Откъс от "Погребани в небесата"

Откъс от "Погребани в небесата"

© Издателство



Когато Едмънд Хилари става първият човек, качил Еверест, до него стои шерпът Тенсинг Норгей. Така е било открай време – откакто западният свят обръща поглед към Хималаите, шерпите остават героите в сянка. През август 2008 г. единайсет катерачи губят живота си на най-опасния връх на света – К2, но двама шерпи все пак оцеляват. Преодолели и бедност, и политически вълнения, те се превръщат в едни от най-умелите планински катерачи на Земята. Базирана на безпрецедентни проучвания и интервюта, "Погребани в небесата" за първи път разкрива изумителната им история. Издателство "Вакон" сега преиздава книгата.


Питър Зукерман и Аманда Падоан разказват за пресечната точка в живота на Чиринг Дордже Шерпа и Пасанг Лама, проследявайки пътя им от високопланинските села в Хималаите, през бедняшките квартали на Катманду, ледниците на Пакистан, чак до базовия лагер на К2. Ето откъс от едно смразяващо приключение.


Откъс от "Погребани в небесата"

© Издателство




ЗОНАТА НА СМЪРТТА


"Гърлото на бутилката" на К2, Пакистан
Зона на смъртта: около 8200 метра над морското равнище.


Увиснал от скалата, стиснал пикела, който единствен го разделя от смъртта, шерп на име Чиринг Дордже се оттласква наляво. Масивен леден къс се откъсва някъде горе и полита към него.


Къс с размерите на хладилник.


Основата му засича, а останалата част неудържимо процепва въздуха надолу. Профучава покрай Чиринг, ожулва рамото му и изчезва от погледа.


Трррр. Разбива се в нещо, пръсва се на парченца.


Планината потръпва от удара. Стълбове от прах, лед и сняг.


Около полунощ е, първи август, 2008. Чиринг има смътна представа къде се намира – при или близо до "Гърлото на бутилката" на К2, най-гибелния участък на най-опасната планина. Приблизително на полетната височина на Боинг 737 "Гърлото на бутилката" се губи в тъмнината под шерпа. Под светлината на звездите и заради мъглата, сипеща се в пропастта, жлебът изглежда бездънен. Над него, като гребен на разбиваща се вълна, е застинал къс лед.


Недостигът на кислород е замъглил съзнанието на Чиринг. Гладът и изтощението са пречупили тялото му. Отваря уста, а езикът му замръзва. Иска да си поеме дъх, а въздух без капчица влага изгаря гърлото и пари очите му.
Чиринг се чувства като робот, премръзнал, твърде изморен, за да мисли какво е пожертвал за К2. Вече няколко десетилетия планината изпълва съзнанието на шерпа, покорил Еверест десет пъти. Далеч по-труден от Еверест, К2 е сред най-престижните награди във високопланинския алпинизъм. Чиринг е тръгнал въпреки сълзите на жена си. Въпреки това, че експедицията струва повече, отколкото баща му е заработил за четирийсет години. Въпреки предупреждението на неговия будистки лама, че богинята на К2 няма да е благосклонна към изкачването.


Тази вечер Чиринг е достигнал билото на К2 без кислородна бутилка, което го нарежда сред най-успешните алпинисти, но слизането не върви според плановете. Мечтал е за успеха, за посрещане, достойно за герой, за слава дори. Сега тези неща нямат значение. Чиринг има съпруга, две дъщери, процъфтяващ бизнес и дузина роднини, които разчитат на него. Всичко, което иска, е да се прибере у дома. Жив.


По правило слизането е по-безопасно. Алпинистите обикновено се спускат в светлата част на деня, когато е по-топло и пътят се вижда добре. Обезопасени с двойни въжета, те се оттласкват от леда, като в същото време са прикрепени към други въжета – застопорени, с цел контрол на скоростта. В лавиноопасните зони около "Гърлото на бутилката" те се спускат възможно най-бързо. Така се съкращава времето, в което са изложени на опасност, и възможността да останат заровени. Тъкмо такова бързо спускане е планирал Чиринг, на него е разчитал.
Тъмно, безлунно. Въжетата са изчезнали, прерязани от падащи късове лед. Няма как да се обръща назад. Само пикелът може да го спаси от падане. И не само него – за ремъка на кръста му е закачен друг алпинист.


Мъжът, висящ под него, е Пасанг Лама. Преди три часа Пасанг се е разделил с пикела си, за да помогне на катерачи в крайно незавидно положение. Решил е, че ще оцелее и без него. Също като Чиринг Пасанг е разчитал на фиксираните въжета, за да се спусне.


Когато въжетата в "Гърлото на бутилката" изчезват, Пасанг решава, че му е дошло времето. Без въжетата и пикела няма мърдане нито нагоре, нито надолу. Освен ако някой не му помогне. Но кой и защо? Всеки, който прикачи Пасанг към себе си, ще полети надолу с него. Да удържиш дори и едно тяло само с помощта на пикел – това в "Гърлото на бутилката" е почти невъзможно. Да удържиш две е два пъти по-трудно, два пъти по-рисковано. Опитите да го спасят биха били равностойни на самоубийство, мисли си Пасанг. Алпинистите по правило са си самодостатъчни. Всеки здравомислещ човек би го оставил да умре.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chinaski
    chinaski
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Тази книга излезе на български преди поне 3-4 години!Чак сега ли я забелязахте?!!!

  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5646 Неутрално

    Един друг свят...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на tatyanad
    tatyanad
    Рейтинг: 488 Неутрално

    До коментар [#1] от "chinaski":

    Вероятно не сте видели, че книгата сега се преиздава, което е изрично уточнено.

  4. 4 Профил на bombov_saruyar
    bombov_saruyar
    Рейтинг: 701 Неутрално

    До коментар [#3] от "tatyanad":

    Бърза да си излее отровата, преди някой да го е изпреварил.

    Ако по пътя напред, не помним как сме стигнали до тук, няма да стигнем там, за където сме тръгнали.
  5. 5 Профил на bombov_saruyar
    bombov_saruyar
    Рейтинг: 701 Неутрално

    До коментар [#3] от "tatyanad":

    Бърза да си излее отровата, преди някой да го е изпреварил.

    Ако по пътя напред, не помним как сме стигнали до тук, няма да стигнем там, за където сме тръгнали.
  6. 6 Профил на chinaski
    chinaski
    Рейтинг: 374 Неутрално

    До коментар [#3] от "tatyanad":


    До коментар [#4] от "bombov_saruyar":

    Е, и?!При всяко преиздаване на книга ли трябва да се напомня?Ако сте наистина читатели, щяхте да знаете, че е издадена още първия път и да сте я прочели.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK