Откъс от "Руско-турските войни (1569–1878 г.)" на Александър Стоянов

Издателство "Сиела"

Издателство "Сиела"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Руско-турските войни (1569–1878 г.)", с автор Александър Стоянов, предоставен от Издателство "Сиела"


Александър Стоянов за "сблъсъка на титаните" в "Руско-турските войни (1569–1878 г.)"!
Нова гледна точка за войните между две от най-значимите държави в модерната история в мащабния труд на автора на "Османската експанзия 1453-1683 г."


Сто и четиридесет години след края на Руско-турската война от 1877-1878 г. темата за противопоставянето на двете империи – Руска и Османска, продължава да заема централно място в съзнанието на българите. И докато войните между Русия и Османската империя през XIX в. са сравнително добре познати на читателите в България, зараждането на това противоборство продължава да стои встрани от основния фокус на историческите изследвания.




"Руско-турските войни (1569–1878 г.)" от Александър Стоянов е издание, което се превръща в една от първите стъпки в процеса по осъвременяване и обогатяване на българската историография през XXI в., посветена на 11-те конфликта, разгърнати в продължение на 310 години.


Базирайки се на монографии, студии, статии, авторът на "Османската експанзия 1453-1683 г." проследява в 504 страници чисто хронологично конфликтите, но и се старае да внесе яснота в процесите на пре¬структуриране, реформиране и развитие на въоръжените сили на двете империи.


"Руско-турските войни (1569–1878 г.)" залага на съпоставките между последователните войни и пренебрегва всички табута и митовете около мястото на българите в Руско-турските войни.


Макар от днешна гледна точка крайният победител в това противопоставяне да изглежда ясен, не така са виждали нещата съвременниците на тези войни, за които изходът, макар между привидно ясни играчи, никога не е бил предначертан.


Премиерата на книгата ще се състои на 10 октомври от 18:30 ч. в Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Очакваме ви!


Д-р Александър Стоянов е автор на пет публикувани монографии и десетки статии, посветени на различни военноисторически проблеми. Завършил е Лайденския университет в Нидерландия и е преподавал в Нов български университет. Създател и главен редактор на списание "Военна история" и съосновател на журнала "De Re Militari".


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Из "Руско-турските войни (1569–1878 г.)" от Александър Стоянов


І глава
ИГРАЧИТЕ И ИГРАЛНАТА ДЪСКА


Преди да се вкопчат в ожесточено единоборство, Османската им¬перия и Московското царство извървяват сходен път на развитие, който обуславя тяхната история в периода до 1568 г. И двете държави се издигат като обединителен център на няколко по-малки държавни образувания, населяващи раздробения от монголските на-шествия ареал на една по-стара средновековна монархия.


В случая с османците това е Румският султанат, а в руския – Киевското княже¬ство и наследилата го система от държави наследници, подчинена от татарите в края на XIII в. По същия начин, по който османските турци завземат останалите анадолски бейлици , за да се издигнат като един¬ствена регионална сила, московските князе анексират една след друга останалите руски държави, разположени западно от река Волга и се¬верно от река Дон. Както завземането на Константинопол легитимира претенциите на Мехмед II за върховенство на Балканите и в Мала Азия, така и превземането на Новгород (1478 г.) превръща Москва в единен политически център на руските земи.


Проблемите във военно отношение, пред които се изправят двете монархии, също са сходни. С оглед на преките си противници, и Османската империя, и Московското царство са принудени да разработят една определена двойственост в постановката на своите полеви армии. От една страна, за преодоляване на противниците на запад, двете държави използват силни пехотни формирования, подкрепени с артилерия, докато при кампаниите на изток – употребата на кавале¬рия остава по-удачният способ за постигане на успехи.


Допълнително сходство може да се открие по отношение на приобщаването на степните общества, населяващи Северното Черноморие. И Москва, и Истанбул се стремят да контролират и ограничат военно-политическите претенции на местното население – състоящо се основно от татари и казаци. За целта и двете монархии разработват сходни методи като: настаняване на постоянни гарнизони; строеж на укрепителни линии; засилване правомощията на местните управници и налагане на система на патронаж спрямо местните военни и политически лиде¬ри.


Въпреки сериозните усилия двете държави ще похабят повече от два века преди целите им да бъдат повече или по-малко осъществени. Причината за това се корени както в техническите и административни ограничения на централизиращите се ранномодерни държави, така и в изключително упоритата активна и пасивна съпротива, оказвана от местното население, което брани със зъби и нокти своята политическа, военна и икономическа независимост.


Зенитът на Полумесеца
Възходът на Османската империя започва през 1300 г., когато вторият поред владетел на малкия анадолски бейлик – Осман I Гази (1299–1324 г.) , започва да разширява земите си, атакувайки владенията на отслабващата Византийска империя, раздирана от граждански войни и от деградиращата система на пограничните теми, сериозно отслабе¬ни от политиката на Михаил VIII Палеолог (1259–1282 г.). Мечтата на ромеите да възстановят своите владения на Балканите изцежда техните ресурси и василевсите са принудени да изтеглят войски от Мала Азия, за да запълнят пробойните в Европа.


Роля в този процес има и България – само в рамките на една година (1278 г.) българският цар Ивайло унищожава цели две византийски армии – сериозен удар за и без това изтощените ресурси на Византия. Макар да постигат окон¬чателен успех срещу България, ромейските сили са допълнително из¬тощени след войните със Сърбия и при отбиване на атаките на Неаполитанското кралство. Проблемите с Каталонската дружина на Рожедьо Флор в началото на XIV в. само задълбочават кризата, давайки златен шанс на Осман.


Той и синът му Орхан (1324–1362 г.) успяват да завземат всички византийски територии във Витиния, включително крепостите Бурса и Никея, които бързо се превръщат в опорни точки на османския контрол. Поредица от победи срещу бейлиците Кареси, Айдън и Гермиян водят до разширяване на османската държава. Истинският пробив обаче идва през 1356 г., когато византийците преда¬ват на османците крепостите Галиполи и Цимпе в замяна на оказаната военна подкрепа в хода на поредната гражданска война между Йоан Кантакузин (1347–1354 г.) и Йоан Палеолог (1341–1391 г.).


Възползвайки се от новопридобитото предмостие на Балканите, османците, водени от Мурад (1362–1389 г.) и неговите близки помощници Лала Шахин паша и Евренос бей, бързо разширяват контрола си в Тракия. Одрин пада през 1362 г., а заедно с него и околните византийски кре¬пости. Походът (1364–1366 г.) на Амадео VI Савойски (1343–1383г.) дава временна отсрочка, която е пропиляна от балканските народи, вкопчени в собствените си противоборства. Междувременно Лала Шахин и Евренос продължават експанзията си в Тракия и успяват да разгромят единствената сериозна опозиция срещу османските сили – войските на братята Вълкашин и Углеша Мрнявчевич, които са раз¬громени при Черномен през 1371 г.


Пет години по-късно поредната гражданска война във Византия води до купуване на услугите на Мурад – Галиполи и Цимпе са върна¬ти на османците, с което те окончателно се установяват на Балканите. Следващите 30 години представляват почти постоянен низ от осман¬ски победи. През 1382 г. Мурад слага ръка върху Тракия и Софийското поле, следват Македония и Тесалия. През 1387 г. при Плочник босненско-сръбската армия, подкрепена и от български части, нанася първото голямо поражение на султанските войски. През 1389 г. обаче в битката при Косово поле не се излъчва реален победител, но се вижда, че дори смъртта на Мурад не е достатъчна, за да прекърши османския устрем.


През 1393 г. османците завземат Търновското царство. Две години по-късно Добруджанското деспотство споделя съдбата му. През 1396 г., Баязид (1389–1402 г.) разбива кръстоносната армия на унгарския крал Сигизмунд (1387–1437 г.) при Никопол и утвърждава сюзеренитета си над Видинското царство и Влашко. До паметната битка при Анкара изглежда, че нищо не е в състояние да възпре Полумесеца. Тогава на преден план излиза Тамерлан (известен и като Тимур), ловко привлечен от византийската дипломация с обещание за богата плячка.


Монголски¬те сили проникват в Мала Азия и разгромяват османската армия при Анкара. Всички анадолски васали на Баязид го предават. Парадоксал¬но, най-верни му остават частите, събрани на Балканите, в това число и сръбският контингент от тежка конница. Тамерлан отвежда султана в клетка, а немалка част от османските завоевания са загубени – върнати на предишните им собственици.


Следва десетилетие на граждански войни между тримата сино¬ве на Баязид – Сюлейман, Муса и Мехмед. В крайна сметка Мехмед Челеби (1413–1421 г.) излиза победител и се заема да омиротвори и възстанови своята държава. В резултат на далновидната му политика неговият наследник Мурад II (1421–1444 г.; 1446–1451 г.) успява да преодолее всички негативни последици от катастрофата при Ан¬кара и дори да премине в контранастъпление на Балканите и в Мала Азия.


Когато Мурад II умира през 1451 г., неговият син Мехмед II Фа¬тих (1444–1446 г.; 1451–1481 г.) наследява една укрепнала и богата държава, разполагаща с модернизирана армия и готова за следващия етап от своята експанзия. Завоеванията не закъсняват.7 През 1453 г. Мехмед превзема Константинопол и го превръща в своята нова им¬перска столица. Следват поредица от бързи успехи срещу остатъците от Византия – държавиците на Палеолозите и Комнините в Пелопонес и Трапезунд, както и срещу Генуа, чиито колонии в Черно море биват подчинени една след друга. Мехмед не забравя и Западните Балкани.


Сърбия е покорена през 1459 г., последвана от Босна четири години по-късно. Единствено упоритата съпротива на Скендербег в Албания и на Дракула във Влашко оставя горчив вкус в устата на Завоевате¬ля. До смъртта си през 1481 г. Мехмед II подчинява почти цяла Мала Азия, по-голямата част от Егейските острови и Балканите и налага върховенството на Османската империя над Кримското ханство – ход, който ще има сериозно влияние върху събитията, които ще бъдат разгледани в настоящата книга.


След вихрената експанзия от времето на Мехмед Османската империя се нуждае от време за консолидиране и възстановяване на силите. Тези ценни активи са натрупани в хода на управлението на Баязид II (1481–1512 г.), който съумява да се справи с гражданската война, започната от брат му Джем, както и да отблъсне туркменската племенна конфедерация Ак-Коюнлу, чиято империя в Месопотамия и Армения е сериозно предизвикателство за османските интереси в Западна Мала Азия.


Баязид успява там, където Мехмед II се прова¬ля – Албания е окончателно подчинена, Влашко е поставено под трай¬на зависимост, а молдовските крепости в делтата на реките Дунав и Днестър са заети от османски гарнизони. Без да постигне някакви ко-лосални териториални придобивки, Баязид II циментира османската хегемония както на Балканите, така и в Черно море.


Смъртта на предпазливия Баязид II е сигнал за нов, агресивен етап в османската външна политика. Образованият, безскрупулен и без¬крайно амбициозен Селим I (1512–1520 г.) бърза да се разправи със семейството си, за да си спести възможна гражданска война. След това той потегля с армиите си на изток, където две империи се надигат срещу османците – старото владение на Мамелюците в Сирия и Египет и новата монархия на Сафавидите в Иран и Ирак. Селим разбива персите при Чалдъран (1514 г.), след което насочва силите си към Египет.


Мамелюците са разгромени в две последователни битки – при Мардж ал Дабик в Сирия (1516 г.) и при Ридания край Кайро (1517 г.). За на¬следника на Селим – Сюлейман Законодателя (наричан и Великолепни, 1520–1566 г.), остава само да потуши бунта на последните египетски мамелюци (1522 г.), след което историята се превръща в пасивен наблюдател на новата вълна от османски завоевания. Сюлейман, подобно на своя прадядо Мехмед, почти не изпуска година без да организира грандиозен поход отвъд границите на своята империя. Между 80 000 и 100 000 войници кръстосват Балканите и Близкия изток, завоювайки нови земи.


Белград е завзет през 1521 г., отваряйки пътя към Унгария, която пада на свой ред през 1526 г., след като Сюлейман побеждава Лайош II (1516–1526 г.) в битката при Мохач. Междувременно осман¬ците превземат о. Родос и прогонват рицарите хоспиталиери, които след известно странстване се установяват на о. Малта, където орденът им съществува и до днес. След успехите на запад Сюлейман отправя взор към Азия. Азербайджан и Ирак са завладени, заедно с Армения и части от Грузия. Османските сили превземат и Йемен, Еритрея и части от Сомалия. В Африка Алжир признава върховенството на Портата, а след упорита борба срещу хоспиталиери и испанци Либия също е при¬съединена към владенията на султана.


Именно в годините на големите успехи, започват да личат и пределите на османската мощ. Виена на два пъти остава извън възможно¬стите на Сюлейман, а битката за Унгария се проточва чак до 1547 г., когато между османци и Хабсбурги най-сетне е постигнат временен компромис. Походите във вътрешността на Иран са пълен провал, а операциите срещу португалците в Червено море и Индийския океан приличат по-скоро на пасивна отбрана, отколкото на активно поемане на инициативата. Макар и да постигат значително предимство по море в Средиземноморието, османските сили сякаш са достигнали предела на възможностите си и флотът на султана се задоволява основно да разграбва вражеските пристанища, а не да ги завладява.


Когато Сюлейман умира през 1566 г., неговите сили са претърпе¬ли поражение под стените на Ла Валета в Малта, но въпреки това империята му е една от най-великите държави в света. Единствен ре¬ален неин съперник се явява Хабсбургската монархия, властваща над Испания, Австрия, половин Италия, Бенелюкса и отвъдморските земи на Новия свят. Макар неговият наследник Селим II (1566–1574 г.) да не блести нито с особен интелект, нито със значителни качества като монарх, опитният велик везир Мехмед Соколович стиска здраво юз¬дите на властта и продължава да крепи наследството на Сюлейман.


Именно в контекста на неговото управление като велик везир Осман¬ската империя за първи път ще се изправи срещу най-новата велика сила в Европа – Московското царство.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Against China
    Against China
    Рейтинг: 2587 Неутрално

    Етката да чете какъв як тупаник са яли осмаските ислямисти от царска Русия!

    AGAINST CHINA
  2. 2 Профил на НеКой
    НеКой
    Рейтинг: 1764 Неутрално

    Най-много при нас са се застояли, затова и ни е най-трудно да дръпнем.
    Но свърши се вече, важното е, че полумесеца е далече.
    Ще се вдигне пък България, в правилната посока вървим, макар и по-бавно, отколкото на нашето поколение ни се иска.

  3. 3 Профил на serpico
    serpico
    Рейтинг: 846 Любопитно

    Много добър автор е Сашо Стоянов...горещо препоръчвам. Рядко обективен и непредубеден

    Pure Chewing Satisfaction
  4. 4 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8560 Любопитно

    ''Единствено упоритата съпротива на Скендербег в Албания и на Дракула във Влашко оставя горчив вкус в устата на Завоевателя.''
    Всъщност единствено Черна гора остава непокорена от Османската империя!!!!

    karabastun1@abv.bg
  5. 5 Профил на Stavrogin
    Stavrogin
    Рейтинг: 774 Неутрално

    поредното доказателство , че за падането си под османска власт Балканите, в частност и Бг, сами са виновни, неоценявайки щита Византия, вместо да я оставят намира всички балкански държави ѝ се нахвърлят за да откъснат някоя крепост или област, недалновидна политика, от недалновидни царе

    Отишло едно джудже при Веско Маринов за автограф и му казало: „Г-н Маринов, пораснах с вашите песни“.
  6. 6 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8560 Любопитно

    До коментар [#5] от "Stavrogin":

    След ударите, който и нанасят кръстоносните походи, Византия залязва, а на Османската империя особено и помага и европартньорството със Запада, Папата и най-вече с Венеция !!!

    karabastun1@abv.bg
  7. 7 Профил на Elysium
    Elysium
    Рейтинг: 293 Неутрално

    Винаги е било така: вътрешните борби помагат на външни врагове, които са достатъчно хитри да с възползват. Нашата история е пълна с такива епизоди - почти два века Византийско управление, после 5 века - османско иго, после 45 години - съветска пропаганда, а днес - зависимост и от Изток, и от Запад, благодарение на онези, които би следвало да са извън закона, имайки предвид че на хартия комунизмът свърши и бе обявен за престъпен (официално чрез закон).

  8. 8 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3095 Неутрално

    поредното доказателство , че за падането си под османска власт Балканите, в частност и Бг, сами са виновни, неоценявайки щита Византия, вместо да я оставят намира всички балкански държави ѝ се нахвърлят за да откъснат някоя крепост или област, недалновидна политика, от недалновидни царе
    —цитат от коментар 5 на Stavrogin



    До коментар [#5] от "Stavrogin":

    Какъв щит е била Византия,когато тя е тази,която поканя на своя територия османските турци с условието те да воюват заедно се нея срещу българи,сърби и т.н. После пък българите привличат на своя страна османските турци срещу Византия. И става тя,каквато става...

  9. 9 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2511 Любопитно

    " Както завземането на Константинопол легитимира претенциите на Мехмед II за върховенство на Балканите и в Мала Азия, така и превземането на Новгород (1478 г.) превръща Москва в единен политически център на руските земи."

    Голям грантов историк е тоя! Константинопол бил легитимирал Османската империя?!! Демек ние сме наследниците на Византия и всички нейни бивши и настоящи земи по-право ни принадлежат!? А Новгород сигурно е бил столица на Западната Римска империя разрушен от азиатските варвари?!!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  10. 10 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2511 Неутрално

    Етката да чете какъв як тупаник са яли осмаските ислямисти от царска Русия!
    —цитат от коментар 1 на Against China


    Това е факт на чийто фон е абсурдно да се очаква че Турция може да бъде съюзник на Русия особено когато начело на Турция стои човек с неоосмански мераци! Турците никога няма да простят на Русия,че ако Запада само ги отблъсна от границите си, Руската империя на практика ги прогони от Европа!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  11. 11 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2511 Неутрално

    ''Единствено упоритата съпротива на Скендербег в Албания и на Дракула във Влашко оставя горчив вкус в устата на Завоевателя.''Всъщност единствено Черна гора остава непокорена от Османската империя!!!!
    —цитат от коментар 4 на karabastun


    Остави го този "голям историк"! Мирча Стари също е побеждавал Баязид! Това коства главата на нашия страхливец Иван Шишман, който не се явил като васал да воюва срещу власите! При Плочник също османците са победени!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  12. 12 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2511 Разстроено

    поредното доказателство , че за падането си под османска власт Балканите, в частност и Бг, сами са виновни, неоценявайки щита Византия, вместо да я оставят намира всички балкански държави ѝ се нахвърлят за да откъснат някоя крепост или област, недалновидна политика, от недалновидни царе
    —цитат от коментар 5 на Stavrogin


    Всичко проявяват недалновидност! Но нашата вина е че не сме оказали никаква съпротива на османците въпреки че сме били една от най-големите държави на Балканите макар и разделена на три! Черногорците даже и държава не са имали но както бе споменато никога не са падали под османска власт!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  13. 13 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 1050 Неутрално

    Всъщност Османската империя не е турска и по-коректно е войните да бъдат наричани Руско- Османски войни. При това в двете предходни войни преди 1876-77 година Руската империя води войни на територията на България, като във войната от 1829 година територията на България е на практика изчистена от войски на Османската империя и при сключения Одрински мирен договор "турски" войски няма. Защо тогава България не е "освободена" а независимост се дава на Сърбия и Гърция?! "Освободителите" ни не ни забелязали в навалицата, май...

    Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. "Русия е наш враг и окупатор. Управляваната от нея пета колона вероятно днес може да бъде по-опасна и от открита агресия." Саломе Зурабишвили, президент на Грузия
  14. 14 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3663 Любопитно

    До коментар [#12] от "Julian Mall":

    Но нашата вина е че не сме оказали никаква съпротива на османците въпреки че сме били една от най-големите държави на Балканите макар и разделена на три!
    =======
    И защо е станало така, да ти кажа ли?
    А искаш ли (да пробваме), да не ти кажа..... и сам да опиташ да си отговориш?
    Имаш ли куража и волята да го направиш?
    Навит ли си да го напишеш тук във формата на коментар?

    Bukalemun
  15. 15 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3663 Неутрално

    До коментар [#13] от "пустиняк":

    Всъщност Османската империя не е турска и по-коректно е войните да бъдат наричани Руско- Османски войни.
    ========
    Може и да не са, но веднъж написани така от историците...... те остават за идните поколения под такъв надслов.......
    Има и нещо друго.
    Етнически погледнато, това не са руско турски войни.
    Над 70% от етническия състав на хората воюващи по между си, е еднакъв......
    На практика са воювали близки по между си тюркски племена, териториално разделени между двете империи......
    За руската империя това е била неизбежна подробност, а за Османската, пренебрегната опасност......
    Малко са историците които гледат така на нещата, но този факт е един от решаващите за края на тези войни...... по дълготрайнот ТРИ ПЪТИ ПО МАЩАБНИ от 'сто годишните войни' в Европа......

    Тази "неволна" пренебрежителност полага основите на един асоциален мироглед, насаждащ омраза и антипатия към всичко намиращо са на изток от България, продължаващо и до днес......

    Bukalemun
  16. 16 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3663 Весело

    До коментар [#1] от "Against China":

    Етката да чете....
    =====
    Ок.... Етката така и направи....

    Bukalemun
  17. 17 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3663 Любопитно

    До коментар [#10] от "Julian Mall":

    Турците никога няма да простят на Русия,
    =======
    Кои турци, на коя Русия?
    В съзнанието ти, тези две думи пораждат един относително съвременен мироглед..... има няма 200 години.

    Bukalemun
  18. 18 Профил на Against China
    Against China
    Рейтинг: 2587 Неутрално

    До коментар [#1] от "Against China":Етката да чете.... =====Ок.... Етката така и направи....
    —цитат от коментар 16 на eti mehter


    А така,друг път да не плямпаш колко велика е била Османската кочина!

    AGAINST CHINA




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK