Ех, война, война, колко си жестока (от дневника на Илия Ламбов)

Илия Ламбов получава орден "За храброст"

© Държавна агенция

Илия Ламбов получава орден "За храброст"



Дневникът на Илия Петров Ламбов от участието му в Първата световна война на Добруджанския фронт е включен в сборника на Държавната агенция "Архиви" с лични разкази на фронтовация за Първата световна война.


Илия Ламбов (1890 - 1937) е от Шумен. По време на Балканските войни 1912-1913 г. е включен в състава на 5-и артилерийски полк, който участва в обсадата и превземането на Одринската крепост на 12 и 13 март 1913 г. Награден е с войнишки кръст "За храброст". При избухването на Първата световна война той отново служи в своя 5-и артилерийски полк в състава на 4-а артилерийска бригада от 4-а пехотна преславска дивизия. Участва във войната като младши подофицер, старши телефонист в щаба на 1-во артилерийско отделение първоначално на Северния, а след това на Южния фронт. Удостоен е с орден "За храброст", II, III и IV степен. След войната отново е учител.


Дневникът на Илия Ламбов се публикува за пръв път. Представлява тефтер от 67 листа, джобен формат с размер 9,5 х 15 см. Написан е с обикновен или химически молив. Записките са за периода 30 август - 31 декември 1916 г.




Както отбелязва началникът на отдел "Държавен архив - Шумен" Антония Панева, която е подготвила за печат документалния материал, дневникът обхваща времето на най-важните събития на Северния фронт в Добруджа - от края на август 1916 до края на декември 1916 г. - четири месеца, през които българските войски успяват да отблъснат обединените войски на Русия, Румъния и Сърбия от Северна Добруджа, като на 6 декември 1916 г. е техният победен марш в Букурещ. Описани са водените бойни действия и положението при Тутракан, Азаплар, Кобадин, Топрахисар, Агемлар, Софулар, Черна вода, Малки Бюлбюл, Хендек Каракьой Меджидие, Констанца, Акбунар и др.


Редакцията публикува части от дневника, предоставени от издателя:


Ех, война, война, колко си жестока (от дневника на Илия Ламбов)

© Държавна агенция


2.IX.1916


Днес бе първият ден от започването на боя. 2-а и 3-а батареи излязоха на позиция срещу с. Меше махле (Тутраканско - бел. ред.), обаче откриха огън едва към 2-2 1/2 часа - нямаше заповед. 19-и полк отдясно на нас усилено настъпа - подкрепяха го 1-а, 7-а, 8-а и 9-а батареи. В стройни вериги се поде напред - почна се боят. Открихме огън и ние по селото, което власите, изгубили кураж, запалиха. Боят в разгара си. Отстъпвайки, те палеха селата. Грозна картина. Събираното през десетки години, за ден рухва. Ех, война, война, колко си жестока! Колко ли жени, деца, старци останаха без подслон. Започна да се стъмнява. Пламна още едно село. Небосводът силно осветен от пожара. Грамадни огнени езици се издигат. Гребенът, по който е разположено Меше махле, бе зает от нашите. И чудо, днес от 48-и полк имаше 3-4 ранени (един тежко), без да има убит. Слаба им е пехотата днес. Дъжд ръми. Легнахме под една круша.


14.X.1916 г., събота


Престрелка през целия ден между нашите пехотинци и русите. Близо са окопите им (на места 150 крачки), та щом си покаже главата някой, почва се стрелба. Това е през целия ден и нощ. Куршумите си пеят над главите ни зловещата си песен. Обади се и една негова батарея - стреля по една купа слама, зад която се прислонили наши хора и коне - не можа да я запали. Отчаяни в неудачата, пренесоха огъня много вляво.


Получих от милото си писмо, което доста ме зарадва. Също пише ми Дечка от страна на леля си Тодорца - питат ме вярно ли е, че Тиню и свако Тодор са убити. Горката, не й се вярва, че останала без стопанина си. А за Тиню от другото писмо разбрах, че е убит. Днес ще им пиша, но с какво сърце?


20.X.1916 г., петък


Рано сутринта стрелбата по неприятелската позиция започна. Батареите стреляха интензивно, обаче пехотата пред нашия фронт - чифлика Софулар - не можа скоро да напредне. Позицията на противника бе силна - дол голям, канарист. В него скрити пехотата и картечниците и когато някой наш се покаже, веднага по него стрелба и биваше покосяван. Към 10 часа преди обед забелязахме отляво противникът масово отстъпва - турците разбили центъра и силно напреднали напред. Всички вляво от нас напреднаха, само в нашия участък упорито се държеше. 4-а дружина атакува и можа да плени около 1000 руси, обаче 3-а не мръдна от мястото си. Най-после и тя настъпи, атакува противника в канарите, пресече му пътя за отстъпление и много от него плени.


Държанието на нашите към руските пленници бе много добро - те с радост разправят, че са доволни от пленяването им. Настъпи и пехотата пред нашия фронт - най-после чифликът Софулар, след като глътна 4400 снаряда, биде взет. И там паднаха доста пленници. Чакахме заповед за настъпление, но дойде такава, че към 2У часа след полунощ ще почнем изместване на нова позиция. Легнахме - бяхме вдигнати в 11 1/2 ч. след пладне и настъпихме напред към Кобадинската укрепена линия. Спряхме в една лъхчина и след съмване излязохме на позиция. През днешния бой нашата дивизия взела повече от 3800 пленници, 1 полкови командир, 2 дружинни командира и 20 офицери.


25.X.1916 г., сряда


Сутринта в боен ред потеглихме напред към Черна вода. От гребен на гребен продължавахме настъплението си, но никъде не срещнахме противник. Най-после, като излязохме на последния гребен, пред нас лъсна Дунава с грандиозния мост над него. Пред моста, в краката ни, се разстилаше прословутата Черна вода. Получихме заповед отделението да излезе на позиция североизточно от града над Дунава. С к[оманди]ра на отделението излязохме с патрулите на пехотата напред. Полека-лека наближихме мястото, гдето трябваше да бъдем. В това време се завърза престрелка между пехотната верига пред нас и друга (помислиха ги за власи), що били излезли напред - хора от 1-а дивизия. В резултат - няколко ранени от тия, що бяха излезли напред. Дойде маса пехота при нас. Излизаха и батареите на позиция, но в това време - гръм от ясно небе - почнаха да се сипят снаряди върху ни като град. Паника голяма. Пехотата бяга, а батареите се мъчат да откачат. Стрелбата ураганна - мислехме, че се стреля с батареи от левия бряг на Дунава, а то излезе, че един румънски монитор, който прикривал прехвърлянето на останалата влашка войска на другия бряг, ни забелязал и обстрелял. 1-а батарея откачила, почна сполучливо да стреля по монитора. Бе засегнат няколко пъти. Млъкна и се скри из върбалака. Победата бе пак наша. Пренесе се огънят пак по лодките, докато и те се изгубиха. Почна се плячката. Ходих в нафтената фабрика. Пак скъпи мебели на парчета. Разрушение на всяка крачка - разрушават и малки, и големи. Дигнаха ни оттам и пренощувахме на кота 102 - снощното място.


27.X.1916 г., петък


Към 10 ч. сутринта потеглихме от бивака си за към кота 203. Минахме през с. Тороман - Таш бунар - Кьор чешме и стигнахме рано следобед на исканото място. Устроихме бивак на мирна обстановка. Минавайки през последното село, можахме да видим наблюдателен балон - чудна изработка, грамадна работа. Навсякъде из пътя - следи от паническо отстъпление, навсякъде разорение. Села, прилични на паланки и къщи, мебелирани скъпо - днес представляват отвътре грозни развалини. Печатът на разорението е ударен навсякъде. О, война, война, ти жестоко разоряваш, в теб всичко, абсолютно всичко е разорение. При теб и победител, и победен се изтощава, разорява. Защо това не може още да разберат управляющите фактори. Те разбират, те знаят, че отиват и победители, и победени към провала, но не искат да накърнят болните си амбиции и склонят за мир, който ще бъде благодат за измъчените от две- и повече годишна война народи. Но зле им, ще дойде ден за разплата.


3.XII.1916 г., неделя


Сутринта затишие. Към 8 ч. захванаха нашите пехотинци да излизат от окопите си, отиваха към окопите на русите - те се били изтеглили назад през нощта. Иван Иванич Водкин (иронично за руските войници - бел. ред.) след 3-дневни безплодни усилия да пробие левия ни фланг се отчая и оттеглил войските си назад. Почнаха днес да се предават цели роти, останали след изтеглянето на другите назад. Днес се преброиха загубите противникови - само пред фронта на 48 полк са преброени около 2000 трупа, а само там ли беше? Освен жертвите, пленниците останаха в наши ръце и два бронирани автомобила, от които едина неповреден. През целия ден слаба артилерийска стрелба и от двете страни. Дългата неприятелска батарея продължаваше до сутринта да хвърля ту по-рядко, ту по-често към нашия наблюдателен пост. Научихме, че Букурещ е бил почти обложен от съюзните войски - четат му се вече дните на падането.


31.XII.1916 г., неделя


Настъплението продължи. Противникът почна да бяга - биде преследван по петите от нашите. Оттегли се на гребена на кота 197. По тая кота батареите стреляха с мерник 63. 2-а батарея излезе придружающа, обаче до вечерта не откри никаква стрелба. Следобед заваля дъжд, който се обърна на сняг.


До късно през нощта валя и покри навсякъде с бяла премяна. Как спахме в палатката, само ние знаем. Чудно се чувствува човек в такова снежно време, но при къщна обстановка. Тук е лошо, лошо до гуша. Свит на "Ь" , лежиш в палатката, зъзнеш като куче, аслъ теглата ни са кучешки.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1344 Неутрално

    Великолепно четиво!
    Аз помня множество разкази на моите прадядовци от тези времена - и четиримата са били на фронта, а единият от тях се е бил в Добруджа с руснаците.
    Бил е картечар от Първа Софийска Желязна дивизия с командир Генерал Стефан Тошев.
    Пред Добрич руснаците упорито са напирали да го превземат, но нашата позиция се е държала твърдо до идването на конницата на Генерал Колев.
    "...По едно време останах сам-самичък в окопа. Стоичко го убиа (помощник-картечарят), сите другари - кой убит, кой ранен. И тогава дойдоа едни деца - гимназисти от Добрич - идвами да пумагами, батьо. Е кво да ги правим - казвам им носете картечни ленти от двуколката в дола и никой да не бега, мъже сте. Носете вода с тия кофи че загрева пущината...По едно време стрелбата се усили, гърмят снаряди зад нас, ето ги руските вериги, имаше и сърби, руснаците викат Ура, става страшно. Па язе като ги закОсих, като ги попиля тая ми ти картечница Шварцлозе, викахме й Лозанка, а момците от Добрич около мене викат Ура, никой не се уплаши, носят ленти, мъкнат кофи, мене ме земаа войник кога бех като тех. Руснаците сигурно помислиа, дека да сме много и - назад."

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  2. 2 Профил на hasanço
    hasanço
    Рейтинг: 531 Неутрално

    "Към 10 часа преди обед забелязахме отляво противникът масово отстъпва - турците разбили центъра и силно напреднали напред."
    Хмм.Заедно сре6ту руснаци?!
    Интересно ми е съдбата на загиналите турци дали имат гробове някъде и какво пи6е на паметната пло4а, дали надписът е от рода на "В памет на руските войници дали живота си за свободата на България" :)

    ne mutlu türküm diyene.
  3. 3 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1344 Неутрално

    "Към 10 часа преди обед забелязахме отляво противникът масово отстъпва - турците разбили центъра и силно напреднали напред."Хмм.Заедно сре6ту руснаци?!Интересно ми е съдбата на загиналите турци дали имат гробове някъде и какво пи6е на паметната пло4а, дали надписът е от рода на "В памет на руските войници дали живота си за свободата на България" :)
    —цитат от коментар 2 на hasanço


    Това са исторически факти, комшу.
    Рамо до рамо с бившите поробители, сетне пък бити врази в Балканската пре Лозенград, Одрин, Селиолу срещу незнайно защо идващите срещу нас руски бивши освободители.

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  4. 4 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4614 Любопитно

    Тази книга си заслужава четенето. Мерси на Дневник, че сподиха две статии за книгата и темата, която тя разглежда - участието на България в ужасната ПСВ.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  5. 5 Профил на citoyen
    citoyen
    Рейтинг: 1650 Неутрално

    Тригателно и много истинско! Без ниакакви превземки!

  6. 6 Профил на v.n.t.news
    v.n.t.news
    Рейтинг: 508 Неутрално

    Великолепно четиво ! Слава и поклон на нашите герои !

  7. 7 Профил на victortrt
    victortrt
    Рейтинг: 834 Неутрално

    До коментар [#2] от "hasanço":

    По принцип това сега май е в Румъния, но всяка армия си организира военни гробища и обикновено се пазят от домакина.
    Всъщност рядко нашите и вашите управници разбират колко важно и за двете страни е да са в добри отношения, защото тогава и за двете е по-добре отколкото да враждуваме.
    Византийците не го разбраха и заради тях се натресохте вие, а ние сме ги пазили от маджари, печенеги, че и руси. Като ни завладяват, печенегите и куманите започват да опустошават и тракия. После следват загуби в Мала Азия и т.н.
    Отделен е въпросът, че ако по-рано и по-умно си бяхте реформирали империята, можеше да не се налага балканските народи толкова да искат да се освободят и съответно да ги освобождават.

  8. 8 Профил на galin83
    galin83
    Рейтинг: 457 Неутрално

    "Печатът на разорението е ударен навсякъде. О, война, война, ти жестоко разоряваш, в теб всичко, абсолютно всичко е разорение. При теб и победител, и победен се изтощава, разорява. Защо това не може още да разберат управляющите фактори. Те разбират, те знаят, че отиват и победители, и победени към провала, но не искат да накърнят болните си амбиции и склонят за мир, който ще бъде благодат за измъчените от две- и повече годишна война народи. Но зле им, ще дойде ден за разплата."

    Много силно, да го разпечатат и раздадат ма Големите в ООН, за да си опичат акъла.

  9. 9 Профил на yeoman41
    yeoman41
    Рейтинг: 261 Весело

    Не знам за вас, аз вече казвам на руснаците Иван Иванич Водкин :) Всички да последваме примера на дедите ни!

  10. 10 Профил на traveler1
    traveler1
    Рейтинг: 1040 Неутрално

    Единия ми прадядо умира нейде по бойните полета на Тракия, другия преживява всички войни, вкл и комунистическата диващина. Не можа да преживее големия грабеж на българското село и убиването му с ТКЗС-тата!
    Каквото и да си говорим, едно е сигурно - Герои са били!
    Дай Боже да не са умрели напразно!
    Книгата определено ще я търся да я купя!

    ВѢРНОСТЬ И ПОСТОЯНСТВО
  11. 11 Профил на hasanço
    hasanço
    Рейтинг: 531 Неутрално

    До коментар [#7] от "victortrt":

    https://www.trthaber.com/haber/yasam/34-ulkede-78-turk-sehitligi-23418.html

    Според гугъл в 34 държави има турски военни гроби6та в това 4исло и в България, но не успях да намеря ни6то съ6тествено за България. 6те се радвам за инфо.

    ne mutlu türküm diyene.
  12. 12 Профил на victortrt
    victortrt
    Рейтинг: 834 Неутрално

    https://dariknews.bg/regioni/dobrich/voennoto-grobishte-v-dobrich-mozhe-da-stane-obekt-ot-nacionalno-znachenie-1349160
    Ами май гробищата са общи. На всички загинали. За специални не е имало време и организация може би.
    За нашите в чужбина ние се грижим, македонците ни ги поругават и те така.

  13. 13 Профил на olimpipanov
    olimpipanov
    Рейтинг: 1194 Неутрално

    Слава и вечна памет на всички участвали във войните за национално обединение.

  14. 14 Профил на V. Uzunov
    V. Uzunov
    Рейтинг: 313 Неутрално

    До коментар [#11] от "hasanço":

    Има поне в Тутракан:

    "...В сраженията и във водите на Дунава загиват близо 8 хиляди души – румънци, българи, немци и турци. Непосредствено след битката е изграден Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916 г.“, костница на близо 8 хиляди воини от различни националности, а през 1922 година се изгражда паметник – обелиск, запазен и до днес, на който на български, румънски, немски и турски език са изписани думите „Чест и слава на тия, които са знаели да мрат геройски за тяхното отечество.“

  15. 15 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 3008 Неутрално
  16. 16 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 3008 Неутрално
  17. 17 Профил на djs16376240
    djs16376240
    Рейтинг: 254 Неутрално

    За българо-турските съвместни военни действия срещу вековния враг Русия.

    http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/M_Kumanov_Balgaro_turski_otnosheniya.pdf

  18. 18 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 2678 Неутрално

    До коментар [#2] от "hasanço":

    Преди няколко години видях една, за мене култова снимка, български и турски войници рамо до рамо на добруджанският фронт. Текстът под нея беше нещо в стил, че са братя по оръжие. Дали е била нагласена пропагандна снимка или истинска, не знам Но войниците въобще не изглеждаха като манекени и май въобще не бяха забелязали фотографа.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK