Откъс от "Пътувам себе си. Спомени" на Юлия Кръстева. Самюел Док

Издателство "Колибри"

Издателство "Колибри"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Пътувам себе си. Спомени", с автори Юлия Кръстева, Самюел Док, предоставен от Издателство "Колибри".


Една съдба, едно перо. "Мултивселена" – както се изразява Юлия Кръстева. Разпознаваема чужденка, близка непозната, спокойна бунтарка? На 20 юли излиза книгата "Пътувам себе си". В нея за първи път бележитата френска интелектуалка споделя своя живот, "пътувайки себе си" през превратностите на времето.


"Пътувам себе си" има формата на диалог, простира се на границата между биографичния жанр и психологическото изследване. Разказва за детството в комунистическа България, ученето, изгнанието, срещите по пътя, любимите хора, брака със Солерс като "едно от изящните изкуства", сина Давид, работата, множеството пътувания, Китай, книгите, фройдистката психоанализа, феминизма по стъпките на Симон дьо Бовоар, поезията, хората с увреждания. И, разбира се, за преподавателската дейност във Франция и като гостуващ професор в редица американски университети.




Самюел Док е френски клиничен психолог и писател. Първият му роман, "Апокалипсисът на Йонатан" (2012), е добре приет от читателската публика и от критиката. Широк отзвук намират написаните в съавторство изследвания "Новият сблъсък на поколенията" (2015) и "Новата неудовлетвореност от културата" (2017) по аналогия с известното съчинение на Фройд. От 2012 г. е колумнист в "Хъфингтън Поуст".


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Юлия Кръстева, Самюел Док - "Пътувам себе си" - откъс


Юлия Кръстева – едно "другаде" тук, в нашия свят


Никога няма да забравя нашата среща. Лице с високи скули, проницателен поглед, широка усмивка. Елегантна, себеовладяна, без да е напрегната – харесва ми силата, която струи от нейното присъствие. Приема ме в дома си – мен, магнетофона ми, въпросите ми. Пием китайски чай в този тих и светъл апартамент. Тя си спомня, аз я подтиквам. Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък. Хуморът ѝ ми допада, смеем се и това споделяне стопява едва забележимата меланхолия на автобиографичното упражнение.


Обсипаната с титли и почести интелектуалка съживява спомени, преосмисля своето "пътуване" заедно с мен. Строга? Съвсем не. Съсредоточена, по-скоро взискателна. И стеснителна. Силно присъстваща. Наблюдава ме, психоаналитичката анализира психолога и обратно, разбираме се, между нас се създава връзка, самата същина на нашето преживяване. Обгръща с пръсти чашата чай, докато доверява тайните си, размишлява, усмихва се. Магията действа. Точен език, бляскав интелект, вглъбено заслушване в афектите – аз съпровождам Юлия Кръстева в процеса на нейното разкриване. Изградила е своеобразието си в това "другаде".


Слушам историята ѝ. Разплитам мрежата на съществуването и се връщам назад по нишката. Детството в комунистическа България, учението, изгнанието, срещите по пътя, любимите хора, бракът със Солерс като едно от изящните изкуства, синът Давид и пак работа, винаги работа, множеството пътувания, Китай, книгите, фройдистката психоанализа, феминизмът по стъпките на Симон дьо Бовоар, поезията, хората с увреждания. От всичко това са произтекли изпитания, скръб, трудове.


Юлия Кръстева е превърнала броденето във витално движение, тъгата – в прозорливост, наклонността към изкуството и литературата – в грижа, в наклонност към другия. Погледът ѝ е насочен изцяло към мен, прекосява ме и уцелва другия. Изживявам пълноценно това неосезаемо съучастие, тази истинска среща.


Познавате ли Юлия Кръстева? Едва ли, въпреки че тя е известна, но другаде. Аз лично я открих благодарение на Мари-Франс Кастаред – психоаналитичка, с която написахме книга за сблъсъка между поколенията и която ме посъветва да посетя нейна среща с читатели. И така, една вечер отидох в книжарница недалеч от Монпарнас.


Юлия представяше "Нагони на времето". Остър ум, благосклонна емпатия, неутолимо любопитство, хипнотичен вихър от идеи: актуалност на фройдисткото наследство, Европа в криза, брак за всички, престижност на майчинството, нуждата да вярваме – бях поразен от нейната проницателност и от широтата на изследователското ѝ поле.


Прочетох "Нагони на времето". И публикувах възторжена рецензия в "Хъфингтън Поуст". В нашето толкова хаотично време, в което езикът се разпада, а психическият живот се губи, Юлия Кръстева предлага да изградим хуманизма върху нови основи. Още същия ден получих от нея електронно съобщение с благодарности. За мен това беше голяма чест.


След няколко месеца Клод Дюран, генерален директор на издателство "Фаяр", ми предложи проект за биография под формата на диалог, книга между биографичния жанр и психологическото изследване – Юлия желаела аз да осъществя това начинание. Да не би да има грешка? Не, за мен ставало въпрос! Аз съм клиничен психолог и писател, но не се възприемам като интелектуалец или артист, а по-скоро като занаятчия, работник, пиша едновременно предпазливо и пламенно, докато не осъзная, че трябва да пиша още, да подхващам пак, да измислям, да се преосмислям.


Ще успея ли да я предразположа да разбули своя интимен свят, който крие от толкова време? Бяха ми необходими няколко месеца, за да прочета всичко написано от нея: романите ѝ – от "Самураите" до "Вълшебният часовник", трилогията ѝ за женския гений – Арент, Клайн, Колет, есетата ѝ "Черно слънце", "Власти на ужаса", "Истории на любовта" и всички останали. Няколко месеца, за да се запозная с теоретичните ѝ приноси по време на дългогодишната ѝ преподавателска практика в университета "Париж-VII" или отвъд Атлантика и да проследя многобройните ѝ битки... Няколко месеца, за да очертая основните линии на живот, отдаден изцяло на творчеството и на сублимацията, и да прозра – отвъд теорията и на границата на фикцията – нейните мадлени, грапавини, тайни бездни.


Обзема ме носталгия в мига, когато ви оставям да се потопите в резултата от нашата съвместна работа. Ще ми липсват разговорите, смеховете ни. С удоволствие я оставях да прави това, което умее най-добре: да развива и прецизира мисълта си, докато напредвахме в изгубените ѝ, а после и преоткрити територии. Надявам се, читателят ще проследи с наслада житейския път на тази изключителна жена, толкова находчива и обаятелна. А аз, не, аз никога няма да забравя.


Една съдба, едно перо. "Мултивселена" – както се изразява тя. Разпознаваема чужденка, близка непозната, спокойна бунтарка? Една мисъл, която докосва твърдото ядро на човешкото същество, разкриващо ужаса и прелестта на другостта в себе си, извън себе си.


Юлия Кръстева? Едно далечно и все пак тъй близко "другаде". Едно "другаде" тук, в нашия свят.


Самюел Док


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (20)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 2923 Неутрално

    На един сайт пише:
    Не публикуваме мнения на хора, обвързани с Държавна сигурност.
    Харесва ми тази хигиена.

  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2530 Неутрално

    Юлия Кръстева е беспорен световен учен и авторитет!
    Едновременно с това тя е била маостка и "ухао" на ДС!!!
    Такъв е света, шарен!
    Солидарен с идеята за хигиената!!!

  3. 3 Профил на mihail_p
    mihail_p
    Рейтинг: 1430 Неутрално

    когато и да опитвам да я чета не става.
    много ми е префърцунена снобарка.
    то май е и евфемизъм това.
    както и да е.
    не ме кефи и това е.
    по-скоро ще чета Жак Дерида, дето е мега тегав.

  4. 4 Профил на Darulio
    Darulio
    Рейтинг: 931 Неутрално

    Ченгета не чета. Гнус ме е.

  5. 5 Профил на tww09306483
    tww09306483
    Рейтинг: 3357 Неутрално

    Оф-ф-ф-ф...! Сега пък, спомени от Юлия Кръстева.
    Едва ли ще има много желаещи, да се докоснат до интелектуалните достижения на тази жена, отишла на тежко изгнание в Париж, по онова тъмно комунистическо време...!
    Каквото и да пишат и да публикуват, вече не е същото... Няма смисъл.

    Социалистът християнин е по-страшен от социалиста безбожник...! / Ф.М. Достоевски
  6. 6 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2213 Любопитно

    Десните пак ги изби на морална чистота сякаш по времето на комунизма те са живели на Марс. За мен е необяснимо какво може да привлича в китайският Сталин една интелектуалка 10 години след развенчаването на култа към вожда и учителя на световният пролетариат!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  7. 7 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2342 Неутрално

    "Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук"

    Малко е 10% , като стане 1010 % отстъпката, пак се обадете.

  8. 8 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2098 Неутрално

    Маоистка - това е направо диагноза!
    Особено ако си живееш уютно в Париж.
    Няма какво повече да се обсъжда!

  9. 9 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2342 Неутрално

    Маоистка - това е направо диагноза!Особено ако си живееш уютно в Париж. Няма какво повече да се обсъжда!
    —цитат от коментар 8 на pamela


    Все някой трябва да се жертва, за да запознае заблудените парижани с предимствата на китайския колхозен рай.

  10. 10 Профил на waterfall
    waterfall
    Рейтинг: 891 Неутрално

    Приключено е с тази дама.

  11. 11 Профил на Mатематик
    Mатематик
    Рейтинг: 386 Любопитно

    Много добра книга: увлекателна, искрена, истинска, човешка, силна, смелa и високо интелигентна!

    Юлия Кръстева е световна класика.




    "We should not have to choose between bigots of the left and bigots of the right."
  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  13. 13 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 1950 Неутрално

    Пътуването към една безродница, която даже се срамува от българския си произход, не си заслужава пътните разходи.

  14. 14 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 1723 Весело

    Спомените на видната пропагандистка на комунизЪма едва ли вълнуват някой извън членската маса на БСП и "Да, България" (умните и красивите).

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  15. 15 Профил на john_3volta
    john_3volta
    Рейтинг: 682 Разстроено

    "Пътувам себе си"? Това не е на български. Прилича ми на пеевското "ГЕРБ ви страхуваха 4 години"

  16. 16 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 2923 Неутрално

    До коментар [#8] от "pamela":
    Маоистка - това е направо диагноза!

    И още как!
    Хунвейбините са рязали ръце на класически музикант, пианист, тъй като се е "занимавал с западна култура"!
    Бррррр!
    Другарката на Мао пък е писала опери!!
    Бррррррр!

  17. 17 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1309 Неутрално

    Прочетох писанието. Правене на изкуствено дишане на разлагащ се, миризлив труп. Уви, няма да помогне.

  18. 18 Профил на existenz
    existenz
    Рейтинг: 224 Неутрално

    Тази книга непременно ще се чете. Юлия Кръства е сред най-големите имена на световната мисъл, и писател с много внушителен стил. Творчеството и е велико и принадлежи на света, не на България.

    (Между другото, Петя Владимирова много добре безусловно доказа в предишните си статии, че Кръстева никога не е имала нищо общо с Държавна сигурност, както една невежа комисия и приписа за пред една не по-малко невежа местна публика.)



  19. 19 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 273 Неутрално

    Постно, блудкаво, замазва и малкото смисъл, който има в писанията й.
    "Пера и гладя себе си. Масирам се. Понякога. Така.
    Със Мао, Сталин, със Едип, със Кумчо Вълчо и Солерс.
    С другаря Димитров, със ДС и Москва, о добър ден, тъга!
    От Ville de lumiere - Vive le pouvoir populaire!"

  20. 20 Профил на veydar
    veydar
    Рейтинг: 14 Разстроено

    Четете и слушайте антон тодоров, каква ти тук някаква Юлия Кръстева, какви ти пет лева, писала интелектуални книги а не може да стъпи на малките пръстета на стотици родни гении прочути и известни в цял свят с милионите си тиражи на всички световни езици. Да са живи и здрави и писалите по-горе, слава.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK