Откъс от "Паяжината и други истории" на Агата Кристи

Издателство "Ера"

Издателство "Ера"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Паяжината и други истории", с автор Агата Кристи, предоставен о Издателство "Ера"


Паяжината и други истории – № 80 от поредицата Агата Кристи!


В колекцията "Паяжината и други истории" Агата Кристи както винаги ни среща с различни и интригуващи образи, които печелят симпатии или презрение, но никога не ни оставят безразлични...




Агата Кристи е най-популярният криминален автор в света. Нейните произведения са преведени на над сто езика, продадени в повече от два милиарда екземпляра. Ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща, Агата Кристи е обявена за "Първата дама на криминалния жанр".


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Паяжината и други истории" на Агата Кристи


ГЛАВА ПЪРВА


Копълстън Корт – красивият провинциален дом от XVIII век на Хенри и Клариса Хейлшъм-Браун, разположен сред леките възвишения на една хълмиста местност в Кент – изглеждаше привлекателен дори в отиващия си вече дъждовен мартенски следобед. В обзаведената с вкус гостна на приземния етаж, чиито френски прозорци водеха към градината, двама мъже стояха до ниска масичка, на която имаше табла с три стъклени чаши портвайн, върху всяка от които беше залепено етикетче, съответно с номер едно, две и три. На масата имаше също молив и лист хартия.


Сър Роулънд Делахей, изтънчен мъж малко над петдесетте с приятни и изискани обноски, се беше разположил върху страничната облегалка на един удобен стол, докато неговият събеседник завързваше очите му. Хюго Бърч – на около шейсет, склонен към известна сприхавост, постави в ръката на сър Роулънд една от чашите на масата. Той отпи, помисли малко и после рече:
– Бих казал... да... определено... да, това е "Дау" от 42-ра.


Хюго върна чашата на масата, промърморвайки: "Дау 42-ра", отбеляза го на листа и подаде следващата чаша. Сър Роулънд отново отпи от виното. Направи пауза, отпи още веднъж и после кимна утвърдително:
– О, да! – заяви уверено той. – Ето това е наистина един много добър портвайн! – И пак си пийна. – Няма съмнение – "Кокбърн" 27-а! – Той върна чашата на Хюго и продължи: – Представете си само Клариса да изхаби цяла бутилка "Кокбърн" от 27-а за такъв глупав експеримент! Истинско кощунство! Ала жените просто нищо не разбират от портвайн!


Хюго пое чашата, записа присъдата в листа на масата и му подаде третата чаша.
След една бърза глътка буйната реакция на сър Роулънд не закъсня.
– Ух! – извика той отвратен. – "Алена кръв" – вино от сорта на портвайна. Не мога да си представя защо Клариса държи такова нещо вкъщи!
След като мнението му беше надлежно записано, той махна превръзката.
– Сега е ваш ред – каза на Хюго.


Хюго свали очилата си с рогови рамки и остави сър Роулънд да завърже очитему.
– Е, допускам, че използва евтин портвайн, за да готви заешко задушено или да подправя супата – предположи той. – Не мисля, че Хенри би ѝ позволил да го предлага на гостите.
– Готов сте, Хюго – заяви сър Роулънд, след като пристегна превръзката върху очите на своя събеседник. – Може би трябва да ви завъртя три пъти, както се прави на "Сляпа баба" – добави той, отвеждайки Хюго до креслото, където го завъртя, за да седне.


– Момент, моля! – запротестира Хюго и опипом потърси стола зад себе си.
– Настанихте ли се?
– Да.
– Тогава ще разменя местата на чашите – каза сър Роулънд, като леко ги размести върху масата.
– Няма нужда – рече му Хюго. – Нима мислите, че е възможно да съм се повлиял от това, което казахте? Аз съм не по-лош познавач на портвайна от вас, Роли, момчето ми.


– Не бъдете толкова сигурен. Във всеки случай човек винаги трябва да внимава – настоя сър Роулънд.
Той тъкмо се накани да подаде една чаша на Хюго, когато откъм градината влезе третият гост на Хейлшъм-Браун. Джеръми Уоръндър, привлекателен млад човек на двайсет и няколко години, беше облякъл дъждобран върху костюма си. Той дишаше тежко, очевидно останал без дъх, насочи се към канапето и точно щеше да се строполи отгоре му, когато забеляза присъстващите в стаята.


– С какво, да му се не види, сте се захванали вие двамата? – попита Джеръми, докато събличаше дъждобрана и сакото си. – Заместили сте трите карти с чаши?
– Какво е това? – осведоми се незрящият Хюго. – Сякаш някой е вкарал куче в стаята.
– Само младият Уоръндър е – успокои го Роулънд. – Дръжте се прилично.
– О, по шума помислих, че е куче, което е гонило заек – заяви Хюго.


– Три пъти бях до къщичката на вратаря и обратно с мушама върху дрехите – обясни Джеръми и тежко се отпусна върху канапето. – Очевидно херцословашкият министър е взел разстоянието за четири минути и петдесет и три секунди с дъждобран на гърба си. Пробягах го цялото, но не можах да го взема за по-малко от шест минути и десет секунди. И повярвайте ми, не мисля, че и той е успял. Единствено самият Крис Чатауей би могъл да го вземе за толкова, със или без мушама.


– Кой ви каза за херцословашкия министър?! – запита сър Роулънд.
– Клариса.
– Клариса! – възкликна сър Роулънд и се засмя тихо.
– А, Клариса! – изсумтя Хюго. – Не бива да обръщате много внимание на това, което казва Клариса.
Все така ухилен, сър Роулънд продължи:


– Боя се, че не познавате домакинята си твърде добре, Уо¬рън¬дър. Тя е млада жена с подчертано живо въображение.
Джеръми се изправи на крака.
– Искате да кажете, че си е измислила всичко това? – попита той възмутено.


– Е, аз не бих го приел за чиста монета – отговори сър Роулънд, докато подаваше една от трите чаши на все така незрящия Хюго. – А и определено звучи като шега в нейния стил.
– Така значи! Само почакайте да я видя аз тази млада дама! – закани се Джеръми. – Ще ѝ кажа аз на нея! Ей богу, капнах! – Той тръгна да излиза от стаята, понесъл дъждобрана си.


– Стига сте пръхтели като морж! – оплака се Хюго. – Опитвам се да се концентрирам. Залогът е цели пет лири. С Роли сме се обзаложили.
– О, за какво? – попита Джеръми и се върна обратно, като приседна на една от страничните облегалки на канапето.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Unplug
    Unplug
    Рейтинг: 224 Весело

    В една от нейните книги, която се казва "Направление неизвестно", Агата Кристи описва подземни градове, където работят много учени "за нуждите на Новия световен ред". :)))

    All ideologies are idiotic, whether religious or political, for it is conceptual thinking, the conceptual word, which has so unfortunately divided man.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK