Британска награда или прощален подарък за художник от ЕС в епохата на Брекзит

Един от героите на художника

© "Жанет 45"

Един от героите на художника



С благодарност за красивия жест към един чужденец от ЕС в епохата на Брекзит художникът Аксел Шефлър прие неотдавна връчения за първи път приз "Илюстратор на годината" на Британските литературни награди. Но добави: Имам усещането, че са ми дали подарък за сбогом.


Аксел Шефлър е роден в Германия и илюстрира детски книги от 1988 г. Партньорството му с Джулия Доналдсън превръща двамата в тандем номер едно във Великобритания в областта на рисуваните книги. От "Грузулак" до "Човекът клечка" интерпретациите на Аксел Шефлър на героите са силно разпознаваеми и обичани в цял свят. Пет от книгите им са превърнати във филми, най-скорошният от които е "Разбойникът плъх". Аксел Шефлър подкрепя благотворителни кампании за повишаване на грамотността, за опазване на околната среда и за подкрепа за разрешаване на бежанската криза, напомня Манол Пейков - управител на издателската къща "Жанет 45" и преводач на книги, илюстрирани от художника. "Дневник" публикува с малки съкращения неговия превод на речта на Шефлър при награждаването.


"Много съм благодарен, че ми връчвате тази първа по рода си награда за илюстрация... Това е красив жест.




Но също така приемам тази награда с известна мъка и, струва ми се, с известно чувство на горчивина – имам усещането, че са ми дали успокоителна награда. Или дори подарък за сбогом. Знам, че това не е място за дълги речи, но тъй като сте се събрали тук, не мога да се преструвам, че всичко е наред. Ще ви отнема само няколко минути, след което партито може да продължи.


Остават само десет месеца до "Деня на свободата" – следващия март – и аз, а също и моите съграждани от ЕС, много от които работят в британската книжна индустрия – все още живеем в несигурност. До този момент нямаме никаква гаранция, че ще можем да продължим да живеем и работим тук в бъдеще. При най-лошия сценарий, докато дойде време за премиерата на следващата ми книга с Джулия Доналдсън, може и да не ми е разрешено да пребивавам тук.


Майкъл Морпурго написа следните вълнуващи думи: "Моите чичовци се бориха за мир, не за Брекзит." Той написа също така, че Великобритания не обича останалата част от Европа. И е прав. Това ми причинява болка. И ме изпълва с гняв всеки ден.


Обединеното кралство е моят дом от 35 години. "Грузулак" нямаше да го има, ако ЕС не беше помогнал за обучението ми тук. И дори някак си да бях успял да завърша във Великобритания, щеше да ми се наложи да напусна, след като завърших обучението си през 1985 г. И успешното англо-немско съвместно предприятие Доналдсън-Шефлър никога нямаше да се роди. Да, зная, че получавам признание именно за това тук днес, за което още веднъж изказвам своята благодарност.


Но бих искал да спомена и един друг човек, който е тук тази вечер и който е емигрирал от Германия при съвсем различни обстоятелства: моята приятелка Джудит Кер. Тук, в тази стая, пред вас стоят една бежанка от нацистите и един мирновременен имигрант от ЕС, които са дали по нещо за британските семейства и британската икономика. Но след гласуването за Брекзит по всичко личи, че въпреки нашия принос тази страна ни казва: "Всичко това беше грешка! Всъщност не сте ни нужни."


Някой почитател на Брекзит естествено би рекъл: Разбира се, че ги искаме, ако правят пари за нас. Но как може да се пресметне бъдещият принос на едно малко момиче като Джудит, каквато е била, когато е дошла тук, или на един 25-годишен студент като мен?


Това ме натъжава и съм разтревожен, когато мисля за бъдещето на британските семейства след Брекзит – особено на децата, които пораснаха с нашите книги. Къде сбъркахме? Какво са пропуснали тези родители, тези баби и дядовци, докато са четели "Патилата на метлата" с нейното послание за това колко важни са солидарността, сътрудничеството, приятелството и добротата? В края на краищата книгата не се казва "Патилата без метлата".


Тъй че внимавай, брекзитска Великобританийо: в една враждебна среда, в която си нямаш приятели, драконите може да дойдат и да те хванат."


Британска награда или прощален подарък за художник от ЕС в епохата на Брекзит

© "Жанет 45"

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на danvan
    danvan
    Рейтинг: 646 Неутрално

    Каквото и да си говорим резултатите от национализма и разделението са гадно нещо ....

    Ние сме малък, но изключително прост народ. Sapienti Sat
  2. 2 Профил на sn0wflake
    sn0wflake
    Рейтинг: 524 Весело

    Защо при превода не са го оставили Гръфало?Какво не му харесват на името?:)

  3. 3 Профил на irons
    irons
    Рейтинг: 653 Неутрално

    Много истинско и искрено!!!

  4. 4 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 1467 Неутрално

    римите на английски са страхотни, а на български - орязани и опростени!

  5. 5 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5425 Неутрално

    Уви прав е напълно...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK