"Когато капят кестените" е роман за лагерите, комунизма, любовта и свободата

"Когато капят кестените" е роман за лагерите, комунизма, любовта и свободата

© Виктор Кожухаров, Издателство Ciela



"Булката беше по джинси, но нищо. Никола и Адриана танцуваха валс. Димо
и Ана ги гледаха с одобрение.
– Щастлив ли си, момчето ми? – попита Димо Костурков.
– Не – каза Никола. – Всичко това е измислено. Аз не мога да повторя
живота ти. Комунистите го съсипаха. Твоят мъчител Тасев. Ще си купя един
пистолет и ще го гръмна.
– Не е нужно. Това е твоят валс. Изтанцувай го. Комунизмът ще си отиде.
Децата ти няма да го помнят.
– А ако нямаме деца? Ако ние сме последните, които помнят?
– Ще запомниш, че си танцувал на релсите. Там, където е танцувал баща
ти. Малко хора имат такъв спомен."


Из "Когато капят кестените" на Стефан Коспартов


"Когато капят кестените" е дебютният роман на сценариста Стефан Коспартов, издаден от издателство "Сиела". Той беше представен вчера в необичайната и уютна атмосфера на "Барът на кръпките" в София.




Събитието откри актьорът Юлиян Петров, който прочете откъс от книгата, влизайки в образа на един от героите.


Писателят и главен редактор на "Сиела" Захари Карабашлиев разказа за първоначалните си впечатления от ръкописа и пътя до превръщането му в книга.


"Никога не отварям имейли с вълнение от никого и това беше един от тези имейли, който не отворих с вълнение и не зачетох с предварителен интерес. Обаче това се промени на петото изречение. Много странно, има магия в цялата тая работа", каза Карабашлиев.


Въпреки че е художествена измислица, както авторът обяснява, романът показва истинските времена в България в комунистическия период от 1944 до 1989 г., както и първите години, след като настъпва "демокрацията". Коспартов връща спомените за концлагерите, затворите, съдбата на Никола Петков, палатките на площада, червените куфарчета, събитията около 10 ноември, но през погледа на своите герои.


"Аз бях активен на литературната сцена през 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Пишех кратки разкази за тъжни хора, които гледат света през мътните прозорци на неуютните си жилища и този свят не им харесваше. За 5-6 години успях да публикувам един единствен разказ – какво да се прави, това беше положението", разказа авторът.


Стефан Коспартов

© Виктор Кожухаров, Издателство Ciela

Стефан Коспартов


Преподавателят в катедра "Българска литература" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Николай Чернокожев направи подробен анализ на творбата, отбелязвайки литературните й качества, а професорът и математик Михаил Константинов каза, че книгата е забележителна с това, че 30 години след падането на комунизма няма роман, който да е представен от гледна точка на неговите жертви.


Изненадваща беше появата на шахматиста и гросмайстор Евгени Ерменков, който разказа, че благодарение на първата си среща със Стефан Коспартов и реплика към него още като деца той се амбицира и става професионален състезател по шахмат.


Очаквайте откъс от "Когато капят кестените" в рубриката "Четиво" на "Дневник" на 4 ноември.

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Капабланка
    Капабланка
    Рейтинг: 921 Неутрално

    По-скоро съм впечатлен от историите около автора, отколкото от книгата, но дадената чст тук от романа е толкова кратка, че няма как да се състави ибективно мнение.
    Определено обаче имаме нужда от книги за онова гадно комунистическо минало, които да казват истината, а не младите хора, да бъдат лъгани от родителите си и баби и дядовци, че тогава е било спокойно, свободно и прекраснно живеене.

  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10215 Неутрално

    Истории, които полека ще дойдта да заменят фалшивата истина на комунистите....

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2113 Неутрално

    Романът "Соления залив" на Яна Язова също разглежда премеждията на жертвите на червения терор, но от гледна точка на предишната епоха (Царство България), докато този прави мост към най-ново време.

    До коментар [#1] от "Капабланка":

    Няма лошо да се издават такива книги, но личната памет по никакъв начин не може да бъде заличена или променена. Тоест и хиляда подобни книги да бъдат публикувани, това не променя отношението на една част от обществото ни към епохата на социализма (държавния капитализъм). Все пак е важно историята да се знае и помни и то от всички гледни точки, защото истината е винаги по средата (въпреки че тоталитарните режими по презумция са нещо лошо и в някаква степен наистина е било така).





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK