
© Art and Culture Today
Как се създава нова публика за съвременното изкуство в България? Едни от хората, които могат да отговорят на този нелек въпрос, са Теодора Константинова и Радослав Механджийски – създателите на платформата Art and Culture Today.
Представете си, че влизате в пълен киносалон. На екрана обаче не се прожектира някой нов филм. Вместо това мъж и жена говорят за съвременното изкуство – без патетика и без усещането за дистанция, което често пречи на контакта на зрителите с експертите от областта на изкуството. Публиката е разнородна, но се състои предимно от млади хора. В залата често отеква смях както от зрителите, така и от лекторите.
Действието се развива в Дома на киното в центъра на София. Току-що сте хванали в крачка Теодора и Радослав и сте присъствали на една от техните арт лекции. Инициативата започва преди две години и този сезон тематичните лекции се провеждат два пъти месечно.
© Art and Culture Today
Първите опити
Всичко започва преди две години, когато като докторанти в Нов български университет изкуствоведите Теодора и Радослав решават да направят кандидатстудентска кампания с безплатни лекции, за да проверят дали идеята им за по-атрактивно представяне на съвременното изкуство ще проработи. Резултатите са повече от обнадеждаващи. Въпреки отдалечеността от центъра на града четирите лекции в НБУ са посетени от над 400 души. Чрез анкети хората са попитани дали ако подобни събития се осъществяват в центъра на София, те биха платили билет, за да присъстват. Деветдесет процента от запитаните отговарят положително.
"Това много ни развълнува, защото нашата основна цел е да популяризираме съвременното изкуство сред широка непрофесионална публика", казва пред "Дневник" Радослав.
Как се създава публика
Теодора и Радослав бързо откриват, че най-подходящият начин за представяне на съвременното изкуство пред нова публика е това да се случва по увлекателен начин. "Има такъв термин – инфотеймънт. Информация, която се представя по лек начин, с използването на множество визуални материали... Това не омаловажава съдържанието. Просто създава контекст и ситуация, в която информацията да се поеме от зрителя по-лесно", обяснява пред "Дневник" Радослав.
© Art and Culture Today
"Най-лесно се учи в обстановка, в която сам пожелаваш да проучиш видяното. Към това се стремим - да дадем някакви насоки. Ако човек е любопитен, сам ще научи повече. Затова след всяко събитие изпращаме имейли с най-важните акценти. За да дадем възможност на хората да бъдат самоинициативни. Няма как от сцената да ги запознаем напълно изчерпателно с цялата информация", допълва Теодора.
Първата лекция в Дома на киното е през месец октомври, 2016 г. и е на тема "ДНК в изкуството". В нея се проследява развитието на изкуството от праисторическите времена до днес. Идеята за лекцията на тема балканското съвременно изкуство се ражда по време на разходка в планината. Двамата отдавна чакат да се появи повод за лекция за най-дръзките произведения и акции на съвременното изкуство и когато картина на Банкси се самоунищожава по време на търг, те се изпълват с увереност, че поводът се е появил.
Съвременните артисти
В момента Теодора и Радослав все още са докторанти в НБУ и са се посветили почти изцяло на лекциите в Дома на киното. "Когато правиш нещо смислено, което допринася за обществото, минимумът ти е 110%. Нямаш професионален и непрофесионален живот - всичко е едно", казва Радослав.
Двамата се опитват да пътуват винаги когато имат възможност, за да сверяват часовника си с най-новите тенденции в съвременното изкуство. Най-често са във Виена, тъй като дисертацията на Теодора е посветена на българските съвременни художници, които живеят и работят в този град. Младите изкуствоведи не гледат на всичко с розови очила и често са критично настроени. Не им харесва например, че често се натъкват на автори, които имат претенцията, че произведенията им са гениални, без тази претенция да е обоснована. "Има и много неща, които не се добри, въпреки че са скъпи", коментира Радослав. А Теодора изтъква, че прекалено често си личи, че авторът не познава както историята на изкуството като цяло, така и историята на съвременното изкуство.
Що се отнася до съвременните български артисти, Теодора е на мнение, че е трудно да бъдеш съвременен артист само в България. "Трябва да си намериш ниша и в чужбина. Затова има много художници, които живеят и работят в чужбина", казва тя.
© Art and Culture Today
Радослав обръща внимание на необходимостта от по-голям брой български галерии, които да работят активно с портфолио от съвременни художници, които да представят извън страната. Другото, което споделя, е, че младите художници у нас често завършват образованието си, без да имат адекватна представа за природата на съвременното изкуство.
Пространствата
По отношение на пространствата за съвременно изкуство в България Теодора и Радослав са категорични, че едно от най-хубавите неща, случили се напоследък, е откриването на галерия "Структура". "Това наистина е едно от най-добрите изложбени пространства в София. С много интересна политика и начин на работа. То тепърва ще се развива все повече. Беше страхотно, че Мария Василева създаде нещо собствено. Беше крайно време тя да направи нещо независимо от институционалните художествени пространства", споделя Теодора.
Други пространства, които си заслужават според Радослав, са галерия Credo Bonum, One Monev Gallery, изложбената зала на Goethe Institut. За него е любопитно, че в галерия "Червената точка", която също препоръчва, традиционно се излагат произведения от дърво, които поради материала, от който са създадени, често оставят в сянка в местните представи за съвременно изкуство. Други галерии, които Радослав посочва, са Aether, Swimming Pool, "Място 167".
Интересът на Радослав не се изчерпва с пространствата в София. "Във всеки град има поне по едно пространство, което е смислено", казва той. И набързо изброява "Там" във Велико Търново, Contemporary Space във Варна и Sariev Contemporary в Пловдив.
© Art and Culture Today
Какво смятат да видят в Пловдив следващата година, когато градът ще е културна столица на Европа? Двамата изкуствоведи си признават, че не им стига време да разгледат по-подробно програмата, но със сигурност ще посетят гостуването на колекцията от съвременно изкуство на "Дойче телеком".
Бъдещето
Теодора и Радослав са далеч от мисълта, че настоящият формат на арт лекциите е най-доброто, на което са способни, и не спират да мислят по какъв начин могат да подобрят представянето на съвременното изкуство пред нова аудитория. В най-близък план те възнамеряват да започнат да излъчват лекциите онлайн, за да достигат до повече хора. Също така очакват да разберат дали Столична община ще включи техните събития в културния си календар.
Ако проектът им бъде одобрен, освен лекции през 2019-а те ще организират и няколко изложби. Идеята им е да създадат целогодишен фестивал с 2-3 събития месечно. Друг бъдещ проект е към всичко това веднъж годишно да се провеждат лекции в стил TED, в които хора от областта на изкуството и хуманитаристиката да разказват на публиката за това, което ги вълнува. Също така двамата си представят как някой ден техните лекции биха могли да заживеят живот като отделни книжки, тъй като всяко събитие се записва на видео.
© Art and Culture Today
Тенденциите
От съвременното изкуство, с което се сблъскват в чужбина, Теодора и Радослав могат да откроят три основни тенденции. Първата е навлизането на виртуалната реалност в изкуството. "На която и изложба да отидем, ако има виртуална реалност, хората са готови да прекарат час и половина на опашка, за да видят само тази творба. И са готови да не видят нищо друго", споделя наблюдението си Радослав.
На Теодора й е направило впечатление, че в големите музеи съвременното изкуство все по-често се излага сред класическото такова. Това за нея е добра възможност за взаимодействие между минало и настояще. "Така можеш да видиш как на тематично и на естетическо ниво кураторите намират връзка между творбите. И преживяването е съвсем ново - виждаш традиционното и познатото с нови очи", казва тя.
Третата тенденция са проектите на "Гугъл" и на сайта www.artsy.net, в които чрез алгоритми на произволен принцип се търсят връзки между произведения от историята на изкуството.