"Хаотичното" студио на Джакомети в Париж отваря врати за пръв път от над 50 години

През декември 1926 г. младият Алберто Джакомети се мести в малко наето студио на улица "Иполит-Мендрон" №46 в 14-и район на Париж, където в следващите десетилетия създава шедьоври на модерното изкуство. След смъртта му през 1966 г. собственикът си връща контрола над приземното помещение с площ от едва 23 кв.м - без течаща вода и зле осветено - но вдовицата му Анет успява да отнесе всичко. В четвъртък, 52 години по-късно, студиото за пръв път отваря врати за публиката.

"Хаотичното студио" в Монпарнас ще бъде отворено в автентичния му вид като част от нов изследователски център.

"Имаше много малко пространство - той почти не можеше да се движи", казва Катрин Гриние, директор и главен куратор на парижката Фондация "Алберто и Анет Джакомети" пред изданието The art newspaper. Фондацията притежава най-голямата колекция от творби на художника в света. Гриние добавя, че Джакомети е харесвал хаоса и го определял като "това, което е в черепа ми."

Когато художникът умира през 1966 г., вдовицата му Анет спасява съдържанието на студиото. Повече от половин век по-късно фондацията, която наследява богатството, отваря постоянна реконструкция за обществеността.

Новият изследователски център ще е посветен на работата на артиста и ще е разположен на по-малко от два километра от оригиналното студио. Цялата подготовка за събитието е отнела две години.

Посещението в реставрираното от архитекта Паскал Грасо тясно помещение ще бъде само по предварителна заявка и с фиксирани интервали, за да се предотврати струпване на хора. "Изборът на името "институт" за такова хубаво и емблематично място е съвсем съзнателно, разясняват организаторите.

Аргументът е, че в Париж има много музеи, целта е да бъде потърсен нов модел, който да съответства на малкия бюджет на фондацията, нейната основна изследователска мисия и активна програма за отпускане на заеми на изложения в световен мащаб, която планира да продължи. "Музеите на един художник също могат да предложат по-емоционално преживяване на посетителите в интимна обстановка", смята Гриние.

Това съвпада със засилен интерес към Джакомети във водещи световни музеи и институти за изкуство. Миналото лято имаше рестроспективна изложба за него в лондонската "Тейт модърн". От април до 2 септември в Базел може да бъде видяна голяма изложба "Бекън-Джакомети", чертаеща паралелите между швейцареца и ирландеца. Нюйоркският "Гугенхайм" представя до 12 септември дългогодишните връзки на този прочут музей за съвременно изкуство с твореца.

Ателието в Париж рядко ще се променя; очуканите мебели няма да се реставрират и ще бъдат показани и произведения от всички периоди "завършени, недовършени и дори разбити, но оригинални". Инсталацията ще включва 58 произведения, 95 други предмети и дори две боядисани стени, които съпругата му демонтирала преди половин век.

"Ние предпочитаме да възстановим, вместо да правим копия", добавя Гриние. Посетителите ще видят новосъздадените гипсови скулптури, които Джакомети смята за завършени творби, а не само "етап преди бронза". Фондацията отново сглоби няколко статуетки, които няма да се местят от студиото, защото са много крехки.

Оформлението се основава на "хиляди снимки на студиото" в архивите на фондацията, като се започне от ранните години, но предимно от произведения в последното десетилетие на живота на Джакомети.

Студиото е споменато и от писателя, поет и драматург Жан Жьоне, който го нарече "най-важното и най-пълно" от произведенията на художника, "неговата другата същност, същността и последните останки от художествения му принос". Това есе от 1957 г. вдъхновява първата временна изложба на института за приятелството между двамата мъже. Директорът на институт има амбицията той да стане част от съвременната сцена на изкуството.