Лично, универсално, свободно (Откъс от "Руската култура" на Дмитрий Лихачов)

Лично, универсално, свободно (Откъс от "Руската култура" на Дмитрий Лихачов)

© Издателство "Изток запад"



Последната книга на Дмитрий Лихачов "Руската култура" е издадена от "Изток-Запад" в превод на Мария Петкова. Авторът отстоява хуманистичната концепция за единното културно пространство и развенчава много митове, като обосновава европейската ориентация на руската култура, която е вградила в себе си християнските ценности. Той нееднократно подчертава, че значителна роля в усвояването на християнската писмена култура са играли българите и тяхната писменост, отбелязват от издателството.


Лично, универсално, свободно (Откъс от "Руската култура" на Дмитрий Лихачов)

© Издателство "Изток запад"


Дмитрий Сергеевич Лихачов (1906–1999) е руски филолог и културолог, член на Академията на науките на Русия. Той е изследовател на средновековната руска литература, изобразително изкуство, история и фолклор. Обект на негови проучвания са и византийската и славянска литература и изкуство. Изследванията му засягат и старобългарската литература и изкуство, в частност делото на Кирил и Методий, Търновската книжовна школа и нейното влияние върху руската литература, което той определя като "Второ южнославянско влияние".
На 8 февруари 1928 г. е арестуван заради участието си в нелегален студентски кръжок, обвинен в контраревюлюционна дейност и осъден на 5 години лишаване от свобода. През ноември е изпратен в Соловецки лагер със специално предназначение (Соловецкого лагеря особого назначения). Освободен е предсрочно на 8 август 1932 г. и се връща в Ленинград. Работи като литературен редактор и коректор.

От 1963 г. е чуждестранен член на Българската академия на науките. Награден е с орден "Кирил и Методий", I степен. Участва в V Международен конгрес на славистите.




Откъсът, предоставен от издателството "Изток-Запад":


Трите основи на европейската култура и руският исторически опит


Oтдавна ме интересуват от историософска гледна точка главните особености на европейската култура и отношението на Русия към тях.


Кои са главните особености на европейската култура?


Ако трябва да се определят географските граници на Европа, това не представлява особена трудност, защото до голяма степен е нещо условно. Можем да се уговорим Европа да се смята до Урал, до Босфора и до Кавказ.


Много по-трудно обаче е да се определят нейните духовни граници. Географските и духовните граници не съвпадат.


Културата на Северна Америка например без съмнение е европейска, макар да е извън географските предели на Европа.


И наред с това трябва да признаем, че ако географските граници на Европа при цялата им "материалност" са условни, духовните особености на европейската култура са безусловни и определени.


Те могат да бъдат възприети непосредствено. От моя гледна точка съществуването им не изисква доказателства. Те могат да бъдат охарактеризирани и назовани.


Европейската култура е преди всичко личностна култура.


А след това е възприемчива към други личности и култури (в това е нейният универсализъм).
И накрая, това е култура, основана на свободата на творческото самоизразяване на личността.


Да се спрем на възприемчивостта към другите култури. Достоевски в знаменитата си реч на Пушкинските тържества приписва тази възприемчивост единствено на руския човек, докато всъщност "общочовечността", възприемчивостта към чуждите култури е обща основа на цялата европейска култура.


Европеецът е способен да изучава, да включва в сферата си всички културни явления, всички "камъни", всички "гробове". Те са му "близки и родни". Той възприема всичко ценно в културата не само с ума, но и със сърцето си.


Европейската култура от самото начало изучава, разбира и обхваща културите на Античността, на Близкия изток, на Египет, а през последните две столетия – всички култури на света: на Китай, Япония, Индия, Африка и т.н.


Европейската култура е култура на универсализма, при това на лич­ностния по характера си универсализъм. Личността на човека, неговите индивидуални особености и отлики, неговият талант и убежденията му се ценят най-високо в европейската култура.


Личностният характер на европейската култура определя особеното ѝ отношение към всичко "друго", т.е. към всичко извън пределите на дадена култура.


Това е не само търпимост, но донякъде и влечение към другото. Оттук е и принципът за свобода, за вътрешна свобода на човека.


И трите принципа на европейската култура – нейният личностен характер, универсализмът и свободата ѝ – са немислими един без друг. Отнеме ли се едното, разрушават се и двете останали. Отнеме ли се универсализмът и се почита само собствената, национална култура, загива и свободата. И обратно. Тази страшна опасност се прояви при националсоциализма, фашизма и сталинизма.


Основа на личността е свободата на самоизразяване. Само свободата осигурява на човека лично достойнство.


Личността израства само при наличието на "обратна връзка" с други личности. Свободата е реализация на творческата личност.


И така, трите основи на европейската култура са: личностност, универсализъм и свобода. Без една от тях не могат да съществуват и другите две, но и пълното осъществяване на една от тях изисква реализиране на двете други.


Трите основи на европейската култура са ясно свързани с нейната мисия, с висшето ѝ предназначение: да запази в недрата си, в своята наука и в своето емоционално разбиране всички култури на човечеството – както сегашните, така и предишните.


Всяка култура и всеки културен народ има своя мисия в историята, своя идея.


Но тъкмо тази мисия и тази идея се подлага на целенасочените атаки на злото и може да се превърне в "антимисия".


Злото, по мое убеждение, е преди всичко отрицание на доброто, то е неговото отражение със знак минус.


Злото изпълнява своята негативна мисия, като атакува най-характерните черти на културата, свързани с нейната мисия и с нейната идея.


Колкото по-силно е доброто, толкова по-опасен е неговият "противовес" – злото, носещо в себе си индивидуалните черти на културата, но отново със знак минус.


Така например, ако народът е щедър и щедростта е най-важната негова черта, злото начало в него ще бъде разточителството и прахосничеството. Ако най-характерната черта на народа е точността, злото ще се прояви като инертност и бездействие, доведени до пълно безсърдечие и душевна пустота.


Призрачната индивидуалност на злото е отражение със знак минус на творческата индивидуалност на доброто. Злото е лишено от самостоятелно творческо начало. То е нетворческо отрицание и нетворческо противостояние на доброто.


От казаното от мен за характерните особености на злото става ясно защо в европейската култура то се проявява преди всичко под формата на борба с личностното начало в културата, с търпимостта, със свободата на творчеството, отрича всичко онова, което представляват основните ценности на европейската култура. Злото в Европа – това са преди всичко религиозните противостояния на Средновековието и тоталитаризмът на ХХ век с неговия расизъм, със стремежа да потисне творческото начало, свеждайки го до една оскъдна посока, с унищожаването на цели нации и съсловия.


Изхождайки от казаното, нека се обърнем към чертите на доброто и злото в руската култура, в руския народ.


Славянофилите единодушно посочваха главния признак (особеността) на руската култура – нейната съборност. И това е вярно, ако се ограничим само с положителната страна на руската култура.


Съборността е проява на християнската склонност към общественото и духовното начало. В музиката – това е хоровото начало. И то наистина е твърде характерно за руската църковна музика, за оперната музика (ясно изразено е у Глинка, Мусоргски и др.). В стопанския живот – това е общината (но само в най-добрите ѝ проявления) и т.н.


С това се родее търпимостта в националните отношения. Нека си припомним, че легендарното начало на Русия е ознаменувано от съвместното призоваване на варяжките князе, в което заедно участват и източнославянските, и угрофинските племена, а след това Руската държава винаги е била многонационална. Универсализмът и прякото влечение към другите национални култури са характерни и за Древна Рус, и за Русия от ХVІІІ до ХХ век, в чието създаване освен руси участват немци, татари, поляци, украинци, белоруси, угрофински народи и други.


Това е особено характерно и за руската наука, за нейните многонационални интереси. Руската императорска академия на науките е създала забележително славянознание и изтокознание. В нея са работили велики ки­таисти, арабисти, монголоведи, иранисти, индолози, японисти, угрофиноведи, слависти, тюрколози. Петербург и Москва са били центрове на арменската и грузинската култура.


Струва си да се обърне внимание и на това, че старата столица на Русия, Петербург, е била средище на различни европейски изкуства. Тук са строили италианци, немци, холандци, французи, шотландци... Тук в различни творчески области се изявяват немци, шведи, французи, поляци – инженери, учени, търговци, художници, музиканти, занаятчии, декоратори, специалисти по паркоустройство.


Стремежът на народа към свобода, към "воля" се изразява в постоянно придвижване на населението на север, на изток и на юг. Селяните се стремят да избягат от властта на държавата в казачеството отвъд Урал, в дебрите на северните гори. Следва да се отбележи, че националната вражда с местните племена е относително незначителна. Не подлежи на съмнение и дълбоката привързаност на народа към старината, изразяваща се в спазване на традиционния църковен ред и в движението на староверците, които също се стремят да избягат по-далеч от държавната власт.


Върховете на доброто граничат с най-тъмните усои на злото. И руската култура постоянно е обезсилвана от "противотежестите" на доброто: взаимната вражда, тиранията, национализма, нетърпимостта... Отново ще обърна внимание, че злото се стреми да разруши най-ценното в културата.


Това води в Русия до непрекъснати покушения срещу свободата на лич­ността, до тиранични форми на управление, до закрепостяване на селяните, заточения на "политическите", религиозни преследвания (особено срещу старообрядците), национални преследвания.


Амплитудата на колебанията между доброто и злото сред руския народ е извънредно голяма. Руският народ е народ на крайностите и на бързия и неочакван преход от едното към другото и затова е народ с непредсказуема история.


Показателно е, че в руската култура на атаките на злото са подлагани всички нейни европейски и християнски ценности: съборността, националната търпимост, обществената свобода.


Злото действа особено интензивно в епохата на Грозни (то не е било характерно за руската история). А също и при царуването на Петър, когато евро­пеизацията се съчетава със заробване на народа и засилване на държавната тирания.


Своя апогей атаките на злото в Русия достигат в епохата на Сталин и "сталинщината". Но и след това не отслабват, въпреки нарастващата съпротива.


Характерна е една подробност. Руският народ винаги се е отличавал с трудолюбието си, по-точно със "земеделското си трудолюбие", с добре организирания земеделски бит на селяните. Земеделският труд е бил свят.


А тъкмо селячеството и религиозността на руския народ са усилено унищожавани. От "житница на Европа", както постоянно я наричали, Русия става "вносител на чуждо жито". Злото придобива материализирани форми.


Ще обърна внимание на една поразителна особеност на злото в наши дни.


Както е известно, най-обикновената и най-силната клетка на обществото, на неговата спойка в условията на свобода, е семейството. И в наше време, когато руската култура има възможност да се освободи от мрежите на злото – от нетърпимостта, тиранията, деспотизма, оковите на национализма и прочие, именно семейството сякаш "безпричинно", а всъщност най-ве­роятно целенасочено, става главна мишена на злото. Ние всички трябва да осъзнаем тази опасност, особено в нашата родина.


Злото атакува в гръб!

Ключови думи към статията:

Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 3354 Весело

    Достоевски в знаменитата си реч на Пушкинските тържества приписва тази възприемчивост единствено на руския човек
    --------------------------------------------------------------------------------------------

    Тъй....тъй....
    И руският човек се оказва толкова много ВЪЗПРИЕМЧИВ,
    че е ВЪЗПРИЕЛ БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА, за официална писменост,
    и БЪЛГАРСКИЯТ ГОВОРИМ И КНИЖОВЕН ЕЗИК, от онова време,
    за ОФИЦИАЛЕН И ГОВОРИМ ЕЗИК В "РУСКИТЕ ЗЕМИ" .
    Зер, дотогава УГРО-ФИНСКИТЕ ПЛЕМЕНА около БЛАТАТА НА МОСКВА
    са си каканизали на техните си УГРО-ФИНСКИ безписмени племенни наречия

  2. 2 Профил на citoplast
    citoplast
    Рейтинг: 946 Неутрално

    Когато попитали Александър I: "Защо не е отменено крепостното право? Това отдавна би могло да се направи", той отговорил: „Защото няма кой да се възползва“.

    Такова е усещането за руснаците. Не могат! Дружбата им със злото не ги напуска! Затова неслучайно е заточването и избиването на писатели, поети, публицисти, будни и видни културни личности.

    Имало едно време ссср...
  3. 3 Профил на mitko11
    mitko11
    Рейтинг: 2088 Весело

    Разглеждане на Злото като нещо абстрактно, извън Русия.......
    На автора можем да отговорим с думите на един белоруски историк:
    "..История наших народов сводится к простой формуле: сколько мы рядом с русскими жили, столько русские нас убивали.."

    "Големият проблем на цитатите в интернет е, че повечето хора вярват в тяхната автентичност." Иван Вазов
  4. 4 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1342 Неутрално

    "България е страна на духовността."
    Това казва Д.Лихачов за нашата България.

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  5. 5 Профил на pomnesht
    pomnesht
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Академик Лихачов е единственият руснак който заслужава да има паметник в България, слава богу от 2015-а има такъв в София. Нито Александър втори, нито разните граф Игнатиев и руски генерали имат право на паметници у нас. Те са изпълнявали имперската си политика и си заслужават паметниците си в Русия, но не и у нас. Академик Лихачов е единственият руснак когото познаваме, който от дълги години се мъчеше да набие в шовинистическите руски кратуни истината за ролята на България и българите по отношение на писмеността, християнството и културата, които са придобили дивите московци все пак и пропагандираше че руснаците трябва да са ни благодарни. Бог да го прости. Сигурно има и други руснаци като него, но на такива не се дава възможност за изява в североизточната кочина.

  6. 6 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 274 Весело

    "Европейската култура е преди всичко личностна култура." - "Тази страшна опасност се прояви при националсоциализма, фашизма и сталинизма."

    Набор от лозунги. Това даже за агитпроп не става. Имплантираният вождизъм при руснаците е ясен и явен. Затова и днес ги влече монархо-сталинизма. В Европа "авторитетите" на кралско - царските особи е по скоро обект на насмешка. Спомнете си как Клинтън седна преди Кралицата на Англия... Да, кралските особи и свързаните с тях церемонии са и туристическа атракция.

  7. 7 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1400 Неутрално

    Въобще оцеляването на Лихачов и неговите тези, идеи и текстове, много объркват положението на днешните 'русофили", всъщност путинофили, защитници на безпросветността и подчинението на някакви измислени водачи, при това в името на задоволяване на някакакви диви имперски амбиции.
    Когато руснак, при това доказано велик и талантлив в своята област пише подобни неща, на разните руски "патриоти" и техните пдръжници зад граница не остав друго освен да мълчат.

  8. 8 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 274 Неутрално

    "Европейската култура е преди всичко личностна култура."

    - Тц. Руската култура и основно тя е преди всичко личностна култура. Доказва го ПРЕЦЕДЕНТА в провсавните земи:
    "От 1589 до 1700 година Руската православна църква вече се управлява от московските патриарси, а от 1721 г. до 1917 година от Светейший Правителствующий Синод с Императора в качеството му на „Краен съдия на цялата колегия“. " - https://bg.wikipedia.org/wiki/Руска_православна_църква
    Никъде другаде император, цар или друга светска особа не е била „Краен съдия на цялата колегия“ православна.

  9. 9 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1309 Неутрално

    Когато попитали Александър I: "Защо не е отменено крепостното право? Това отдавна би могло да се направи", той отговорил: „Защото няма кой да се възползва“.Такова е усещането за руснаците. Не могат! Дружбата им със злото не ги напуска! Затова неслучайно е заточването и избиването на писатели, поети, публицисти, будни и видни културни личности.
    —цитат от коментар 2 на citoplast


    Интересно какво е имал предвид Александър 1, дали е имал предвид само робовладелците и другите горни слоеве на обществото или е имал предвид и самите крепостни - а именно, че и те не са се осъзнали като хора, които искат свобода.

  10. 10 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1309 Неутрално

    До коментар [#5] от "pomnesht":

    Напълно съм съгласна с Вас!

  11. 11 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3823 Неутрално

    секи 4ти км

    Да се абстрахираме от емоциите и обобщим :)

    Писателят П тържествено приписа
    възприемчивост тип В
    единствено на
    човеци тип Ч.

    Хм.. увлякъл се е изглежда тесноумно, или как се казва, тесногърдо.
    Ама на тържества какво ли не пие човек...

    До коментар [#1] от "Hawaii":

    Достоевски в знаменитата си реч на Пушкинските тържества приписва тази възприемчивост единствено на руския човек
    --------------------------------------------------------------------------------------------

    Тъй....тъй....
    И руският човек се оказва толкова много ВЪЗПРИЕМЧИВ,
    че е ВЪЗПРИЕЛ БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА, за официална писменост,
    и БЪЛГАРСКИЯТ ГОВОРИМ И КНИЖОВЕН ЕЗИК, от онова време,
    за ОФИЦИАЛЕН И ГОВОРИМ ЕЗИК В "РУСКИТЕ ЗЕМИ" .
    Зер, дотогава УГРО-ФИНСКИТЕ ПЛЕМЕНА около БЛАТАТА НА МОСКВА
    са си каканизали на техните си УГРО-ФИНСКИ безписмени племенни наречия

  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  13. 13 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 488 Неутрално

    До коментар [#9] от "Мондиана":
    Крепостните, госпожо,крепостните...
    Какво можеш да направиш за някого, чиято представа за свобода е да има господар?
    Федор Михайлович Достоевский говорил: «Только лиши нас опеки, мы тут же попросимся обратно в опеку».
    Изключенията(а има такива)потвърждават правилото.
    Но,ако Ви, е любопитно вижте това,моля:
    https://www.vedomosti.ru/opinion/articles/2014/09/30/skrepy-zorkina
    Това е председател на Конституционния съд на РФ!!! :)))
    А ,това е от вчера:
    "Празните обещания на Путин и носталгията по късния СССР
    Народът иска реставрация на съветския патернализъм, пише "Ведомости"
    Значителна част от обществото в Русия очаква не обещаните от президента обновление и пробив, а реставрация на късносъветския патернализъм, пише в редакционна статия в. "Ведомости".

    Гръмките думи на положилия вчера президентска клетва Владимир Путин за бъдещ пробив и предстоящи реформи - ако, разбира се, ги смятаме не за обикновени декларации, а за поне донякъде реални планове на президента за четвъртия му мандат - са в съзвучие с очакванията на немалка част от обществото. Те обаче противоречат на настроенията и интересите на онази част от електората, която мечтае за връщане на идеализираното в масовото съзнание съветско социално устройство, посочва изданието.
    Засега няма изгледи новият кабинет, чиито контури вече са скицирани, да се окаже обещаното от Путин правителство на модернизацията: там почти няма нови лица, затова пък са обещани назначения на хората от старата гвардия. Встъпителната реч на Путин потвърди програмния характер на предизборното му послание пред Федералното събрание: вчера той повтори тезата си за необходимостта от пробив във всички сфери на живота, възможен само в свободно общество, което е готово да възприеме новостите и да отхвърли закостенелите възгледи. Лидерите на промяната, според Путин, трябва да бъдат младите хора със своята "дързост" и отдаденост на правдата и справедливостта. Последното изречение прозвуча в дисонанс със събитията от събота, когато полицаи и казаци с камшици разпръснаха протестиращи младежи, жадуващи за правда и справедливост, отбелязва вестникът.
    Но какви точно промени искат руснаците?
    Изданието цитира данни от социологическо проучване на центъра "Левада", според което голям дял от избирателите смятат, че приоритети на новия мандат трябва да бъдат повишаването на пенсиите, заплатите и социалните помощи, а също така качествено и достъпно образование и медицина. Наблюдават се обществени настроения за връщане към късния съветски модел, който мнозина смятат за златен век на относително охолство и справедливост. Има стремеж към преоткриване на чертите на съветската социална държава, желание за такива промени, които ще подобрят ежедневието и няма влошат ситуацията там, където нещата изглеждат благополучни, посочва Алексей Левинсон от центъра "Левада".
    Путин и неговото обкръжение може да се окажат в клопка, когато стремежите им към реформа влязат в противоречие с патерналистичните щения на значителна част от населението, желаещи връщане към времената на своята младост, изтъква политологът Алексей Макаркин. Изпитващите носталгия по СССР привърженици на президента ще се сблъскат с неприятното за тях продължение на реформите в медицината и образованието, повишаването на пенсионната възраст и т.н. Инициаторите ипревържениците на реформите (ако те все пак се окажат в новия кабинет) разполагат с малко време - до следващите парламентарни избори остават по-малко от три години.
    Реформите могат да понижат нивото на одобрение за президента, но недоволството лесно може да бъде прехвърлено върху правителството, а преди изборите патерналисткото население ще получи успокояващи подаръци, прогнозира Макаркин. Путин продължава да олицетворява "всичко добро", а за "всичко лошо" по традиция са виновни всички останали, отбелязва директорът на центъра "Левада" Лев Гудков, заключава статията на "Ведомости".

  14. 14 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3990 Любопитно

    До коментар [#8] от "plebs":

    А във Византия василевса какъв е?

    klimentm
  15. 15 Профил на calypso
    calypso
    Рейтинг: 439 Неутрално

    До коментар [#5] от "pomnesht":

    Щях да го напиша същото почти, изпреварил си ме.
    Благодаря, точно и вярно!

  16. 16 Профил на citoyen
    citoyen
    Рейтинг: 990 Неутрално

    Един от най-светлите умове на 20 в. и истински ценител на приноса на България за духовното развитие на Русия. Този тип хора, за съжаление, не ги извеждат на преден план по разбираеми причини.

  17. 17 Профил на nikolov1905
    nikolov1905
    Рейтинг: 381 Неутрално

    за всекиму по нещо за европейците Лихачов , за азиатците Лев Гумильов ама втория е повече прав.

  18. 18 Профил на glaxo11
    glaxo11
    Рейтинг: 642 Неутрално

    Със забележителни качества на голям учен и много благ човек беше акад. Дмитрий Лихачов. Един от малкото с безспорен авторитет сред световната научна общност (по времето на СССР) в областта на хуманитарните науки. Имах възможността някъде в началото на 80-те години да го чуя и видя при гостуванията му в София.

  19. 19 Профил на glaxo11
    glaxo11
    Рейтинг: 642 Неутрално

    Със забележителни качества на голям учен и много благ човек беше акад. Дмитрий Лихачов. Един от малкото с безспорен авторитет сред световната научна общност (по времето на СССР) в областта на хуманитарните науки. Имах възможността някъде в началото на 80-те години да го чуя и видя при гостуванията му в София.

  20. 20 Профил на artdaisy
    artdaisy
    Рейтинг: 221 Неутрално

    „...Другата сила, която е спомогнала за културното сплотяване на всичките княжества и области в Руската земя, била литературата – даже в по-голяма степен от разговорния език, защото литературния език е бил единен. По своя произход е старобългарски, всмукал в себе си на руска почва някои елементи на руския език, без да се отличава особено от него...“
    Акад. Дмитрий Лихачов

    „Църковно славянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно - чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности. България даде на източните славяни висшия слой на езика, полюса на духовността, който извънредно обогатява езика, който дава на езиците на източните славяни нравствена сила - способността да се възвисява мисълта, понятията, представите, емоциите.”
    Акад. Дмитрий Лихачов

    „Русия няма и никога не е имала някаква особено роля!
    Не трябва да търсим никаква национална идея за Русия – това е мираж.
    Живот с национална идея ще доведе в началото до ограничения, след това ще възникне нетърпимодст към друга раса, към друг народ, към друга религия. Нетърпимостта обезателно ще доведе до терор. Не трябва да връщаме Русия към каквато и да е единна идеология, защото единната идеология рано или късно ще доведе Русия до фашизъм.“
    Акад. Дмитрий Лихачов

    Паметникът на Лихачов в София, заврян някъде из Обеля не без „помощта“ на фандъкова и с активното съдействие на тъпи русофили от бсп(бкп), сам по себе си е една гавра с великия БЪЛГАРОЛЮБЕЦ! И забележете – за естетическата стойност на това „творение“ даже думата „пошло“, е слаба!!!
    Изпълзяха във форума и разни мишоци графомани да изкарат на показ дребните си душици, коментирайки думите на съвременния хуманист, недолюбван дори в родната си Русия...

  21. 21 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3179 Любопитно

    До коментар [#3] от "mitko11":На автора можем да отговорим с думите на един белоруски историк:
    ...>> И кой е този световно неизвестен белоруски историк? Нещо още да попрочетем от него?

  22. 22 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3179 Неутрално

    Да уточня..Въпросът ми към Митко за белоруския историк не е някакъв сарказъм. Странно ми прозвуча това изказване за руснаците, убийци на белоруси през вековете.
    Аз си спомням много по-интересни и достойни личности от Белорусия( Рэспубліка Беларусь ), които въпреки целия си изпълнен с изпитания, противопоставяне на режима( от съветски времена до Лукашенко) живот и изтъкнати творчески достижения никога не са правили подобни ..изказвания.
    Един пример- писателят и фронтовака, един от създателите на Белоруския Народен Фронт , преседателя на белоруския ПЕН клуб Василь Быков. Може би някой е чел произведенията му: "Алпийска балада"," Сотников", "Обелиск" и др.
    Това, което той е защищавал като жизнена позиция е въплътено в творчеството си е близко до изказаните в откъса горе мисли на Лихачов.
    http://facecollection.ru/people/vasil-bykov
    п.п. Има и други, ама да не се разпростирам...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK