Продуцентът и режисьор Стивън Л. Симпсън: Никога не трябва да се отказваш от филма си

Стивън Л. Симпсън

Стивън Л. Симпсън



Независимият кинопродуцент и режисьор Стивън Л. Симпсън е известен с дългогодишния си интерес към културата на индианците. Неотдавна той премести компанията си от Лос Анджелис в Пловдив. Новият му филм "Нито вълк – нито куче" е екранизация по едноименния роман на писателя Кент Нърбърн и ще бъде показан за пръв път пред българска публика в Дома на киното в София на 10 юни в "Lucky Дом на киното" (Пловдив) на 8 юни и във Варна на 15 юни във Фестивалния и конгресен център. В главната роля е актьорът Дейв Белоглав Орел, който почина миналата година на 97 години и има десетки роли в киното, включително във взелия "Оскар" "Танцуващият с вълци" с Кевин Костнър.


В края на тази седмица "Нито вълк – нито куче" ще бъде показан за първи път в България. Каква е историята на филма?


- Авторът на романа "Нито вълк – нито куче" Кент Нърбърн се свърза с мен преди девет години, след като присъствал на прожекция на филма ми Rez Bombs, който заснех в индианския резерват Пайн Ридж. Той ми връчи копие на книгата и ми каза, че от средата на 90-те холивудски продуценти се опитвали да направят филм по романа, но винаги давали големи обещания, без да има какъвто и да е резултат. Той беше забелязал, че моят филм е създаден в същия свят, в който се развива действието на романа – резерват на идианското племе сиукси. И хората там бяха посрещнали работата ми различно, не като изобразяване на културата им в стила на холивудските филми – нещо, с което те са свикнали. Реших да се захвана с филма две години по-късно и обещах на автора, че ще го завърша, каквото и да ми струва това.


Продуцентът и режисьор Стивън Л. Симпсън: Никога не трябва да се отказваш от филма си



Филмът е излъчван по кината в Щатите по-дълго от който и да било друг американски филм през последното десетилетие. Как успяхте да постигнете това?


- Тайната е, че не бързам да предлагам филма си на вторичните кинопазари, както и на платформи като "Нетфликс". Но и понеже не съм голям дистрибутор, трябва да работя много повече, за да убедя кината да го излъчат. Филмът ми трябва да се доказва на пазара постоянно. Ироничен е и фактът, че сме били по повече кина от последните два носителя на "Златната палма" в Кан, при това в райони, които представляват по-малко от 15% от американския кинопазар. Ние се движим бавно от място на място, след като кината забележат, че сме се представили добре в съседните кина.


Какво е да бъдеш независим продуцент в САЩ днес?


- Да направиш филм като "Нито вълк – нито куче" в Щатите, който се занимава с части от това общество и неговата история, които Америка обича да прикрива, не е толкова лесно. Индустрията не се интересува от подобни неща, така че си практически сам. В Европа съществуват много възможности за държавно финансиране, което прави по-лесно създаването на по-смислени истории, но подобни механизми не съществуват в Щатите. "Нито вълк – нито куче" не е свързан с индустрията по никакъв начин, като изключим кината, в които се показва. Той е финансиран от публиката, а аз се грижа за всичко останало. Това ми дава невероятно количество свобода, въпреки че разполагах с много малко ресурси и трябваше да снимам изключително бързо. Филмът беше заснет за общо 125 снимачни часа. Също така разполагах с актьор на 95 години, който беше единственият човек, подходящ за главната роля. Почти невъзможно е да работиш с холивудски бюджет с главен актьор на тази възраст, така че моята независимост помогна във филма да играе Дейв, а неговото изпълнение е просто магия.


Дейв Белоглав Орел

Дейв Белоглав Орел


С какво Ви привлича индианската култура?


- Основната причина да се занимавам с това е начинът, по който ги е третирало американското управление в миналото, и в това, че дори днес в много отношения тяхното положение не е на особено добро равнище. Никъде по света не съм бил посрещан по-добре, отколкото при тях. Веднъж срещнах възрастен индианец, с когото веднага се почувствах свързан, и пет минути след като се бяхме срещнали, той ми предложи да отседна в дома му. Той беше глава на семейство, което ФБР описва като "едно от двете най-враждебни семейства в най-враждебния район в целите Щати" и въпреки това аз бях приет сред тях и с течение на времето те се превърнаха в нещо като семейство за мен.


Сега живеете в Пловдив. Защо се преместихте тъкмо тук от Лос Анджелис?


- Преди няколко години дойдох в София за два или три дни и останах десет седмици. Веднага харесах страната. После отпътувах за Пловдив и се влюбих в града. В продължение на години съм живял в различни части на света и нищо не може да се сравни с Пловдив. Имах огромно количество работа, свързана с разпространението на филма, бях много стресиран, но преместването тук ме освободи от стреса. Градът просто ми действа отпускащо. А сега разполагам и с прекрасен екип, който наех тук, за да ми помогне с американската и европейската дистрибуция на филма, и е истинска радост да работя с тези хора.


Върху какво работите сега и България свързана ли е с него по някакъв начин?


- Все още съм изцяло зает с разпространението на "Нито вълк – нито куче" поне до края на годината, но започвам да гледам напред към следващия си филм. Надявам се да го заснемем в България. Или поне да направим пре- и постпродукцията тук. Също така искам да помогна за създаването на креативна общност от кинаджии тук, тъй като обичам енергията на младите хора в този град.


Какъв съвет бихте дали на младите кинорежисьори и кинопродуценти в България?


- Най-големият ми съвет е да се запознаят с всеки етап от правенето на филми. Научиш ли се на това, осъзнаваш, че повечето филми се нуждаят от съвсем малки екипи, за да постигнат впечатляващи резултати на екрана. Никога не съм се нуждаел от нечие разрешение, за да направя филм. По един или друг начин се впускам в продукцията и в зависимост от това какви пари съм успял да осигуря продължавам, за да го завърша, каквото и да ми струва това. Това е един невероятно конкурентен бизнес и никога не трябва да се отказваш от филма си.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK