Георги Господинов, Алек Попов и Мирела Иванова разказват за връзката си с Германия

Светещи декоративни книги висят от тавана на щанда на Индонезия на Международния панаир на книгата във Франкфурт през 2015 г.

© Associated Press

Светещи декоративни книги висят от тавана на щанда на Индонезия на Международния панаир на книгата във Франкфурт през 2015 г.



Днес започва Софийският международен литературен фестивал, чиито фокус е литературата на Германия, Австрия, Швейцария и Лихтенщайн. "Дневник" покани Георги Господинов, Алек Попов и Мирела Иванова, които като автори са публикувани в Германия, да разкажат за връзката си със страната и да споделят какъв живот водят техните преведени книги в един от най-големите книжни пазари в Европа.


Георги Господинов


Георги Господинов, Алек Попов и Мирела Иванова разказват за връзката си с Германия

© Личен архив


Книгите на Георги Господинов не само са превеждани в Германия, но "Физика на тъгата" беше финалист на двете големи награди за чужда литература в страната. През 2008 г. писателят беше гост-писател на Берлин с почетна стипендия от Берлинската програма за развитие на изкуството. Там се роди пиесата му "Апокалипсисът идва в 6 вечерта".




Какво Ви свързва с Германия?


- Два романа, две стихосбирки, пиеса, две книги с разкази, публикувани на немски, които имат свой живот там.
Живял съм в Германия в различни периоди.


Бихте ли разказали някоя интересна история, която Ви се е случила там?


- При едно от първите представяния в Берлин на немското издание на "Естествен роман" една жена от публиката с леко недоволство каза: "Ама, ние очаквахме друга литература като идвате от Балканите, а вие пишете на съвременни теми, за раздели и пр." Жената искаше повече потури, малко кръв, турци, битки и прочее. Отвърнах, че и в България понякога хората умират не от нож или кози рог в гърдите, женят се, развеждат се, всички тези неща, характерни за "цивилизования" свят.


Какви са особеностите на съвременния литературен живот в Германия?


- Един от най-живите в Европа. И все още любопитен към ставащото в литературата извън Германия.


Кои съвременни автори бихте препоръчали?


- Поети като Ян Вагнер, Уве Колбе, Моника Ринк, Ан Котън и кръгът около Kookbooks, Улф Столтерфохт.


Какъв живот водят преводите на произведенията Ви на немски език?


Може би най-добрият прием моите книги са имали тъкмо в Германия. "Физика на тъгата" беше финалист на двете големи немски награди за чужда литература. Получих най-смислените рецензии за книгите си в издания като "Франкфуртер алгемайне цайтунг", "Ди Велт", "Ди Цайт", "Зюддойче цайтунг". Получих разбиране и внимателно четене от публиката в тези страни.


Алек Попов


Георги Господинов, Алек Попов и Мирела Иванова разказват за връзката си с Германия

© Надежда Чипева, CIO


Авторът на "Мисия Лондон", "Черната кутия" и на два романа за сестрите партизанки Палавееви, случайно попаднали във вихъра на историческите събития в България през 40-те години на миналия век, отдавна не е непознато име в Германия. Най-голям успех там му носи "Черната кутия". Пред "Дневник" Алек Попов сподели, че именно в Германия е положил началото на "Сестри Палавееви".


Какво Ви свързва с Германия?


- Имам доста преведени книги и текстове на немски език, а това е основа за добро приятелство. Имал съм и редица срещи с читатели в различни немски градове и винаги съм оставал с много добро впечатление от интелигентния прочит на моите неща. Общо взето, са малко изненадани, тъй като моят стил се различава от онова, което са свикнали да очакват от източноевропейската проза. Но това е по-скоро приятна изненада.


Бихте ли разказали някоя интересна история, която Ви се е случила там?


- Берлин е градът, в който по някакви причини винаги се губя. Твърде много пространство, предполагам. Твърде много объркващи знаци. В Берлин, на брега на езерото Ванзее, недалеч от "моста на шпионите", започнах да пиша сагата "Сестри Палавееви". Тогава не подозирах, че това ще ми отнеме десет години. Десет години е и периодът от време, който обхваща романа – от 1943 до 1953. Епоха, която се е просмукала във всяко ъгълче на града по един хипнотичен начин. Спомням си, че през 90-те, при едно от първите ми идвания в Берлин, дълго и безрезултатно търсех бункера на Хитлер. По това време там имаше само пустееща земя. Но много се срамувах да питам къде точно се намира. Имах чувството, че едва ли не върша нещо нередно.


Какви са особеностите на съвременния литературен живот в Германия?


- Не съм чак такъв експерт, имам основание да подозирам, че на нас ни се открива само частица от богатия литературен живот в Германия. Предполагам, че там се случват още много интересни неща, извън кръга на т.нар. висока литературна сцена. Прави ми впечатление, че немският читател е дълготърпелив и толерантен, готов да изтърпи тежки, дълги текстове, от които другите настръхват. За съжаление от добрината му се възползват и много шарлатани...


Кои съвременни автори бихте препоръчали?


- Зависи от литературните вкусове. От потребностите на момента, така да се каже. Кажете какъв тип литература ви интересува и ще ви упътя с удоволствие.


Какъв живот водят преводите на произведенията Ви на немски език?


- Свои си, неведоми са пътищата на книгите. Всеки открива по нещо свое в тях и това е най-хубавото. За съжаление не знам немски, което е пречка да работя по-активно с преводача и редакторите си. Най-сполучлив в комерсиално отношение беше романът "Черната кутия", който имаше няколко издания и с твърди, и с меки корици.


Мирела Иванова


Георги Господинов, Алек Попов и Мирела Иванова разказват за връзката си с Германия

© Цветелина Белутова, Капитал


Мирела Иванова е поетеса и преводач от немски. Автор е на поетични книги като "Каменни криле", "Памет за подробности" и "Любовите ни". Две от стихосбирките й са публикувани в хайделбергското издателство "Вундерхорн" в превод на Норберт Рандов и Габи Тиман. Бенедикт Еренц в "Ди Цайт" отбелязва: "Поетеса, която е истинско откритие!"


Какво Ви свързва с Германия?


- Ако отговорът ми е абстрактен, то поезията и свободата. Но това е и конкретният отговор – първо, защото още като ученичка в немската гимназия избирах "опасната свобода" да бягам от училище, за да гледам в Народната библиотека с временна карта албумите с немски експресионизъм, да чета повече от задължителното и идеологически провереното. А после преживях, случайно или не, падането на стената в Берлин и само година по-късно заедно с Виктор Пасков бях поканена за три месеца в Литературния колоквиум на Ванзее с писателска стипендия. Написала съм дори стихотворение за онзи Берлин, който бе два Берлина. Оттогава насетне с Германия ме свързаха безброй видими и невидими възелчета, събития, проекти, четения, книги, награди, приятелства, литературни пътувания, вдъхновения, празници. С други думиq въпросът в моя случай трябва да бъде: "Какво не Ви свързва с Германия?"


Бихте ли разказали някоя интересна история, която Ви се е случила там?


- Имам в колекцията си какви ли не интересни, абсурдни и прекрасни истории, чудя се коя от всичките да разкажа. Сещам се за тази например, невероятна открай докрай: една жена прочита стихотворението ми "Раната Z. не заздравява", публикувано в Die Zeit, и така се обзема от него, че решава да ме покани заедно с Херта Мюлер на специално организираното от нея литературно събитие в Тутцинг под надслов "Културата като лукс". Румъния и България са страните на фокус, участват и неколцина немски автори, главно от румънски произход. Тогава все още нямаше мобилни телефони, това е важно. Тръгвам с полет до Мюнхен, но през точно тази седмица започва стачка на пилотите от "Луфтханза" – от понеделник до сряда не летяха самолетите от София до Франкфурт, но именно в сряда се преустановиха и полетите до Мюнхен. Но някак си през Виена, където изчакваме и още пътници, все пак успявам да се добера до баварската столица и да кацна малко преди полунощ. И дори да взема последното влакче до Тутцинг.


- Пристигам и заварвам пълно мъртвило, гарата е заключена, ръми ситен дъждец, минава полунощ и няма таксита. Приютявам се в една телефонна кабина и си повтарям наум: "Все пак съм в Германия, тук всичко функционира!" Запалвам цигара и виждам номерата на две таксиметрови компании, залепени до телефона, обаждам се и сънен глас отсреща ми обяснява, че съм избрала номера на съседното градче, да позвъня на другия, той е за Тутцинг. Звъня и си поръчвам такси. Докато чакам, една кола кръжи около гарата, накрая спира и от нея слиза възрастна жена. Със сигурност над осемдесетгодишна. Подхващаме разговор, в който аз обяснявам коя съм и накъде съм се запътила, а пък тя обяснява, че очаква мъжа си с последния влак и ако таксито не е дошло дотогава, те ще ме закарат. Когато мъжът, със сигурност над деветдесетгодишен, пристига и се качва в колата, ние със съпругата му му разказваме моята история и той възкликва: Вие сте от България! Обичам България! Знам една българска песен, научих я от едно момиче в младостта си." После на чист български запява "Шуми Марица". Нататък историята е прекрасна, но полутривиална. Затова спирам дотук, до песента в два след полунощ...


Какви са особеностите на съвременния литературен живот в Германия?


- В Германия ангажиментът на държавата към литературата и културата е респектиращ. Това дава възможност на повечето писатели да живеят и работят на свободна практика. Не казвам, че им е по-лесно в огромен литературен пазар като немския, но несъмнено имат повече възможности...


Кои съвременни автори бихте препоръчали?


- Честно казано, чета най-вече поезия – харесвам от много години Кристоф Мекел, Зара Кирш, Уве Колбе, Дурс Грюнбайн, Марион Пошман. Тя пише и интересна проза. От две години съм пристрастена и към разказите на Кармен-Франческа Банчу.


Какъв живот водят преводите на произведенията Ви на немски език?


- Интересен, въодушевяващ, несвършващ – благодарение на преведените ми от Норберт Рандов и Габи Тиман две книги със стихотворения, излезли в хайделбергското издателство "Вундерхорн", получих най-непредставимите литeратурни подаръци в живота си.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK