Албер Камю - вечният чужденец

Френската актриса Мадлен Рено поздравява Албер Камю, след като издателство "Галимар" са обявили официално, че той е носителят на Нобеловата награда за литература през 1957 г.

© Associated Press

Френската актриса Мадлен Рено поздравява Албер Камю, след като издателство "Галимар" са обявили официално, че той е носителят на Нобеловата награда за литература през 1957 г.



Албер Камю отдавна е заел мястото на един от най-добрите и четени писатели на 20-и век. Някои го смятат и за един от малцината философи, които са успели да накарат философията да изглежда привлекателна за младите хора. Френският мислител е известен с кратките си романи като "Чужденецът" и с есета като "Митът за Сизиф". Но той е автор и на пиеси като "Калигула", която изкушените от магията на театъра български зрители могат да гледат в нейната интерпретация от режисьора Диана Добрева в Народния театър "Иван Вазов".





Носителят на Нобелова награда за литература е роден точно преди 105 години в един затънтен край на колониален Алжир, където баща му е работил като земеделски работник, пише "Los Angeles Review of Books". Лусиен Камю загива по време на Първата световна война, когато Албер Камю е на по-малко от година. Скоро след това майка му получава удар, който я оставя полуняма. Тогава семейството се мести в столицата на Алжир при бабата и дядото на Камю, а майка му е принудена да работи като прислужница.


Въпреки житейските перипетии Камю пази топли чувства за детството си. "Бях роден беден и нерелигиозен, под щастливо небе, усещах хармония, а не враждебност в природата. Животът ми не започна с чувството за гняв, а с усещане за изобилие", пише той през 1948 г.


Братът на Камю се труди на пълен работен ден от 14-годишна възраст. Вероятно същата съдба би сполетяла и бъдещия писател, ако неговият учител не беше убедил баба му младият Камю да кандидатства за стипендия, а после не му беше давал безплатни уроци. Неслучайно Нобеловата реч на писателя от 1957 г. е посветена на въпросния учител.


Корицата на първото издание на "Митът за Сизиф".

© wikipedia

Корицата на първото издание на "Митът за Сизиф".


Творчеството на Камю е фокусирано върху три етапа: абсурдът, бунтът и любовта. Малко преди смъртта си той споделя, че е успял да осъществи едва една трета от планираното, осъзнавайки, че макар и да е писал обширно за абсурда и бунта, едва се е докоснал до темата за любовта. Неговият недовършен и публикуван цели 34 години след смъртта му роман "Първият човек", посветен на детството му, вероятно е единственото произведение, чиято основна тема е любовта. Книгата е емоционален жест към неговата полуняма и изстрадала пътя си в живота майка.


В Алжир Камю за кратко става член на комунистическата партия, но е изключен след година. "Не съм подходящ за политиката, защото не съм способен да желая и да приема смъртта на противника", споделя той. В същото време често бива описван като моралната съвест на поколението си. Той опонира на режима на Франко, а през Втората световна война се присъединява към бойна група от Съпротивата, чиито вестник редактира. Той е и един от първите интелектуалци, които осъждат американските бомбардировки на Хирошима.


Камю се запалва по театъра през 1936 г. и когато по-късно го питат защо пише и поставя пиеси, той отговаря: "Просто защото театралната сцена е едно от местата в света, където се чувствам щастлив... Чрез театъра аз бягам от това, което ме отегчава в професията ми на писател."


През 1943 г. се състои една среща, която ще остави отпечатък върху литературата и философията. Камю се запознава с Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар по време на репетиция на пиесата на Сартр "Мухите". Тогава двамата писатели не биха могли и да предположат, че именно те ще са водещите фигури интелектуалния живот във Франция през следващите 30 години.


През 1954 г. съпругата на Камю Франсин, която страда жестоко от неговата невярност, извършва опит за самоубийство, като се хвърля през прозорец. Това се отразява върху творчеството му. Главният герой на новелата му "Падането", адвокат, специализирал се в защитата на възвишени каузи, си спомня живота си, докато се разхожда през Амстердам в една нощ. Каналите на града наподобяват кръговете на ада на Данте. А в съзнанието на героя се промъква ужасяващият спомен за жена, хвърлила се от мост в Париж, която той дори не се е опитал да спаси.


Шведският крал Густав седи до съпругата на Камю Франсин на традиционния банкет след връчването на Нобеловата награда за литература.

© Associated Press

Шведският крал Густав седи до съпругата на Камю Франсин на традиционния банкет след връчването на Нобеловата награда за литература.


С парите от Нобеловата награда Камю си купува къща в Лурмарин, защото местността му напомня за Алжир. Тук трябва да се добави, че що се отнася до Нобеловата награда за литература, Камю е един от най-младите й носители (той е на 44, когато тя му е връчена), по-млад от него е единствено Ръдиард Киплинг, който я получава на 42-годишна възраст. На 28 декември 1959 г. Камю пише до професора си Жан Грение: "Работните условия за мен винаги са били тези на монашеския живот: самота и умереност. Като изключим умереността, те са противоположни на природата ми до такава степен, че работата е насилие, което причинявам над себе си."


Шест дни по-късно Камю решава да се прибере в Париж със спортния автомобил на племенника на издателя си Мишел Галимар. Колата излиза от пътя и се удря в дърво. Камю загива на място, Галимар издъхва пет дни по-късно. Съвсем в духа на абсурда в палтото на Камю е намерен неупотребен билет за влака. Но той самият често е казвал на приятелите си, че да загинеш в автомобилна катастрофа е абсурд във висша степен.


Колата, в която Камю е намерил смъртта си.

© Asscociated Press

Колата, в която Камю е намерил смъртта си.


Сред най-известните произведения на Албер Камю се нареждат романите "Чужденецът" и "Чумата", пиесата "Калигула" и есето "Митът за Сизиф". Те са писани в края на 30-те години и началото на 40-те години на миналия век.


"Чужденецът" има интригуваща история, доколкото първият издател на книгата Андре Малро, на когото вече му е ясно, че е получил ръкопис на голямо произведение, се сблъсква със сериозен проблем - в окупираната от Германия Франция има сериозен дефицит на хартия. Малро дори моли Камю да му прати хартия от Алжир, но в крайна сметка успява да осигури достатъчно материал за първоначалния тираж на романа от 4000 бройки. Това бележи началото на една дълга история, в която романът е продаден в 10 млн. бройки само през 20-и век. Единствената френска книга, надминала това постижение, е "Малкият принц" на Екзюпери.

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 854 Неутрално

    Ами да, идолът ми от ученическите години. Но в крайна сметка един заблуден талант, защото животът не е абсурд и сизифови страдания, а е пропит във всяка своя част от дълбок Божествен промисъл.

  2. 2 Профил на Симеон
    Симеон
    Рейтинг: 317 Неутрално

    Много труден за четене автор. В оригинал още повече. На мен не ми допада абсурдизма като цяло.

  3. 3 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 1181 Неутрално

    много малко произведения са ме грабвали така от първата сричка.

  4. 4 Профил на Stavrogin
    Stavrogin
    Рейтинг: 777 Неутрално

    Ами да, идолът ми от ученическите години. Но в крайна сметка един заблуден талант, защото животът не е абсурд и сизифови страдания, а е пропит във всяка своя част от дълбок Божествен промисъл.
    —цитат от коментар 1 на von_seeckt


    Подозирам, че дори за Кант би било трудно да запази увереността си в Бог в първата половина 20 век...комунизмът/социализмът и атеизмът вървят ръка за ръка, те имат претенцията не да изменят социалния ред, а да разрушат божествения, не да извисят човека до небесата, а да свалят небесата при човека, за радост Камю за разлика от буржоата Сартр бързо се съвзема от заблудата и разбира всъщност колко пагубни и деградиращи са идеологиите в персонален план. Атеизмът у Камю не е материалистичен, както при комунистите, а произтича от абсурда и неоткриването на смисъл

    Отишло едно джудже при Веско Маринов за автограф и му казало: „Г-н Маринов, пораснах с вашите песни“.
  5. 5 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 831 Неутрално

    До коментар [#4] от "Stavrogin":

    Кой е божественият ред?
    Капитализмът?
    Или както е в България - Феодализмът?
    Това едни да поробват, мачкат, грабят и манипулират останалите, за да могат ТЕ да се опитват да се извисят до небесета, стъпвайки на вратовете на мнозинството, на които се сервира една специално скалъпена идеология и религия, за да се примирят със съществуванието си в полза на първите.

    Социализмът е хуманизъм.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  6. 6 Профил на Stavrogin
    Stavrogin
    Рейтинг: 777 Неутрално

    До коментар [#4] от "Stavrogin":Кой е божественият ред?Капитализмът? Или както е в България - Феодализмът?Това едни да поробват, мачкат, грабят и манипулират останалите, за да могат ТЕ да се опитват да се извисят до небесета, стъпвайки на вратовете на мнозинството, на които се сервира една специално скалъпена идеология и религия, за да се примирят със съществуванието си в полза на първите.Социализмът е хуманизъм.
    —цитат от коментар 5 на Боян Таксиров


    Божественият ред в очите на социалистите/комунисти е настоящият ред. Те имат претенцията, че това е божественият, който те искат да разрушат, откъдето идва и атеизма им, а че социализма е хуманизъм... подобно твърдение би могло да предизвика само смях у всеи човек с интелигентност около посредствената, без да го приемате лично. Да се разглежда социализмът като противовес на капитализма е доста инфантилно разбиране, доколкото социализма си е буржоазен продукт. Социализмът е само нескопосан опит да се устрои обществото без Бог

    Отишло едно джудже при Веско Маринов за автограф и му казало: „Г-н Маринов, пораснах с вашите песни“.
  7. 7 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 831 Неутрално

    До коментар [#6] от "Stavrogin":

    Божественият ред в очите на социалистите/комунисти е настоящият ред.
    —цитат от коментар 6 на Stavrogin


    Обяснете моля, истинският Божествен ред тогава. Съществува ли сега и ако не, кога е съществувал - по времето на Инквизицията, може би?

    И как ще обясните правотата си на атеистите, философите, технократите, а също и на будистите например?

    Готов ли сте да налагате Вярата с огън и меч?

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  8. 8 Профил на neadekvaten
    neadekvaten
    Рейтинг: 279 Неутрално

    От юношеските години (1980-те) не съм препрочитал Камю, но още помня две негови мисли от "Митът за Сизиф":
    - От гледна точка на идеята за абсурда стойността на една идея или един живот се измерва с тяхната безполезност (цитирам по памет, поправете ме; с тази мисъл се самоуспокоявам, когато ме връхлита депресиращата мисъл, че животът ми е безполезен)
    - Истината е в математиката, философията, поезията, музиката ... (наложително е човек да си го припомня в днешно време, когато дяволската врява, вдигана главно от медиите, ни залива отвсякаде).

  9. 9 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 831 Неутрално

    До коментар [#8] от "neadekvaten":

    Ако се опитате да дадете определение за безполезност, ще се объркате, защото няма как да не изпаднете в капана на идеологическия контекст, предразсъдъците и субективизма.

    Математиката е просто апарат, а философии, поезии и музики - всякакви.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK