Актрисата и обущарят (от сборника с разкази на Соня Тодорова)

Корицата на книгата

Корицата на книгата



Разказ от сборника "Незнайните образи хорски" на Соня Тодорова, издаден от "Колибри", подбран от авторката, публикува "Дневник".


Книгата е представена така: "Разказите в сборника водят читателя през реалността на всекидневието, но играят хитра игра с очакванията му: стъпили на земята и зазидани в делника, те изненадващо се оказват задвижени от едно стъписващо фантастично, което не се поддава на автоматизми, подрива кулминации и отмества смислови хоризонти. Малко момче хвърля топка към слънцето, мъж търси своето отдавна забравено лице, възрастен господин се разхожда сред незапомнени спомени, а една делова госпожа поглежда към отсрещния тротоар и изненадващо вижда себе си. Под звуците на валс, танго и мълчания, скрито между мравки и лъвове, отпътуващи влакове и кацащи самолети, магичното пронизва света, за да подскаже другия възможен разказ."


Премиерата на "Незнайните образи хорски" е на 12-ти септември от 19 часа в бар "Макондо".




Соня Тодорова е родена през 1979 г. в София. Завършила е Университета по архитектура, строителство и геодезия и има докторска титла от Техническия университет, Виена. Автор е на "Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София" (Колибри, 2015) и на романа "Перлите на Ади Ландау" (Колибри, 2016). Работи като автор и преводач на свободна практика.


Соня Тодорова

© Личен архив

Соня Тодорова


Актрисата и обущарят


Пак си се залежал. Вярно, студено е, ама не чак толкова. Не, няма поледица, снегът се стопи още онзи ден. Само си търсиш оправдание, извинявай, че ти го казвам. Чувстваш се слаб и схванат, така ли? Нищо чудно, това е от обездвижване и от застоялия въздух. Така си надул печката, сигурно е поне двайсет градуса. И прах като не бършеш... Колко ти е сметката за тока? Я намали малко, сложи я на три. Няма да е лошо и да попроветриш. Ама стига с това течение, хайде сега, и какво ако има леко течение? Като пенсионер си станал, само седиш тук на спареното и се оплакваш. И пак си минал единствено на хляб и кисело мляко, после се чудиш защо те свива жлъчката. Да бе, знам, че наистина си пенсионер, но това не значи, че трябва и да се държиш като такъв. Хайде, ставай да те водя малко навън, виж, и слънце се е показало. Ставай, ставай, нали не смяташ да лежиш на този диван до март месец? Ама си сложи костюма, няма да ходиш с тези продънени панталони, дума да не става. И жилетката, да. Да, студено е, нали вече ти казах, януари е. Януари, да, дванайсети. Годината да ти кажа ли, или това поне помниш? Хиляда деветстотин деветдесет и... Не се заяждам, иронизирам те – държиш се като бабичка. Като бабичка, казвам, досадна при това. Ха така, чуйте го само, аз съм се бил заяждал. А ти какво правиш? Какво като не съществувам, може и да не съществувам, но поне не съм се разпуснал като тебе. Разбира се, и аз мога да се разпусна и занемаря, нищо че съм въображаем, но тогава ти най-много ще съжаляваш, уверявам те. Стига сега, нека не се караме, че онази кикимора Атанасова пак ще извика кварталния и накрая ще свършим в лудницата двамата с теб. Хайде, спокойно, давай да тръгваме. Само си намери шала и такето, вземи портофейла и не забравяй да минеш през тоалетната. Капака затвори ли? Добре де, извинявай, само попитах. И виж да
не си забравиш ключа.


Внимателно, точно пред вратата има голяма локва. Сутринта Генчева от долния етаж, като излизаше за работа, стъпи в нея и сега цял ден ще са ѝ мокри краката. И кални. А вечерта е на концерт в Радиото и няма да има време да се прибере преди това, защото трябва да мине и през шивачката да си вземе панталоните, онези с големите плохи при джобовете. Не те занимавам с глупости, просто ти разказвам. Разкажи ми ти нещо по-интересно, като толкова знаеш. Ама не за политика, защото ме изнервяш. Не бе, не си ти виновен, източниците ти са некачествени – стари вестници от сина на Миланова и новините по телевизора. Хората следят Ройтерс, Асошиейтед Прес, Би Би Си и пак не им вярват, а ти само на продажни вестници и първа програма я караш. Най-добре е човек да си слуша Шостакович по радиото и да не се занимава с дивотии. По Канала ли ще вървим, или нагоре по "Граф Игнатиев"? По "Графа" е значително по-интересно според мен. Освен това може да погледнем в рибарския магазин какво има. Не, на прясна риба не се и надявам, още повече по това време, но може да си вземеш едни шпроти. Само да не се изненадаш, рибарят е изключително нелюбезен тези дни. Има си проблеми. Как какви проблеми, нали не искаше да те занимавам с глупости? Добре де, не се сърди, спирам. Кара се с дъщеря си, защото е решила да не му помага повече. А той се надяваше да я оставя вече сама в магазина и да си почине, че петнайсет години разнася щайги с лед и риба или стои прав зад тезгяха, краката му отичат и го болят. Мисли я за мързелива и неблагодарна, а освен това сега ще трябва да плаща и на помощник, защото наистина не може да се справи сам. Онзи ден вечерта ѝ вдигна страхотен скандал и се опита да я изгони от къщи, а тя се заключи в стаята си и пусна магнетофона на най-силното, за да не чува баща си. Мен ако питаш, право е момичето. Млада е, не е първа хубавица, пък и малко дебеличка, самотна е много. Обаче така мирише на риба, че никой младеж не иска и да я доближи. Къпе се, трие се, сменя си дрехите по четири пъти на ден и пак мирише, миризмата се е пропила в кожата и косите ѝ и няма измиване. Не е хубаво това, може да се поболее девойчето. Ама няма да стане така, ще потърпи още малко крясъците на баща си, ще си стегне багажа и ще отиде да живее в Поморие, при една своя леля. Там ще я вземат на работа в читалището, да помага в библиотеката, където ще се запознае с един младеж с очила, който никога дотогава не бил говорил с момиче. Е, защо сега, знам ли го защо, просто бил срамежлив и много се притеснявал заради очилата си още от училище, понеже децата там го тормозели. Та двамата ще се запознаят, ще се влюбят и ще се оженят, а после ще отворят видеотека в самостоятелен гараж на улица "Булаир" номер двайсет, близо до малкия паркинг между блоковете. Какво недоволстваш пак, не те засипвам с маловажни подробности, само ти давам информация за адреса. Не, рибарят няма да отиде на сватбата, защото много го болят краката, обаче ще им изпрати пари и един сом. По куриер. В Поморие много ще се смеят на сома, който по пътя ще се е и вмирисал. И какво сега, искаш ли шпроти? Защо не? Дай тогава да пресечем, че да вземеш двеста грама кашкавал от Браделев, балканският му хич не е лош. Внимавай с бордюра, хлъзга се малко. Добре, и една пастичка от магазина на спирката, веднъж се живее. А онзи там виждаш ли го, със зеления шал? Дето чака дванайсетката? Не, не младежът, какъв младеж! А, те били двама със зелени шалове, извинявай. Не младежът, чичката със зеления шал и куфарчето, дето се оглежда като подплашен плъх. Не го ли помниш? Това е Методиев, познат в махалата като "агент Ненчо". Живее в онази, сивата кооперация на "Данте", на втория етаж. Родом е от село Гиген, Плевенско, ама го преместиха в София през шейсетте, за заслуги. Дадоха му двустаен в центъра и го назначиха да следи хората и да донася какво са си приказвали. Методиев си вършеше съвестно работата, защото му бе присърце, обаче на няколко пъти доста се престара и вкара няколко души директно в панделата, без да са виновни за нищо. Така де, без изобщо дa са казвали онова, което пишеше на Ненчо в доносите, това имах предвид. Ненчо го повишиха в майор, а един от тия, набедените, нелош поет, се самоуби в затвора. А, нищо не са му правили след Десети ноември, все така си живее на "Данте", сега работи като консултант в една от новите банки. Седи си в кабинета и по цял ден се тъпче с ябълки и бисквити, само от време на време го изпращат да разнася някакви куфарчета напред-назад. Сега идва от един офис на "Плачковица", горе при водонапорната кула. Куфарчето е празно на връщане, ама той, Методиев, винаги така се оглежда, като подплашен. След няколко години, като го направят шеф на Изпълнителната агенция по хазарта, ще му назначат една специалистка, Фурнаджиева, и тя ще го отучи. Само дето синът му е наркоман и когато бащата стане голям шеф и се премести в Симеоново, оня ще остане да живее на "Данте", един ден ще заспи с цигара и ще подпали апартамента. Пък той е на последния етаж, под покрива. Ще изгорят целият покрив и голяма част от таваните. За пред вестниците ще кажат, че синът е получил припадък от претоварване в службата и затова се подпалил. Пък той през целия си живот не е работил и една минута, но нейсе. Току-що се размина с доктор Георгиева, между другото, да беше ѝ кимнал поне. Само в краката си гледаш, все едно вървиш по ледената пързалка на Ариана, а не по "Граф Игнатиев". Ако вдигнеш погледа си за малко, ще видиш, че магазинът на ъгъла пак е фалирал. Тази година му е за първи път, но пък е едва януари. Вече и аз не знам какво беше последно, май магазин за дамски дрехи, прав си. Ама разбира се, че има прокоба,как да няма, ти нали знаеш историята? За обущаря и актрисата, наистина ли не се сещаш? Че то цялаСофия говореше за това навремето! Чакай тогава, да видим как беше.


Както вероятно помниш, на това място преди имаше обущар. Е, не може да не помниш, Елка къде мислиш ви носеше обувките на поправка? Да, разбира се, че не си обърнал внимание, сигурно си мислил, че сама им зашива подметките, нали всичко тя вършеше, докато ти беше зает да си главен инженер. А Елка беше просто аптекарка, бездетна при това. Добре де, няма да започвам пак, ти най-добре си знаеш. Та значи, имаше тук един обущар, после се разбра от мълвата, че се казвал Севастополски. Севастополски бил потомствен обущар, баща му, разправят, поправял обувките на придворните дами от Двореца, както и на самата царица понякога. Нейните били все италиански, много фина изработка. Севатополски-син изучил занаята и се готвел да поеме предприятието, обаче дошъл Девети и баща му починал от инфаркт. Тъй като младият Севастополски бил с леви идеи още от преди преврата, успял да завърши гимназия, без да го безпокоят много, а след това се регистрирал в занаятчийската задруга и някак си получил разрешение да работи в самостоятелен обект номер седем, който се помещавал именно в магазинчето на "Граф Игнатиев" и "Мальовица". Севастополски бил много щастлив от късмета си и подхождал към клиентите крайно внимателно и предпазливо. Когато при него идвали някои от новите обитатели на квартала, прогресивни жени и мъже със силни гласове и специфичен маниер на говорене, да не кажем диалект, той си прехапвал езика, поемал дълбоко въздух, заковавал им обущата и им ги връщал с едно ведро: "Ето, другарке!". Ако обаче се случел клиент от старите обитатели, а те се познавали по тихия говор и сведения си поглед, Севастополски с облекчение си позволявал поне да мине на "вие". През годините обущарят опознал клиентелата си в най-големи подробности, но така и не се престрашил да се обърне към някого от тях постарому, колкото и да му се искало. Докато един ден в самостоятелен обект номер седем не се втурнала изчервена и притеснена актрисата от Сатиричния театър Надежда К., чиято подметка току-що се била отпрала посред улицата. "Моля ви, другарю, дали би било възможно да поправите обувката ми веднага, тъй като бързам за репетиция, а така изобщо не мога да продължа към театъра? Знам, не е редно, вие сигурно имате много други репаратури преди моята, но може би бихте направили изключение, само този път? Това е главна репетиция, разбирате ли, а аз играя съпругата, толкова работих за тази роля, вие не можете да си представите колко се вълнувам..." – избълвала Надежда К., след което спряла, за да си поеме въздух. И погледнала Севастополски в очите. А той направо се вцепенил при вида на хубавата млада актриса, която така отчаяно се нуждаела от помощта му и така красиво и развълнувано му говорела. Толкова смаян и разтърсен бил Севастополски, че напълно изгубил контрол и промълвил: "Разбира се, госпожице, на вашите услуги, нека ви помогна да свалите обувката си, ако позволите...". А после бързо и сръчно поправил подметката и от вълнение забравил да вземе на госпожицата пари. От този ден нататък обущарят мислел само за Надежда К., денем и нощем. След дълга вътрешна борба отишъл да я гледа в театъра, като за по-сигурно се дегизирал с изкуствени мустаци, нарисувани с черна вакса за ботуши. Севастополски знаел, че е невъзможно да има нещо общо с нея, но въпреки това бил влюбен – искрено и дълбоко.


Надежда К. никога повече не влязла в самостоятелен обект номер седем на обущарската задруга. Само че случката с поправената подметка някак странно се заковала в съзнанието ѝ. И колкото повече се задълбочавала връзката на актрисата с режисьора Трендафилов, толкова по-често тя се сещала за обущаря – един истински старомоден кавалер, който за първи път в живота ѝ я нарекъл "госпожице", без никакви възражения позволил да се предреди, използвал израза "ако позволите" и на всичкото отгоре не ѝ взел и стотинка. Докато Трендафилов бил отвратителен простак, който я карал да му реже салата и я щипел по дупето пред всичките им колеги. Обаче Трендафилов бил син на някакво голямо "добрутро" от ЦК, колел и бесел в театъра и за младата актриса, която имала нещастието да му се хареса, било съвършено ясно, че няма как да откаже близостта му. Не и ако иска да продължи да е актриса, и то не само в Сатирата, ами където и да е в страната. Само че една вечер, след като пияният Трендафилов ѝ вдигнал полата пред цялото барче с цел дебелашка шегица, на Надежда ѝ кипнало. Когато се прибрали в неговия апартамент, тя направила страшен скандал, в рамките на който му казала и това, че: "Дори обущарят на "Графа" и "Мальовица" знае как да се държи с една дама, а ти, дето си уж великият режисьор и интелигент, всъщност си просто един..." и прочее. Няколко дена по-късно в самостоятелен обект номер седем се получило писмо от обущарската задруга, с което информирали Севастополски, че лицензът му е отнет и обектът се затваря. На самия Севастополски било отредено място като оператор-смазочник на поточна линия в Обувен завод "Добрич", където го очаквали да се яви до три дни и немедлено да започне работа. Надежда К. пък била освободена от Сатиричния и преразпределена във Видинския драматичен театър на длъжност помощник-перукер. Само че тя така и не се появила във Видин. Мълвата твърдеше, че отчаяната Надежда успяла за няколко дни да завърти главата на някакъв тираджия, който тайно я прехвърлил в Югославия, скрита сред кашоните с кисели краставички, които карал за Унгария. В Югославия Надежда К. си сменила името и станала филмова звезда, намерила си богат съпруг и живеела славно и честито. А в нощта, преди да се качи при краставичките, минала по улица "Граф Игнатиев", спряла се на ъгъла с "Мальовица" и проклела самостоятелен обект номер седем за вечни времена.


Ето това е историята на този магазин, нищо чудно, че никой не успява да се задържи в него повече от месец-два. Кажи сега, не искаш ли вече да се прибираме? Слънцето се скри и стана студено, пък и ти нещо взе да се задъхваш. Няма какво да хващаме трамвай за една спирка, тук си на две крачки. Хайде, бавничко върви, пък довечера ще спиш като къпан. Довечера, де, не веднага. Не си се уморил чак толкова, пък и ако легнеш сега, ще се ококориш още в два часа и след това цяла нощ ще се страхуваш от смъртта. Ще си хапнеш от кашкавала, после имаш и пастичка, ще погледаш телевизия, а след това ще си легнеш. Върви сега, вече почти стигнахме. Ха, виж отсреща, това е малкият Митко, прибира се от тренировката по хандбал. Нали съм ти разправял как през 2029-а Митко ще стане министър-председател на България и за три години ще успее да измъкне страната от най-дългата национална катастрофа в модерната ни история? Изобщо не те поднасям, знам го със сигурност. Откъде, та откъде. Знам го и толкова. Хайде, отключвай и се събувай, а после отиди да си включиш бойлера. Аз те оставям, почивай си, ама тези дни пак ще те навестя. По телевизора казаха, че се очаква времето да омекне, та ако искаш, утре или вдругиден може да се разходим чак до Халите.

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на voodoo_child
    voodoo_child
    Рейтинг: 542 Неутрално
  2. 2 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2050 Неутрално

    "не се поддава на автоматизми, подрива кулминации и отмества смислови хоризонти"

    ме отблъсна, но се радвам, че прочетох откъса.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  3. 3 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2009 Неутрално

    Хареса ми откъсът.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  4. 4 Профил на aemilianus
    aemilianus
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Чудесен разказ, браво на авторката!

  5. 5 Профил на Jezmy Halibram
    Jezmy Halibram
    Рейтинг: 380 Неутрално

    Благодаря Соня Тодорова , успех .

  6. 6 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2586 Неутрално

    Това е срещан похват - да се разказва от името на някакво свръхчовешко същество, пропито с ирония към човешкото битие.

    Срещал съм го в Майсторът и Маргарита и в един сръбски филм, но съм сигурен, че се ползва от много творци.

    Разказът конкретно не ми хареса, защото в него освен нахвърляната мозайка от съдби друго няма - нито завръзка, провокация, кулминация, нито неочакван край, извод, не. Само някакво философско примирение, че "такъв е живота", внушение за невъзможностите в него и т.н.

    Според мен човек има нужда от нещо повече, за да живее.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  7. 7 Профил на Mariaм
    Mariaм
    Рейтинг: 15 Неутрално

    Обхвана ме тъга, от малкия, тъжен, дребен, прашен, окичен от паяжината на миналото,черно-бял прозерец, през който българинът гледа на света.
    защо така?

    maribo2005




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK