Писателите и Пражката пролет

Вацлав Хавел

© AP

Вацлав Хавел



Това е един от последните текстове на Георги Марков, прочетен по Би Би Си през август 1978 г. За първи път се публикува в портала "Култура", откъдето "Дневник" го препечатва.

Човек едва ли би могъл да намери по-сполучливо музикално въведение към темата за десетата годишнина от нашествието в Чехословакия от Концерта за виолончело и оркестър на Антонин Дворжак в изпълнението на Мстислав Ростропович и Кралската филхармония в Лондон. Не само защото е от Дворжак, но защото беше изпълнен в "Роял Албърт Хол" от Ростропович тъкмо по време на нашествието и именитият изпълнител тогава беше освиркан от публиката в качеството му на съветски гражданин. Всеки може да си представи как се е чувствал Ростропович в онзи момент, който може би е предопределил бъдещото му поведение и го е накарал, доколкото може, да демонстрира, че не всички съветски граждани стоят зад насилническия акт на своето правителство.


Тази музика връща и мен десет години назад, към събития, които едва ли някога бих забравил. Бях ходил в Чехословакия много пъти по разни поводи и главно във връзка с преводите на мои книги и пиеси. Литературният обмен между Чехословакия и България беше доста оживен, макар че откровено казано нямаше много неща за превеждане. Все пак бях щастлив да работя с такива сериозни преводачи като Хана Райнерова, Карел Мара, Милош Войта и други. Атмосферата в Чехословакия в първата половина на 60-те години не се различаваше съществено от тази в България. И ние, и те имахме Съюз на писателите, командван изцяло от партийната бюрокрация, и ние, и те работехме в непрекъснати стълкновения със захаросаните канони на социалистическия реализъм, и ние, и те бяхме под изтощителния натиск на автоцензурата, и ние, и те имахме богати писателски почивни дворци, тлъсти хонорари, купища привилегии и звания, които доста успешно преграждаха писателските погледи към истината за живота. Както ми е трудно да направя някаква разлика между Димитров и Готвалд, така ми беше трудно да направя някаква разлика между Новотни и съответното българско ръководство.




Без съмнение през цялото това време и в двете страни имаше писатели, които водеха мълчалива и постоянна борба за разкрепостяването на литературата от феодални партийни догми, за истинска вярност към живота. В Чехословакия първият голям подем беше появата на чешкото филмово чудо. Струва ми се, че то беше първият топъл лъч, предвестник на настъпващата пролет.
Затова в известна степен бях изненадан от картината, която се откри пред мен, когато през лятото на 1967 година пристигнах в Прага. Годишното събрание на Съюза на писателите започна със знаменитото сблъскване между тях и човека на Новотни – секретаря Хендржих. Не можех да повярвам на очите си, когато на събранието беше зададен въпросът – кой е поканил Хендржих да присъства там и какво право има той да бъде неканен гост на писателско събрание. Тогава запомних завинаги имената на писатели като Вацулик, Кохоут, Клима и други. За мен и за други гости на Прага изгонването на втория секретар на ЦК на Чехословашката комунистическа партия от залата на писателите беше революционно събитие, което надхвърляше нашите тогавашни представи за смелост. Ние не можехме да си представим същото в България. Изгонването на Хендржих се превърна в символ на изгонването на партията от литературния живот, на изгонването на лъжата, с която писателите бяха задължени да пълнят произведенията си, на изгонването на изкуството, деградирало до евтина партийна пропаганда. Последвалите изказвания на писателите, за които впоследствие цял свят научи, не оставиха никакво съмнение, че всичко това не беше случайно. Но аз можах да доловя силата и дълбочината на този пролетен процес не толкова всред писателите, а отвън, на улицата, всред народа. В паметта ми се е запазило усещането за магическа атмосфера на всеобща възбуда, на разпалено брожение на духовете, на някакво всеобщо вдъхновение, в което никога преди не бих повярвал. Ние винаги бяхме смятали чехите за хора прекалено реални и прекалено пресметливи, за да приемем в един момент, че те се бяха превърнали в народ от поети. Тъкмо тази хаотична, всеобща и неясна поезия предшестваше стъпките на Александър Дубчек. И пак, когато той пое властта, поезията направи от него символ на надеждата. Това вълнуващо чувство човек можеше да срещне по "Вацлавски намести", из уличките на "Старе место", в театрите, в младежките клубове, в телевизията, в радиото, в кръчмите. Нещо ставаше в Чехословакия.


Не зная друга страна, която с такова възхитително единство да е преживявала по-вълнуващи моменти на радостно предчувствие. Като че идваше денят на дългоочакваната амнистия и хората-затворници живееха само с онова, което те вярваха, че ще намерят отвъд стените. Дори нормалният човешки скептицизъм и цинизъм се беше стопил пред прага на всеобщата илюзия. Никой не знаеше точно какво ще стане отвъд стените. Достатъчно беше, че няма да има повече стени.


През това лято на 1967 година аз виждах промени на всяка крачка. По театрите се играеха пиеси, за които ние в София не можехме и да мечтаем, телевизията и радиото изведнъж изгубиха своя досаден до смърт съветски първообраз, цялата чешка литература поемаше по нов път, път на истински писатели, а не организационни мижитурки.


Струва ми се, че тъкмо в тези дни започна голямата и истинска връзка на писателите с обикновените хора. Завиждам и винаги ще завиждам на чешките писатели за онова, което започна през лятото на 1967 година.


Уви, то беше обречено да живее само една година.


От София ние слушахме по радиото отчаяни апели за помощ, докато танковете стъпкваха цветовете на пролетта. Съюзът на чехословашките писатели беше разтурен за години напред. Самите писатели бяха пръснати като пилци и им беше отнета всяка възможност да пишат. После започна познатата обработка на всички. Посоките бяха ясно определени. Едната водеше към масата с предишните лакомства, тлъстите хонорари, богатия, удобен живот на партийно парвеню, медали, звания, награди. А другата – към търкалянето на бурета в бирени фабрики, чистенето на нужници и автобуси, нощно пазачество в зоологическа градина, изхвърляне от дома, забрана за публикуване, арести, затвори, побоища. Човек трябва наистина да е герой, за да пренебрегне не само лакомствата на първата посока, а за да поеме по втората посока.


За онзи, който е бил в Прага и е видял Чехословашката пролет, не може да има съмнение коя посока щяха да изберат чехословашките писатели. С няколко много редки изключения всички ония, които стояха начело на пролетта, ѝ останаха верни. Връзката, която се беше вече създала между тях и обикновените хора, не само не изчезна, но явно се задълбочи и разви, както обикновено се свързват хората, когато се изправят пред общо нещастие. През тези десет години ние бяхме свидетели на най-последователна съпротива на писателите и интелигенцията срещу волята на окупаторите и собствените колаборационисти. Поставени при невъзможни за творчество условия, чехословашките писатели не само не спряха да пишат, не само не приглушиха гражданската си отзивчивост, но започнаха най-активна борба за промяна на вътрешната същност на "статуквото". Сигурно нямат брой отворените писма, апели, прошения, написани и подписани от чехословашките писатели.


Немислимо е да не свържем движението "Харта 77" с дейността на чехословашките писатели. Имената на Павел Кохоут, на Вацлав Хавел, Милан Кундера и десетки други станаха имена на национални герои.


Същевременно тяхното творчество се обогати. Тук искам специално да спомена великолепните художествени качества на пиесите на Хавел. Ние познавахме главно "Градинско увеселение" и "Меморандум", но каква сила се появи в едноактната му пиеса "Аудиенция". Тъкмо съдбата на носач в бирената фабрика изглежда е довела Хавел до ново и болезнено разбиране за обречеността на обикновения човек в тоталитарната държава.


На Вацлав Хавел не само принадлежи един от първите подписи под "Харта 77", но и много открити писма, от които според мен дълго ще се помни знаменитото му отворено писмо до президента Хусак. В него Хавел заяви:


"От страх да не загуби своята работа, учителят преподава неща, в които не вярва. От страх за своето бъдеще ученикът ги повтаря след учителя. От страх да не би да не се позволи да следва, младежът става член на комсомола. От страх за тяхното препитание, положение и перспективи, хората отиват на събрания, гласуват всяка резолюция или най-малкото мълчат. Рядко една обществена система е предлагала такова широко поле за безпринципните и безгръбначни хора, готови да вършат всичко в тяхната борба за власт и лични печалби, на родените лакеи, готови на всяко унижение и стремящи се по всяко време да пожертват близките си и своето собствено достойнство, за да се подмазват на тези, които държат властта."


И по-нататък:


"Ако нито един-единствен чешки роман не се е появил в книжарниците през последните години, роман, за който с чиста съвест би могло да се каже, че обогатява нашите представи за света, това сигурно няма обществено значение. Но кой знае как тази пропаст ще повлияе на духовния и нравствен климат на идущите години. Какви могили от мистификации трябва да бъдат сринати!"


За да могат да творят, чехословашките писатели трябваше да се приспособят към наложените им от окупаторите условия. Системата на "Самиздат" беше приложена с успех. Беше усвоен в голяма степен езоповският език на алюзии и алегории, за да може все пак да се пише открито онова, което никога не би било допуснато. Едно есе върху австрийската цензура през XIX в. неминуемо наложи сравнения с днешна Чехословакия. Цяла една истинска национална култура се разви, въпреки желязното менгеме на Държавна сигурност. Писатели се събират по домовете си, за да четат свои творби, устройват се частни изложби, частни концерти, играят се пиеси в домашен театър, кипи цяла дейност, която, макар и да няма широка публична основа, има своето съществено значение. Въпреки преследванията, тази подземна култура продължава своето съществуване.


Чехословашките писатели остават верни на своята пролет.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на aleks ivan
    aleks ivan
    Рейтинг: 1973 Разстроено

    "През тези десет години ние бяхме свидетели на най-последователна съпротива на писателите и интелигенцията срещу волята на окупаторите и собствените колаборационисти. Поставени при невъзможни за творчество условия, чехословашките писатели не само не спряха да пишат, не само не приглушиха гражданската си отзивчивост, но започнаха най-активна борба за промяна на вътрешната същност на "статуквото"."

    Това ако беше в днешно време и ако беше в България, горките писатели щяха да бъдат набедени за "умни и красиви" от представителите на българската антиинтелигенция и окъпани в ла**а от медиите на Пеевски...

  2. 2 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2304 Неутрално

    До коментар [#1] от "aleks ivan":

    Чешките писатели са се борили срещу комунистическият режим,защото и чешкият народ като цяло се е съпротивлявал срещу него. Ако чешките писатели нямаха подкрепата на народа,са щели да изпаднат във "вътрешна емиграция",също като българските.

  3. 3 Профил на krf54523578
    krf54523578
    Рейтинг: 710 Неутрално

    До коментар [#1] от "aleks ivan":Чешките писатели са се борили срещу комунистическият режим,защото и чешкият народ като цяло се е съпротивлявал срещу него. Ако чешките писатели нямаха подкрепата на народа,са щели да изпаднат във "вътрешна емиграция",също като българските.
    —цитат от коментар 2 на deaf


    Като не знаеш какво е ставало защо се изказваш ? Каква борба срещу комунистическия режим като начело на Пражката пролет е комунистическия шеф Дубчек ?! Става въпрос за социализъм с човешко лице, пазарен социализъм и др. подобни. Принципно няма борба срещу самата система.

  4. 4 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 840 Неутрално

    "През тези десет години ние бяхме свидетели на най-последователна съпротива на писателите и интелигенцията срещу волята на окупаторите и собствените колаборационисти. Поставени при невъзможни за творчество условия, чехословашките писатели не само не спряха да пишат, не само не приглушиха гражданската си отзивчивост, но започнаха най-активна борба за промяна на вътрешната същност на "статуквото"."Това ако беше в днешно време и ако беше в България, горките писатели щяха да бъдат набедени за "умни и красиви" от представителите на българската антиинтелигенция и окъпани в ла**а от медиите на Пеевски...
    —цитат от коментар 1 на aleks ivan


    Вие, двупроцентовите нямате нищо общо с чешките писатели от онова време. Все едно да сравнявняваш мишка със слон.

  5. 5 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2304 Неутрално

    [quote#3:"krf54523578"][/quote]

    За теб светът е черно-бял! Сигурно и Тито е същият комунист като Тодор Живков! Само дето границите на Югославия бяха отворени,селското стопанство - частно,Тито позволи да се издаде "Архипелагът ГУЛаг",(!),а държавната югославска телевизия излъчваше от време на време ПОРНОГРАФСКИ филми в късните часове! В пълният смисъл на думата "порнографски".

  6. 6 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9427 Неутрално

    Този текст никога няма да се появи в медии на Пеевски ...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  7. 7 Профил на Св. влкмч.Тамихнет Вагнеревич
    Св. влкмч.Тамихнет Вагнеревич
    Рейтинг: 1537 Неутрално

    До коментар [#4] от "von_seeckt":

    Говорим за писатели, къде пак се сети за Костов? Човекът е абсолютно прав - ако например отвориш статия на едни от най-престижните сайтове за култура и изкуство ( ама истински, не стари български филми, руски филми за войната и американски супергерои) - като Площад Славейков, Културабг и т.н. ще видиш, че е точно така
    Веднага давам пример - има статия за това, че не е редно лумпени тъпанари като президента, депутати от БСП и шефове на агенции в момента да се изказват срещу Т. Ушев при условие, че и за 10000 години няма да постигнат 1% от това, което той е - отдолу някакъв лумпенпролетариат се скъсва да плюе. Не кого да е - не Костов. не Бойко, не Сергей, а Т. Ушев

    15.02.1989 - 07.02.2018
  8. 8 Профил на Св. влкмч.Тамихнет Вагнеревич
    Св. влкмч.Тамихнет Вагнеревич
    Рейтинг: 1537 Неутрално

    Иза да не съм като Дневник и да давам частична информация - проблемът е, че Т Ушев от камбанарията на най-известните и успели българи каза една истина - Св. Русев и много други са бездарни като цяло - те са известни с това, че се подмазваха на червените, благодарение на което имаха много изложби и пари. Те не са известни с талант

    15.02.1989 - 07.02.2018
  9. 9 Профил на aleks ivan
    aleks ivan
    Рейтинг: 1973 Гневно

    [quote#4:"von_seeckt"][/quote]

    Що мислиш че някой се интересува от твоя, т.е. от съветския окупационен прочит на историята за тези събития?? Поне под такива статии комунистите и "българите" със съветско самосъзнание трябва ДА МЪЛЧИТЕЧ!!

  10. 10 Профил на Cara Mia
    Cara Mia
    Рейтинг: 1708 Неутрално

    Само Георги Марков може да напише тези горещи редове за Пражката пролет !Респект !

  11. 11 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 2704 Неутрално

    [quote#4:"von_seeckt"]
    —цитат от коментар 9 на aleks ivan
    Що мислиш че някой се интересува от твоя, т.е. от съветския окупационен прочит на историята за тези събития?? Поне под такива статии комунистите и "българите" със съветско самосъзнание трябва ДА МЪЛЧИТЕЧ!![/quote]

    Защо осъждаш бедния пенсиониран старшина на мизерия?
    Ако той не пише глупостите си по план от Позитано, няма нищо да добави към пенсийката, няма да може да даде десет лева на внучето за 7 ноември и 9 септември, няма да пие кафе в клуба по интереси!
    Това живот ли ще бъде?

  12. 12 Профил на pavur
    pavur
    Рейтинг: 1057 Неутрално

    До коментар [#9] от "aleks ivan":

    бот, вие повервахте на спас от кочериново,та нема да повервате на последната версия за пражката пролет. такива бунаци като вас поне са под 3%. бабите дето фъргат пачки от балконите,поне го правят защото вярват ,че помагат на близък или за залавяне на измамници. я кажи мющериите на спас от какви подбуди го направиха?

  13. 13 Профил на Неделчо
    Неделчо
    Рейтинг: 45 Неутрално

    Гошо Чадъра... Двойния агент на КГБ-МИ6 и галеник на Живков

  14. 14 Профил на pavur
    pavur
    Рейтинг: 1057 Неутрално

    той Георги Марков и други работи е писал,ама не ни надуват главата с тях,по обясними причини:http://e-vestnik.bg/21673/za-georgi-markov-antikomunizma-i-prezidenta-plevneliem/

  15. 15 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 2449 Неутрално

    "В паметта ми се е запазило усещането за магическа атмосфера на всеобща възбуда, на разпалено брожение на духовете, на някакво всеобщо вдъхновение, в което никога преди не бих повярвал."

    Така беше у нас в края на 89-та година. Жалко, че Георги Марков не го доживя, за да го изпита и в родината си. Но още по-жалко е, че настъпиха отново мерзки времена на реставрация на комунистическите порядки.

  16. 16 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 2449 Неутрално

    "Става въпрос за социализъм с човешко лице, пазарен социализъм и др. подобни. Принципно няма борба срещу самата система."
    [quote#3:"krf54523578"][/quote]
    И това не е било малко, защото, ако системата придобие човешко лице, тя вече не е "система".

  17. 17 Профил на Oggie Petkov
    Oggie Petkov
    Рейтинг: 349 Неутрално

    До коментар [#3] от "krf54523578":

    Борбата срещу комунистическия режим е срещу Новотни, както е написано в есето. Дупчек идва след това(и това е написано). След свалянето на Дупчек и съветската инвазия започва истинската борба на писателите срещу комунизма. Макар и само символично. Кой с каквото може.

  18. 18 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 2449 Неутрално

    До коментар [#13] от "Неделчо":

    А ти и такива тролове като теб сте сегашните "чадъри" в ръцете на пребоядисаните КГБ и ДС.

  19. 19 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8137 Неутрално

    "Чехословашките писатели остават верни на своята пролет."

  20. 20 Профил на валентин николов
    валентин николов
    Рейтинг: 799 Неутрално

    До коментар [#17] от "Oggie Petkov":

    Дубчек

  21. 21 Профил на асен георгиев
    асен георгиев
    Рейтинг: 794 Неутрално

    До коментар [#13] от "Неделчо":

    брей, ти отдека знаеш?

  22. 22 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 1743 Неутрално

    " Каква борба срещу комунистическия режим като начело на Пражката пролет е комунистическия шеф Дубчек ?!"

    Голямото престъпление на чешките длугари, не беше, че не се бореха за социализъм, а че не заобичаха руските дрегари. Даже не ги помолиха да станат част от Съветския Съюз.

  23. 23 Профил на krf54523578
    krf54523578
    Рейтинг: 710 Неутрално

    [quote#3:"krf54523578"]
    —цитат от коментар 5 на deaf
    За теб светът е черно-бял! Сигурно и Тито е същият комунист като Тодор Живков! Само дето границите на Югославия бяха отворени,селското стопанство - частно,Тито позволи да се издаде "Архипелагът ГУЛаг",(!),а държавната югославска телевизия излъчваше от време на време ПОРНОГРАФСКИ филми в късните часове! В пълният смисъл на думата "порнографски". [/quote]

    Егати примера - та по времето на Тито имаше политически затворници в Югославия, маса избити негови противници и т.н. Да беше посочил Дубчек. Тито е един диктатор с битово-селски нагласи - даде на народа да яде и пие, но не и да се говори срещу него иили нещо подобно.

  24. 24 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 9532 Неутрално

    Всичко е точно описано от Г. Марков, а какво са изпитали нашите войници откарани със самолети и пълно бойно снаряжение през нощта в Чехия?!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK