Кирил Василев: Изучаването на изобразителното изкуство трябва да се реформира

Кирил Василев: Изучаването на изобразителното изкуство трябва да се реформира

© Личен архив



Кирил Василев е завършил "Културология" в Софийския университет "Климент Охридски". Той е наблюдател на процесите във визуалните изкуства във вестник "Култура", а сега и във вестник "К". Преподавател е в Катедрата по теория и история на културата на Философския факултет на СУ.


В началото на 2019 г. Кирил Василев коментира пред "Дневник" какво ще запомним от българското изобразително изкуство през 2018 г.


Кои за вас са трите най-важни български изложби за 2018 г.? И защо?




1. Симеон Симеонов - "Гравитация", галерия "Структура"
2. Алла Георгиева - "Животът е песен", галерия "Структура"
3. RASSIM - "Сол", галерия ONE Monev


- Три концептуални изложби, в които по-различен начин се изследват граници - тези на времето, пространството и присъствието (Симеон Симеонов); на живота, любовта и смъртта (Алла Георгиева); на началото и края на живото в космическата пустош (RASSIM). Трима художници, отказали са от кикотенето, от нарцисизма, от плакатните политкоректни послания и завърнали се към рискованите въпроси на съществуването.


Кои са българските събития за годината в изобразителното изкуство, които сякаш останаха незабелязани?


- Изложбата "Фигури" на Николай Петков в галерия "Аросита". Много ценя усилието на Николай да следва "бавното време", да му придава образ с минималистични средства.


Кои събития получиха прекалено голямо внимание?


- Много излишен шум се вдигна около "Бронзовата къща" на Пламен Деянофф, около пърформанса на Ода Жон в Двореца. От друга страна, покрай тези събития в масовите медии започна да се дискутира какво е пърформанс, какво е съвременна скулптура и т.н.


Как се развива българското изобразително изкуство? Можете ли да откроите някакви видими тенденции за изминалата година?


- Съвременното изкуство, което у нас през 90-те години на миналия век беше наричано "неконвенционално", постепенно се превръща в нещо съвсем конвенционално. Вече имаме неговата първа история - книгата на Весела Ножарова "Въведение в българското съвременно изкуство 1982 - 2015", която излезе през миналата година. То се излага в музеите и вече е част от музейните колекции. Появиха се частни галерии, които излагат само съвременно изкуство и полагат големи усилия да създадат пазар за него. Постепенно и това ще стане. Изгуби се обаче нещо от критическия му потенциал, от способността му да слага пръст в различни рани на колективната ни памет, от способността му да разширява границите на възприятието и саморазбирането ни.


Как изобразителното изкуство достига до нова публика? Прави ли се нещо целенасочено в тази посока?


- Да, полагат се усилия. Например Националната галерия, доскоро изключително пасивна по отношение на своята публика, вече има различни образователни програми за деца, които се развиват доста успешно. Това е начин музеят сам да подготви бъдещата си публика. Но каквито и усилия да полагат галериите - държавни, общински и частни - за привличане на нова публика, те няма да имат сериозен успех, ако изучаването на изобразителното изкуство в средните училища не се реформира. В момента то е доста ретроградно. Съвременното изкуство изобщо отсъства от него. Както литературата и историята, така и изобразителното изкуство в българското училище е преди всичко инструмент за формиране на национална идентичност. Визуалната култура, с която излизат от училище българските деца, е изключително ниска. Те не могат да четат и разбират произведенията на изобразителното изкуството, не умеят да извличат удоволствие от общуването с него. Как след това да очакваме, че ще влязат в галерия или музей?


Бихте ли казали, че има положително развитие по отношение на публиката?


- За да се развива публиката, тя трябва да има своите специализирани медии, където да се дискутират всички въпроси, които я интересуват в областта на изкуството. В България няма нито едно специализирано списание за изобразително изкуство. Няма критика за изобразително изкуство в масовите медии. Тоест каналите за комуникация на тази публика с художниците, галеристите, кураторите, критиците, колекционерите, изкуствоведите, са сведени до минимум. Затова все повече галеристи и куратори се стремят да организират различни срещи с публиката в изложбените зали, на които авторите сами да представят идеите си. Все по-активно започват да се използват и социалните мрежи за по-непосредствен контакт с публиката, но те не могат да заменят специализираните медии и критиката.


Какво очаквате с нетърпение през 2019 г.?


- Участието на България на Венецианското биенале.


В момента има голямо напрежение сред художниците и кураторите. Много от тях нямат доверие на Министерството на културата. Витаят обичайните съмнения за лобизъм и задкулисни машинации. Затова е важно журито, което ще избере проекта, с който ще участваме в биеналето, да аргументира много добре своя избор. Закъсняхме с подготовката и това със сигурност ще се отрази на качеството на кандидатстващите проекти, но все пак трябва да се избере най-приличният от тях. И да се реализира успешно, разбира се.


Ако зависеше от вас, какво щеше да се промени през 2019 г.?


Щеше да се появи критика за изобразително изкуство в печатните и електронните медии. Не пиар статии за новооткрити изложби, а критически ревюта за тях, написани от професионални критици, които държат на репутацията си, защото си печелят хляба с това.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2174 Неутрално

    Хубав текст и хубави думи на интервюирания, но това би следвало да се очаква от човек, който професионално се занимава с това. По този начин разбирам и желанието му в цитирания по-долу текст:

    "Визуалната култура, с която излизат от училище българските деца, е изключително ниска. Те не могат да четат и разбират произведенията на изобразителното изкуството, не умеят да извличат удоволствие от общуването с него. Как след това да очакваме, че ще влязат в галерия или музей?"

    Но си задавам простичкия въпрос, има ли въобще страна в света, където випускнците на общата за всички образователна система да придобиват такива качества в тази област.
    Нали преди нашите деца да развият подобни качества (нещо само по себе си чудесно), трябва нашата образователна система да научи децата ни да пишат грамотно, да имат някакви базисни понятия в природо-математичните науки, да развият и началните и елементарни познания за обществено-политическия и икономическия живот, та чак тогава да имат добри, макар и отново начални познания в области като литература и останалите области на изкуството, между които и изобразителното.
    Все си мисля, че ако в предвидените часове за рисуване, пеене и подобни, вместо да мъчат децата да рисуват. пеят и т.н., все неща, които се отдават на единици от тях и на практика отчуждават и отблъскват останалите, учитеките идваха с музикални възпроизвеждащи средства и проектори и разказваха на децата интересни моменти от живота на композитори, изпълнители и художници ( а такива има в живота на всички от тях), илюстрирани с най-популярните и доказали художествените си качества продукти, вероятността децата ни да придобият положително чувство към изкуството въобще, би била много по-голяма.
    А за тези деца, които собсъвената им природа ги насочва в тази посока, имало е и ще има училища, школи и места, където те да развиват дарбите си и ако в обпастта на изобразителното изкуство нямаме достатъчно ярки представители, каквито имаме в музиката, това се дължи не на образователната система, а на съответната среда, за която и г-н Василев отбелязва, че липсват каквито и да било критически текстове.
    За съжаление, може би и заради това, че сме малък вътрешен пазар, по принцип у нас липсва критическа мисъл във всички области на изкуството, напротив, четем само хвалебствия, които уви не се потвърждават при запознаване с произведенията за които се отнасят - само като ярък пример, но не и изключение, ще посоча родното филмово и театрално изкуство, самораздаващо си маса награди и доста слабо защитено на сцената.

  2. 2 Профил на rwn31589484
    rwn31589484
    Рейтинг: 316 Неутрално

    Заглавието по-горе ме заблуди.
    Не зная дали само аз очаквах, че Кирил Василев коментира обучението в НХА. А той коментирал училището...
    Училището не е голяма проблем. Проблемът е в НХА.
    Но, предполагам, че господин Кирил Василев не желае да се конфронтира с приятелите си от академията и коментар в тази посока няма.
    В НХА се коренят част от големите проблеми в съвременното изкуство в България.

    В 2019 година , там продължават да приемат студентите си по начина, по който са приемали в 1919 година. Това дори не е абсурдно, това е смешно. Рисуване на модели, занаятчийство и сляпо подражание на професора, който пуска напред само тези, в които вижда хора, които сляпо копират неговия стил.
    И така, като видиш работа на определен артист след години някъде, където и да е, ясно ти е, при кой професор точно е учил.
    Разбира се, за да влезеш въобще в мечтаната академия, години наред ходиш при същите професори на частни уроци. Когато видят в кандидатите вече усвоени определени техники, и ги приемат.

    Резултатът от всичко това е, че студентите са под критичния минимум. Например, в специалност скулптура ситуацията е направо плачевна.
    Като видиш академията къде са намира в етапа си на развитие, става ти ясно, къде се намира и самото изкуство в България в етапа си на развитие.

    Кирил Василев го следя какво пише от дълги години. В повечето му текстове трудно можеш да разбереш позицията му. Това е стил но и добър начин да се измъкне от това, еднозначно да напише нещо отрицателно. Но се случва и сигурно и затова го уважавам. В К не пише вече всяка седмица, а през седмица, но продължавам да го чета и там.
    Ако бях на мястото на задаващите въпросите, бих попитал за провалите в съвременното изкуство, но кой да ти пита такива неща из нашите медии.

    Ето, пример за отрицателен текст има и точно на Кирил Василев е този текст.
    Текста е в "К" за последния есенен салон на изкуствата Пловдив.
    Сериозна критика бе това. Нещо положително беше написал в текста си само за един от участниците в тази изложба. Това си е забележително, откъдето и да го погледнеш.
    Интервюто му с Яра също беше интересно. Личеше си критичното му отношение към нея по въпросите му. Това интервю беше и интересно с това, че на всички въпроси за реформи и за бъдещето на НХГ под евентуалното нейно управление, тя отговора, че няма пари, или няма кой или просто не може.
    Тоест, кафене- не може, пренареждане на колекцията -не може, депа няма, пари няма, нищо няма. Било и много сложно управлението, защото много институции попадали под шапката на НХГ. И спонсорството също било практически невъзможно.
    Е, след като нищо не може, след като бюджета нищо не позволява, защо въпросната дама иска да е директор на същата тази институция.
    Аааа, за да има повече изложби и пърформанси , тип Ода Жон. И за да може да има повече изложби на колегите и от ИСИ.

    НХГ има крещяща нужда от някакво нормално управление. В момента има скърцащ паркет, странна подредба на една много, много неравна колекция, спящи пазители на картини, псевдо книжарница, в която не можеш да си платиш с кредитна карта и една абсолютно пасивност и мудност в цялата институция, въобще, и тя като НХА, горе долу се движи със 100 години след другите големи национални галерии по света.

    А институцията е необходимо да се отвори. Към артисти от България, с общи изложби, с конкурси, с контекст на това, какво се прави в момента в България, не само в София, а в цялата страна. И не само завършили НХА.

    Институцията е необходимо да се отвори за публиката. Публиката не трябва да е само съставена от тези, които са свързани с изкуството, или с чужденци. Необходимо е да се отвори много повече към децата, или просто, към неспециализираната публика.
    Не трябва да има само един ден без вход, може да се опита с вход свободен за определено време. Необходимо е да има интересни тематични изложби.
    И още и още и още.

  3. 3 Профил на rwn31589484
    rwn31589484
    Рейтинг: 316 Неутрално

    И още един мой коментар от преди време пак тук, но ми се струва на място.

    Огромните проблеми в сферата на съвременното изкуство в България са няколко:

    1) Липсата на традиция. Разбирай, всичко се започва от А и Б.

    2) Липсата на добри преподаватели (това да се разбира като липса на световно признати артисти, които да преподават, или поне, такива, завършили добри училища на запад) и съответно липсва добро образование в областите на изкуствата. Остарели методики за преподаване, остарели начини на приемане на студенти, остарели начини за изпитване и оценяване, остарели медии, през които се "насочват" студентите да се изразяват. не знаене на чужди езици от преподавателите и съответно, това гарантира невъзможност за качествен обмен на знания и практики с утвърдени артисти и академии извън страната.

    3) Голям ресурс се отделя, финансов и интелектуален, за да се "продава" античната или най-много, средновековната история на България навън. И съответно, това е изкуството, което се продава. Траки, мечове, златни съкровища...

    4) Липсата на публика. Комбинация от 1 и 2 , но също така и наслоенията от СОЦ-а също оказва влияние. Консервативно общество с консервативни разбирания, не приемащи лесно "чуждото" под каквото и да е форма. Лесно се скандализира публиката.

    5) Липса на пари. Липса на колекционери. рафинирани колекционери, с вкус и идеи за това, какво всъщност правят, когато купуват или подкрепят едни или друг артист или галерия.

    6) Затворена и много, много малка среда.
    Критици, доколкото въобще ги има, са забравили какво значи да си критик.
    Кураторите го карат по лесния начин, тоест, по инерция, никакви усилия да се откриват нови имена, извън една академия и извън една галерия, просто, каквото дойде.
    И артисти, също така, каращи го по инерция. Един институт, една академия, една галерия. добре, де, 2-3 галерии. Основно преподаватели в академията, разчитащи на връзките си покрай службата. Най-вече, изложби на разменни начала с други академии.
    Затворен и поречен кръг.

    7) Медии, в които се въртят все едни и същи имена. Не чак толкова много. Мързел, незаинтересованост, но и липса на журналисти, които да им се занимава с това. Това пак е свързано с пазара. Твърде малак и с публиката, твърде малка.

    Като следствие, кадърни хора немалко, но те за кратко се опитват да направят нещо и бързо зарязват сферата. Най-малко, защото не си струват нервите, всичко е окупирано и най-вече, защото не искат да умрат от глад.

    Нямам рецепта нито решение.

  4. 4 Профил на Margarita Dorovska
    Margarita Dorovska
    Рейтинг: 12 Неутрално

    Два от въпросите са за български изложби, а отговорите са изключително за изложби в София. Коректно е поне да се направи уточнение ако не следиш сцената извън столицата.

  5. 5 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1142 Неутрално

    ми че то в бг изубразитнелно искусво нема бе кирчо. има орди от ора с такъво образувание с голями пиртенции и никво можине. секи от тех на пракитка рисува само една картина , дет не е интиресна дори за пича или пичката му. но него/нея си я кефи и нишо че бачка кат график дизаин некъде - има си се за пикасу на квадрат дет е ожасно уневправдан от системата. а то завалиата как не е омрел от егоизъм си е чисто чуду. особено трагични са мадамичките дет се имат за ходожнички - там раотата е ксамо за бой не ами за мноо бой . поне за едно ибане да стааха ама и за туй не стаат. и не бе кирчо бре не убразуванието им е криву, стига с тия уптиистични глупусти, просто от тия кирки ништо поече не стаа. се едно на теби образуватнието ти да е криву че не си тенесист или спортис кат бетона.. прочее опраи си малко фасона. айде.

  6. 6 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1142 Неутрално

    До коментар [#4] от "Margarita Dorovska":

    а бе лейди марго, ква сцена има исвън софиа бе мацко малка? айде кажи да чуеме . щото то и архиулози да пуснеме такъве сцена едва ли ше откриат. ренисанс и прованс можи и да праят рима ама са раслични раоти. едно е да си футбалер , другу е да си актер а трето и да си артис макър че и трите са лиунардо. а чоека пиши в колтура, там те сичко знаят, колтурни ора са, и исвинение нема ти потнесе щото туй е вапорс на чес.

  7. 7 Профил на Дедо Крум
    Дедо Крум
    Рейтинг: 899 Неутрално

    Бе нещо не блести изказването на г-н Василев, нито пък се вижда разбиране в казаното в коментарите под статията. Да не се разбира нещо, не е грешка, даденост е, ала да дават препоръки от пиедестала на високо самочувствие, е грешка. Сега, не можем от всекиго да изискваме капацитет де.
    Ако г-н Василев бе решил да бъде по-сериозен по отношение на изкуството, нямаше да сподели следната майтапска мисъл: " Три концептуални изложби, в които по-различен начин се изследват граници - тези на времето, пространството и присъствието (Симеон Симеонов); на живота, любовта и смъртта (Алла Георгиева); на началото и края на живото в космическата пустош (RASSIM). Трима художници, отказали са от кикотенето, от нарцисизма, от плакатните политкоректни послания и завърнали се към рискованите въпроси на съществуването."
    Хайде, да не сме толкова вторачени, но следва една още една, уж майтапска, фраза, а там се съзира кофти пипане: "Визуалната култура, с която излизат от училище българските деца, е изключително ниска. Те не могат да четат и разбират произведенията на изобразителното изкуството, не умеят да извличат удоволствие от общуването с него."
    Господин Кирилов вероятно размишлява за изпортеното художествено възпитание на, забележете, "българските деца", което задължително би трябвало да ги направи (вероятно така му се иска на човека) клиенти на кураторите и галериите за съвременно изкуство. Но коя "визуална култура" е по-ниска или различна от рисуването с боички, от играта на детското въображение, от творческото занимание в час?
    Създаването на "визуална култура" е нещо трудно достижимо , по-скоро съдейки от казаното за трите изложби. Човек с "визуална култура" не дели изкуството на "съвременно" и "несъвременно". Всяка творба става "съвременна" в момента , в който я съзерцаваме, независимо дали в галерия, дали в албум, дали в монитора, дали ако я зърнем в археологическите разкопки, защото тогава започва да живее единствено за нас в същия момент. Ако г-н Василев, те се е наканил за пръв път да посети за два часа,(след запазен предварително ред) вила Боргезе, то картините там лежат за него все още в далечното бъдеще . И, парадоксално, тези творби пък в посочените от г-н Василем горе изложби като качествено "съвременно изкуство" в един миг ще се окажат старо явление за него.

    Дедо Крум
  8. 8 Профил на Дедо Крум
    Дедо Крум
    Рейтинг: 899 Неутрално

    Разбира се, когато типове като Банов и Рашид се отнасят към културата като към каца със зеле, вторачени в чепа си, затискайки я с камъните на простотията си и невежеството си, когато пишман-куратори се изживяват като месии, а методисти от преподавателските амвони четат беседи, озарени от някакви свои си замъглени представи за изкуство, така ще е.

    Дедо Крум
  9. 9 Профил на therage_thefury
    therage_thefury
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Каквото изкуството, такива и критиците. Толкоз.

  10. 10 Профил на Дедо Крум
    Дедо Крум
    Рейтинг: 899 Неутрално

    До коментар [#9] от "therage_thefury":

    Каквито критиците, такива и кибиците

    Дедо Крум
  11. 11 Профил на Ива
    Ива
    Рейтинг: 22 Неутрално

    До коментар [#1] от "tsvetko_51":

    Обучението в училище не бива да се състои само в това, да се баучат децата и подрастващите да творят, а да се възпитат и като публика и по този начин и като "консуматори" на изкуство. В други държави това става чрез редовни посещения на изложби, музеите и обществените галерии създават и развиват специални програми, в които педагози - специално назначени към музея, не учителите от училището - обясняват на разбираем за съответната възрастова група език що е то музей, що е то изложба, що е то картина и що е то изкуство. Развиват се най-различни подходи, които да събудят интереса на децата. Тези програми не са само за училищни класове, също са подходящи и за семейни посещения в музей. Но някой трябва да го заведе едно дете там, най-добре това родителите да го направят. Или после учителите. Това е възпитание и обучение.

  12. 12 Профил на Ива
    Ива
    Рейтинг: 22 Неутрално

    П.П. Това е обучение по "визуална култура"

  13. 13 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1690 Весело

    До коментар [#3] от "rwn31589484":

    А може би, по подобие на нашумелите генерализации-изцепки на Нобела Уотсън, българите просто са генетично ощетени откъм артистичен талант. 😉 Което е едно от обясненията за проблемите на българското съвременно изкуство.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK