Жана Караиванова, директор на Филмовия център: Фонд "Българско кино" би бил още един източник на средства

Жана Караиванова, директор на Филмовия център: Фонд "Българско кино" би бил още един източник на средства

© Цветелина Белутова, Капитал



В петък Народното събрание прие промените в Закона за филмовата индустрия. Така българското законодателство беше съгласувано с регламент 651/2014 на Европейската комисия, който урежда държавната помощ за киното. Съгласуването закъсня с почти година. В резултат от забавянето Националният филмов център нямаше право да отпусне средства на вече одобрени проекти и българското кино беше изправено пред заплахата от нулева година.


По повод решаването на тази кризисна за българската филмова индустрия ситуация, както и на това какви са проблемите в българското кино и техните възможни решения "Дневник" разговаря с директора на Националния филмов център (НФЦ) Жана Караиванова.


Защо бяха толкова важни промените в закона за филмовата индустрия?




- На 31 декември, 2017 г. е изтекъл почти 4-годишният период, в който Изпълнителна агенция "Национален филмов център" е трябвало да подготви законодателната уредба за отпускане на държавни средства за кино за следващия период 2018 – 2020 г. Това не е направено и месец след назначаването ми за директор изгубихме правото да се разпореждаме с държавна помощ. Едно от първите интервюта, които дадох като нов директор миналия ноември, беше за Дневник". Тогава обясних ситуацията малко по-деликатно, защото бях много сащисана от онова, което заварих. Казах, че ще се опитаме в рамките на годината да решим проблема. Но това ми се виждаше на ръба на невъзможното. Приемането на промените в закона върна българското кино в нормалността.


Какъв беше проблемът досега?


- Ако не бяхме успели да произведем закона до 2018 г., тя щеше да бъде нулева година. Същевременно взех решение процесът да не прекъсва, за да се минимализират щетите, които биха понесли както всички, които правят кино, така и международната репутация на България в нашата област. Много сложна ситуация заварих


Как прокарахте промените в закона?


- В екстремната ситуация, в която се оказахме, заложих на пълната откровеност и с гилдиите, и с институциите. Не спестих сериозността на положението и поддържах много активна комуникация през цялата година с тях. Колегите от гилдиите се обединиха около общия си интерес. Това беше наложително, защото документите, които произвеждаме, изискват консенсус от страна на гилдията. Ключово беше, че в лицето на Министерството на културата и на целия държавен апарат имахме железен партньор и приятел. В най-скоро време очакваме да разполагаме с целия пакет готови документи. И тогава киното ни ще има отново законодателна база и ще го върнем в нормалността.


Промените в закона за филмовата индустрия регламентират и разпространението на българските филми. Бихте ли разказали по-подробно?


- По новия регламент се създава художествена комисия за разпространение, защото регламентът изисква и разпространението да покрива т.нар. културен критерий. Досега разпространителите се явяваха само на финансова комисия. Сега процедурата ще е двустепенна, както е в производството. Внасяш проект за филм, след това комисия се изказва за на неговото художествено съдържание и за качествата на филма. Защо той може да бъде показван на европейски екран, най-грубо казано. След което отива на финансова комисия, която определя средствата.


Тоест промените в закона се занимават по-скоро с европейското, отколкото с българско разпространение?


- И с българското, и с европейското. Тези неща не могат да се делят вече - българското е европейско.


От години се коментира, че разпространението на българските филми е изключително проблематично. Ще повлияят ли промените в положителна насока?


- Мисля, че да. На този етап сме направили най-доброто възможно. Досега процедурата беше непълна – липсваше яснота за стратегията на разпространителя филмът да бъде успешен на екран. Сега това е регламентирано - в апликационната форма има включен маркетингов план, бизнес план.


Какво следва оттук нататък? Тази година беше създадена работна група по създаване на предложение за нов закон за филмовата индустрия.


- Да, през март със заповед на министър Банов се сформира работна група по изготвяне на предложение за такъв. Там работим по други промени – за закона в същността му. Ние току-що адаптирахме към един европейски регламент нашия български закон. Докато от години има проблеми в така наречената философия на закона. Предишният закон е отпреди 20 години и е остарял за такава бързо развиваща се индустрия. Надяваме се след диалог и с гилдията, и с администратори, че до първата половина на 2019 г. ще можем да предложим на Народното събрание нов, вече сериозно и спокойно огледан закон за българското кино.


Какво не работи в закона в сегашния му вид?


- В сегашния му вид законът за филмовата индустрия е първият закон за киното в България въобще. Преди това киното беше държавно. Когато този сектор е бил приватизиран и се е появила системата на производство през независими продуценти, за първи път е изработен и закон. Този закон носи много от тогавашната енергия и съдържа грешки поради факта, че е правен за практика, която не е била тествана изобщо. В него има хубави неща, които са работили в продължение на 20 години. И благодарение на този закон е функционирало българското кино. Но същевременно киноиндустрията се развива с шеметна скорост. Ние сме европейска индустрия, част от световното кино. Има нужда от промяна.


Съществени въпроси има около художествените комисии, които оценяват качеството на проектите. Интересът към правене на кино в България нараства неимоверно. Например, ако преди 5-6 години са кандидатствали 35 проекта, сега са 100 проекта. Сигурна съм, че след две години ще станат 200. От тях, за съжаление, НФЦ може да финансира немного. Това изисква изключително прецизна процедура, за да могат да бъдат избрани най-талантливите проекти. В това отношение цялата гилдия се обединява около нещо, което и аз лично смятам, че е много разумно – двустепенната оценка. В момента проектите се оценяват на базата на сценария и експликациите на продуцента и режисьора. Това е лишено от живия контакт с хората, които ще правят този филм. Добре е да има втори етап, в който екипите да могат да представят пред комисията проекта си. Да дадат възможност на комисията да усети енергията и визията на екипа за бъдещия филм.


През март 2017 г. група режисьори освен въпроса за начините на финансиране на киното в България настоя и да бъдат отпускани повече средства за нискобюджетни филми. Какво е отношението ви спрямо тази идея?


- Това е друго, което липсва в сегашния закон – в него дебютите и нискобюджетните филми не са описани. Те се движат изцяло на принципа на практиката. Законът трябва да се адаптира към съвременното правене на кино, както и към това как ще се прави кино след пет години. В идеалния случай един закон не бива да се прави с визия за по-малко от десет години. Трябва да се отворят вратите за млади хора. Трябва да се отворят за талантливи хора. Понякога на тези таланти не им е лесно да пробият. Те трябва с по-голяма лекота да бъдат разпознавани. Системата е доста закостеняла и има нужда от повече гъвкавост.


Често се среща мнението, че бюджетът за киното спада. Бихте ли коментирали?


- В момента бюджетът за киното е 13 200 000 лв. Министърът на културата декларира, че през 2019 г. ще има още два милиона за кино. По този начин парите за кино биха станали общо 15 200 000 лв. Това е увеличение, което не се е случвало от осем години, ако не се лъжа. За последните две години бюджетът за кино е бил горе-долу равен на поискания от агенцията.
Общият бюджет се регламентира с чл. 17 на закона за филмовата индустрия. Проблем създава формулата, по която се изчислява така нареченият средностатистически бюджет кино. Той определя и годишния бюджет за кино. В следващите месеци ще се опитаме да прецизираме и това.


В последните години румънското кино е във възход. Какъв е бюджетът за киното в Румъния?


- Около 10 млн. евро.


Следователно техният бюджет не е кой знае колко по-голям от нашия?


- Разликата е 3 милиона и 800 хиляди – това не е незначителна сума. Но тяхната система е различна от нашата. Те са фонд и получават пари от отчисления. Продуцентите взимат тези пари назаем от фонда и ако не ги върнат за десет години, филмът става собственост на фонда.


В България периодично се повдига въпросът за евентуални отчисления от киносалоните, които да отиват във фонд за българско кино.


- Този въпрос вече обсъждаме с администрацията на Министерството на културата. Ще започнем да анализираме възможностите за такъв фонд. Той е задължителен дори само по една причина. Всяка европейска държава разполага с по няколко източника на финансиране на киното, а у нас има само един – държавата. Това товари както държавния бюджет, така и производителите на филми – продуцентите. Те не разполагат с никаква алтернатива. Един фонд "Българско кино" би бил алтернативен източник на средства. За него отдавна се говори, но реално сега започваме да действаме за създаването му. Не е като да няма откъде да се отчисляват средства. Струва ми се, че това няма да е кратък процес, но при желание би могъл да бъде много добре и ловко направен в полза на всички. В момента българското кино е недофинансирано, а без алтернативен източник е трудно да се направи кой знае какво.


В последните години все повече стават продуцентите, които работят с частно финансиране. По какъв начин бъдещият закон би регламентирал дейността им?


Предстои да се работи по новия закон, Надявам се да намерим адекватен начин да обърнем повече внимание и на този сектор от филмовата ни индустрия. Има добри практики в други европейски държави и ще предложа някои от тях за обсъждане.

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на john_3volta
    john_3volta
    Рейтинг: 1183 Неутрално

    Някои хора просто не могат да живеят без източници на средства.

  2. 2 Профил на uporit
    uporit
    Рейтинг: 829 Гневно

    Някои хора просто не могат да живеят без източници на средства.
    —цитат от коментар 1 на john_3volta


    Ти живееш, без да получаваш пари, така ли???
    В цяла Европа киното се субсидира.
    Апропо, в САЩ има и федерална схема за субсидии, и множество щатски.

  3. 3 Профил на john_3volta
    john_3volta
    Рейтинг: 1183 Неутрално

    До коментар [#2] от "uporit":

    Точно така, живея без да получавам пари. Сам си ги изкарвам, никой не ме субсидира.

  4. 4 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2422 Неутрално

    До коментар [#3] от "john_3volta":

    Как така живеете без да получавате пари и същевременно сам си ги изкарвате? Имате собствена печатница или фабрика за биткойни? Защото дори сам да си докарвате доходите, все пак получавате средства - не като държавна субсидия, но от други пера.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK