"Камъче в обувката" - разказ от новата книга на Йордан Д. Радичков

Йордан Д. Радичков

Йордан Д. Радичков



"Двеста линейки на час" е новата книга на Йордан Д. Радичков. Това е третият му сборник с разкази. Издаден е от "Жанет 45".


Камъче в обувката


Абе, от няколко дни насам усещам, че някакво камъче се е настанило в обувката ми. И като ходя с него, пък все с него ходя, усещам го и малко ми убива, ама ми се струва, че то неслучайно е попаднало там. Как да го кажа по-ясно?




Странното е това, че обувките ми са много високи – ако някой туземец, който ходи бос ги види, ще каже, че са високи колкото неговата колиба. А на някоя мравка ще ѝ се сторят моите обувки необозрими кули, извисяващи се до облаците, стигащи може би чак до техния мравчен бог. Ако мравките вярват в бог. Та, толкова са високи тия обувки, че някак невъзможно ми се струва това камъче току-така да е попаднало в тях.


Дали се е материализирало от дълбините на самата вътрешност на тая черна, висока обувка, аз мога само да предполагам. Защото съществуват едни такива пространства в нашия бит, където често попадат неща, за които никога не би могъл да си отговориш как са се озовали там. Говоря не само за вътрешността на обувките ни, говоря и за пространствата в диваните ни, където не само стотинки и моливи падат, не само запалки и стари фасове, ами и много спомени, много мигове от нашия живот и цели дългосвирещи истории попадат там, между цепнатините на диваните.


И като ги намерим, все се чудим кога и как сме ги изтървали. Има и много мистерии в нашия бит, като случая с изчезналия от чифтовете чорап. Майка му стара, как се случва така, че единият чорап все някъде ходи? Бяга ли тоя чорап от нас и какво прави той в свободното си време? Това са все въпроси, на които човечеството тепърва ще търси отговор.


Сигурен съм, че има още много други работи в нашето ежедневие , които крият тайни и все ми се струва, че тия тайни неизбежно са свързани с нашето лично битие. Наистина вярвам, че бая от нашите животи изпадат от джобовете и чантите ни и се скатават някъде – може и под хладилника. Виж това е друго едно място, където могат да се крият частици от нас самите, пък ние и да не предполагаме това, за да можем, ако е писано, да ги намерим и дълго да се дивим, когато тия парченца отново попаднат в ръцете ни.


"Камъче в обувката" - разказ от новата книга на Йордан Д. Радичков

Та, все с това камъче си ходя. И вече смятам, че то нещо ми напомня, нещо настоява аз да се сетя или разбера – дали за себе си, дали за него, не знам. Пък и мило ми стана това камъче. И не смея да го изхвърля от обувките си. Не смея да ги обърна с главата надолу, да го ритна това камъче и да го запратя завинаги в небитието. Може да се каже, че даже се привързах към него. Абе, едно камъче в обувките, брей, как не ти убива? – ще надигнат глас практичните хора. Ама те, практичните хора, рядко разбират каквото и да било, макар че със сигурност знаят къде ходят чорапите им. Пък и техните чорапи никога не се губят и те ходят винаги с еднакви чорапи .


А на нас, на мен и моите хора, често ни се е случвало да ходим с различни чорапи. И трябва да кажа, че това се превръща в един малък карнавал. Ходим ние като клоуни, защото какво друго сме, освен едни тъжни клоуни, лоши в своята работа, леко махмурлии от предния ден; какво друго сме, ако не клоуни? Сериозни хора трябва да сме, веднага ще каже практичния човек, пък се надявам, да се намери някой да му удари един в муцуната, че вече ми идва нанагорно да го слушам!


И както ми е мило камъчето, днес излизах пак с него. През нощта някак бях забравил, че е там, но то не се забави да ми се обади и да каже: ето ме и мене, пак съм тука, в дълбините на високите ти обувки; търкалям се насам-натам и това може малко да те дразни, ама ако ми позволиш, ще заема такова място, където само ще знаеш, че присъствам, пък няма да ти преча. И наистина, то си намира някакво негово си място и си стои там, и тихо си тананика своята камъчена мелодия. И все така с нея си ходим заедно, нали, аз с моята мелодия, то – с неговата.


А пък днес толкова хубаво се чува песента на врабците! Едно такова бяло е. Сутринта слънцето изгря и озари побелялата земя – хубавата, побеляла, снежна земя, която като е натрупал сняг, скрива от погледите ни отвратителната сивота на града. Макар че сивотата никога не си отива – тя пак си е под обувките ни, под камъчетата в обувките ни. Ама не можем само нея да гледаме.


Дай ни малко въздух, дай ни възможност да подишаме на спокойствие, да се порадваме на снежния пейзаж! – снежният пейзаж, огласян от песента на врабците, които толкова умело дирижират и пеят, че превръщат снежната картинка в една добре написана и добре изпълнена опера.


И както вървя по един стръмен баир, нагоре вървя, - пък нали цял живот все тия баири се опитваме да изкачваме, за да можем после да слезем от тях и да изкачваме други, - сърцето започва по-усърдно да работи и целият се превръщам в свежа сила, в енергия, и топло ми става, и все повече се усмихвам, и се наслаждавам на тая опера, която звучи в ушите ми.


Пък започвам да хвърлям поглед по близките дървета и като че за първи път (а трябва да кажа, че всеки ден минавам по тоя баир), като че за първи път виждам, че на всяко дърво се мъдри снимката на различен човек. Всеки човек си е взел по едно дърво за себе си. И къде усмихнат, къде сериозен, къде малко тъжен или отегчен може да е тоя човек, напомня, че се е споминал еди-кога-си.


И под снимката му – думи от семейството, от близките; пишат хората, че им липсва човека и че се надяват да е стигнал там, където трябва да е стигнал. Бяха ми казвали, че една особена страна на България били некролозите. Другаде нямало. Не знам дали е така, ама си спомням думите на прабаба ми, която настояваше никаква снимка да не ѝ се слага на некролога, за да не плашела с муцуната си, както казваше тя, минувачите.


Брей, за първи път ли ги забелязвам тия отминали животи по дърветата? Чудя се и се допитвам до камъчето в обувката. А то, наследило сериозността на великите планини и скали, мълчи и нищо не казва. Какво като е малко камъче, то е родственик на огромните скални масиви – мълчи си и не продумва.


И не мога да разбера какво означава това, че точно в тоя момент, посред бял ден, в тая прекрасна януарска сутрин, аз виждам отминалите животи да напомнят за себе си. Една усмивка на една жена остава в съзнанието ми и дълго си мисля за тая усмивка – как може би жената е разбрала нещо важно за нашето като че никога неспиращо да каканиже битие и затова е решила да прекара времето си на земята все с тая усмивка. И тя не е лекомислена, да кажеш, тя е ведра и някак озарена – от любов, от вяра, все от такива работи.


И се чудя дали и ние така прекарваме времето си на земята или го прекарваме в отчаяние и безверие. Няма да е добре това, струва ми се. И тук трябва да вмъкна едни много хубави думи, които научих от един поп. Той твърдеше, че всеки път, когато се отчайваме, ние накърняваме Бога, накърняваме и собствените си животи. Казваше, че е грях да живееш в отчаяние, защото така не оценяваш подобаващо безкрайния подарък, който ти е даден – човешкият живот.


Мислиш ли и ти така, камъче? Пак се опитвам да го хвана неподготвено, ама мълчи дяволът! И се сещам, че това може да е и самия дявол и да ми пълни главата с глупости, да ме разсейва от истинската картинка, която е около мен. Но колкото и истина да има в гледките на мизерия, изпаднали животи, липсата на доброта, озверялото време, алчните дребни душици и злосторници, толкова истина има, струва ми се, и в онази усмивка на жената. Всичко е въпрос на това в кое ние ще изберем да повярваме. И никога не трябва твърде да се фиксираме нито върху едното, нито върху другото.


Избирам да вярвам, че камъчето не е никакъв дявол, а нещо, което е лично за мене и е сложено тука да ми напомня – за птичата опера ли ще ми напомня и ще ми отваря очите за красотата или за усмивката на оная жена, все ще ми напомня за нещо. Пък колкото и да е непрактично, аз ще гледам все с него да си ходя!

Ключови думи към статията:

Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1242 Неутрално

    Ох, тоя разказ го отворих преди половин час и го оставих на компютъра с надеждата, че ще му дойде времето. Но като помня предишните глупости на младия Радичков, нещо ще го пропусна. Извинявай, Йордане, опитваш се да епигонстваш дядо си, донякъде успяваш и дори го задминаваш, просто той беше един доста скучен автор!

  2. 2 Профил на CINZANO - оправете си сайта!
    CINZANO - оправете си сайта!
    Рейтинг: 1509 Неутрално

    Претенциозна скука и досада...

    Мома, връщай 12 и 12А!
  3. 3 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 267 Неутрално

    До коментар [#1] от "Митев":

    Отдавна съм казал, че си много прав :) Но този поне има някакъв талант за изречения зза разлика от дядо си.

  4. 4 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1242 Неутрално

    До коментар [#3] от "MP":

    В крайна сметка прочетох разказа, щото ми стана едно гузно пред колегата Радичков... Наричам го колега, защото разказът е точно толкова добър, колкото всеки четящ човек сам би могъл да седне и да напише, но не го прави, първо защото разбираемо ще е наясно, че това е едно напразно и напълно безсмислено усилие (няма с нищо да допринесе за световната култура), и второ, защото не знае как става врътката да храниш дом и семейство с 2-3 разказа годишно...
    Апропо, обърнах внимание и на корицата на книгата - много е зле, много!
    ...И пак ще кажа, наистина внукът е по-добър писател от дядото!

  5. 5 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 3765 Неутрално

    Изключително грозна корица. Текстът е отделно, колегите са се изказали за него по-горе.

    Цензурата не е страшна. Страшна е автоцензурата и манипулацията. (моя мисъл) | Най-лесно се управлява беден и прост народ. (управленски принцип у нас в годините на прехода, а може би и от по-рано)
  6. 6 Профил на interesna
    interesna
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Явно плагиатско и сладникаво, може пък на някои да им харесва, хора разни!

  7. 7 Профил на v.surovina
    v.surovina
    Рейтинг: 386 Неутрално

    Има добро желание зад този разказ и това е достатъчно, за да го сметнем за добър. Пък дали бил плагиатски или епигонски, или е просто почит от младия Радичков към стария, това, дето се вика, не е наша работа да узнаем.

  8. 8 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1558 Неутрално

    Присъединявам се към мнението, че корицата е ужасно грозна, чудя се кой ли смята това за изкуство?

    За разказа съм на мнение, че опитва да копира дядо си, ама не му се получава. За разлика от колегите преди мен, харесвам повече дядото - успяваше да каже много но не с думите, а с това което се крие зад тях. Буквалният прочит на нещата му няма почти никакъв смисъл. Смисълът е отвъд и не може добре да се преразкаже с думи, повечето са чувства. Вярно, че дядото не пише със завършени изречения, но то не е и необходимо, всеки може ако иска да си ги завърши както му се харесва.

    Както и да е, четивото на този е скучно.

  9. 9 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1558 Неутрално

    До коментар [#7] от "v.surovina":

    Тц. Само добро желание съвсем, ама никак, изобщо, хич не е достатъчно.

    " не е наша работа да узнаем"

    Нима? И защо, ако смея да запитам, не било наша работа да узнаем дали е просто почит от младия Радичков към стария? Мисля че читателят има право да попита каквото си иска, а вече дали авторът ще пожелае да отговори, си е негова работа.

  10. 10 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3738 Неутрално

    До коментар [#9] от "areta":

    И аз мисля, че Е "наша работа да узнаем" най-малкото, защото читателите ще купят книгата и имат право да питат. Авторът, ако иска да го купуваме, би било добре да отговаря.
    Не ми е ясно защо от "Жанет 45" са решили да издават младия Радичков. Най-вероятно има спонсор, защото ако разчитаха да възстановят разходите по издаването с продажби...

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  11. 11 Профил на stein
    stein
    Рейтинг: 1085 Весело

    Следващият разказ може да е "Философската съчма". Тая същата, дето на някои хора трака между ушите.

  12. 12 Профил на авторът
    авторът
    Рейтинг: 938 Неутрално

    До коментар [#1] от "Митев":
    До коментар [#2] от "CINZANO - оправете си сайта!":
    Съжалявам, че сме анонимни, за да ви докажа лично колко посредствени хорица сте. Да, внукът пише в стила на дядото. Но дядото беше велик и беше много различен от ограничения живот, който вие познавате и ви е интересен. Големият Радичков е всичко друго, освен чалгата в литератуерата, която ви е интересна. Много сте малки и много е късо времето, в което се чувствате комфортно, за да обобщавате от неговите позиции за мястото на най-големия писател на България от втората половина ан 20 век, а бих казал и най-конвертируемият български писател изобщо.

  13. 13 Профил на tak40309320
    tak40309320
    Рейтинг: 256 Неутрално

    Форумци на Дневник, за съжаление тук се показахте в най-лошата си светлина (с изключение на №12).
    Може би това е истинската - прости, предубедени и културно ограничени хора.
    Първо за Радичков - старши - това е класик, аз дори не го харесвам толкова, но в сравнение с всички други писатели от епохата в България е невероятен. Дори се говореше и за нобелова награда, но както и да е.
    Второ - за Радичков внук. Той е много по-качествен от повечето прояви на "новата" българска литература (кръгът "Бърза литратура" и всички останали). Той не е нихилист и е истински. Наистина има проблем с подобието на стила с дядо му, но това му идва отвътре, не се преструва или копира, както предполага простолюдието тук. Този момент е нещо , което той съзнава и очевидно е негова работа да реши какво да прави.

    Най ме раздразни мнението на "Митев", който сравни младия Радичков със себе си - никога не написал нищо, защото знаел, че не става. Не ти е дадено, не си писал, замълчи, коментаторе!

    има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора
  14. 14 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1242 Неутрално

    До коментар [#13] от "tak40309320":

    Не ми е дадена такава радичковска наглост да занимавам селските червено партийни сноби със себе си. Радичков е типичният продукт на пропагандата, Радичков-внук също!

  15. 15 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3738 Любопитно

    До коментар [#13] от "tak40309320":

    Да разбирам ли, че всеки, който не споделя Вашето мнение, бива квалифициран като прост, предубеден и културно ограничен човек? Това е несериозно, не ли?
    Аз също съм част от простолюдието, което си позволява да не харесва творчеството на Радичков-внук. Харесвам разказите и пиесите на дядо му. Направи ми впечатление, че както защитавате дядото и внука, така и не споменавате нищо за Димитър Радичков, член на фамилията. Може би защото преди година е уволнен дисциплинарно за финансови и др. нарушения в издателството и печатницата на СУ? И това е факт, а не злепоставяща информация.
    Ние сме били простолюдие и ограничени...

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  16. 16 Профил на tak40309320
    tak40309320
    Рейтинг: 256 Неутрално

    До коментар [#15] от "Bramasole":

    Г-жо Bramasole, вие обърквате тотално схаващането за литература и политика.
    Да, Йордан Радичков беше приближен ан властта, а и внукът му едва ли е без подкрепа.
    Но от литературна геледна точка в коментарите си казахте буквално нищо.

    има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора
  17. 17 Профил на tak40309320
    tak40309320
    Рейтинг: 256 Неутрално

    Заключение:
    Излиза, че за форумната маса на Дневник, Йордан Радичков е несъстоятелен като литература писател (без аргументи, за някои да, за някои не).
    Същата маса съди внука му като писател, без нищо конкретно, освен приличието в стила.
    Неумението да си изразиш мнението се цени само сред подобни.

    има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора
  18. 18 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 2416 Весело

    До коментар [#17] от "tak40309320":

    Ако съдим по вашите коментари, вие също принадлежите към простата и ограничена форумна маса, защото не подкрепяте защитата си на Радичкови с валидни доводи, а използвате най-общи твърдения или дежурните обвинения в "простотия" към опонентите ви, които са също общи и необосновани.

  19. 19 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 756 Неутрално

    Признавам, не се възторгвам от почтинобелиста и будната му унука, та ако ще и да вляза в убийствения етикет "форумна маса". Кой ли го роди? Някоя форумна табуретка?

    roo
  20. 20 Профил на tak40309320
    tak40309320
    Рейтинг: 256 Неутрално

    До коментар [#17] от "tak40309320":Ако съдим по вашите коментари, вие също принадлежите към простата и ограничена форумна маса, защото не подкрепяте защитата си на Радичкови с валидни доводи, а използвате най-общи твърдения или дежурните обвинения в "простотия" към опонентите ви, които са също общи и необосновани.
    —цитат от коментар 18 на princess_x


    Така е, права сте.
    Аз казах нещо за него с думите, че не е нихилист и е истински, но това е един вид сравнение с хипотетичните "други" нови писатели и това не е много издържано. Това е единстваното по-конкретно нещо, което съм споменал и може да се каже, че е направо нищо като аргументация.
    Като цяло сте абсолютно права.

    има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора
  21. 21 Профил на ndz08521531
    ndz08521531
    Рейтинг: 221 Неутрално

    "И тук трябва да вмъкна едни много хубави думи, които научих от един поп. Той твърдеше, че всеки път, когато се отчайваме, ние накърняваме Бога, накърняваме и собствените си животи. Казваше, че е грях да живееш в отчаяние, защото така не оценяваш подобаващо безкрайния подарък, който ти е даден – човешкият живот."
    Това ми оправи деня, пък бил той Радичков или поп или папата. Благодаря. В крайна сметка за мен това е важното.

  22. 22 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1558 Неутрално

    посредствени хорица, ограничения живот, който вие познавате и ви е интересен, Много сте малки
    дядото беше велик, Големият Радичков е, най-конвертируемият български писател
    прости, предубедени и културно ограничени хора
    това е класик, Той е много по-качествен от повечето, Той не е нихилист и е истински.

    До коментар [#12] от "авторът":
    До коментар [#13] от "tak40309320":

    Нещо друго, освен аргументи ад хоминем и голи твърдения, ще има ли?
    Така нещо да споменте, защо аджеба Радичкови - дядо и внук, са голяма работа според вас?
    Или викате, посредствените хорица от форума не заслужават да се принизявате. Ама тъй де, щом не ви вярват, значи са прости?

    Може и да сме прости, ама и вие не ми се виждате по-различни. Съдейки по коментарите ви, изглежда смятате да убедите опонентите си като ги обсипете с не особено ласкателни епитети. Или всъщност никого не желаете да убеждавате, а само да наплюете?

  23. 23 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1558 Неутрално

    До коментар [#13] от "tak40309320":

    А между другото това, с нобеловата награда за литература, изобщо не е положително, хеле пък в светлината на последните разправии в шведската акдемия за литература, там съвсем са го обърнали на Женския пазар. Авторитетът на тази награда не е особено висок и пада все повече.

  24. 24 Профил на tak40309320
    tak40309320
    Рейтинг: 256 Неутрално

    До коментар [#22] от "areta":

    Съвсем накратко: мен ме интересува единствено дали на някой му се "дава" или не.
    На младия Радичков очевидно му се дава. Иначе не би писал. Пред него стои въпросът "да пиша
    , или не". Той е избрал отговора "да пиша".

    има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK