Откъс от "Тайната на "Небюла" на Труди Труит

Издателство "Егмонт"

Издателство "Егмонт"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Тайната на "Небюла", с автор Труди Труит, предоставен от издателство "Егмонт"


Първата книга от художествената поредица на National Geographic "Тайната на "Небюла" излезе и в България!


Приключения, опасности, вълнуваща международна мисия Всичко това очаква 12-годишния Круз Коронадо, след като напуска дома си в Хавай, за да постъпи в престижната Академия на изследователите заедно с още двайсет деца от целия свят. По пътя на Круз обаче дебнат опасности. Едва пристигнал, той се сблъсква със загадки от миналото, свързани с Академията и с неговите близки – загадки, които застрашават собственото му бъдеще. Докато разгадава шифри и участва във вълнуващите учебни занятия, сдобива се с нови приятели и предприема невероятни експедиции в обогатена реалност, Круз трябва да намери отговор на най-важния въпрос: Кой се опитва да го спре и защо?




"Тайната на "Небюла" е първата стъпка от голямото приключение на National Geographic, наречено "Академия на изследователите" (Explorer Academy), в което откривателството и реалната наука са преплетени с невероятни и вълнуващи приключения. Много от идеите в света на 12-годишния художествен герой Круз са вдъхновени от истинските експлоръри на National Geographic. Предстои в следващите няколко години да бъдат издадени още 7 книги от поредицата.


"Академия на изследователите" е мултиплатформен, интерактивен проект на National Geographic, който се реализира в световен мащаб. Освен книжната поредица включва уеб портал с интригуващи факти и спиращи дъха видеа, забавни игри с дешифриране на кодове, допълнителни издания със занимателно съдържание, филмови и телевизионни продукции, както и изграждането на няколко специални центрове за забавление за цялото семейство в различни краища на света.


Труди Труит е автор на повече от 100 книги за деца – художествена и нехудожествена литература, които се приемат еднакво добре от детската аудитория. Любовта ѝ към писането се заражда, когато Труди е едва в четвърти клас и влиза в ролята на сценограф, режисьор и главно действащо лице в първата си пиеса. По-късно Труди работи като репортер и телевизионен синоптик, но знае, че писането е нейното призвание. Живее в Еверет, щата Вашингтон. Обожава фотографията, котките си и всичко, направено от шоколад.


Превод от английски език Александър Маринов


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Тайната на "Небюла" на Труди Труит


– КРУЗ!
Името се понесе с лекота над водата. Круз се обърна: баща му махаше от плажа. Нима вече беше време да тръгват? Застанал до колене в топлата морска вода, Круз повдигна ръка с разперени пръсти: искрен жест, с който молеше за още пет минути, и прошепна на вечерния бриз:
– Моля те.


След около три часа предстоеше да поеме към Академията на изследователите. Пътуването от Кауаи до Вашингтон не беше кратко: 7856 километра, за да бъдем точни. А Круз се страхуваше. Щеше ли да си намери приятели? Щеше ли да се справи с обучението? Дали нямаше да разочарова своите близки, приятели, учители и всички останали? Сам не знаеше дали е способен да оправдае надеждите им.
Баща му вдигна палец.
О, да!


Круз пропъди мъчителните въпроси от ума си и обърна лице към мандариненооранжевия залез над залива Ханалей. Мисленето можеше да почака. Той прилепи корем към сърфа и загреба с ръце в топлата тюркоазена вода, както беше правил хиляди пъти. Караше сърф, откакто се помнеше. Баща му го закачаше, че прекарва повече време във водата, отколкото извън нея, и вероятно беше прав. Круз обожаваше плавния ритъм на вълните. Вдъхваше му усещане за постоянство и надеждност. И го успокояваше.


Наближи вълна. Круз сграбчи сърфа отстрани, натисна носа под водата, гмурна се гладко отдолу и я остави да премине над него. Щом се появи на повърхността, влезе още малко навътре с гребане, после обърна сърфа на четиресет и пет градуса, така че да е успореден на плажа. Изравни се с края на дългия кей, надигна се и седна на дъската, провесил крака отстрани. Обичаше това очакване – "затишието преди пускането", както го наричаше Лани.


Докато се полюшваше над водата, можеше да мисли за всичко и за нищо. Избираше сам. В последния ден у дома Круз предпочете да не мисли. Остави се на усещанията. Искаше да ги изпита до едно. И да ги запомни.
Отляво, отвъд заливчето с формата на полумесец, се издигаха изумрудените върхове на планините на северния бряг. Белите ивици на водопадите препускаха по гънките на склона и се открояваха ясно на гаснещата светлина. Круз забеляза баща си – беше се насочил към паркинга


Боже, тая откачена риза на ярки жълти и сини зигзаговидни ивици сигурно можеше да се забележи и от платноходка на трийсет километра в морето! Баща му вероятно беше тръгнал да затвори "С десния напред", магазинчето им за сърфове. Круз погледна надясно, към наситеното оранжево на залеза. Сияйното кълбо сякаш беше постлало килим от светлина през океана към него, като за сбогуване. Това място определено щеше да му липсва.


"Не е нужно да заминаваш, нали знаеш", каза Лани миналата пролет, когато й съобщи, че са го приели в Академията. От думите й го заболя. Лани бе най-добрата му приятелка и човекът, който все намираше по нещо хубаво във всяка ситуация. Не че я винеше. И двамата кандидатстваха за училището, но само Круз бе приет. Това го свари неподготвен. Според него тя имаше по-големи шансове – беше далеч по-умна и много по-изобретателна. Когато обаче пристигна писмото с потвърждението, беше за него. Видът му беше смайващ – скъпа, релефна хартия с лъскав златист печат.


Скъпи Круз Коронадо,
Поздравления! За нас в Дружеството е удоволствие да отправим тази покана към теб – ти си одобрен за елитната ни Академия на изследователите. Ако приемеш, ще бъдеш включен в следващия випуск изследователи и ще получиш рядката привилегия да бъдеш обучаван лично от преподавателско тяло, състоящо се от най-изтъкнатите учени, изследователи, природозащитници, фотографи и журналисти на света, докато пътешестваш по исторически и природни забележителности по цялото земно кълбо. Подбираме единствено кандидати от най-голяма величина за тази изключителна чест.
С вълнение очакваме твоя отговор.


Сърдечни поздрави,
Д-р Реджайна М. Хайтауър
Директор на Академия на изследователите


Марисол, лелята на Круз, която преподаваше антропология в Академията, му бе казала, че всяка година приемали по около двайсет и пет ученици от целия свят. И че да попаднеш сред тях било истинско постижение! Круз се запита беше ли заслужил тази чест. Леля му навярно му беше осигурила място благодарение на връзките си. Или пък му го бяха предложили от гузна съвест. Навремето майката на Круз също беше работила в Дружеството – като невробиолог към "Синтезис", научния му клон.


Седем години по-рано в лабораторията й се бе случил тежък инцидент, коствал живота й. Трагичното събитие бе довело до смъртта на още един учен от "Синтезис" – доктор Елистър Фалоуфийлд. Това беше всичко, което Круз и близките му научиха. О, и още нещо: че майка му просто била на погрешното място в погрешното време. Круз ненавиждаше този израз. Нима има жертва на нещастен случай, която да не е била на погрешното място в погрешното време?


– Мислех, че планът ни е да заминем за Академията заедно! – каза Лани.
– Да, но леля Марисол смята
– Разбира се: леля ти иска да идеш веднага. Нали тя е там. Въпросът е какво е твоето мнение.


На Круз му беше ясно, че тя очаква от него да помоли управата на училището да го изчакат една година. Това би й дало шанс да кандидатства повторно. Той обаче не беше сигурен доколко това е добра идея. Опасяваше се, че ако не замине тази година, повече няма да му дадат подобен шанс. А имаше и нещо друго. Някакво усещане. Беше необяснимо, но някак знаеше, че трябва да го послуша.


– Мисля – дъхът заседна в гърлото му. – Мисля, че искам да замина сега.
Лани размаха ръце.
– Така значи. Ами, хубаво. Заминавай.
– Не се ядосвай. Пак ще можем да се виждаме, когато си пожелаем, дори когато се кача на борда на "Орион".


Тя вдигна вежда подозрително.
– Да бе. И какво, ще ми се обаждаш от изследователския кораб от другата страна на Земята, така ли?
– Защо не? Мел ще е с мен.
– Позволено е да разполагаш с МАВ?


Дрон-пчеличката Мел беше микро аеро возило (МАВ) с големината на палеца му. Беше му подарък от баща му – миналата година Круз си изкълчи коляното и я получи, за да може "да вижда вълните, въпреки че не може да ги почувства". Така установи, че всъщност е изпуснал само няколко подходящи за сърфиране дни.


– Мхм – отвърна Круз доволно. – Виждаш ли, няма да е толкова зле. Ще те държа в течение как е там, за да си подготвена, когато дойдеш догодина. Просто ще си представяме, че ти си в твоята стая, а аз – в моята, а не
– от другата страна на Земята – довърши тя с копнеж, макар че бе взела да навива един от кичурите си – признак, че се е примирила.


– Стига, Лани – примоли й се той. – Няма ли да ме подкрепиш?
– Добре, добре. Обаче обещай, че ще поддържаме връзка, иначе се заклевам, че ще те издиря и на Северния полюс, ако се наложи.
Не се шегуваше. На Круз му беше пределно ясно, че когато Лейлани Киалоха се закани, че ще направи нещо, не говори празни приказки.


– Разбира се – каза той. – Лесна работа – като пая с гуава на татко.
Тя скръсти ръце.
– Знаеш, че ненавиждам пай.
Ех, тези момичета.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK