Веселина Седларска, журналист: Нужен ни е нов софтуер

Веселина Седларска, журналист: Нужен ни е нов софтуер

© Костас Анастасиу



След успеха на психологическия роман "Кладенецът" и на непоместващата се в конкретен жанр "България за начинаещи" журналистът и писател Веселина Седларска се изправя лице в лице с една от най-близките си спътници в живота – депресията.


В "Депресията ме обича" тя извървява дългия път към себе си. Припомня си трагични за България и за себе си дати. Изживява своята и чуждата болка буква по буква, за да създаде невероятна амалгама от поезия, мемоар, хроника и роман.


"Дневник" разговаря с нея за последната й книга, психическите заболявания и погледа на човек, живеещ извън София, към процесите, които протичат в българското общество.




"Депресията ме обича" е петата ви книга... По какъв начин журналистиката е свързана с литературата?


- През 90-те години написах "Сънувах Мисисипи" и "Пасажерите на Ной", след което 15 години се занимавах само с журналистика. И ето в последните три години излязоха три мои заглавия. Всичките ми книги са публицистични - тоест не са вече журналистика, но не са и все още литература. Намирам се на някаква свободна зона между журналистиката и литературата и понякога си позволявам да прескачам и в двете посоки. Това е удобство. Недостатъкът е, че у нас публицистиката не е много търсена и приета. 40 години в журналистиката са много дълго време, през което се осъзнават неща, които учебниците не ни казват. Например това, че всичко наоколо е журналистика, а също така и литература. С изключение, разбира се, на новинарството, което трябва да е бистро, прозрачно и без примеси като водата. Всички останали сюжети, с които съм се занимавала като журналистка, в някакъв момент са ставали интересни с друга своя подробност, с нов детайл и част от тях съм описвала в книгите си. Работила съм винаги на терен, дълги години като кореспондент. Пресконференциите не са моето нещо, срещите с хора в села и градове - да. Събирачка съм на човешки истории. А човешките истории имат едно странно свойство - настояват да бъдат разказани.


Беше ли ви трудно да разкажете своята лична човешка история за депресията? И защо се захванахте с писането точно на тази книга?


- Разказването не е трудно, трудно е решението да разкажеш. Не че самата аз не го знам, но и много хора ме предупреждаваха, че това ще ме направи уязвима, че човек не бива да се разкрива, още по-малко да описва слабостите си, че другите ще си помислят... А когато опре до това, че другите ще си помислят нещо си, аз се настървявам - и какво като помислят, всичко, което човек мисли, говори повече за самия него, отколкото за този, за когото го мисли. Депресията е по-често срещана, отколкото допускаме. Тя не се разпознава толкова лесно, не е като гипсиран крак, някои хора я прикриват, други дори не подозират, че им е спътница. Говорила съм с много хора как се справят и от всеки съм понаучила нещо. Реших, че след толкова дълга кариера с депресията може и аз да помогна, като споделя своята рецепта за справяне. Сега много хора ми казват и пишат, че книгата всъщност е антидепресивна. Това е последното, което очаквах.


Писала ли сте книгата, визирайки конкретна читателска група?


- Нямала съм предвид конкретна целева читателска група. Мислех, че това ще ми очертае граници, исках искреността да е водеща, а тя престава да е пълна искреност, когато се съобразява с граници. Думата депресия съществува в заглавието също заради искреността. Тази дума ще отблъсне някои читатели и ще привлече други. Книгата е за тези, които ще привлече.


Веселина Седларска, журналист: Нужен ни е нов софтуер

В българското общество има ли стигма, що се отнася до психическите заболявания?


- Да, стигмата съпровожда психическите заболявания навсякъде по света, в България в голяма степен. Ако си болен от пневмония, ти си горкичкият, но ако си болен от психическо заболяване, ти си "лудичкият". Като се прибави и това, че депресията спохожда най-вече чувствителните хора, стигмата - клеймото, петното, става много тежка за носене и хората предпочитат да я прикриват. От което нещата стават по-леки за понасяне в социалните общувания, но не и когато човек е насаме. Да имаш страдание, за което не си позволяваш да говориш, е двойно страдание. Колкото по-малко е населеното място, толкова по-срамно е да имаш психическо страдание.


Спомням си преди няколко години какъв разговор имах в едно ямболско село. Прошепнаха ми на ухото за една жена, че била истерична, даже докторът казал точно така - истерична. И кое е срамното, попитах. "Ами как - нали знаеш, както е истерична - значи, че непрекъснато иска мъж." Сетих се, че думата истерия произлиза от древногръцката дума за "матка", значи схващането за истерията - на практика неконтролирано показване на чувства, в това село беше от времето на древна Гърция. Но стигмата над депресията намалява. Миналата година Световната здравна организация я обяви за причина номер 1 за намалена трудоспособност - няма как толкова огромно нещо да се крие. Да оставим, че няма и смисъл. Сега все повече хора казват "гепила ме е депресийката днес", като имат предвид влошеното си настроение. Но депресията не е настроение, не е дори тъга. Тя е нещо различно и ще се налага все повече да му обръщаме внимание, защото прогнозата е, че в следващите години депресията ще заеме място в тройката на най-разпространените заболявания.


Като журналист и човек на словото, който не живее в София, кои проблеми в обществото ви ти се струват големи? Има ли конкретни стъпки, чрез които те биха могли да бъдат преодолени?


- Колкото по-голямо е населеното място, толкова по-голям е най-големият проблем в материален план - това е пропастта между богатството и бедността. В духовен план - липсата на доверие, обхващащата всичко и всички липса на доверие. Няколко пъти сме опитвали като общество да решим тази изчерпена ситуация с рестарт. Но ми се струва, че с времето рестартът все по-малко е решението, нужен е нов софтуер. Не са нужни само нови лица, а нов подход към проблемите и ново отношение към хората. Натискът от обществото трябва да е постоянен. Дори и да дойде ново поколение политици, те ще бъдат заразени от старите, ако обществото не предявява настоятелно изискванията си към тях.

Ключови думи към статията:

Коментари (33)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на venelingeologia
    venelingeologia
    Рейтинг: 1260 Неутрално

    Много е яка тази депресантка.! Мачетеуоман...

  2. 2 Профил на Bullet
    Bullet
    Рейтинг: 1046 Весело

    Книгата би имала огромен успех в Скандинавието, домът на дядо Коледа и неговата Снежанка(Депресията). Чакам превод на шведски.

    Gor det idag, imorgon kan deta vara förbjudet.
  3. 3 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 1357 Неутрално

    Още не съм си купила книгата, но вероятно ще го направя, Веселина е сладкодумен разказвач, което рядко се среща вече.
    По отношение на смяната на софтуера обаче, не съм много съгласна. Няма как да си сменим софтуера, защото сме човеци.
    Струва ми се, че Иван Стамболов го е казал изключително точно (извинявам се за дългия цитат, рядко си го позволявам):
    "Трудността идва оттам, че в нашия грешен свят доброто и злото са смесени. Няма градове, в които живеят само добри хора, и други градове, където живеят само зли. Няма явление, няма процес, няма събитие или постъпка, които да са изцяло добри или изцяло зли. Така и протестите: те гонят справедлива кауза и в същото време кроят козни – ако го нямаше първото, и второто би било невъзможно. Човекът е този, който трябва да раздели доброто от злото и затова са му необходими две неща: здрав разум и чиста душа, за да ги разпознае; силна и свободна воля, за да избере доброто. А кое е доброто? Онова, което е в съзвучие със съвестта и с естествения нравствен закон. Също и онова, което не търси личното, а общото благо, защото обича другия поне колкото себе си. А също така и онова, което търси Истината и Любовта и ги обича повече от себе си. Лесно е да го кажеш, трудно е да го живееш. Затова и „системата“ е такава, каквато е, затова и „статуквото“ е такова, каквото е. И колкото да крещим по улиците, че искаме да ги променим и „пометем“, никога няма да го направим, защото те са част от нас, те са наше продължение и адекватно изражение на нашата същност. Ако искаме наистина да протестираме, нека първо опитаме да протестираме срещу себе си. И да бъдем непреклонни: да протестираме дотогава, докато сами не изпълним собствените си изисквания. Тогава – току-виж! – се оправил и стандартът на живот. "

    Доброто е заразно
  4. 4 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 3640 Весело

    Прошепнаха ми на ухото за една жена, че била истерична, даже докторът казал точно така - истерична. И кое е срамното, попитах. "Ами как - нали знаеш, както е истерична - значи, че непрекъснато иска мъж." Сетих се, че думата истерия произлиза от древногръцката дума за "матка", значи схващането за истерията - на практика неконтролирано показване на чувства, в това село беше от времето на древна Гърция."
    "Всичките ми книги са публицистични"

    Публицистика (на латински: publicus – обществен), в широк смисъл на думата, може да се разбира като обширна обществено-политическа дейност, при която се използват разнообразни словесни средства за въздействие върху общественото мнение.."

    всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас
  5. 5 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3152 Неутрално

    До коментар [#3] от "АзКлавдия":

    Т.ва са лъжи и манипулации на тоя Стамболов.

  6. 6 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 1357 Любопитно

    До коментар [#4] от "дерибеев":

    Какво точно искаш да кажеш?

    Доброто е заразно
  7. 7 Профил на Сд
    Сд
    Рейтинг: 947 Весело

    Права е.
    Аз съм на 50,а през 89 бях на 21.
    Дотогава ни лъжеха ,че ще има комунизъм и всичко ще е общо.
    Изведнъж всичко рухна и е нормално да сме ядосани и отвратени.

  8. 8 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 3640 Неутрално

    До коментар [#6] от "АзКлавдия":

    нищо , размишлявам върху дълбоките познания по древногръцки при жените в българските села , депресията като публицистика ... дребни неща

    всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас
  9. 9 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2430 Неутрално

    Напълно права е г-жа Седларска.

    Моето предложение за нов обществен софтуер се нарича директна демокрация с референдуми, както много добре правят в Швейцария и Исландия. Трябва непрекъснато да се чува гласът на народа, не само по избори.

    Колкото до депресията - там подходът е индивидуален и всеки намира своята стратегия за справяне с тези състояния.

  10. 10 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3152 Неутрално

    Права е.Аз съм на 50,а през 89 бях на 21.Дотогава ни лъжеха ,че ще има комунизъм и всичко ще е общо.Изведнъж всичко рухна и е нормално да сме ядосани и отвратени.
    —цитат от коментар 7 на Сд



    До коментар [#7] от "Сд":

    Глупости! През 1989г. бяхме в еуфория от падането на комунизма. А едва по-късно се ядосахме и отвратихме,когато разбрахме,че не е точно "паднал"...

  11. 11 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 7584 Любопитно

    Чета с желание и благодарност Веселина Седларска в Редута. Очаквам винаги нещо хубаво и никога не ме е излъгала в очакванията си, никога. Така ще бъде и с книгата, уверен съм.

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  12. 12 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 914 Неутрално

    "Нужен ни е нов софтуер"

    Не само нов софтуер, ами и чипа трябва да си сменим.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  13. 13 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 1581 Неутрално

    ""Поставянето на имената ни сред авторите на сайта е необяснимо и най-вероятно е част от замисъл, с който нямаме и не желаем да имаме нищо общо. Настояваме имената ни да бъдат махнати", пише Седларска. Оказа се, че в сайта е прелято съдържанието на затворения в. "Преса". - https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sedmicata/mediina_sergiia/2015/09/11/2608091_edin_reklamen_analiz_molia/

    Затова трудно ще намерите в нета както трилогията на Д.Й. Пеев "Лакомниците", така и "Очите на премиера" и "Ушите на премиера" за Гоце и Станишев.

    Седларска има думата като близък свидетел за да ни просвещава. Няма време за депресии.

    п.с. Успях да "копна" нещо преди да изчезне от нета, част от което дава в следващия коментар.

  14. 14 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 1581 Неутрално

    "За "братството и честта" на Петко Сертов
    Интригата, че Петко Сертов е масон, тръгна от форума на столичен вестник още когато бившият експерт по сигурността към президентството, а после и секретар на Съвета по сигурността към премиера стана шеф на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Анонимният автор споменаваше един интересен факт от биографията на Сертов - участието му в управителния съвет на сдружение ложа "Братство и чест".
    Според АПИС и "Дакси" шефът на "българското ФБР" продължава да е в тази любопитна организация с идеална цел. Наименованието на сдружението определено е масонско по дух и води до кръг, който от години играе важна роля в държавата. Освен Сертов в управата на ложа "Братство и чест" например е Евгени Душков. Той е управляващ на още едно известно сдружение - КТ "Подкрепа", заедно с доктор Константин Тренчев, както и на фондация "Дом за ангели". А за да не остане съмнение, че става дума тъкмо за масонство, Душков се появява и в ръководството на сдружението на свободните зидари "Заря". Там си партнира с известни бизнесмени като Вилямс Иванов, който стои високо в йерархията на "Орел Инвест холдинг" и е един от участниците в българския съюз на частните предприемачи "Възраждане".
    Не по-малко внимание заслужава и третият управляващ на ложа "Братство и чест" - Константин Симеонов. Той също е участник в зидарската ложа "Заря", но освен това е и управляващ на фондация "Мемориален фонд Владимир Грашнов". Бизнесът на Симеонов е свързан с компанията "Глобал естейтс консултинг" ООД, където си партнира с руския гражданин Александр Жизневски.
    Четвъртият управляващ в сдружението заедно с Петко Сертов се казва Маргарит Ганев и очевидно е юридическият корифей на екипа. За това говори участието му в сдружение "Българска асоциация по международно право" и във фондация "Конференция на асоциацията по международно право - България". Счетоводството на "ложата" вероятно е в ресора на следващия управляващ - Новко Спасов, който е един от собствениците на счетоводната фирма Ей Пи Ен ООД, а грижата за здравето навярно е поверена на Стефан Сираков. Той е управляващ на Доброволна осигурителна мрежа "Здраве" АД заедно с Илко Семерджиев и е в управата на още две болници - "Царица Йоана"-София и "Света Ана"-Варна.
    Двете ложи - "Заря" и "Братство и чест", са съюзни и членуват във Великата ложа на старите свободни признати зидари на България, чийто Велик майстор е Румен Ралчев, твърдят запознати. 56-годишният Ралчев е президент на "Балкан Секюрити Груп" и е работил в УБО и НСО. В разнообразните му бизнес интереси са охранителна дейност, търговия с недвижими имоти, частни социални домове за настаняване, спорт, транспорт, строителни услуги и др. Друг любопитен факт е регистрацията му като управляващ на фондация "Акация", където е заедно с двама от "Братство и чест" - Константин Симеонов и Маргарит Ганев.
    Този съвсем кратък преглед на обществените и бизнес ангажиментите на хората в "Братство и чест", "Заря" и Великата ложа на старите свободни признати зидари на България показва, че подборът им едва ли е случаен. Всеки от тях държи различни лостове за властово и икономическо влияние, а цялата структура прилича на добре организирана и стегната машина. Въпросът е какви ангажименти се поемат с клетва към ложата и към останалите в братството и дали понякога те не доминират."

  15. 15 Профил на plebs
    plebs
    Рейтинг: 1581 Неутрално

    "Нужен ни е нов софтуер"Не само нов софтуер, ами и чипа трябва да си сменим.
    —цитат от коментар 12 на simval


    До коментар [#12] от "simval":

    Нито нов чип, нито нов софтуер могат да свършат работа ако не се знаят грешките и несъвършенствата на старите. А тъкмо това иска старата политическа класа - "Преходът свърши. Забравете."
    Да, ама не.

    п.с. Поздравления за аналогията.

  16. 16 Профил на vesela
    vesela
    Рейтинг: 393 Неутрално

    Веселина Седларска е от любимите ми журналисти - публицисти. Има блестящо перо, изключителен интелект и честно и открито, чувствително сърце.

    vesela
  17. 17 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3963 Неутрално

    До коментар [#16] от "vesela":

    +++
    И аз чета с удоволствие нейните статии и анализи в Редута и Клуб Z. Днес е публикувала свои размисли:
    http://clubz.bg/75933-novi_lica_ne_novo_mislene
    Надявам се книгата ѝ да е от онези четива, които ще ме приканват често да прелиствам страниците ѝ , за да препрочитам интересни моменти/мисли.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  18. 18 Профил на КретенКилър
    КретенКилър
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Чудя се как още неплатените тролове тъдява не са засъскали срещу Седларска.

    Сигурно не са прочели статията й, дето разкри, че повечето риторика против ИК идва от руски сайтове.

  19. 19 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 748 Неутрално

    Софтуер е погрешен термин.
    Софтуер се инсталира.
    Аз пиша софтуер.
    А кой пише обществения "софтуер"?

    Трябва ни нова Парадигма.
    Ако не се унищожим преди това, тя ще израстне.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  20. 20 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 1357 Весело

    До коментар [#19] от "Боян Таксиров":

    Да хванем пирамидата на Маслоу и да я тръшнем на върха й?

    Доброто е заразно
  21. 21 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 748 Неутрално

    До коментар [#20] от "АзКлавдия":

    Не, но можем да я направим по хм... полегата, или май обратното трябва да бъде?
    Зависи кой как си представя образно нещата.

    Колкото по несоциално е обществото и държавата, толкова по изострени са "низшите" потребности на индивида. Т.е. индивида е по "примитивен".

    Тогава индивидите се държат в "общество" посредством идеология, религия, "морал" и т.н.

    При социалната държава връзките и еднопосочността на интересите са по силни.
    Но социална държава означава солидарно общество.

    Ако не сме солидарни, няма причина да сме заедно, ние по скоро се конкурираме, отколкото да си сътрудничим.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  22. 22 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 1357 Неутрално

    До коментар [#21] от "Боян Таксиров":

    За голямо съжаление солидарността е дву(даже много-)посочен процес. Докато ти го разбираш като сътрудничество и "заедничко" справяне с различни проблеми, други хора го разбират като кравешка ненка, на която да се закачат и да цицат. И докато е така, "солидарност" става празна дума.

    Доброто е заразно
  23. 23 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 748 Неутрално

    До коментар [#22] от "АзКлавдия":

    За всичко си има причини.
    "Рибата се вмирисва откъм главата".
    Когато няма вяра в смисъла и справедливостта в едно общество, честността, идеализма, алтруизма, съвестта и т.н. стават просто губещи "стратегии".

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  24. 24 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 1357 Неутрално

    До коментар [#23] от "Боян Таксиров":

    Това за главата го вярвам само донякъде.
    То не може да служи за оправдание за всичко и всички.
    Иначе за човешката личност, отделната - да, от главата се вмирисва, определено.

    Доброто е заразно
  25. 25 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 748 Неутрално

    До коментар [#24] от "АзКлавдия":

    Не е само човешката личност.
    Ако върхушката прави далавери, беззакония, гадости, то очевидно няма смисъл да си честен, порядъчен и добър, защото върхушката ще се възползва от това по пряк или индиректен начин.
    Твоите алтруистични и порядъчни действия ще отидат за поддръжка на порочното статукво.

    Дали ти го вярваш или не, няма значение. Просто така стоят нещата и това е видно за всички.

    Е, ти си агитирай в полза на "Доброто", но не става само така...

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  26. 26 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 1357 Неутрално

    До коментар [#25] от "Боян Таксиров":

    Много е сложно. Аз например абсолютно не вярвам, че "върхушката" в която и да било държава се състои единствено от морални, честни индивиди. Имам много причини да не го вярвам. Политическите животни са особени животни.
    Ето, аз приемам, че ти си един напълно честен, морален, отговорен, трудолюбив човек, който никога не би се поблазнил да краде или лъже.
    Теоретично, приеми, че и аз съм такъв човек.
    А сега ми кажи - готов ли си да се занимаваш с политика?
    Като ми отговориш, и аз ще ти кажа.

    Доброто е заразно
  27. 27 Профил на Noise
    Noise
    Рейтинг: 2739 Неутрално

    Тя и Любослава Русева са ми любими.Успех!

    Sutor, Ne Supra Crepidam!
  28. 28 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 748 Неутрално

    До коментар [#26] от "АзКлавдия":

    Да не изпадаме в крайности. Никой не е светец.
    Предполагам обаче, че има някаква критична точка на упадък в обществото, насищане с лъжи, под която настъпва разпад или просто застой.

    Бих станал политик, ако първо съм си "надмогнал на масрафа" и освен възможност, бих виждал и смисъл да постигна нещо, в тон с моите убеждения и ценности, заедно със някакви съмишленици, на които вярвам и които вярват на мен. Разбира се, причината не би била единствено идеализъм, а може би и някакъв стремеж към постижения, амбиция, реализация, его и т.н.
    Но последните не биха били удовлетворени, ако не виждах смисъл в това, което правя.

    Дали бих станал политик само за да влезна в разни схеми и да съм част от системата?
    Мисля, че не. Не бих се чувствал удовлетворен и свободен. Не бих бил себе си, следователно горното важи в още по голяма степен.

    Дори и ако имах крещяща нужда от пари, т.е. ако съм в безизходица(всякакви крайни ситуации могат да се измислят, и дано да останат измислица, де), бих влезнал с идеята да си реша проблема и да излезна при първа възможност.

    Така че, формулата, че всеки българин на мястото на политиците би правил същото, не я приемам за вярна.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  29. 29 Профил на nonsens2
    nonsens2
    Рейтинг: 690 Весело

    До коментар [#9] от "Читател":

    Да, би било чудесно, но ако заселим България с швейцарци и исландци!
    Защото иначе ще се получи идивид с швейцарска шапка с перо на главата и цървули на краката!

  30. 30 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 573 Неутрално

    Ама че досада - пак прокламации? Клавдия ни натрапва Сула, дето "ръчка" да гътнат Картаген, който е бил вече "гътнат" мнооо преди раждането на адаша на Сульо, ама той де да знае? Глухчо ни буа у "зидарството", без да отчита, че това у БГ - то е приоритет на цигойнерите от кеча... Що ли се обаждам? 'секи с номера си...

    roo
  31. 31 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 573 Неутрално

    Mea culpa, набедих глухчо и се извинявам, имах предвид plebs, т. е. сельо...

    roo
  32. 32 Профил на KLINGON
    KLINGON
    Рейтинг: 427 Весело

    Самият факт, че след името и в заглавието е допълнено с тире "журналист" казва много за анонимната дама. Когато става въпрос за Роналдо, например, никой не пише Роналдо-футболист :)

    "...Срамно е ние да сравняваме силата си с такива гламавци, каквито са турците…"... из дописка на Васил Левски до в. Свобода, публикувана на 13.02.1871 г.
  33. 33 Профил на султана глаушева
    султана глаушева
    Рейтинг: 999 Неутрално

    “Намирам се на някаква свободна зона между журналистиката и литературата и понякога си позволявам да прескачам и в двете посоки. “
    ————
    Именно, гопожо Седларска. Публицистиката НЕ е литература. А да пишете качествена публицистика ви трябва най-вече много фактология. Способността да я осмислиш и представиш със силно перо идва после. Голи разсъждения, неподплатени с факти, са нещо друго. Нещо като козаек - не и от двете по нещо, а нито едното, нито другото. Както Дмитри Иванов в предговора си към “Хладнокръвно” на Труман Капоти много ярко написа, гениалната публицистика е способнистта от свинско ухо (журналистическия бранш) да направиш копринена кесия (голяма литература). Но много време Капоти се занимава с чистата фактология - разговори с убийците в смъртния тракт, с адвокатите на двете страни, с разследващите, с психиатрите-вещи лица, с надзирателите , с обкръжението на жертвите. И едва тогава сяда да пише. И ражда шедьовър. Иначе си оставате на нивото на приказките от рода на “нов подход” и “ново отношение към хората”, което по същество нищо не казва.

    Мърфи е оптимист!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK