Безразличието в разомагьосания свят (откъс от новата книга на Георги Фотев)

Безразличието в разомагьосания свят (откъс от новата книга на Георги Фотев)


Излезе нова книга на социолога проф. Геори Фотев "Феноменология на чувствата" /"Изток-Запад"/. Проф. Фотев е член на Европейската академия на науките и изкуствата и на други авторитетни организации. Автор е на голям брой научни публикации, част от които в чужбина (16 страни), на трудовете ,,Дългата нощ на комунизма в България", ,,Ценности срещу безпорядък", "Българската меланхолия" и др. Той е съставител на поредицата на "Изток-Запад" ,,Социологическо наследство".
"Дневник" публикува откъси от главата "Безразличието" от "Феноменология на чувствата".


Безразличието в разомагьосания свят (откъс от новата книга на Георги Фотев)

Безразличието е стрела, която пронизва ума и засяда в сърцето на този, към когото се проявява, като предизвиква всички възможни разновидности на болката или пък чувства като недоумение, обида, възмущение, яд, омраза, презрение, тревога, страх и т.н. Реакцията зависи от сърцето и ума, от характера, от цялостната личност и от отношението към този или тези, които проявяват безразличието. Безразличният е безсърдечен, бездушен, самомнителен и т.н. Най-трудна и по-рядко срещана е реакцията на безразличието да се отвърне с безразличие. Кой е способен да реагира на безразличието с безразличие и каква е картината на социалния живот на хората, в който цари взаимно безразличие, е възел от въпроси, нуждаещ се от изследване. Проявата на безразличие и неговото понасяне са две противоположни страни на феномена...




... Социалният статус, дори в съвременните демократични общества, в които хартата за универсалните права и свободи на човека и гражданина не е къс хартия, а светоглед и императив на обществения живот, генерира в едни или други случаи високомерие и надменност на този или тези, чийто статус е по-висок по отношение на този или тези с по-нисък статус.


По-високият социален статус се смята не без основания за резултат на лични усилия и качества, а не на някакво несправедливо обществено разпределение, респективно по-ниският статус е също въпрос на обективна справедливост. В действителност нещата не могат да са идеални, но ако принципно стоят по такъв начин, изправянето на нередностите е постоянна задача. Можем да поставим в скоби проблема за легитимните и нелегитимните социални неравенства. Социалният статус формира с течение на времето определен начин на смислово конструиране на жизнения свят и начина на възприемане на реалността. Високият статус произвежда високомерие, надменност и води до безразличие към хората с по-нисък социален статус, тъй като се смята, че тяхното положение се дължи на тях самите, или грубо казано на всекидневен език, "да се
оправят сами, както ние сме се оправили" и толкоз. Където има социални неравенства има почва завистта, но също така и безразличието към изоставащите.


Модерните общества се характеризират с непрестанна хоризонтална мобилност, но също така и с удивителна в много случаи вертикална мобилност. В условията на отварянето на обществата и процеса на глобализация мобилността се превръща във фундаментално условие за жизнеността на формите на социален живот и с основание Джон Ъри и други съвременни социолози говорят за мобилното общество. И все пак има място инертността на индивиди, социални групи и на
цели общества, които остават безразлични към възможностите да инвестират усилия и да се възползват от възможности да променят социалния си статус. Пасивността се изразява в
очаквания да получат помощи, да намерят начини за оцеляване. Такава нагласа, предизвиква безразличието на хора и институции, които иначе биха подпомогнали проявен стремеж към промяна.


В комплексното общество съществуват структурни принуди, които от една или друга гледна точка изглеждат необходими или се смята, че за определен период от време, с оглед на стабилността на обществената система или по други съображения, не е възможно да бъдат отстранени, без това да има тежки негативни последици. Такива принуди изглеждат за потърпевшите зла участ, с която се примиряват, а примирението е страна на безразличие, което притъпява напразния
стремеж да се променят обстоятелствата...


...В консумативното общество, но и в предходни епохи за живелите в охолство съществува безразличие от пресищане. Безразличието не е по отношение на това какво да се консумира, а безразличие към всичко, защото консумирането е било единствена цел и смисъл на живота. Консумативната нагласа е по дефиниция фокусирана върху консумирането, което е единственото измерение на живеенето. Консумизмът води до закърняване на другите човешки потребности и интереси и – нещо повече – задушава развитието на нови потребности, интереси, обогатяването на чувствата, обогатяването на човешката личност, което е безкрайна възможност и задача.


Пресищането има много разновидности. Едва ли има сфера на жизнена дейност, в която безмерната лакомия да не води до пресищане. Пресищането бива последвано от извращения,
които са форма на безразличие към установени норми, приличие, стил на живот и т.н. Новото ни прави безразлични към вече старото и непотребното. Загубата на интерес към някого и към нещо ни прави безразлични към лицето или нещото. Непознатото, което е привлякло интереса ни и поражда любопитството ни, ни прави безразлични към вече познатото. Чувството за изчерпване,
когато не просветват нови възможности и мотиви, поражда чувството на безразличие. Когато се натъкваме постоянно на неразбиране от другите, ни обзема безразличие. Трайното чувство на безсилие се трансформира в безразличие. Нежеланието е майка на безразличието. Ако някой не ни харесва, неговите усилия да се хареса се удрят в скалата на нашето безразличие...


Големият проблем в съвременната епоха, а също така в епохи, които се характеризират с умора, инертност, декадентство, безперспективност и пр., е проявата на безразличие, когато и където то не е оправдано, и още по-лошо, когато се разпространява като епидемия. Равнодушието като социален факт, в смисъла на Дюркем, а не просто като отделни индивидуални прояви, е опасна социална патология (патологичен социален факт). През XX в., за да не се връщаме по-назад в човешката история, има чудовищни събития, неописуеми страдания, ужасни по размерите си жертви и разрушения, които биха били ограничени и дори избегнати, ако не са били предхождани от масово равнодушие към задаващи се опасности. Където има безразличие, има късогледство и други негативни чувства, и други обществени нагласи, обгърнати от разнообразни повърхностни чувства и настроения. Всяко време има своите оправдания за проявата на равнодушие/безразличие, което от вътрешна гледна точка дори не се определя като такова, но така или иначе, има бягство от отговорност, понякога на съвременниците към самите
себе си, друг път на съвременниците към следовниците.


Безразличието, равнодушието свързваме с цялостната личност, но от такава гледна точка стои въпросът относно последиците за личността в резултат от безразличието, което тя
е проявявала и проявява. Краткият отговор е много горчив: безразличието обезличава човека и ако използваме гениалната метафора на Музил, той се превръща в човек без качества.
Чехов определя равнодушието като "преждевременна смърт", тъй като е настъпил "паралич на душата". Това не е позволена в литературата хипербола. Когато се казва за безразличния
пред трагичната участ на друг човек или хора, че е безсърдечен, това е неоспоримо вярно, защото такъв човек е лишен от сърце в общо-споделения смисъл, който имаме предвид в настоящето съчинение.


Прикрита форма на безразличието е конформизмът. Последователността, която е една от главните човешки добродетели, за конформиста е предразсъдък. Конформистът е последователен единствено в непоследователността си. Той няма своя позиция и се нагажда към обстоятелствата, което означава безразличие към принципи, ценности, евентуални злоупотреби,
несправедливост, нечестност, накърняване на нечие достойнство. Конформистът е погребал собственото си достойнство. Единствено важно за конформистите е илюзорният смисъл на
безметежно функциониране, в което пасивността е убежище на заличената личност и лоно на емоционалната безцветност. Изборът на конформизма е избор на безразличието към себе си
като самоценност, богатство и дълбочина на чувствата.


Богатството и дълбочината на чувствата правят живота пълнокръвен и откриват жизнения свят като пъстър и чудесен свят, в който няма място за скука, празнота и движение в непоносим порочен кръг. Който не е безразличен към другите и към себе си, изпитва радостта и страданието, гордостта и срама, мъката и насладата, отчаянието и надеждата, страха
и куража, отчаянието и надеждата, любовта и омразата и т.н.


...Превръщането на безразличието в така заплашително разпространено и като че ли вездесъщо отношение се компенсира с функционалистките "облекчения", с бързите скорости във всяко отношение, безпроблемността на пространствените (физически) дистанции, непрекъснато увеличаване на средната продължителност на живота в резултат на
медикализация на обществото и по други причини. И други постижения. Но те не са щастие, не създават уют за красив живот.


Комерсиализацията има осево значение и е една от основните форми на рационализация. Днес проблемът на хората с увреждания е рационалната организация на помощите за тях, в т.ч. осигуряване срещу заплащане, естествено, професионални социални работници, система на приемни семейства за отглеждане на изоставени деца или деца без родители, респективно годни да отглеждат децата си биологични родители, системата на социално подпомагане като функция на социалната държава и т.н. Съпричастността като социално чувство и нагласа се заместват от рационалната организация. Половата любов се замества от сексуални връзки без любов.


Динамиката на промените, високите скорости във всичко са създали рисков свят, в който въздържането от влизане в интимен свят като отбягване на прибързани стъпки, както и спонтанно преживяване без оглед на разумни съображения, наложени от характера на социалния свят, са еднакво рискове, или по-точно казано, не е възможно управляване на риск. Доверието може да се окаже глупава наивност, откровеността – капан, съчувствието и алтруизмът – жертва на мошеничество, спестяванията с лишения да са плячка на финансови измамници и т.н.


Много е досадно да се апелира за съхраняване на хубавите чувства, като се остава във времена, които по всичко изглежда, че са отминали завинаги. Въпросът е възраждане в коренно променен свят, в който господството на безразличието прогонва всякаква уютност, на сърдечност и интимност, разстреляна от публичността, която няма граници. Човек няма къде да се уедини. Шум отвсякъде и навсякъде. В дома му нахлува глобалният свят чрез глобалните медии. В домодерните светове навсякъде има знаци, които упътват да се приближава пътникът или да
стои настрана и надалеч, да продължава или да сменя посоката, има тайнствени събития и неща, има чудеса, зад видимото има нещо невидимо и т.н. Сега светът е разомагьосан.


...Има съществени разлики между безразличието на ниво междуличностни отношения или междучовешки отношения с оглед социални роли и статуси, от една страна, и безразличието в социален мащаб, тоест към социални групи и общности, на една част на обществото към друга, на една етническа, културна, езикова и т.н. общност към друга, на едно национално общество към друго, на мнозинство към малцинство и малцинства, на една раса срещу друга раса и т.н. Социално безразличие, почиващо и свързано с власт, произвежда социална дезинтеграция и рано или късно, предизвиква протести, социални конфликти, брожения и революции...


Човешки отношения, застраховани срещу безразличие, общество, в което е напълно изкоренено безразличието, е утопия. Има горчиви опити да се реализират подобни утопии,
което става неизбежно с насилия и жестокости, които, както е известно, остават неописуеми. Принципната невъзможност на човешки свят без отровните семена на безразличието не трябва да навява меланхолия, а да ни кара да отговаряме с дела на изискванията на деня, както се изразява по друг повод Вебер.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5749 Неутрално

    Интересно изследване. Виждам, че форумът е безразличен...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на neadekvaten
    neadekvaten
    Рейтинг: 250 Неутрално

    Интересно изследване. ...
    —цитат от коментар 1 на penetrating

    До № 1:
    Добре, че спомена думата "интересно", та се зачетох - наистина е така.
    За съжаление, този факт (безразличието) може само да се констатира, едва ли може да се промени.

  3. 3 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3867 Весело

    Възгласа “Варварите идват” е много стар, много философи и политици са предричали краят на западната цивилизация и нейния упадък. Единственото което със сигурност знаеме е че съдбата ни е в собствените ни ръце ,образно казано

    klimentm
  4. 4 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3867 Весело

    До коментар [#2] от "neadekvaten":


    В близкото минало достиженията на цивилизацията ( научни, технологични или културни) са били достъпни на ограничен кръг хора. Днес всичко е еднакво достъпно за хората с различен социален статус

    klimentm
  5. 5 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2499 Весело

    До коментар [#3] от "klimentm":

    Какви гъби яде днес,пардон - вчера?

  6. 6 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 283 Неутрално

    Правилно, но няма връзка между абзаците. Така и не се научиха да мислят и пишат.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK