Откъс от "Творческо писане за мечтатели" на Росела Калабро

Издателство "Ера"

Издателство "Ера"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Творческо писане за мечтатели", с автор Росела Калабро, предоставен от Издателство "Ера"


Защото книгите са чудно красиви съкровищници на мечти – за онзи, който ги пише, и за този, който ги чете.
Всеки четвъртък в уютната "Кафе-книжарница на мечтите" собственичката Петра организира курс по творческо писане. Сгушено в сърцето на Милано, очарователното кафене със старинни дървени рафтове, затрупани с книги и аромат на горещ шоколад, е идеалното място да се отпуснеш в търсене на своята мечта между страниците на някоя книга.


Петима души - всеки със своята необикновена житейска история, постепенно се сближават. Техните лични истории се преплитат, докато се стремят към собствения си щастлив край.




Заедно с ексцентричния и обаятелен учител Дилън те се впускат във вълшебния свят на книгите, за да открият магията на литературата, вкуса на мечтите, но и да се изправят пред страховете и грешките си.


Росела Калабрò е популярна италианска писателка и преподавателка по творческо писане. Тя има ненаситен апетит както за книги, така и за вкусни сладкиши. За себе си Росела Калабрò споделя, че владее... котешки език и обича често да пребоядисва дома си в различни цветове.


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Творческо писане за мечтатели" на Росела Калабро


ПРОЛОГ
ПЪРВАТА МЕЧТА


Дилън Алтиери бе посветил цялото си внимание на разкошна чаша горещ шоколад тук, в моето кафене. Отпиваше с блажено и чувствено изражение, примижал като при първа целувка или като човек, обзет от пленителни желания.


Ала когато отвори очи, се появи проблем.
Опитайте се да кажете синьо. После си представете, че крещите СИНЬО. И продължете да търсите във въображението си такова синьо, което да съдържа в себе си всички морета и небеса на света и да им се подиграва за тяхната оскъдна и нелепа синева.


Имам слабост към сините очи. Все ми се струва, че тези прозрачни ириси не могат да крият никакво зло, престореност или лъжа. Обезоръжават ме, с една дума. Притъпяват всяка агресия в мен, приспиват желанието да се карам или да споря (а аз имам силна склонност към противопоставяне), правят ме безволева като парцалена кукла. Ако очите на моя син не бяха именно с този цвят, знаете ли колко пъти заради някои негови дяволски капризи в детска възраст щях да пожелая да го върна обратно, без дори да поискам разписка?!


Щом видя този син цвят, всяка моя нетърпимост, всяко недоверие начаса се стопяват в него.


Но да оставим романтиката настрана, аз съм практична жена. Дилън Алтиери и неговите сини очи бяха само клиенти в моята кафе-книжарница и нищо повече. Точка.


Като мъж не беше хубав освен погледа. Ала нещо в него го правеше единствен. Висок, небрежно отпуснат, прекалено слаб, седеше си на едно от моите малки кресла в стил двайсетте години, леко прегърбен, замислен. Изпод навитите ръкави на ризата му се подаваха силни ръце с изпъкнали вени, напомнящи реки върху географска карта. Раменете, макар и костеливи, бяха много широки.


Лицето му – продълговато и слабо, с голяма изразителна уста. Беше облечен като обеднял английски лорд (или нещо подобно) в класически кадифен износен панталон, с кларкове на краката и старо сако от туид, небрежно преметнато на гърба на креслото. Имаше гъста, по-скоро дълга коса, прошарена и неподдържана. Беше около четиресетте, с вид на човек, който винаги е заемал ръководни постове, но сега е открил щастието да се потопи с помощта на глътка топъл шоколад в омаята на отрупаните с книги стени или под изисканите листа на някоя скрита в сянката стайна палма.


За сведение, с мъжете съм приключила. Ограничих се само да отбележа от чисто научен интерес хубавия цвят на ирисите и особеностите на телосложението му. Нищо повече.


– Коя книга бихте ми препоръчали? – попита ме той; мекотата на гласа му напомняше тази на какаото.
– Според мен "Генералът в своя лабиринт" на Габриел Гарсия Маркес ще ви хареса. Казвам го по интуиция, но обикновено налучквам вкусовете на читателите. Това е историята на Симон Боливар по време на
– Чакайте, чакайте, не ми я разказвайте. Може ли да ми я покажете – прекъсна ме той.


Изкачих се по стълбичката, като се опитвах да не мисля за силуета си, определено несъвършен, твърде закръглен в долната част, после му подадох томчето. Той дълго го гледа, но не го отвори, не го разлисти и не хвърли дори един поглед на задната корица. Каза, че предложението му се вижда отлично, и си купи романа.


След този ден Дилън често идваше в кафенето и купуваше книги все по своята тайнствена система: първо дълго ги гледаше, докосваше ги, без да ги прелиства, и чак след това решаваше дали да ги чете, или не.


Като оставим настрана странния му начин да купува книги, без да ги отваря, той беше възпитан, общителен, интересен клиент. Често си приказвахме за литература, за обикновени всекидневни неща и понякога дори за мечтите си. Един следобед ми разказа, че дълги години е бил творчески директор в голяма миланска рекламна агенция.


Но отегчен от този свят на творчество, ограничено от правилата на маркетинга, решил да изостави всичките перилни препарати с аромат на лимон, за да се посвети на занимания, които действително го увличат, дават простор на въображението и на желанието му да създава нещо истински ново. Сред тях бяха курсовете по творческо писане, които водеше в различни учебни заведения.


– Слушайте, Дилън, бихте ли водили курс по творческо писане тук, в кафе-книжарницата? Мисля, че някои мои клиенти ще проявят интерес и ще участват в него. Знае се, че който обича да чете, често пожелава също да хване перото. Какво мислите по въпроса?
– Защо не – беше неговият лазурносин отговор.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK