"Дневник" на Георги Марков - 1969

"Дневник" на Георги Марков - 1969

© Дневник



"Дневник" публикува есе на Георги Марков, предоставено от списание "Култура", в чийто първи брой то излиза за първи път. Текстът е предоставен на изданието от съпругата на писателя Анабел Маркова. То е от дневника на Марков за 1969 г. - месеци преди да напусне България. Днес (11 септември) се навършват 40 години от смъртта на писателя.


1 януари


За добро или за зло ти отнасяш всичко към себе си, ти си жива клетка от нервната система на планетата, но което е най-смешно и може би симпатично, ти реагираш и на това, което става в другите планети. Ти четеш една книга и я отнасяш към себе си, ти слушаш една невъзможно сантиментална пиеса и я отнасяш към себе си, живееш в нейните звуци, после присаждат сърце някому и ти чакаш собственото си присъдено сърце, и една актриса се хвърля от прозореца на хотела си, заедно с нея падаш и ти и същевременно стоиш на прозореца на стаята и гледаш надолу, и после на един се родил син и все едно това е също твоя работа, както и изсичането на горите в Рила и последната любовна история на коя да е твоя позната, и най-новата книга или пиеса.




Даже става уморително да привързваш живота на света към себе си, защото най-лесното е да привържеш себе си към живота на света. Ти благоразумно отбягваш втората възможност, защото тя е свързана с твоето задължение, с твоята позиция и нейното отстояване при всички обстоятелства. От друга страна, ти добре знаеш, че съотношението между света и тебе е по-изгодно, отколкото това между тебе и света, където нулата е очевидна.


Или пък ти нищо не знаеш, просто като всеки примитив, като всяка първична бактерия отнасяш нещата към себе си. Може би наистина животът ще стане друг, когато всеки разтвори себе си в живота на света и му даде цялата си индивидуална неповторимост.


2 януари


Сигурно всичко е много просто, животът на хората – земни форми, животът на природата – земна форма, и животът на духа – земна форма, ти чувстваш присъствието на тази начална и крайна простота, ти я търсиш, за да намериш чрез нея себе си, да определиш определимото, да свалиш от себе си бремето на самонепознаването, да изскочиш жив или мъртъв от световната инерция, да надвиеш всемогъщия начален тласък, който те води в пълна неизвестност.


Корицата на първи брой на списание "Култура", който излезе този месец - снимка - Николай Трейман, визуална концепция - Чавдар Гюзелев.

© Култура

Корицата на първи брой на списание "Култура", който излезе този месец - снимка - Николай Трейман, визуална концепция - Чавдар Гюзелев.

Може би началото на твоята истина е: аз съществувам, аз се храня, аз дишам, и други като мене съществуват, подобни напълно. Ето че дотук всичко е ясно, т.е. трябва да се съществува, трябва да се яде и да се диша. От тук нататък се спуща мъглата, в която вместо човеци се разминават силуети, може би кукли, манекени, защото всичко идва, за да те отрече, т.е. всичко съществува, за да не съществуваш, за да не се храниш, за да не дишаш.


Ти трябва да приемаш притегателните сили на всевъзможни власти и да забравяш, че в действителност си подчинен на една-единствена притегателна сила – земната. Може би оттам трябва да започнеш, да се прилепиш плътно до здравата земна кора, да поемеш естествената й топлина и съзерцателно очакване, да нямаш нищо над себе си, нищо около себе си, и така да разбереш своята принадлежност.


Но боя се, че самотата за тебе е повече сантиментален стремеж, отколкото насъщна необходимост.


3 януари


Ти искаш да живееш, да търсиш и чакаш събитията в живота си, ти се надяваш те сами да те потърсят и ти да ги срещнеш с отворени обятия. Но и това е поредната ти измама. От твоята кола до твоята редакция има само сто метра, от твоята редакция до твоя клуб – сто метра, и от твоя клуб до твоята кола има още сто метра. Твоят живот се състои в изминаването на триста метра. Ти копнееш за богат и мъдър живот, а си готов денонощно да играеш карти, ти искаш чистата девствена любов, а сменяш любовниците си като носни кърпи, ти искаш да бъдеш птица на свободата, но засега си само един самозатворен нагизден пуяк, който с удоволствие се разхожда в своите триста метра, ти се заканваш да отговориш на всяко посегателство срещу твоята личност и сам не усещаш как се заробваш повече.


Ти знаеш много добре кое е зло и кое е добро, но се оставяш на ума ти да си играе с тебе, като взима според нуждите на съвестта ти доброто за зло и злото за добро. А съзнаването на всичко това ти носи сладката горчивина на ненужната откровеност, на пиянската самокритичност, защото ти наистина се опиваш от играта на съзнанието ти. И след всичко това ти остава само надеждата, че времето ще ти помогне, ще те освободи от гнусните дрехи на сегашния ти живот, ще тласне голото ти тяло по истинските пътища на планетата. Но ти забравяш, че времето тече, тече и става все по-късно, все по-късно.

Ключови думи към статията:

Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2735 Неутрално

    Творчеството на Георги Марков изучава ли се в българските училища?

  2. 2 Профил на kondio_savov
    kondio_savov
    Рейтинг: 238 Неутрално

    Из писмо на Г. Марков до Димитър Бочев
    ----------
    „От много отдавна вече не вярвам в „свободата на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия“ вестник „Таймс“ или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите - едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки… Нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи например... Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза освен своята проста и ясна кауза - да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности…

    Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/analizi-i-komentari/ekskluzivno-v-blits-kevork-kevorkyan-za-georgi-markov-i-radio-svobodna-evropa_news615720.html

  3. 3 Профил на lz73
    lz73
    Рейтинг: 727 Неутрално

    До коментар [#2] от "kondio_savov":


    ...Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. ...
    —цитат от коментар 2 на kondio_savov


    Разликата е, че "там" е имало вестници и радия с различни линии, докато "тук" е имало "линията на партията".
    Това е "малката" разлика м/у "народната демокрация" и демокрацията въобще, т.е. като м/у ел. стол и стол въобще...

  4. 4 Профил на Günther
    Günther
    Рейтинг: 1421 Неутрално

    До коментар [#1] от "selqnin":

    Да, и по литература, и по история в 7 клас. Да благодарим на ГЕРБ :)

  5. 5 Профил на stein
    stein
    Рейтинг: 873 Неутрално

    До коментар [#2] от "kondio_savov":

    Виж сега, животът в емиграция също е труден, понякога хората се отчайват и го изразяват. Дори Георги Марков не е изключение. Тези няколко реда с оплаквания и обобщения, дето ги цитираш, са по-скоро израз на моментното състояние на автора. Ти можеш да ги смяташ за още едно доказателство, че "всички са маскари", но самият живот на Г. Марков и останалото му творчество опровергава тази теза.

  6. 6 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4217 Весело

    От този откъс ми хареса най-много 3-ти януари. :-)

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  7. 7 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 2058 Неутрално

    Творчеството на Георги Марков изучава ли се в българските училища?
    —цитат от коментар 1 на selqnin


    Откъде накъде трябва да го изучаваме, той да не е Вазов или Яворов. Прекалено много се промотира творчеството му, което не е нещо изключително. Отразява една действителност, която всички от по-старото поколение сме изживяли, но ние бяхме тук, а не в странство и сърбахме попарата не само на комунистическия режим, ами изсърбахме и гнусната попара на прехода, който продължава вече 30 години. Не си създавайте фетиши и не им се кланяйте.

  8. 8 Профил на chichka
    chichka
    Рейтинг: 1317 Неутрално

    До коментар [#2] от "kondio_savov":
    —цитат от коментар 3 на lz73


    Сега имаме много вестници, сайтове, радиа и ТВ..... но информацията, която предлагат и гледната точка е една! Обърни внимание на рамката по която се поднасят новините във всички телевизии!!!!! Всичко е изпод перото на един редактор!!!!

    Русия- проказата на планетата Земя.
  9. 9 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2546 Неутрално

    Сигурен съм, че Георги Марков има и по хубави текстове. Този текст е писан преди той да емигрира, което може би обяснява объркаността му, замъглеността, в която авторът вероятно се опитва да се скрие. Наистина, текстът сякаш е писан от един объркан човек, който се опитва да оправдае себе си, да примири противоречията между своята съвест и позицията си на облагодетелстван от властта и ползващ се от нейните блага, прехвърляйки своето чувство на вина върху всички хора, върху "човешката природа" и накрая да замаже всичко с релативизъм и някакъв поглед "от високо".

    Но НЕ. Отговорността винаги е лична.
    Живей така, че да няма за какво да се оправдаваш и срамуваш.

    Пък да става каквото ще.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  10. 10 Профил на Петър Иванов
    Петър Иванов
    Рейтинг: 1183 Разстроено

    Развитието на "случая Георги Марков" е крещящо доказателство , че унас НИЩО не се е променило след 1989...
    Освен че враговете на капиталистите станаха ...капиталисти

  11. 11 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 953 Неутрално

    До коментар [#7] от "proza":

    Е да, но той , според легендата, е бил дисидент от агитката на "Левски" и яростно се е борил, заедно с нея , да съборят комунизма. И така до победата на демокрацията когато тая лъжа се официализира..........

  12. 12 Профил на byrd
    byrd
    Рейтинг: 246 Неутрално

    Ами да вкарат " На всеки километър " в учебниците! Той е сценарист на филма..

  13. 13 Профил на shule
    shule
    Рейтинг: 515 Неутрално

    До коментар [#7] от "proza":

    ++++++
    Освен това, доказан агент на ДС. Защо е минал от другата страна, не е трудно човек да се досети. А пък да го изкарват сега за, едва ли не класик на българската литература е, меко казано пълна нелепица.

  14. 14 Профил на Петър Иванов
    Петър Иванов
    Рейтинг: 1183 Весело

    След като Марков е бил такъв "изпечен комунист" , т.е. наш човек , защо бе убит от комунистическа ни държава ?

  15. 15 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 1671 Неутрално

    Някои по-горе още ръкопляскат на сивото габардинено пардесю в главите им. За разлика от шинела на Гогол, в това пардесю е празно, а светът е "отвън".

    Напомням: Духането може да е насила, но гълтането е доброволно!
  16. 16 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 1935 Неутрално

    [quote#7:"proza"][/quote]

    За мен Марков е прекрасен разказвач и прозата му е майсторска - достатъчен повод да е в учебниците. Заедно с Вежинов, например, чиито произведения май още се изучават по литература. Или заедно със Стратиев. Не знам дали Стратиев е включен в програмата, но разказите му от "Вавилонска хроника" например, са сравними с "Чичовци" на Вазов, но за друго време.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK