Любов и аутсайдери

Наградите на фестивала "Любовта е лудост" и погледът на кинокритика

"Състезателката и затворникът" със специална награда на журито за режисура

© "Любовта е лудост"

"Състезателката и затворникът" със специална награда на журито за режисура



Международният филмов фестивал "Любовта е лудост" във Варна (24 август – 2 септември) показа рекордните 112 заглавия. Селекцията на артистичния директор проф. Александър Грозев се оказа не само обилна, а и географски разнообразна. За пореден път, въпреки че наградите се раздават на 31 август, за вярната варненска публика прожекциите продължават още два дни.


"Любовта е лудост" си е завоювал славата на най-уютния и най-престижен морски филмов форум у нас. Несравнимо е настроението на този фестивал, за което се грижи екипът на Фестивалния и конгресен център - Варна, начело с Тошко Гяуров. Сега имаше новости – открити са още две кинозали и за първи път в рамките на "Любовта е лудост" се проведе уъркшоп с експерти на продуцентската платформа на международния филмов фестивал в Манхайм-Хайделберг и начинаещи български продуценти. Той бе организиран от Павлина Желева. Полезно начинание, което би трябвало да се разгърне. Освен това имаше приемственост на поколенията и сред гостите доминираха по-младите български актьори. И все пак наградата за цялостен принос бе връчена на 85-годишния Ицко Финци, който демонстрира завидна форма. Той бе почетен със специална ретроспектива.


Между изключителните "кански" филми "Студена война" на Павел Павликовски (Полша/Великобритания, награда за режисура) и "Крадци от магазина" на Хирокадзу Коре-Еда (Япония, "Златна палма"), решени в полюсни стилове, имаше десетки часове с всякакви кинематографични предизвикателства и разнообразни гледни точки към аспектите на живеенето, срещи с автори на филми и актьори.




Руското филмово присъствие у нас е рехаво, но на "Любовта е лудост" е постоянно – най-вече благодарение на Владимир Ястреба. Сега за втори път имаше официални Дни на руското кино.


Зрителите можеха да видят 7 нови заглавия в различни жанрове – от симпатичния драматичен дебют на Кирил Плетньов "Давай!" за превъплъщението на надзирателка в женски затвор в певица в тв шоу, през "Подхвърлен" на Иван Твердовски – яростен поглед към състоянието на руското общество чрез патилата на 16-годишно момче, до фантастиката "Нашествие" на Фьодор Бондарчук, когото пък видяхме и като актьор в "Селфи" – стилна екранизация на Николай Хомерики по романа на Сергей Минаев... Публиката за тези филми в зала "Европа" бе свръхобилна. И не само, защото входът бе свободен.


Както всяка година, имаше и други паралелни програми, побрали най-новото и атрактивно от световното кино напоследък: "Фестивали и награди", "По глобуса", "Светове и граници"... Разбира се, не бе пропусната и традиционната "Българска класика". Ежегодната киноведска кръгла маса, организирана от списание "Кино", сега бе на тема "Ах, актьорите!".


И все пак лицето на фестивала е неговият конкурс.


С 12 проекции на любовта – всепобеждаваща, ограбена, вяла, посечена, мечтана...


Колкото и да е профилиран, конкурсът на "Любовта е лудост" не може да избяга от актуалните проблеми на световното днес, тъй като те са всмукани от киното – като актуална рефлексия или като вампирясало минало. Стара и нова, плавна и мълниеносна, любовта обаче помита времена и граници – по време на война, на идеологическа стагнация или на днешна обърканост, в мегаполис и село, в сняг и слънце... Тази година бежанци нямаше, но пък повечето герои бяха аутсайдери, та дори да живеят луксозно. И още – мобилните телефони не са вещи, а герои. В този контекст бе и българският дебют "Безкрайната градина" на Галин Стоев – визуално обаятелен, емоционално неизведен.


Макар в някои филми чувствата да не бяха толкова силни или изобщо да ги нямаше, а други, като "Слънцето в нас" на Клер Денис (Франция) с чудната Жулиет Бинош да бяха просто отвратителни, този път станахме свидетели на вариациите в междуполовите отношения насред обществената параноя. Повечето от филмите са ситуирани днес, а костюмните не бяха особено интересни и най-вече разтегленият и вторичен "Пътуващите артисти" на Шандор Пал (Унгария), фокусиран върху перипетиите на клета театрална трупа в началото на ХIХ век.


Любимият ми филм


от конкурса е независимият нискобюджетен "Доматено червено" (Ирландия/Канада) на Хуанита Уилсън. Той разказва за маргинали, обири, насилие, любов, смърт в изродско общество. Сами (Джейк Уеърли) е рус и татуиран бездомник, който излиза от затвора. Но, вместо да се установи някъде, той предпочита крадливата компания на Джейсън (Ник Ру) и Джамали (Джулия Гарнър) - брат и сестра. Тримата се друсат в разнебитената кола на Сами и се приютяват в бунгалото на майка им (Анна Фриъл). Тя на свой ред проституира, за да ги изхранва и пои. Цигарата не излиза от устата на Сами, бирата не може да се стопли в ръцете му, копнежът по Джамали присвива очите му, а задкадровият му глас ни запознава с неговата философия. Богаташите наоколо играят голф и ненавиждат "бялата измет", която непрестанно им се пречка. Нещо повече – за назидание убиват брата. И когато останалите търсят справедливост, полицай им подхвърля жалки пари за затваряне на устатата. Екранизация по роман на Даниъл Уудръл, филмът е и необуздан, и нежен. Уж случващото се е банално и познато, а е претворено авангардно. И саундтракът е убийствен. Не можеш да повярваш, че филмът е създаден от жена. Безутешно е. Някъде в Америка, някъде по пътя, някъде наникъде.


Най-любовен в конкурса е "Състезателката и затворникът" на Микаел Роскам (Белгия). Млад, харизматичен гангстер, израснал в интернат (Матиас Шьонертс), среща наивна автомобилна състезателка от прилично семейство (Адел Екзаркопулос). Влюбват се. Той я мами, че търгува с коли. Тя свисти с гумите и постепенно проумява кой е любимият й. Не се отказва от него и когато е тикнат в затвора. Искат дете, но съдбата е отредила друго. Микс от мелодрама и трилър, филмът разлиства обречена любов и държи в напрежение.


Симпатичен е "Честит рожден ден, Тоби Симпсън" на Патрик Макин (Великобритания) - младежка комедия, където пресираният отвсякъде костюмар Тоби (Александър Пъркинс) в автобус среща чехкиня и е ограбен на слизане. Така се оказва с нея на музикален фестивал и е принуден да навлече пъстри дрехи, да се върне към себе си и да захвърли прангите. Обаятелният Александър Пъркинс бе във Варна и разказа как мъчително, но пък задушевно е сниман този независим нискобюджетен дебют.


Затова пък иранският "Апендицит" на Хюсейн Намази е изнурителен. Жена се превива, съпругът й е безработен, глупав и агресивен. Принуждава нейна заможна позната да услужи със здравната си книжка, тъй като осигуровката на жена му е изтекла. И от един възпален апендицит в техеранска болница се развива такава омотана интрига, че се разбиват две семейства, а измеренията на честта увисват. С оголената си социалност и автентични детайли филмът напомня киното на Асгар Фархади, но е твърде далеч от него.


За мен фестивалът приключи, но все още не мога да се отърся от "Студена война". Създаден по действителен случай, филмът на Павел Павликовски разказва драстично и естетски ситуацията с желязната завеса през любовта и музиката. Черно-бял и безкомпромисен като "Ида", но още по-въздействащ. Съкрушителен филм.

"Студена война"

© "Любовта е лудост"

"Студена война"


Много от любовите и лудостите на фестивала си отиват, но други ще бъдат показани по екраните.


Наградите
Голямата награда "Златна Афродита" – "Пътуващите артисти" на Шандор Пал, Унгария;
Специалната награда на журито за режисура – Микаел Роскам за "Състезателката и затворникът", Белгия;
Награда за мъжка роля – Александър Пъркинс в "Честит рожден ден, Тоби Симпсън" на Патрик Макин;
Награда за женска роля - Адел Екзаркопулос в "Състезателката и затворникът".
Награда на Съюза на българските филмови дейци – "Безкрайната градина" на Галин Стоев, България.
Награда на гилдия "Критика" при СБФД – "Доматено червено" на Хуанита Уилсън, Ирландия/Канада.
Награда на младежкото жури – "Разделени светове" на Христофорос Папакалиатис, Гърция.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Cara Mia
    Cara Mia
    Рейтинг: 1725 Неутрално

    А какво е това нашествие на руски филми?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK