Откъс от "Един ден на Иван Денисович" на Александър Солженицин

Издателство "Колибри"

Издателство "Колибри"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Един ден на Иван Денисович", с автор Александър Солженицин, предоставен от Издателство "Колибри"


Четем "Един ден на Иван Денисович" – първата книга на световноизвестния руски творец, дисидент и носител на Нобелова награда за литература Александър Солженицин. Изданието се посвещава на 100-годишнината от рождението на писателя.


"Един ден на Иван Денисович" е дълбоко въздействащ литературен документ, новаторска творба, повлияла върху мисленето както в Русия, така и отвъд нейните граници, и без съмнение една от най-значимите книги на XX век. Публикувана през ноември 1962 г. в списание "Новый мир", повестта на никому неизвестния дотогава Александър Солженицин разказва само ден от живота на руски мужик, въдворен в един от лагерите на ГУЛАГ. Шокиращата публикация произвежда "ефекта на експлодираща бомба" – за първи път се разкрива истината за репресиите в сталинските трудови лагери; в един ден е запечатан ужасяващият порядък на живота в съветска Русия. Новината се разпространява по целия свят и повестта се превръща в международна сензация.




Александър Солженицин (1918–2008) е световноизвестен руски писател и есеист, дисидент, обявил се открито срещу тоталитарната система в СССР; носител на Нобеловата награда за литература (1970). В края на Втората световна война е арестуван и изпратен в трудов лагер от системата ГУЛАГ. В периода на десталинизацията е реабилитиран и издава първата си книга – "Един ден на Иван Денисович" (1963). Скоро след това произведенията му са забранени, разпространяват се чрез "самиздат" и се издават в чужбина. През 1974 г. е принуден да напусне родината си и се установява в САЩ. Сред творбите, донесли му международна слава, са и "В първия кръг", "Раково отделение", "Архипелаг ГУЛАГ". След краха на комунистическия режим отново се завръща в Русия.


превод Венцел Райчев


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Александър Солженицин, "Един ден на Иван Денисович", Откъс


В пет часа сутринта, както винаги, удариха за ставане – с чук по релсата край щабната барака. Прекъслечният звън едва проникна през покрития с два пръста лед прозорец и скоро затихна: беше студено и на надзирателя не му се мръзнеше.


Звънът утихна, а навън си беше същата тъмница като през нощта, когато Шухов ходи до парашата, и в прозореца пак жълто проблясваха трите прожектора: двата от кулите и единият вътре в лагера.


Нещо не идеха да отключат бараката, не се чуваше и дневалните да нанизват на пръта парашата за изнасяне.
Шухов никога не се успиваше, ставаше точно по релсата – до развода имаше, кажи го, час и половина време, свое си, без режим, и който познава лагерния живот, винаги може да изкяри нещо: било да подплати някому ръкавиците с парче стар хастар, било да подаде на някой тежкар от бригадата сухите валенки право на нара, та да не пристъпя бос край купа да ги пробира, или ще ръгне по складчетата – все ще се пласира някъде – на тоя ще подмете, на оня ще принесе нещо; или до столовата ще иде да събира накуп паниците и да ги носи в кухнята – не може да не откачи нещо за хапване.


Само че там мераклии колкото щеш, я се вредиш, я не, и най-важното, няма да устискаш, ще заоблизваш паниците. А на Шухов здраво му се бяха набили в главата думите на първия му бригадир Кузьомин – стар лагерен вълк беше, през деветстотин четиресет и трета караше вече дванайсетата си година и веднъж край огъня сред голото сечище събра току-що дошлото от фронта попълнение и рече:
– Тук, момчета, законите не важат – тайга! Но и тук хора живеят. Да ви кажа ли кой хвърля топа в лагера: който облизва паници, който се надява на доктора, който ходи да порти на ченгетата.


Е, за ченгетата не беше съвсем прав. Такивата оцеляват. Макар че оцеляване ли е туй за сметка на чуждата кръвчица.


Шухов винаги ставаше с релсата, а днес не стана. Още от снощи като да го тресеше, като да го понаболяваше. Цяла нощ зъзна и насън ли, наяве ли, нещо го кършеше, хем му зле, хем уж го поотпусне и пак зле. Хич не му се щеше да съмва.
Но утрото си дойде по реда


Пък и как ли няма да зъзнеш тук – на прозореца два пръста лед, а по стените и по тавана, от край до край, по цялата барака – барака като хамбар! – бяла паяжина. Скреж. Шухов не ставаше. Лежеше си на горния двоен нар, завит презглава с одеялото, а краката си беше напъхал в специално подвития ръкав на ватенката. Не виждаше, но по шума разбираше всичко, каквото ставаше в бараката, и особено в частта на тяхната бригада.


Ей го, пристъпяйки тежко по пътеката между наровете, дневалните понесоха една от столитровите параши. Уж минава за инвалидна, за лека работа, ама върви изнасяй, без да ги разплискваш! Ей го в 75-а бригада тръснаха на пода куп валенки от сушилнята. Ето – и в нашата (днес беше и наш ред да сушим валенките). Бригадирът и помощник-бригадирът вече се обуват – мълчат, но нарът скърца. Сега помощникът ще отиде за хляба, а бригадирът – в щабната барака, в планово-производствената част, ППЧ-то.


Ама не току-тъй, за наряда, както всеки ден си ходи там. Шухов знае – днес им се решава животецът: щото искат да чупят тяхната 104-та бригада от строежа на работилниците и да ги лашнат на новия обект, "Социално-битовия комплекс". А тоя "комплекс" е едно голо поле сред снежните ридове, дето тепърва има да се копаят дупки, да се набиват колове, че и бодлива тел да опънат – сами да се ограждат, да не би някой да избяга. Чак тогаз ще почнат да строят.


Това е най-малкото за месец работа, ще изпукат от студ – кьорава керемида няма. Нито огън ще палнеш – с какво? Бачкане до посиняване – туй му е майката.


Бригадирът е угрижен, ще ходи да уреди нещо, вместо своята някоя друга бригада, по-затрита, да хързулне. Ама с празни ръце нищо не става. Половин кило сланина на старшия нарядчик ще пробута. Та може и кило.
За проба пари не искат, да вземе пък да опита да кръшне към лазарета, току-виж откачи един ден от работа? Истина си е – хич го няма.
А и кой ли от надзирателите е дежурен днес?


Дежурен е – сети се – Иван Вършината, черноокият, кльощав и дългунест сержант. На пръв поглед – страха ти взема, а като го опознаха – от всички дежурни най-свестният: нито в карцера праща, нито при началника на режима води. Тъй че може да се поизлежи чак докато девета бригада тръгне за столовата.
Двойният нар заскърца, разлюля се. Ставаха едновременно двама: горе – съседът на Шухов, баптистът Альошка, а долу – Буйновски, някогашен капитан втори ранг.


След като изнесоха двете параши, старчоците дневални се скараха кой да ходи за вряла вода. Караха се свадливо, като жени. Електроженистът от 20-а бригада кресна:
– Ей, мърши – и запокити по тях валенката. – За нула време ще ви помиря.
Валенката се фрасна в дирека. Млъкнаха.


В съседната бригада помощник-бригадирът тихо ръмжеше:
– Васил Федорич! Тия от кухнята са го прекалили, гадовете: бяха четири по деветстотин, смъкнали са ги на три. От кого да режем?


Тихо го каза, ама къде ти, цялата тая бригада го чу и спотаи дъх: кому ли ще отрежат довечера пая?
А Шухов не мърда, лежи си върху дюшечето от спитените дървени трици. Едното поне да беше надделяло: треската да го затресе, както трябва, или да му поолекне. Пък то – наникъде
Докато баптистът си шепнеше молитвите, отвън се върна Буйновски и съобщи, без да се обръща към никого, но някак злорадо:
– Ха сега да ви видя, червенофлотци! Трийсет градуса не ни мърдат!


И Шухов се реши – давай към лазарета. Но тъкмо в тоя момент нечия властна ръка свлече от него памуклийката и одеялото. Шухов отметна ватенката от лицето си, надигна се. Под него наравно с горния нар стоеше мършавият Татарин.
Значи, не дежури на реда си и тихо се е промъкнал.


– Щ – осемстотин петдесет и четири! – прочете Татарина по бялата кръпка на гърба на черната ватенка. – Три денонощия карцер с извеждане!


И още щом се разнесе особеният му гъгнив глас, из цялата полутъмна барака, където туктам мъждукаше по някоя лампа и на петдесетте четворни дървеничави нара спяха двеста души, всичко живо изведнъж се размърда, а още нестаналите припряно се застягаха.
– За какво, гражданино началник? – колкото се може по-жално запита Шухов, макар да не се беше уплашил кой знае колко.


Защото с извеждане на работа – то си е половин карцер, и топлата чорбица ще си получиш, и за мислене време не остава. Истинският карцер – той вече е без извеждане.
– Излежаваш се, а? Марш към комендантството – обясни лениво Татарина, защото и на него, и на Шухов, и на всички им беше ясна причината за карцера.


Кьосавото сбръчкано лице на Татарина нищо не изразяваше. Той се обърна, дирейки втора жертва, но вече всички, кой в полумрака, кой под лампата, и на първия етаж по наровете, и на втория, мушеха крака в черните ватени панталони с номера на лявото коляно или вече облечени се пристягаха и бързаха към вратата – да излязат преди Татарина на двора.


Да бяха одрусали Шухов с карцер за нещо друго, дето да беше заслужил – нямаше толкова да го е яд. И за яд си беше – винаги между първите ставаше. Но да се оправи с Татарина, беше невъзможно, знаеше си го. И продължавайки да се оправдава просто защото така си му е редът, Шухов, както си беше, с ватените панталони, несвалени за през нощта (малко над лявото коляно също беше зашита овехтяла мръсна кръпка и върху нея написан с черна, вече избеляла боя номер Щ-854), навлече памуклийката (на нея тия номера бяха два – на гърдите един и един на гърба), избра си валенки от купчината на пода, сложи си шапката (със същата кръпка и номер отпред) и излезе подир Татарина.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (37)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2502 Неутрално

    Прочетох с удоволствие. Така започва книгата. Имам толкова живи спомени от първото си прочитени преди вного години, че и сега почти всяко изречение, което прочетох днес, си го спомням.

    подпис
  2. 2 Профил на hasmokar
    hasmokar
    Рейтинг: 659 Неутрално

    Превода е неуместен. И четивото - непонятно за днешния задоволен егоизъм.

  3. 3 Профил на Мусаши
    Мусаши
    Рейтинг: 734 Неутрално

    Прочетох с удоволствие. Така започва книгата. Имам толкова живи спомени от първото си прочитени преди вного години, че и сега почти всяко изречение, което прочетох днес, си го спомням.
    —цитат от коментар 1 на Иван К


    И аз така.В"Архипелагът ГУлаг"е много по-подробно се описват зверствата в лагерите.Но този разказ детайлно разкрива как протича животът в лагерите.А "Колимски разкази"на Варлам Шаламов ни представят деветият кръг на ада.

  4. 4 Профил на chichka
    chichka
    Рейтинг: 1443 Неутрално

    Мда, върнахте ме в 1987-9 г! Тогава прочетох за първи път нещо от Солженицин, и това беше точно този разказ в сп. Огоньок!
    И много други неща прочетох..... Тогава някъде изрекох и една прогноза "Буквичките СССР няма да бъдат заедно!", къде на шега, къде сериозно...... оказах се пророк!

    Русия- проказата на планетата Земя.
  5. 5 Профил на Georgi
    Georgi
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Представяте ли си в момента някой да напише нещо за демократичния саудитски режим или за исляма, веднага ще го съсипят за ислямофобия. И в днешното тоталитаротолерантно общество вицът - "какво се би случило с Пушкин ако жевееше в 20 век, нищо пак би умрял през 37а",не звучи никак лишен от смисъл отнесен към борците за гласност като Солженицин.

  6. 6 Профил на МОЙШЕ  ТОЛКОЗ онзи същия
    МОЙШЕ ТОЛКОЗ онзи същия
    Рейтинг: 220 Неутрално

    Мда, върнахте ме в 1987-9 г! Тогава прочетох за първи път нещо от Солженицин, и това беше точно този разказ в сп. Огоньок! И много други неща прочетох..... Тогава някъде изрекох и една прогноза "Буквичките СССР няма да бъдат заедно!", къде на шега, къде сериозно...... оказах се пророк!
    —цитат от коментар 4 на chichka


    Ако не се лъжа-прочетох тази книга преди 1968, май на български-издадена от пловдивското издателство Христо Данов. Те издавана много интересни книги, ама в малки тиражи. А може и на руски да съм я чел, не помня вече.

    СТРАХОТНА книга....Тръпки те побиват какво се е слувало в тези лагери. И на кого-на воювалите през ВСВ (Великая 'Атечествена за руснаците). Които (е, не всички, ама много) и до ден днешен боготворят "бащицата на народите".
    До коментар [#4] от "chichka":

    П.С. КОЕ сАвеЦко мекере ти е цъкнало минус, м@мк@ му!!!!

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  7. 7 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3776 Неутрално

    До коментар [#6] от "МОЙШЕ ТОЛКОЗ онзи същия":

    "Ако не се лъжа-прочетох тази книга преди 1968, май на български-издадена от пловдивското издателство Христо Данов. "

    Дядо ми я имаше на български, с твърди корици и илюстрации (ако не ме лъже паметта) на Борис Ангелушев. Беше я давал на много приятели да я четат и книгата беше доста пооръфана. Аз я прочетох някъде в прогимназията.

    Чел съм и Архипелага, и Раково отделение (на английски, внесени контрабанда отвън). За Архипелага Солженицин получи Нобеловата награда за литература, но режимът не го пусна до Осло да си я вземе, та от Нобеловия комитет идваха да му я донесат лично. Естествнено, властите отказаха да им осигурят зала и гениалният челист Мстислав Ростропович предостави вилата си за целта.

    Съветска романтика.

    Както е рекъл Сталин: Жить стало лучше, жить стало веселее...

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  8. 8 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4078 Неутрално

    До коментар [#6] от "МОЙШЕ ТОЛКОЗ онзи същия":

    Същото което е "цъкнало" минус и на теб, вероятно ще има и за мен. Може да да кара по симпатии/антипатии, често поведение във форума.
    Аз също четох Солженицин доста отдавна, като студент, но тогава не можех да осъзная напълно написаното по логиката на "сит на гладен не вярва", или по-скоро като разказ за друга реалност.

  9. 9 Профил на Мусаши
    Мусаши
    Рейтинг: 734 Неутрално

    До коментар [#6] от "МОЙШЕ ТОЛКОЗ онзи същия":Същото което е "цъкнало" минус и на теб, вероятно ще има и за мен. Може да да кара по симпатии/антипатии, често поведение във форума.Аз също четох Солженицин доста отдавна, като студент, но тогава не можех да осъзная напълно написаното по логиката на "сит на гладен не вярва", или по-скоро като разказ за друга реалност.
    —цитат от коментар 8 на daskal1


    Интересното при мен беше,че по едно и същ време четях"Архипелагът ГУлаг" и "Пеперудата",в който роман се описваше животът в лагерите във Френска Гвиана.Действието беше п едно и също време,ама френската каторга изглеждаше като курорт в сравнение със съветските лагери.

  10. 10 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3776 Неутрално

    До коментар [#8] от "daskal1":

    Ти още нямаш минус, но аз вече се сдобих.

    Рядко породисти говеда има в тоя форум. 😆

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  11. 11 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4078 Весело

    До коментар [#10] от "Norman Granz":
    :-)

  12. 12 Профил на slonsco
    slonsco
    Рейтинг: 864 Неутрално

    И мен ме впечетли около 91/92.Но като прочетох Колимски разкази на Варлам Шаламов и други,вече документални свидетелств и документи , разбрах за истинската биография на Александър Солженицин и особено след това,което Солженицин вършеше и говореше след завръщането си,изобщо поглеах по друг начин и на него и на написаното от него.

  13. 13 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4742 Неутрално

    Ако някой е пропуснал, да отдели малко време за "Раково отделение".

    Стената на срама: Топ 10 на руските тролове във Форума - von_seeckt, Шопов, Julian Mall, Nada Tomba, WWW, Taiga, Нормален гланц, Али Ибн Абдул Обстул Бей, Divi filius, qwerty 500....
  14. 14 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3776 Неутрално

    До коментар [#12] от "slonsco":

    За любителите на исторически факти препоръчвам две книга на Ан Апълбаум (Anne Applebaum) - Gulag: A History и The Great Famine (за Голодомора в Украйна).

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  15. 15 Профил на slonsco
    slonsco
    Рейтинг: 864 Неутрално

    До коментар [#6] от "МОЙШЕ ТОЛКОЗ онзи същия":

    Точно "Един ден на Иван Денисович" показва много смекчена версия за това,което наистина се е случвало. и то по някакъв приемлив начин.
    Там няма нищо,което човек да не може да приеме,че е извършилите го са хора.Типично търпимо писание.Реално не по-ужасно от описаното в Безкръвната гилотина на Рене Белбенуа -

  16. 16 Профил на lustmord
    lustmord
    Рейтинг: 786 Неутрално

    До коментар [#15] от "slonsco":

    Истинските истории за живота в лагерите и пълната дехуманизация на всичките му обитатели, сцени, които те сграбчват за гърлото и ти трябва поне седмица почивка преди да посегнеш към следващата история са в "Колимски разкази" на Варлам Шаламов

  17. 17 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1229 Разстроено

    До коментар [#4] от "chichka":

    +++! Като прибавиш и песните на Дина Верни, картината е пълна. Четох и слушах, и все отблъсквах мисълта, че всичко това е било реално изживяно. Искаше ми се да е фантазия на болен мозък. Дали някога можем наистина разбра какво действително са преживели милиони невинни хора.

  18. 18 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 1796 Неутрално

    Напомни ми за казармата. Студ безчовечност, глад мръсотия, корупция. "За защита на Родината" Идиоти скапани. Третираха ни като роби по стар руски обичай.

  19. 19 Профил на Bada Bing
    Bada Bing
    Рейтинг: 752 Неутрално

    До коментар [#18] от "blondofil":

    В казармата си беше като в пансион за благородни девици в сравнение с месомелачката Гулаг...

  20. 20 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3388 Неутрално

    И как така се сетиха от редакцията да публикуват нещо от идейния баща и вдъхновител на путинизма.:)
    По времето на кампанията на Хрушчов срещу Сталин и сталинизма излязоха много смели (за времето си произведения). Ето как Войнович описва първата си среща с творчеството на Солженицин, представен му от Твардовски в домашна обстановка , с.. рюмка водки: "...– Налейте мне рюмку водки, а я вам за это кое-что почитаю.
    Рюмка, естественно, была налита.
    Поставив на колени толстый портфель, Твардовский достал из него оранжевую папку с надписью на ней тиснеными буквами «К докладу», развязал коричневые тесемки. Я увидел серую бумагу и плотную машинопись, без интервалов и почти без полей. А.Т. чуть-чуть отпил из рюмки, надел очки, осмотрел слушателей, и уже тут возникло предощущение чуда.
    «В пять часов утра, – начал Твардовский негромко, со слабым белорусским акцентом, – как всегда, пробило подъем – молотком об рельс штабного барака. Прерывистый звон слабо прошел сквозь стекла, намерзшие в два пальца, и скоро затих: холодно было, и надзирателю неохота была долго рукой махать…»
    Таких начал даже в большой литературе немного. ....
    https://www.litmir.me/br/?b=29756&p=2

  21. 21 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3388 Неутрално

    И предсказанието на Вл. Войнович за съдбата на повестта :
    "....– Хотите прогноз? – сказал я. – Повесть вы напечатаете, но потом общая ситуация изменится к худшему.
    В описываемое время я видел, что события (как и раньше в российской истории) развиваются по законам маятника. Сталинский террор был одной стороной амплитуды, хрущевская оттепель приближалась к другой. Преемники Сталина, устав пребывать в постоянном страхе за собственную жизнь и видя все-таки, что страна гниет, согласились на ограниченную либерализацию режима, но вскоре заметили, что удержать ее в рамках трудно, она стремится к завоеванию все новых позиций и дошла уже до пределов, за которыми неизбежно изменение самой сути режима. А они в режиме жить боялись, а вне его не умели. Режим мог держаться на вере и страхе. Теперь не было ни веры, ни страха. Народ распустился. И в первую очередь писатели и художники, которые имеют обыкновение распускаться прежде других..."
    Това е пак от "Портрет на фона на мита", в която Войнович разказва за това как постепенно от възторжен почитател на Солженицин се превръща в скептичен критик на противоречивата личност на Нобеловия лауреат.

  22. 22 Профил на Unplug
    Unplug
    Рейтинг: 222 Весело

    Радев дали е чел тази книга?

    All ideologies are idiotic, whether religious or political, for it is conceptual thinking, the conceptual word, which has so unfortunately divided man.
  23. 23 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1047 Неутрално

    Четох я на български, някъде 60-те години ще да е било.
    Разтърсваща е (особено като първо четиво в онези години за ГУЛАГ), но я прочетох без проблем.
    А "Колимски разкази" на Варлам Шаламов, макар и много по-възрастен не можах. Три пъти се опитвах да ги довърша и не мога. Просто не съм в състояние да понеса четивото.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  24. 24 Профил на chichka
    chichka
    Рейтинг: 1443 Неутрално

    До коментар [#6] от "МОЙШЕ ТОЛКОЗ онзи същия":

    Ами тогава я прочетох. Възможно е да е минала през ръцете ми преди това, но не помня. Майка ми беше библиотекарка, 7-8 клас бях изчел всичко, дори трите тома на Капитала! Но възпитан от пропагандата нямаше да разбера написаното... За мен проглеждането започна 82-ра при първото ми ходене до Москва.

    Русия- проказата на планетата Земя.
  25. 25 Профил на chichka
    chichka
    Рейтинг: 1443 Неутрално

    До коментар [#14] от "Norman Granz":

    За голодомора пак научих в края на 80-те..... Сега оценявам, че е нещо по страшно от Холокоста! А когато осъзнах, че наистина Маркс, Енгелс, Ленин, Троцки, Бухарин, Берия....... са евреи..... си зададох въпроса, защо немците се извиняват и им вменяват вина за Холокоста, а за червения терор и избитите човеци някой да се извини?

    Русия- проказата на планетата Земя.
  26. 26 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 8835 Неутрално

    Много трудно се чете без сълзи в очите.

  27. 27 Профил на yeoman41
    yeoman41
    Рейтинг: 227 Неутрално

    Лично на мен "Архипелаг Гулаг" ми отвори очите. Жестока, в прекия и преносен смисъл, книга. Не вярвам да съдържа и грам измишльотина, напротив дори, мисля, че много неща просто няма как да се напишат.

  28. 28 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4157 Неутрално

    До коментар [#20] от "тулса":

    Едва ли можем да наречем Солженицин идеен баща и вдъхновител на путинизма,корените на путинизма са много по древни и дълбоки.Ставащото днес в Русия някак си потвърждава думите на Войнович изречени пред Твардовски,махалото на репресии и разхлабване в тази страна се повтарят с някакво чудодейно постоянство.

    klimentm
  29. 29 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4157 Неутрално

    До коментар [#16] от "lustmord":

    Солженицин е предлагал на Шаламов да напишат книга за ГУЛАГ заедно но Шаламов отказва.
    Едва ли има двама по различни автори от Шаламов и Солженицин, единият мълчаливо ни развежда из ада на Колима,а другият директно посочва извършителите на злото.

    klimentm
  30. 30 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1942 Неутрално

    бе много удобно се дистанцирате от злото, секаш то няма нищо общо с вас ... тука вапроса не е образователен както ви се привижда секаш изочавате земните процеси през кватернера и не се пита кво е било тогава , а има ли тва зло место в тебе, кво ни е тва зло на нас и ние кви сме на него тук и сега ... щото ако сметаш ти брадчед дето ми читеш кументара че е имало едни лоши ора дет са вършило зло, което ти потрасбирва се никога не би извършил и не би подпомагал и тъй нанататъче, сиреч с което нямаш ништо общо и следователно немаш никва отговорност за описаните там неща, както и за това което става сега по света и в родината ти, а то е ни повече ни по малко зло, то си си загубил времито като си чел тая и подобни книшки и по добре да беше играл карти и да бе очаствал в спора коя мацка от входа има най хубав гъс.

  31. 31 Профил на I
    I
    Рейтинг: 2054 Неутрално

    До коментар [#15] от "slonsco":

    Да, смекчена е и затова такива книги трябва да се четат знаейки обстановката когато са публикувани. Четеш какво пише, смяташ кога е публикувано и екстраполираш каква е била реалността. Това е бил автоматичен процес на всички четящи по това време.

    Did you know ... that no-one ever reads these things?
  32. 32 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3388 Неутрално

    До коментар [#28] от "klimentm":....корените на путинизма са много по древни и дълбоки
    ..>>> Малко се пошегувах за вдъхновителя на Путин- Солженицин, но във всяка шега си има и малко истина. Можеш да прочетеш какво пише уважавания и от двама ни Войнович за промяната на отношението му към Солженицин: - от почти възторжено до скептично и леко подигравателно. Ето едно ранно свидетелство за явно заложената в Солженицин мания за величие и непогрешимост:
    ".....Ахматова, с которой А.И. тогда встретился, сказала ему как будто: «Вас ждет испытание большой славой, не знаю, вынесете ли вы его».
    На что он вроде бы ответил: «Я вынес и не такое». Мне этот ответ слишком умным не показался. Испытание лагерем так или иначе вынесли миллионы. А испытание славой, как я догадывался, было гораздо коварнее..."

    И още нещо, за ...солженифренията:) и как отначало и ехидния Войнович се поддал на нея:
    "...В те годы Солженицын был идолом читающей публики. До некоторой степени и моим. Романтическим побуждениям я был очень не чужд, хотя сам в себе этого не любил и выдавливал из себя романтика по капле, как раба. Я был склонен к патетике, которая у меня часто прорывалась в устной речи, но мало встречается в письменной, откуда я ее старательно изгонял или подавал как достойные насмешки мысли и поступки персонажей. Но и признаки скептицизма присутствовали в способе моего осмысления мира, не давая мне впасть в какую-нибудь веру или ересь безоговорочно. В данном же случае соблазн сотворения кумира все-таки мной овладел.
    Преклонение человека перед личностью, группой людей, учением, политическим устройством бывает столь активным, что превращается в род душевного заболевания, которое я в зависимости от предмета поклонения называю идолофренией, измофренией или в данном случае – солжефренией..."

    https://www.litmir.me/br/?b=29756&p=4

  33. 33 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4157 Неутрално

    До коментар [#32] от "тулса":

    Честно казано аз бях много ядосан на Войнович заради "Портрет на фона на мита",но след известно време яда ми попремина и прочетох книгата отново,Войнович е безспорно прав в преценките си за Солженицин,няма никакво съмнение.

    klimentm
  34. 34 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3388 Неутрално

    До коментар [#33] от "klimentm": Войнович го открих за себе си едва напоследък, а той взе че почина. Не бих казал, че съм почитател на прозата му, но автобиографичните му работи ме впечатлиха. Много актуално ми прозвучаха спомените му за отравянето му
    в хотелската стая от двама кагебисти... Не се казваха Мишкин и Чепига.
    Ето още нещо за това, как Солженцин се е отнесъл в мемоарите си към Твардовски и "Новый мир" , на които дължи до голяма степен и бъдещата си слава и оценката на запознатите с перипетиите около публикацията на Един ден на Иван Денисович и след това.
    https://document.wikireading.ru/54515
    Солженицын, Твардовский и «Новый мир»
    .....Поэт князь Шаховской (он же архиепископ Иоанн Сан-Францисский) откликнулся тогда на выход мемуаров Солженицына не лишенной остроумия эпиграммой:
    Теленок с дубом пободался.
    Дуб зашатался… но остался.
    Тогда он стал подряд
    Бодать других телят.
    С телятами ж бывает дело тонко:
    Один ломает рожки сгоряча,
    Другой дает от дуба стрекача,
    А иногда… и от теленка.

  35. 35 Профил на chichka
    chichka
    Рейтинг: 1443 Неутрално

    Путинизма.... не мога да го тълкувам. Но освен Солженицин, книги които заслужават да се четат са тези на Политковская! Който е я е чел, нищо не знае за днешна Русия.

    Русия- проказата на планетата Земя.
  36. 36 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3388 Неутрално

    До коментар [#35] от "chichka": Който е я е чел, нищо не знае за днешна Русия.
    ..>>> Не съм я чел, затова не знам нищо за днешна Русия....Ама вчерашната много биеше.:)

  37. 37 Профил на chichka
    chichka
    Рейтинг: 1443 Неутрално

    който НЕ я е чел.... сори. Но в живота ми и ма няколко неща, отворили очите ми! Огоньок, Солженицин, Политковская, ...

    Русия- проказата на планетата Земя.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK