"Златна роза": Понижен кинематографичен градус

Ивайло Христов в "Живи комини"

© "Златна роза"

Ивайло Христов в "Живи комини"



Фестивалът на българския игрален филм "Златна роза" се проведе от 27 септември до 4 октомври във Фестивалния и конгресен център – Варна. По традиция имаше два конкурса: за пълнометражен и за късометражен филм, оценявани от две международни журита.
В първия имаше 17 заглавия, включително и първата копродукция между Литва и България "Чудо" на Егле Вертелите, заснет от Емил Христов.


Дванайсет от филмите са произведени от Националния филмов център (НФЦ), а 5 от тях са дебюти. Премиера на фестивала имаха "Живи комини" на Радослав Спасов, "Времето е наше. Разруха" на Петър Попзлатев, "Мълчанието на сестра ми" на Киран Коларов, "Ирина" на Надежда Косева, "Далеч от брега" на Костадин Бонев. Отдавна не бе присъствал и омнибус – "8’19’’ (6 неравностойни "апокалиптични" новели по разкази на Георги Господинов, режисирани от Петър Вълчанов, Кристина Грозева, Надежда Косева, Теодор Ушев, Любомир Младенов, Владимир Люцканов).


Пет от филмите в конкурса бяха независими, а 2 от тях – на Максим Генчев. Повечето бяха толкова слаби, че от НФЦ обещаха догодина да се върне обичайната селекция. Чудесно е, че някакви навити хора успяват да се справят без държавна субсидия и дори да печелят публика, но
най-често резултатът са клишета, имитиращи кино.




Надежда Косева присъства с 3 филма: като режисьор на "Ирина" и новелата "Старецът и морето" от омнибуса и като продуцент на "Кораб в стая" на Любомир Младенов.


В три различни превъплъщения участва и младият талантлив актьор Димитър Николов: "Безкрайната градина" на Галин Стоев, "Живи комини" и "Далеч от брега". Също в три роли видяхме и малкия чаровник Константин Гергинов: "Смарт Коледа" на Мария Веселинова и в късометражните "Пари" на Калоян Патерков и "Тими" на Любо Йончев.


Повечето от филмите в пълнометражния конкурс бяха ситуирани днес. Четири - изцяло в епоха. "Възвишение" на Виктор Божинов е по едноименния роман на Милен Русков, представящ Възраждането от стъписващ ракурс. Разделен на 4 части, "Времето е наше. Разруха" на Петър Попзлатев разказва за корупционното начало на Прехода, формирането на мафията и мистериозно момиче по романа "Разруха" на Владимир Зарев и два разказа на Димитър Шумналиев. "Далеч от брега" на Костадин Бонев е ситуиран в началото на 80-те и по мотиви от романа "Чайки далеч от брега" на Евгений Кузманов представя адската атмосфера и проблема за достойнството по времето на социализма през перипетиите на режисьор, директорка на театър и актьори около поставянето на пиеса в провинциален театър и всякаквите задкулисни игри. "Чудо" показва патилата на шефка на провинциална свинеферма в началото на 90-те, в генезиса на пазарната икономика.


Филмите се занимават с любов и смърт, миграция и преход, оцеляване и пропадане, социализъм и манипулация, ченгета и мафия, хедонизъм и визионерство... Видяхме млади хора с психични проблеми в 4 филма ("Мълчанието на сестра ми", "Кораб в стая" , "Живи комини", "Безкрайната градина"). Имаше и безмълвни момичета и момче ("Безкрайната градина", "Мълчанието на сестра ми", "Кораб в стая"). Преобладаваха психологическите драми с разни жанрови примеси, но имаше и политически трилър ("Времето е наше. Разруха"), детско фентъзи ("Смарт Коледа" и "Смартфонът беглец" на Максим Генчев), мелодрама ("Мълчанието на сестра ми")...


В доста от филмите бе наблегнато на задкадровия текст, като само в "Мълчанието на сестра ми" и "Възвишение" той беше органичен сегмент от драматургията. Въпреки заниманието със София като обиталище на страдалчески души и узнаваемите топоси, в три от филмите бяхме свидетели на необичаен ракурс към столицата: дифузно нежен в "Безкрайната градина", визионерски лаком в "Кораб в стая", ексцентрично тръпен в "Мълчанието на сестра ми".


Вгледани в нестандартни герои и ситуации, повечето режисьори са заложили на психологическото им разгръщане, ала сюжетните линии са много и структурирането им е енигматично, еклектично и мъчително за гледане. Да не говорим за нахалните дължини на филмите. Честно казано, пак с малки изключения, киното, показано на "Златна роза", бе направо архаично. За разлика от минали години сега, въпреки визуалната изкусителност на филмите и прекрасните актьорски изпълнения, кинематографичният градус бе понижен.


Събитието на фестивала бе "Áга" на Милко Лазаров. Той е на светлинни години от другите филми. Поетичен и пленителен, минималистичен и тревожен, "Áга" разказва за края на света през възрастна якутска двойка и интимното сбогуване с тишината на снежния живот. Заснет на лента 35 мм, "Áга" е структуриран в дълги кадри, монтирани в медитативен ритъм. Ако радикалният дебют на Милко Лазаров "Отчуждение" бе хладен, новият му филм е още по-безкомпромисно кино и въздейства емоционално. "Áга" е излят и има универсално внушение. Неслучайно е събитие където и да се появи по света.


Силен е дебютът на Надежда Косева "Ирина". Разказва за житейския кошмар през перипетиите на младата клетница Ирина (невероятна Мартина Апостолова) в Перник. Започнал като представител на новия социален реализъм, филмът напуска схематичното занимание с мизерията и се извисява до дълбинно хуманно послание.


Мащабният "Възвишение", независимо от недостатъците си, е успех за филмовата ни индустрия. Филмът е и верен на неимоверно трудния за адаптация роман, и автономен. Заснет е с размах и чудни актьори, особено Александър Алексиев и Стоян Дойчев. Подобно на литературния първоизточник, "Възвишение" разсъждава върху историята и героизма, смисъла и предателството, подвига и алчността, жертвата и престъплението със съвременни внушения...


Дебютът на Мария Веселинова "Смарт Коледа" е симпатичен, трогателен, актуален филм. Скромно, ала оригинално и с вкус показва причудливото пътешествие на момченце до обиталището на Дядо Коледа с елфите и предоверяването на компютъра. Има и жив елен. Мисля, че ще зарадва не само децата.


"Живи комини" на Радослав Спасов е ситуиран в живописната Ковачевица, където местният бохема (Ивайло Христов) режисира собственото си погребение. Покрай тази парадоксална история филмът се опитва да разсъждава върху народопсихология и политика, но, решен в три пласта, той е обстоятелствен и хаотичен. Все пак за пореден път доказва, че Радослав Спасов има животински усет към актьорите – чудесни са почти всички на екрана, но бих откроила очарователната непрофесионална дебютантка Мария Коцева-Мума (внучка на големия Борис Луканов) и фантастичните Ангелина Славова (като колоритна селянка) и Димитър Коцев-Шошо (като местния идиот).


Що се отнася до късометражното кино, там за разлика от минали години нямаше връх – по-голямата част от продукцията бе средновата. Откритията бяха кът. Дебютът на Светослав Стоянов "Багаж" е решен в абсурдистки ключ. Разказва за нестабилен мъж (Деян Донков), който открадва трупа на отдавна изчезналия си баща от берлинска болница, хвърля го в багажника, а накрая му открадват колата. По пътя бащиният дух (Михаил Мутафов) му говори от задната седалка за миналото и вината, за пътищата и егоизма... Великолепни актьори в екзистенциално road movie за смисъла. "Мост" на Явор Веселинов е елегантен и универсален филм, ситуиран в Лондон, където за една нощ българска студентка със самочувствие (прелестна Глория Петкова) се променя, докато търси изчезналата си сестра (темпераментна Галя Тодорова). Визионите са в повече. Дързък и компактен е "Брак" на Слава Дойчева – гей-импресия по време на сватба с убедителното участие на режисьорката и Мартина Апостолова. "Гората на Димо" на Христо Симеонов бе единственият от късометражните филми със социален гняв – гората на Димо (изключителен Александър Трифонов) е минипроекция на деградиралото ни общество. Ако бе по-лаконичен, филмът би бил прекрасен като предишния му "Синът".


Освен прожекциите и всекидневните пресконференции на фестивала имаше и съпътстващи събития. Проведе се кръгла маса "Българското игрално кино – модели и перспективи", организирана от сектор "Екранни изкуства" при Института за изследване на изкуствата - БАН. Бе представен изисканият двуезичен фотоалбум в черно-бяло "Камера работи. Място на снимките – София" на Българската национална филмотека. Бе отбелязана 15-годишнината от откриването у нас на бюрото на "Творческа Европа МЕДИА" начело с Камен Балкански...


Новите филми тепърва ще се обсъждат. "Безкрайната градина" е вече на екран. Да се надяваме скоро да бъдат приети поправките в Закона за филмовата индустрия и да се реши проблемът с нотификацията на държавната помощ, защото в противен случай финансирането на българското кино увисва и не се знае кога ще има нова "Златна роза".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK