Изкушенията на "Киномания"

Бергман

© "Киномания"

Бергман



Още преди началото си, тазгодишната "Киномания" (15 - 30 ноември) започна грандиозно – с ретроспектива на шведския гений Ингмар Бергман (1918-2007), посветена на 100-годишнината от рождението му.


След като юбилеят му бе отбелязан от фестивала CineLibri, сега зрителите имаха възможност да видят още 9 знакови произведения на един от фундаменталните филмови автори. И още – 2 документални за него, създадени от жени: вече гледаният "Островът на Бергман" (2006) на Мари Нюрерьод и новият "Ингмар Бергман – година от живота" на Джейн Магнусон (номиниран за ЕФА 2018). Само вторият може още да се види. И си струва! И за обичащите Бергман, и за нечувалите за него.


Въпреки че на фокус е изключително плодоносната за творчеството му 1957, когато създава шедьоврите "Седмият печат" и "Поляната с дивите ягоди", театрални и телевизионни постановки, филмът обглежда живота, творчеството и сложния му нрав нашироко и надълбоко. Гледала съм доста филми, посветени на Бергман, но този е най-безпощадният към него. Прочее, в него има парчета и от "Островът на Бергман".




Още един юбилей отбелязва "Киномания" – 80-годишнината на рано отишлата си и все още непрежалима австрийско-немско-френска актриса Роми Шнайдер (1938-1982). В последния й филм "Кафе "Сан Суси" на Жан Руфио може да се види невероятната й красота и вълнуващото й двойно превъплъщение в два времеви пласта.


Кадър от "Кафе "Сан Суси"

© "Киномания"

Кадър от "Кафе "Сан Суси"


Премиерният "3 дни в Киберон" на Емили Атеф се връща към прославено интервю на Роми Шнайдер през 1981 в курорта Киберон. Черно-бял, в унисон с уникалните фотографии, направени й тогава от Роберт Лебек, филмът е естетски, а актрисата Мари Беумер страхотно напомня Роми Шнайдер.


След като "Киномания" бе открита с българския психотрилър за мръсния генезис на прехода "Времето е наше" на Петър Попзлатев, тези дни може да бъдат видени още 3 наши премиери: "Далеч от брега" на Костадин Бонев, посветен на репресивното минало през театъра, "Мълчанието на сестра ми" на Киран Коларов, който разказва ексцентрична софийска любовна история, и детският "Смарт Коледа" - дебют на Мария Веселинова.


Все пак най-силен е интересът към заглавията в рубриката "Фестивал на фестивалите". Обяснимо е – тук са включени хитови заглавия от годината, въпреки че доста липсват. Безусловно най-оригиналният и най-магнетичен е новият филм на фантазния абсурдист Уес Андерсън "Островът на кучетата", открил "Берлинале". Той е взривна смес от куклена и компютърна анимация, ситуирана в Япония. В обозримо бъдеще ужасният кмет Кобаяши на мегаполиса Мегасаки, който обича котки и мрази кучета, обявява кучешка епидемия и прокужда всички четириноги приятели на човека на остров-бунище. При тях на своето самолетче пристига момченцето Атари, за да търси домашния си любимец и бодигард. И започват приключения и перипетии, които гледаш в захлас. На моменти филмът напомня японската манга или аниметата на любимия на Уес Андерсън Хаяо Миядзаки. Изобретателен и енергетичен, "Островът на кучетата" е алегория на днешните глобални злодейства.


"Старецът и оръжието" на Дейвид Лауъри е лебедовата роля на неподражаемия Робърт Редфорд, роден през 1936 г. Създаден е по статия в The New Yorker, посветена на легендарен банков обирджия. През 1981 г. в Тексас възрастният и елегантен Форест Тъкър с побелели бакенбарди (Робърт Редфорд) възможно най-учтиво свива пари от банки, случайно среща приятната вдовица Джюъл (Сиси Спейсик), помежду им се ражда близост... По петите на очарователния престъпник е 40-годишният полицай Джон (Кейси Афлек), ала не той го пъхва в затвора... Приятна обирджийска мелодрама, но филмът е далеч под потенциала на грамаден актьор като Редфорд. В никакъв случай не очаквайте радост от срещата с киното, както беше в друг филм за банкови обирджии в Тексас – свежарският "На всяка цена" (2016) на Дейвид Макензи.


Тази година чилиецът Себастиан Лелио спечели "Оскар" за чуждоезичен филм за предизвикателната драма "Фантастична жена", посветена на трансексуала Даниел, превърнал се в Марина. На CineLibri видяхме следващия му филм "Неподчинение", разказващ за лесбийска страст в консервативна еврейска общност в Лондон. На "Киномания" продуктивният режисьор присъства с "Глория Бел". В крупен план е прелестната Джулиан Мур, чиято героиня търси щастието.


На всяка цена трябва да се види британският документален филм "Моето поколение" на Дейвид Бати, където великият Майкъл Кейн прави равносметка на спомените си за 60-те години на ХХ век и планетарния бум на английската поп култура. Забележително преживяване – и като информацията, и като атмосферата.


Затова пък е разочарование руският дебют на Виктор Алфьоров "Животът и смъртта на един драматург" – първият игрален филм, посветен на големия драматург Александър Вампилов, нелепо удавил се в езерото Байкал два дни преди да навърши 35. Разкрачен между патетика и гротеска, той е изпуснал шанса да пресъздаде убедително гадното съветско време от началото на 70-те и крехката възможност да останеш себе си.


В никакъв случай не бива да се пропуска и бляскавата саркастична комедия на Марио Моничели "Приятели мои" (1975) в рубриката "Класически удоволствия". В историята на киното този режисьор има своя уникална ниша - комедията по италиански, повлияла за демократизирането и хуманизирането на жанра. Спецификите на стила "Моничели", фокусиран в малкия човек, са социалност, актуалност, абсурд, смях, динамика. Иска ми се отново да видя този любим филм.


Кадър от "Приятели мои"

© "Киномания"

Кадър от "Приятели мои"


Поради препълнената зала 1 на НДК хората с баджове пропуснахме възможността да гледаме на първата прожекция "Всички знаят" на иранеца Асгар Фархади – два пъти носител на "Оскар" за чуждоезичен филм. Предполагам, не заради него е била тарапаната, а заради звездната двойка Пенелопе Крус - Хавиер Бардем. Надявам се да успеем следващия път. Тепърва ще гледаме и "Те" на Паоло Сорентино, и документалния филм на Вим Вендерс "Папа Франциск: Човек на думата си", и "Ван Гог: Пред портите на вечността" на Джулиън Шнабел... Има и изобилие от френско кино.


Прочее, всяка година хората с баджове, сред които и филмовите критици, отразяващи "Киномания", сме притиснати до стената, докато влезе и последният зрител с билет. За комерсиален фестивал като този това е обяснимо. Оказва се, че, за да гледам хит, трябва или да бъда унижавана, или да си купя билет. Далеч по-разумно постъпват организаторите на "София филм фест", давайки възможност на акредитираните да си вземат предварително безплатен билет. Никак не е приятно да гледаш филм на стъпалата, знаете го.

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2000 Неутрално

    Слаба година за новите филми. С мъка избрах 4, за които си купих билети ;)

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  2. 2 Профил на uporit
    uporit
    Рейтинг: 539 Весело

    Геновева,
    Недей да хленчиш, че е нямало места и си била унижавана.
    За тази блудкава статийка в стил "френски булевард" и безплатен бадж не заслужаваш.
    Апропо, така и не разбрах кои са фимите, които НЕ трябва да пропускаме.

  3. 3 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Ще се присъединя към предишния коментар. Много аматьорски обзор. Дори не би трябвало да има такова нещо като аматьорски обзор, защото не се изискват кой знае какви компетенции да направиш обзор. Това не е критическа статия. Мисля, че просто въпросната дама има 0 талант, съдейки по тотално неангажиращия й стил на писане. Всичко друго изглежда второстепенно на фона на това.

    И все пак, каква е логиката зад следното: "Предполагам, не заради него е била тарапаната, а заради звездната двойка Пенелопе Крус - Хавиер Бардем"?
    Предполагате въз основа на какво? Това си е директно омаловажаване на филма, независимо какви са причините.

    "Гледала съм доста филми, посветени на Бергман, но този е най-безпощадният към него. Прочее, в него има парчета и от "Островът на Бергман."
    Нищо не се разбира. За кой филм изобщо става въпрос?

  4. 4 Профил на dedo_goshko
    dedo_goshko
    Рейтинг: 269 Неутрално

    Гледах филма на Асгар Фахради с Пенелопето и Хавиер :)
    Мнението ми за него, без да претендирам за велик кино-критик, е следното - хубав филм, страхотна игра на артистите, не само на Пенелопето и Хавиер, а и на останалите, но ... нещо му липсваше, за да бъде наречен страхотен филм. Атмосферата беше супер, уловените настроения и отношения в малкото испанско градче бяха страхотни, цветовете и емоцията бяха налице ... Но беше прекалено провлачен, липсваше достатъчно смисъл и качествен диалог в сценария. Обикновена история, разказана интересно, но с малко блед сценарий, не използващ докрай качествата на артистите .. Ако не беше участието на Пенелопето и Хавиер, филмът щеше да премине покрай Киномания без никой да е чувал за него ... :)





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK