма на милионера; вие, интелигентите, би трябвало да видите и почувствате това.
("С кого сте майстори на културата?", 1932 г.)


Ето защо след години на странствания младият Пешков става Горки и се установява в града. Романтичният бродяга пуска книга с разкази, сетне втора, трета. Те имат зашеметяващ успех. Не само заради невижданата им виталност и бунтовно-анархистичните идеи. В много от тези първи разкази за "чудаци" и провалени от живота "бивши хора" – как само съветската система ще промени този термин, превръщайки го в дамга за социално чуждите! – наистина проговаря животът. Те са автентични и са писани от натура, въпреки "хаотично нанизаните епизоди" (Дмитрий Биков). И някои от тях са направо изключителни – като "Макар Чудра" например – историята на една циганска любов, довела до немислимо падане на колене.
Горки обаче не мисли себе си само като писател, той е и "Буревестник", предвестник на задаващата се революция:


Ето, носи се, същ демон –
горд и буреносен демон –
и се смее, и ридае
Този храбър Буревестник
между мълниите пори,
над морето разгневено
вика той – пророк победен –
Нека силна буря тресне!
(превод Христо Радевски)


За него литературата е политика, продължена с други средства. Така след поредната политическа демонстрация той е задържан от жандармите и трябва да бъде отправен на заточение в Тифлис. Обществеността е възмутена: освобождават го под всеобщи овации. Пресата всекидневно следи заниманията и изявленията му. С такава слава в Русия се ползва единствено Шаляпин. Императорската Академия на науките, още преди да е навършил 30 години, иска да го избере за академик. Горки е удивен, но и поласкан. Сам господарят император Николай II налага на това решение резолюцията "Повече от оригинално!". Но изборът пропада. Как да избереш за академик човек, който всеки момент може да влезе в затвора? Което впрочем скоро се случва – по време на първата руска революция през 1905 г. – затварят го в Петропавелската крепост. Ала бързо го освобождават по болест. Диагнозата не е фалшива.


Трябва да се каже, че въпреки неизчерпаемата си енергия Горки е доста болен. Двата му дроба са силно засегнати от туберкулозен процес, а той не спира да пуши. Поетът Владислав Ходасевич го описва точно такъв: с вечна кашлица, със силно обгорени от дима мустаци и пожълтели от тютюна пръсти, заобиколен от шумна компания, постоянно пиеща и живееща на негова сметка.
Горки заминава да се лекува в Италия. Той е най-известният руски писател след Лев Толстой, символ на "южняшката литература" – с цялата ѝ варварска сила, ярка кресливост на цветовете и романтична приповдигнатост. В този период се обръща и към театъра, където прави сериозен пробив – "Дачници", "Деца на слънцето", "Чудаци", "Васа Железнова". Все сцени от един социален живот, където героите така и не намират излаз от неуютността на тук-битието си.
Интересното е, че Горки, възприемайки се като рожба на Просвещението, не обича Изтока, не вярва в предначертанието на Русия, нито смята, че руснакът има някаква особена мисия. Той държи да е "европеец". Дали тъкмо това не го прави все по-непопулярен в днешна Русия, където едва ли биха се подписали под тези редове от есеистиката му:


Умът на "маразматиралия Изток" особено тежко и убийствено въздейства върху нашия руски живот; неговото влияние над руската психика е неизмеримо по-високо, отколкото над психиката на хората от Западна Европа. Руският човек още не е постигнал необходимата твърдост и упорство в борбата за обновлението на живота. Ние, подобно на жителите на Азия, сме хора на красивото слово и на неразумните деяния; ние отчаяно много говорим, но действаме малко и то лошо – за нас справедливо се казва, че "у руснаците има много суеверия, но няма идеи"; на Запад хората творят история, а ние съчиняваме скверни анекдоти.
("Две души", 1915 г.)


В този период (1913-1916 г.) Горки се сближава с болшевиките: редактира вестниците им "Звезда" и "Правда", отделя немалка част от хонорарите си за финансирането на тяхната партия. Какво ли Горки съзира в Ленин – разрушителната стихия, която ще помете стара Русия или пък същия "демон", онзи "горд и буреносен демон" от "Песента на Буревестника"? И не избуяват ли тъкмо оттук опасенията му?


Работата е там, че Февруарската революция и болшевишкият метеж през октомври 1917 г. Горки приема смайващо хладно. Започва да възприема болшевиките като някаква тъмна и разрушителна сила на реакционното начало, която тласка Русия в бездната. Като всеки самоук, Горки обича просвещението, знанията. Затуй влага толкова надежди в "пролетариата", който ще съгради бъдещето. Но ето че в революционния Петроград той вижда как пияните матроси и работническите отряди, насъсквани от болшевиките, палят, убиват и грабят. Същата "тъмна маса", някога отблъснала го от селото.


В революцията Горки съзира само зверство, анархия и хаос, но не и "култура". Затова ѝ обръща гръб.


От 1 май 1917 г. започва да издава в. "Новая жизнь", където пише като "колумнист" своите "несвоевременни мисли", някои по-късно публикувани в сборника "Революция и култура". Безпощадно остър е към деянията на болшевиките, те пък му отвръщат с обвинения в предателство. Все пак през ноември 1917 г. Максим Горки успява да публикува в "Новая жизнь" – един от последните свободни вестници, който скоро бива закрит – статия, в която сравнява Ленин с химик, правещ си лабораторни експерименти върху тялото на обществото:


Животът в неговата сложност е чужд на този човек. Той не познава народните маси. Никога не е живял сред народа, но е научил от книгите как се обуздават масите и как се подбуждат най-лошите инстинкти на тълпата. Работническата класа за Ленин е онова, което е рудата за металурга. Възможно ли е при дадените обстоятелства от тази руда да се излее социалистическа държава? Всичко говори, че не е възможно. Ала защо да не се опита?


Въпреки всичко авторитетът на Горки сред болшевиките е голям. Той е нещо като неофициален министър на културата. Поверяват му – или сам се заема – с необозрим проект на една литературна "вавилонска кула" – издателството "Всемирна литература", което трябва да публикува на руски език 10 000 от най-важните книги на човечеството. Около себе си Горки събира цяла армия от преводачи, философи, писатели и поети, научни редактори. Нещо, което им дава възможност да получат дажби, въпреки непринадлежността си към пролетариата, сиреч физически да оцелеят. Често ги арестуват, но отново Горки ги измъква с протекциите си от подземията на ЧК. На мнозина издейства паспорти и те заминават – като сътрудници на няколко берлински руски издателства, филиали на неговия академичен проект. Истината е, че Горки спасява живота на стотици, ако не и на хиляди хора в тези трудни времена.


След покушението срещу Ленин през 1918 г. му изпраща съчувстваща телеграма и двамата стоплят отношенията си. По онова време чекистите започват все по-често да нахлуват у Горки, говори се, че го заплашва арест. Облаците над него се сгъстяват и той все по-често се убеждава, че е безсилен да помогне (както при ареста и разстрела на поета Николай Гумильов). Затова през 1921 г. охотно приема отправената от Ленин "покана" да замине и да се полекува в чужбина. Думата "емиграция" никога не се използва при това заминаване.


Така Горки се озовава в Европа в ситуацията "чужд сред свои, свой сред чужди". Навън минава за "болшевик", а в съветска Русия – за "опортюнист", ако не и "скрит враг". ГПУ го следи навсякъде, в обкръжението му са внедрени агенти. Той е фигура от прекалено голяма величина, за да не бъде държан под око. Редица от издадените му на Запад брошури не се допускат в СССР, а публикуваните му на родината творби излизат с големи съкращения. Съкращават и хонорарите му, за първи път той започва да изпитва финансови затруднения./следва/


"Дневник" препечатва статията на Тони Николов от портала "Култура", разделяйки я на две части. Втората част, която ще излезе утре, е за вече съвсем другия Максим Горки, много по-различен от някогашния "босяк" Алексей Пешков.

Ключови думи към статията:

Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 1781 Неутрално

    Изненадващо добро представяне на тази противоречива личност.

    Еретик
  2. 2 Профил на danvan
    danvan
    Рейтинг: 1645 Неутрално

    На двадесет години да си ляв е нормално. Ако след 30 продължиш да си ляв, означава че си доста откъснат от реалността. Което за писател не енепременно лошо ...

    Ние сме малък, но изключително прост народ. Sapienti Sat
  3. 3 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9430 Неутрално

    Точно определение - свой сред чужди, чужд сред свои...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  4. 4 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 3135 Неутрално

    Препоръчвам автобиографията на Ф. Шаляпин, редактирана или направо написана от Горки. Истината за Русия през погледа на Шаляпин.
    Преди време цитирах по смисъл:
    "..Пътувайки на запад, забелязах, че хората стват все по-приветливи и усмихнати, а връщайки се към Русия – все по-недоволни и намръщени."

    Шаляпин, израснал в селска ферма, спял в сламата на някакъв навес, попитал френската си хазяйка:
    – За какво ви е госпожо това огромно и меко легло?
    Хазяйката:
    –Господине, човек прекарва една трета от живата си спейки. Трябва да е удобно!
    Препоръчвам!

  5. 5 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7425 Любопитно

    Горки е трябвало да напише биография на Сталин, но не се е ''справил''....

    karabastun1@abv.bg
  6. 6 Профил на Schopenberg
    Schopenberg
    Рейтинг: 611 Неутрално

    Срамота е 36-то училище в София да носи името на този тониниколов, смърдящ на болшевишки конформизъм подлец.

    Още повече, че е носело името на славния генерал Иван Колев.
    Нека Тони Николов и дежурното интелектуално политбюро прегърнат каузата за възстановяване на името и справедливостта за този дом на бъдещи интелектуалци.бг.

    То и за Хитлер и Путин можем да намерим оправдателна гледна точка. И за Андрей Пантев и Светлин Русев. Стига да ни приемат в "елита". Е, гнусничко, ама тряа съ йъдье.

    Navigare Necesse Est
  7. 7 Профил на korc
    korc
    Рейтинг: 1767 Неутрално

    Горки посреща Февруаската революция с ентусиазъм и пише призив към руските емигранти "Идвайте всички - тук има свобода". Периода между февруарската и октомврииската революция е лебедовата песен на свободата в Русия.

    Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.
  8. 8 Профил на palav_nik
    palav_nik
    Рейтинг: 2070 Неутрално

    Жалко за някогашните трудолюбиви мужици. Болшевиките успяха да ги превърнат в лумпен-пролетарии. Същата работа и у нас.

  9. 9 Профил на pomnesht
    pomnesht
    Рейтинг: 520 Неутрално

    Срамота е 36-то училище в София да носи името на този тониниколов, смърдящ на болшевишки конформизъм подлец.Още повече, че е носело името на славния генерал Иван Колев.Нека Тони Николов и дежурното интелектуално политбюро прегърнат каузата за възстановяване на името и справедливостта за този дом на бъдещи интелектуалци.бг.То и за Хитлер и Путин можем да намерим оправдателна гледна точка. И за Андрей Пантев и Светлин Русев. Стига да ни приемат в "елита". Е, гнусничко, ама тряа съ йъдье.
    —цитат от коментар 6 на Schopenberg


    Абсолютно съм съгласен с вас. Нека руснаците си го учат почитат (въпреки че не съм сигурен в последното) но за българите той няма никакво значение (говоря за истинските българи а не за русо/комунистите). Каквото и да е писал за руснаците и руската душа няма значение за нас по простата причина че ние сме много далеч от руснаците (не зависимо вече близо 70-те години натиск) и душевно и битово. Така че : ВЪРНЕТЕ ИСТИНСКОТО ИМЕ НА 36-то УЧИЛИЩЕ ЗАЩОТО ГЕРОЯТ ГЕН. КОЛЕВ ГО ЗАСЛУЖАВА, НАЙ МАЛКОТО ЗАЩОТО Е ПРЕДОТВРАТИЛ РУСКОТО РОБСТВО У НАС С ПОЧТИ 30 години, КОЕТО Е НЕЩО МНОГО ВАЖНО ЗА НАС.

  10. 10 Профил на balgariez
    balgariez
    Рейтинг: 1628 Неутрално

    Никога не съм харесвал бездарния левак-конформист Горки, икона на "пролетарското изкуство"(само как звучи), дори от малкото избрано, което ни натрапваха в училище.

    А за Рашата и народа й друг е обобщил:

    "В России две напасти: внизу - власть тьмы, вверху - тьма власти".

  11. 11 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2409 Неутрално

    Сталин го удушава с възглавница. Не давал достатъчно евала.

  12. 12 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 1738 Неутрално

    ...смърдящ на болшевишки конформизъм подлец....... и за Хитлер и Путин можем да намерим оправдателна гледна точка. И за Андрей Пантев и Светлин Русев. Стига да ни приемат в "елита". Е, гнусничко, ама тряа съ йъдье.
    —цитат от коментар 6 на Schopenberg

    "АЛЕКСАНДР СОЛЖЕНИЦЫН О ГОРЬКОМ
    Жалкое поведение Горького после возвращения из Италии и до смерти я приписывал его заблуждениям и неуму. Но недавно опубликованная переписка 20-х годов даёт толчок объяснить это ниже того: корыстью. Оказавшись в Сорренто, Горький с удивлением не обнаружил вокруг себя мировой славы, а затем - и денег (был же у него целый двор обслуги). Стало ясно, что за деньгами и оживлением славы надо возвращаться в Союз и принять все условия. Тут стал он добровольным пленником Ягоды. И Сталин убивал его зря, из перестраховки: он воспел бы и 37-й год."

    http://www.solovki.ca/writers_023/maxim_gorky_solovki.php

  13. 13 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 2026 Неутрално

    Не понасях прекаления патос в Буревесникът и Сърцето на Данко, но има някои разкази на Горки, които са наистина покъртителни, Един такъв разказ ме стисна за гърлото от мъка, той се казва "Страсти мордасти". Такава мизерия, такава безизходица, такъв мрачен живот трудно може човек да си представи. Така че освен патетичните си творби, възпяваши революцията, Горки в някои произведения е истински художествен реалист и това е най-ценното в творчеството му.

  14. 14 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3664 Неутрално

    Не съм чела много произведения на Горки. Освен "Песента на Буревестника", ме е впечатлила и "Песента на Сокола". В нея алегорично Горки е показал нравствените ценности, към които би следвало да се стремим, противопоставяйки поведението и мислите на Сокола и Смока. Оттам е и фразата "Роденият да пълзи - да лети не може!"

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  15. 15 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4543 Неутрално

    До коментар [#12] от "objektivist96":

    Абсолютно точно!

    klimentm
  16. 16
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

  17. 17 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 9408 Неутрално

    Някога го изучавахме, но в матурите не влизаше.

  18. 18 Профил на ИванКар
    ИванКар
    Рейтинг: 343 Неутрално

    До коментар [#1] от "Костадин Иванов":

    Аз пък съм изненадан от появата на този очерк и, общо взето, позитивният му изказ. Като студент в Москва изучавах творчеството му, което не само влизаше в учебните програми, но и се възприемаше като явление "ревалюционно". Често Горки и Маяковски биваха "на трибуната" или "на сцената", това си беше аспект на руската революция.

  19. 19 Профил на ИванКар
    ИванКар
    Рейтинг: 343 Неутрално

    До коментар [#9] от "pomnesht":

    Долу културата на "комуниста" Горки! Да живей генерал Колев и чудното 36-то училище! Да ги "доведем до точката на замръзването" тия, дето се заробиха да ни заробват! Ний не щем Горки и подобния му Мартин Идън! Дайте ни рап, а ако няма - пуснете Азис! Щото го Помним!

  20. 20 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 1781 Неутрално

    До коментар [#18] от "ИванКар":
    Точно затова се учудих. От Николов и този форум по принцип очаквах да го изкарат некадърник заради връзката с комунистите. Николов обаче е коректен.
    Личното ми мнение е, че има силни и слаби книги. "Майка" хич не ми хареса, някои неща звучат пропагандно, но има и добри.
    Въпрос на късмет, четох "Детство", когато бях дете и ми хвана.

    Колкото до луксозния период в живота му, мисля, че е бил убеден, че му се полага. Хората много лесно стигат до такива мисли, при които собствената им изключителност е оправдание за разточителния им живот. Някои тук се хвалят точно с такъв, достоверността не коментирам.

    Еретик
  21. 21 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 1891 Разстроено

    Метаморфозите на Горки само показват колко лесно човек се подава на материалните съблазни и тщеславието. Човекът който в младостта си живее мизерно и въпреки това успява да направи литературна кариера с критика на живота в Руската империя в сталинският СССР изведнъж загубва критичността си и става апологет на диктатурата изтребила най-много руснаци в цялата история на Русия!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  22. 22 Профил на smarf
    smarf
    Рейтинг: 425 Неутрално

    "Град Горки си върна историческото име Нижни Новгород, а улица "Горки" в Москва е отново "Тверска", по същия начин е преименувана и станцията на метрото." А при нас увредените и заразени с болшевизъм учители от 36 то училище, са окачили портрета му и всеки ден се кланят на един руски противоречив писател , възпяващ най-жестокият диктатор , който света познава! Но каквото името, такова и училището. Наркотици, дилъри и ранно осакатени душевно деца.

  23. 23 Профил на minusm
    minusm
    Рейтинг: 500 Разстроено

    "Заточение в Тифлис"???? Не съм очаквал да прочета това от Тони Николов. Мислех го за малко по-интелигентен... Но явно е преписвал (превеждал) от някой чужд език и не се е усетил, че този "Тифлис" на български е грузинската столица Тбилиси..... Голямо падение за човек с огромни претенции като Тони Николов....





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK