Откъс от "Самотна пеперуда" на Габриела Улберг Вестин

Издателство "Ера"

Издателство "Ера"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Самотна пеперуда", с автор Габриела Улберг Вестин, предоставен от Издателство "Ера".


Бъдни вечер е и ужасна снежна буря удря малкото шведско градче Худиксвал. Полицията получава сигнал – Хена Педерсън, съпруга на най-популярния шведски футболист – Монс Сандин, е намерена мъртва у дома. Единствените свидетели са двете им малки деца. Семейството скоро е напуснало Италия и се е преместило в Швеция.


След години работа в полицията в Стокхолм, инспектор Юхан Рока се завръща в родния си град, който е напуснал след трагичната смърт на приятелката си. Сега той очаква спокоен живот и лесни случаи, но вместо това получава заплетеното разследване на бюрото си. Логичният заподозрян винаги е съпругът, но Монс успява да представи убедително алиби. В опит да научи повече за живота на жертвата, Рока дори отива в Италия.




Колкото повече рови в случая, толкова по-сигурен става, че футболистът има доста тайни и сериозно подозира, че е замесен в допинг афери или дори нещо по-сериозно. Но уликите водят и към миналото на Хена, а Рока се съмнява, че Монс познава жена си толкова добре, колкото си мисли.


Когато малкият град е разтърсен от ново убийство, инспекторът осъзнава, че този случай и неговото собствено минало неизбежно ще се пресекат. И може би ще му се отдаде възможност да разгадае най-голямата мистерия в живота си...


Габриела Улберг Вестин е родена и израстнала в Худиксвал, Швеция. За известно време живее в Италия – учи "Моден дизайн" и работи като фото модел. По-късно завършва и "Криминология" в Стокхолмския университет. При създаването на романите си тя много разчита на детайлното изследване на темата и събира информация от срещи и интервюта с полицаи, престъпници, служители на затворите и кримални психолози. Действието в романите й се развива в родния й град, а самата тя живее в Стокхолм със съпруга си (който е... полицай) и двете им деца.


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Самотна пеперуда" на Габриела Улберг Вестин


ОТ ПОЛУЧАВАНЕТО НА сигнала по радиото до пристигането им на мястото изминаха трийсет минути. – От полицията сме. Влизаме! Гласът на Пеле Алмен отекна в широкото антре. Той се спря за секунда на прага, докато оглеждаше помещението. Опитваше се да разбере пред какво е изправен. Да се случи такова нещо в Худиксвал на Бъдни вечер. Да се случи изобщо. Снегът нахлуваше през отворената врата и Алмен чу учестеното дишане на Мария Нилсон зад гърба си. Той тръгна напред, а тя го следваше. – Ало! От полицията сме. Има ли някого тук? Никакъв отговор. Някъде от вътрешността на къщата идваше светлина и се чуваше телевизорът.


Пеле Алмен хвърли поглед през рамо. Мария Нилсон през цялото време поддържаше връзка с комуникационната централа. През главата му минаваха най-различни мисли. Убиецът можеше да е още в къщата. Можеше да има повече от една жертва. Кръвта пулсираше в слепоочията му. Бяха пристигнали първи на местопрестъплението. Единствената свободна патрулна кола, снабдена с радиостанция. Дяволите да я вземат снежната буря. Дяволите да ги вземат катастрофите, които ангажираха дежурните полицаи.


Докато вървяха по коридора, минаха покрай затворената врата на баня. На пода личаха ясни следи от кръв, а също и на дръжката на вратата. Двамата продължиха, без да спират, към всекидневната и погледнаха към дивана. Сърцето на Алмен се успокои, когато видя, че там седи Монс Сандин с двете деца до себе си. Световноизвестният футболист беше почти неузнаваем.


Високата му фигура беше прегърбена; широко отворените му очи се взираха право напред, а тъмната му коса беше разрошена. Едно от децата – дъщеря му, ако се съди по конската опашка – беше заровило лице в пуловера му. Брат ѝ седеше, обгърнал коленете си с ръце, и не отместваше поглед от телевизора. – Пеле Алмен и Мария Нилсон от полицията на Худиксвал. Можете ли да разкажете какво се е случило? – Наложи се Алмен да вложи целия си професионализъм, за да говори с неутрален глас. – Тя е мъртва. Мъртва е, мамка му. – Гласът на Монс Сандин пресекна.


Той обърна бавно глава към Пеле и очите им се срещнаха. Празнотата в погледа му беше смущаваща. – В банята е, нали? – попита Мария Нилсон и забърза към затворената врата. – Да... тя... тя лежи на пода – заекна той и се втренчи в окървавените си ръце. След няколко секунди чуха писъка на Мария Нилсон. После тя излезе от банята, като се олюляваше, с лице, скрито в ръкава на якето. – Мамицата му... не мога! – Трябва да ви помоля да дойдете с мен в колата ни, и то незабавно – каза Алмен и се обърна към Монс Сандин. – Заради собствената ви безопасност. Монс вдигна децата на ръце. – Аз... аз не съм ѝ сторил зло – каза той и се огледа с блуждаещ поглед.


Алмен го подкани да тръгне; трябваше да побързат. Беше необходимо да отцепят периметъра. Да претърсят къщата. Да повикат линейка. Да се погрижат децата да се махнат оттам. Да закарат Монс в участъка. Да осигурят колкото могат повече доказателства, докато криминалистите се надигнат от коледните трапези и поемат случая. Как, по дяволите, двамата с Мария щяха да се справят с всичко това? Когато минаха покрай вратата на банята, Монс се спря. Момиченцето вдигна глава и погледна тъжно към Алмен. – Дядо Коледа не беше добър – каза то. – Той приспа мама. Алмен преглътна с усилие и се вгледа в Монс.


Изчака той да реагира. Не видя друго, освен каменно изражение, като се изключи едва доловимото потрепване на ъгълчето на устата. Снегът им стигаше до коленете, докато крачеха към колата. Преди Алмен да отвори задната врата, той се обърна към Монс: – Трябва да ви задам няколко въпроса, но това ще стане в участъка. Първо трябва да се погрижим децата да отидат на сигурно място. Родителите ви живеят във Форша, нали? – Да... на пътя за Скармюра. Нямат ни най-малка представа за случилото се – каза той и хвърли поглед към къщата, а после побутна децата да се качат в полицейската кола. – Ще се свържем с тях. Засега някой от социалната служба ще се погрижи за децата.


Може би ви се струва прекалено драстично, но такива са процедурите ни. Момиченцето беше закрило лицето си с ръце. Дори само от мисълта какво беше видяло кожата на Алмен настръхна. – Искам да отцепиш района, и то светкавично. – Той погледна строго към Мария Нилсон. – Журналистите скоро ще надушат какво се е случило. Тя кимна в отговор. – Аз ще остана тук междувременно – каза Алмен. – После ти ще седиш с тях, докато дойдат от социалната служба. Трябва да осигуря доказателствата в къщата. Тялото му се тресеше от адреналина, докато той газеше в снега по обратния път към къщата. Пътеката към голямата врата му се струваше като тесен тунел и той задиша дълбоко, за да опита да се успокои. Загложди го една мисъл: трябваше да предупреди семейството си, което го чакаше у дома. Тази година щяха да се простят с коледната веселба.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK