Откъс от "Свети Вълк" на Елена Алексиева

Откъс от "Свети Вълк" на Елена Алексиева

© Издателство "Факел експрес"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Свети Вълк", с автор Елена Алексиева, предоставен от Издателство "Факел Експрес"


Една нощ от влака насред полето слиза самотен пътник. Вместо да стигне до морето, закъдето е тръгнал, той се озовава в нелегален рудник. В него учени-въглищари рамо до рамо с жителите на цял подземен град търсят въглища. Тук той среща своя другар, ученик и предател Колимечков. Докато копаят, земните недра са разтърсени от взрив. Пътникът и Колимечков тръгват да търсят срутването и неочаквано попадат на пищна циганска сватба в изоставените галерии.


Един рудник, едно застаряващо село и една пропаднала църква - три кита, понесли оная мракобесна и шеметна смесица, която представлява сегашна България. През нея върви човек, непроницаем и странен, след когото нищо не е вече същото. Кой е той? Някой нов Исус, дошъл в земята на живите, за да ги промени в тяхната неизменност? Или просто избягал луд, помъкнал със себе си своята лудница?




Елена Алексиева е писател и драматург, автор на дванайсет книги, сред които романите "Нобелистът" и "Рицарят, дяволът, смъртта", сборниците с разкази "Читателска група 31", "Кой" и "Синдикатът на домашните любимци", "Приказките на господин Кабода" и др. Носител е на литературната награда "Хеликон" и на "Аскеер" и "Икар" за съвременна българска драматургия.


Бойко Ламбовски:
За разлика от повечето нашумели напоследък белетристични произведения, романът на Елена Алексиева е изцяло на съвременна тема, а знаем колко трудно се постига тя, когато липсва дистанцията на времето. "Свети Вълк" е сред редките щастливи изключения. Не само защото като белетрист тя притежава забележителни качества. Алексиева и сред малцината днешни писатели, у които оригиналната дарба е в щастлива хармония с модерна литературна ерудиция. Покрай всичко останало тя притежава както умението да води повествователния наратив интересно и увлекателно, така и да надниква с безстрашен поглед в дълбоките метафизични пластове на човешкото съществование. При това прави тези неща с изключително внимание и към детайла наоколо, и към богатствата на писаната реч в различните ѝ психологически и диалектни измерения. Тези си възможности Алексиева не само демонстрира отново в настоящия си ръкопис "Свети Вълк", но ги довежда до още по-магнетична белетристична симбиоза.


Светлозар Желев:
Това е роман-лабиринт. Водовъртеж, който те всмуква и отнася, без да остави на читателя възможност да избяга. Шеметен бяг, лудо препускане, вълчи вой – и паноптикум от блестящи образи.... Или просто: Елена Алексиева в най-зрялата си, завършена, стилистично изградена, езиково и психологически плътна и монолитна, експериментална и екстраординерна творба.
Книга, която трябва да достигне до колкото може повече читатели. Гордост за всяка национална литература.


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Свети Вълк" на Елена Алексиева


Светлините в купето бяха изгаснали. От радиатора под прозореца вече не лъхаше топлина. На пътника това не му пречеше. Свикнал беше на студено. Ако стиснеше зъби и се заслушаше, можеше да чуе морето. Сега то също беше мрак и се плискаше кротко в своя гроб, който самò си беше издълбало.


След малко отвън се зададе светлина. Тя чезнеше и плахо се появяваше пак, движеше се на подскоци. После вратата на купето се плъзна и светлината нахлу при пътника, неканена и нахална като куче.
– Рекох да видя как сте – каза човекът, който я носеше и уж неволно я хвърли право в лицето му. После неволно освети и себе си. Той беше кондуктор с униформа и фенер. Лицето му беше старо от нощните влакове. Тялото му – голямо и безплътно. В него имаше болест и смърт, но човекът не им обръщаше внимание.


Пътникът неволно вдигна ръка, за да се предпази от светлината, и кондукторът я отмести.
– Един час почивка – рече кондукторът.
– Защо?
– Четири часът е, мой човек. Връщаме часовника с един час назад, сиреч три. Има заповед за едночасов престой, докато пак стане четири. Иначе разписанието се обърква и току-виж станала някоя катастрофа.


– Защо – попита пак пътникът, друго не му хрумваше.
– Защо, защо... За две по сто. Нали ти казвам, заповед. Не го мърдам аз времето, началството решава. Все ще изтраем някак един час, не е цяла вечност. Ти закъде си?
– За морето.
– Има още път до морето – ухили се кондукторът. – Що не легнеш да поспиш? Ще ти донеса одеяло.
– Тъмно е.


– Няма начин. Никакво осветление и отопление по време на престой. Разпореждане на началството. За икономии. Иначе ще ни удържат от заплатите.
– Не искам одеяло – каза пътникът.
– Ако щеш. Аз съм през два вагона, ако ти трябва нещо, свиркай. И без това си сам в целия влак. Да ни пита някой за какво се бъхтаме. С тоя едночасов престой никой не ще да пътува с нас. Не че иначе са се изпотрепали, де. Аз догодина излизам в пенсия, така че не ми пука. Направо да ни закриват и да пращат влаковете за старо желязо. Сега народът все по рейсовете се вози. Разглезиха се. То и народ не остана.


Пътникът мълчеше. Кондукторът ската надеждата си да завърже разговор за по-добри времена. Въпреки това пътникът му се стори неблагодарен. Понеже беше добър човек, реши да му даде един последен шанс.
– Вестник да имаш?
Пътникът поклати глава. Видя му се странно да има вестник, когато нямаше нищо.
– Хубаво. Не ти се говори. Хайде, аз ще вървя. Пък ако размислиш...
– Къде е нужникът?


– Къде да е – засмя се кондукторът и светлината подскочи в ръката му като жива. – Там, където си е бил винаги. В края на вагона. Ако имаш нужда, да дойда да ти светя?
Пътникът се взря в светлината. Когато не стреляше в лицето му, изглеждаше безопасна. Дощя му се да отвори уста и тя да влезе вътре. Сигурно беше топла и хранителна, като супа.
– Битието определя съзнанието – рече той. – Ако няма битие, възможно ли е да има съзнание? Според мен бит и битие не е едно и също.


Кондукторът го погледна и лицето му остаря още повече.
– Нали ти казах, на мен ми е все тая. Тя, моята, е изпята. Жена ми умря миналото лято. А беше пет години по-млада от мене. Виках си: ще ме надживее. Като я погребах, пералнята не знаех откъде се пуска. Едни яйца не можех да си опържа. Тя ми беше и битието, и съзнанието. Е, после се научих, де. И каква полза? Не ми стана по-леко. Тогава разбрах, че освен битие и съзнание, има и любов. А ти по каква нужда? Голяма или малка?


Пътникът се замисли.
– Още не съм се определил.
– Не че ми влиза в работата, но да знаеш, че може само по малка. По голяма е разрешено по време на движение. При престой правилникът забранява. То и не е редно, де. Замърсява се релсовият път. Току-виж после станала някоя авария.
– А при движение не се ли замърсява?


Кондукторът почваше да губи търпение. Стана му жал за себе си - че се беше доверил на такъв опак човек, беше му разправил съдбата си, като че ли чуждият може да ти влезе в положението.
Но ако не чуждият, тогава кой, зачуди се кондукторът.
И въпреки това се ожесточи.


- Аз ти казвам какъв е правилникът, пък ти както щеш. Обаче хвана ли те в нарушение, ще се глобяваме. Имам право дори акт да ти съставя. Като ти се сере, излез навън и сери. Свят голям. В тая тъмница никой няма да те гледа.


Пътникът се опита да си представи покойната жена на кондуктора. Тя беше пълничка и миловидна, с пустия, леко учуден поглед на кърмачка, от която животът изтича под формата на хранителни вещества. Беше хранила своя мъж до последно, а когато нямаше какво повече да му даде, легна и умря съвсем смирено, стараейки се да не му създава излишни притеснения. Кондукторът дълги години си беше мислил, че вече съвсем не я обича така, както на младини. По едно време даже му беше по-приятно по цяла седмица да кръстосва нагоре-надолу с влаковете, отколкото да се прибира у дома. После разбра, че не е бил прав, но беше късно.


Кондукторът изобщо не беше висок, обаче жена му пък беше съвсем нисичка. Сега тя навсякъде вървеше след него, криеше се зад гърба му и от време на време щастливо опираше чело до рамото му, но той не я усещаше. Беше му мъчно и самотно без нея, а на женичката тъкмо затова й беше леко и весело. В известен смисъл тя дори се радваше, че е умряла и че мъжът й толкова страда за нея. Знаеше, че скоро ще му мине, можеше дори съвсем да я забрави и да се прежени, но засега така й беше добре.


Иззад рамото на кондуктора полъхна хлад и той си каза, че ако постои още малко тук, на сутринта вратът му със сигурност ще се е схванал, а може и старата дископатия да се обади. Обърна се да види кой от прозорците в коридора е останал отворен и дори се канеше да сгълчи пътника, но прозорците до един бяха затворени. След малко в неотопления влак щеше да бъде по-студено, отколкото беше навън.
Той порови още малко в душата си, но не намери други теми за разговор.


– Аз съм през два вагона – рече тежко и примирено, сякаш се сбогуваше завинаги. После се обърна с все фенера си и светлината побягна пред него, мотаейки се в краката му, безгрижна и глупава като дете. Пътникът изчака да чуе щракването на вратата в далечния край на коридора. Преброи до седемдесет и осем, стана и тръгна по стъпките на кондуктора, но не натам, накъдето беше отишъл, а откъдето беше дошъл.


Той скочи от последното стъпало и чакъленото легло на релсите изхрущя под краката му. Те лежаха, притиснати под тежестта на влака, и сега, когато пътникът беше слязъл от него, може би съвсем мъничко им беше олекнало. Той не смяташе, че е направил нещо добро. Напрегна се пак да чуе морето. Стори му се, че няма как да не е наблизо. Кондукторът, този отчаян човек, трябва да го беше излъгал.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на tak40309320
    tak40309320
    Рейтинг: 257 Неутрално

    Какво е да си писател - хващаш се с една тумба критици, и със зурни и байряци тръгваш на литература.

    има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора
  2. 2 Профил на v.surovina
    v.surovina
    Рейтинг: 421 Неутрално

    Книгата наистина впечатлява.

  3. 3 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 770 Неутрално

    Книгата наистина впечатлява.
    —цитат от коментар 2 на v.surovina


    С какво? Това българска словесност ли е или американският и вариант?
    Няма да ми стигнат 10 страници за анализ.

    "...Тя ми беше и битието, и съзнанието. "

  4. 4 Профил на palav_nik
    palav_nik
    Рейтинг: 3447 Весело

    "Една нощ от влака насред полето слиза самотен пътник. Вместо да стигне до морето, закъдето е тръгнал, той се озовава в нелегален рудник. В него учени-въглищари рамо до рамо с жителите на цял подземен град търсят въглища. Тук той среща своя другар, ученик и предател Колимечков. Докато копаят, земните недра са разтърсени от взрив. Пътникът и Колимечков тръгват да търсят срутването и неочаквано попадат на пищна циганска сватба в изоставените галерии."

    Ся, не го знам кой е този нелегален рудник.
    Но в рудниците се копа руда, а не въглища.
    Въглища се копат у мините.
    Като в мина Чукурово, мина Трояново, мина Бела вода и т.н.
    Поне това требе да се знае от обща култура...

  5. 5 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4505 Неутрално

    "После вратата на купето се плъзна и светлината нахлу при пътника, неканена и нахална като куче.
    – Рекох да видя как сте – каза човекът, който я носеше и уж неволно я хвърли право в лицето му. После неволно освети и себе си. Той беше кондуктор с униформа и фенер. Лицето му беше старо от нощните влакове. Тялото му – голямо и безплътно. В него имаше болест и смърт, но човекът не им обръщаше внимание."

    Това преливащо излишък от бездарие, със сигурност е кандидат за "Златна малинка", или "Сива черешка", или "Синя тиква"...
    Авторката, бива, бива, ама чак пък толкова простотия, не бива....

    Стената на срама: Топ 10 на руските тролове във Форума - von_seeckt, Шопов, Julian Mall, Nada Tomba, WWW, Taiga, Нормален гланц, Али Ибн Абдул Обстул Бей, Divi filius, qwerty 500....
  6. 6 Профил на bulgarian umbrella - Be Water
    bulgarian umbrella - Be Water
    Рейтинг: 183 Любопитно
  7. 7 Профил на bulgarian umbrella - Be Water
    bulgarian umbrella - Be Water
    Рейтинг: 183 Разстроено

    До коментар [#4] от "palav_nik":

    Не врат, ами шия! Въглищна руда няма! Аман от мрънкала в тая малка България бе, аман! Някой някога беше казал, че ако не можеш да кажеш нещо хубаво, по добре нищо да не казваш и да си мълчиш...


    "Жп вагоните с въглищна руда се разтоварват тук. Въглищата се складират в открит склад."

    http://wikimapia.org/19857616/bg/Разтоварище

  8. 8 Профил на evpetra
    evpetra
    Рейтинг: 1170 Неутрално

    "."Ся, не го знам кой е този нелегален рудник.Но в рудниците се копа руда, а не въглища.Въглища се копат у мините.Като в мина Чукурово, мина Трояново, мина Бела вода и т.н.Поне това требе да се знае от обща култура...
    —цитат от коментар 4 на palav_nik


    А за златна мина да сте чували, или за солна? "Поне това требе да се знае от обща култура..."







За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK