Петя Накова, писател: За мен книгата е лекарство

Петя Накова, писател: За мен книгата е лекарство

© Личен Архив



Петя Накова е режисьор на документални филми, но всичко се променя, когато открива, че има рак на гърдата. След една година вън от живота тя се завръща в нормалното си ежедневие, а част от този процес е романът й "Годината на седемте химии", издаден тази седмица от "Жанет 45". "Дневник" разговаря с нея за книгата и за това какво е да си онкоболен.


Как започна всичко?


Напипах бучка в гърдата си и отидох на лекар. Той беше много категоричен, че още на другия ден трябва да ми вземат биопсия. Всичко се случи за три дни. За първи път постъпвах в болница. Предполагам, че защото лекарят е бил в Германия, той се държеше любезно. Здрависваше се с мен всеки път и ми обясняваше най-подробно какво предстои и какви са опциите. Беше ни обяснил предварително как се взима биопсия. И се чака един така наречен бърз резултат, който идва след двайсет минути. Ако той покаже доброкачествено образование – окей. Ако се окаже обаче, че е злокачествено, се продължава с операция, за да се изреже туморът. Защото така или иначе си влязъл в болницата за биопсия. И ме оперираха...




Много бърза операция...


Да. Предния ден графикът ми беше запълнен със задачи и срещи. Вечерта се обадих да ги отменя и отидох в болницата. Всъщност не при всички се развива така. Има други хирурзи, други болници, които предпочитат да изчакат. Когато вземат биопсия, минават две седмици и чакат бавните резултат. През това време жените могат да осмислят какво се случва, да проверят за някакви опции, да вземат някакви решения. Аз обаче не знаех тези подробности. Просто послушах лекаря, при който се паднах. Иначе в болницата ми беше много странно. Казах си, че не мога да съм тука, че не съм от тия. Не си взех нито пижама, нито чехли. Не знам защо. Просто се държах като диваче (смее се).


Как се променя животът, когато изведнъж осъзнаеш, че си смъртен?


Животът някак си се намества. Всеки си има различни представи и различни слаби места. Аз винаги съм считала, че цялото време на света е мое. Не можех да върша под натиск творчески задачи. Исках да чувствам, че имам много време да свърша нещото. Сега разбрах, че нямам цялото време на света. Може би даже имам по-малко, отколкото съм си мислила. Преосмислих нещата, усещането ми за време се промени и получих вътрешна засилка да си върша нещата, без да имам нуждата от предишно усещане за много време.


Петя Накова, писател: За мен книгата е лекарство

© "Жанет 45"


Но нещата не приключиха с операцията?


Не. Туморните клетки бяха тръгнали по лимфните възли. Това не се води за разсейка, но все пак е вид разсейка. В такива случаи се налага да се подлагаш на химиотерапия, лъчетерапия.


Това колко време продължи?


Курсовете химиотерапия за рак на гърдата са през 21 дни са и са между четири и осем курса, зависи как преценят лекарите. За това отива около половин година. После един месец има лъчетерапия. Така че с операциите и с всичко, както и с тази слабост, в която изпадаш от цялото лечение, си отива около една година. Една година извън живота.


Как виждате тази година сега?


Опитах се да не загубя това време. Пишех и се опитвах да правя някакви неща. От друга страна човек не може да прецени кое е загуба и кое е печалба. Загубил си една година физически, но психически може би си израснал за много повече.


Как реагираха близките ви? И какви въпроси не трябва да задават близките на човек с подобни проблеми?


Близките са много стресирани. Общото настроение е, че вече си пътник за оня свят. Което не е така. Много хора оцеляват и живеят дълги години. Но ние сме по-песимистично настроена нация и изведнъж си мислиш най-лошото. Майките много реват. А какви въпроси не трябва да задават Въпросът: "Добре ли си?" Защото е очевидно, че не си добре. Какво да отговориш? "Как си? Какво правиш?" Нищо, седиш на дивана и гледаш в една точка. Отговарях им: "Не знам, не ме питайте!" А има много начини, по които близките могат да помогнат Просто могат да попитат: "С какво мога да ти помогна?"


За кого е написана книгата? За пациентите или за близките?


Определено е за близките. В книгата се описват емоциите, мислите и вътрешните преживявания на хората, които преминават през диагнозата и лечението. И да го четат такива хора – това те си го знаят. Могат да ползват "Годината на седемте химии", ако им липсва човек, с когото да споделят. С книгата все едно споделяш, все едно си говориш с жени в твоето положение. Това е полезно. Но по-скоро се опитах да разкажа на хората през какво преминаваме. За да знаят защо мълчим, защо ревем, защо изпадаме в кризи. Защо не могат да ни угодят.


Как се случи самото писане и по какъв начин в такива ситуации помага на един човек изкуството?


Отначало си записвах собствените мисли, собствените усещания в различните моменти. Правех го, защото ми действаше терапевтично и защото си мислех, че някога за нещо може да потрябват тези записки, а след време едва ли ще си спомням нещата толкова ясно. А те потрябваха по-скоро, отколкото си представях. Но и не си мислех, че толкова скоро мога да застана отстрани и да запиша всичко това цялостно. На мен лично книгите винаги са ми действали. И писането, и четенето. Когато искам да знам нещо, търся книга. Когато искам да съм в някакво настроение, чета книга. За мен книгата е лекарство.


Има ли стигма около раковите заболявания в България?


Изкарах си лечението в София и съм се виждала основно със софийски жители – тук не усетих да има стигма. Но разбрах, че в някои градове в провинцията има. Хората се притесняват да кажат, крият се, стоят си вкъщи. Преживяват всичко сами. Което е много тежко.


Какъв съвет ще дадеш на читателите ти?


Другата цел на книгата, освен близките и болните, са здравите. Ако човек пресметне, ме с едни 40-50 лв. за преглед и с едни два часа, които ще отдели веднъж годишно, за да отиде на профилактичен преглед, може да си спести всички тези истории, през които преминават героите на книгата Значи книгата е постигнала голяма цел. Само като си кажеш: "Нищо не ми коства, а ще ми спести толкова много". Защото ако чрез профилактика навреме откриеш някакво раково заболяване, което е в ранен стадии, няма да минаваш през химиотерапия, а тя е най-тежкото от цялото лечение.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK