Откъс от "Хроники и химни" на Александър Секулов

В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Хроники и химни", с автор Александър Секулов, предоставен от Издателство "Хермес"

Излезе новата поетична книга на Александър Секулов – "Хроники и химни". Тя се появява две години след успеха на предишния сборник – "Море на живите", който донесе на своя автор националните награди за поезия "Христо Фотев", "Николай Кънчев", "Перото" и "Орфеев венец".

"Хроники и химни" излиза със знака на Издателска къща "Хермес", преиздала в изящен колекционерски вид романите на Александър Секулов "Колекционер на любовни изречения", "Малката светица и портокалите" и "Господ слиза в Атина".

Поезията на Александър Секулов е изящен поход на думите, митологично придвижване на мисли и метафори, а "Хроники и химни" е ново разширение на поетическите територии на съвременната българска поезия.
Недялко Славов

Най-очакваната поетическа книга за годината!
Силвия Недкова

Александър Секулов е един от най-интересните и търсещи български писатели. Автор е на романите "Колекционер на любовни изречения", "Малката светица и портокалите", "Господ слиза в Атина", "Островът", Скитникът и синовете". Издал е поетичните книги "Карти и географии", "Възхитително и леко", "Море на живите".
Драматург на Драматичен театър – Пловдив, автор на пиесите "Няма ток за електрическия стол", отличена с "Аскеер" за драматургия, и "Дебелянов и ангелите".

Носител на националните литературни награди "Христо Фотев", "Николай Кънчев", "Перото", "Орфеев венец", "Иван Николов".

Създател на литературния клуб Spirt & Spirit, който десет сезона представя новите книги на значителни български писатели.

Превеждан и издаван на редица езици.

Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук

Откъс от "Хроники и химни" на Александър Секулов

Истински лъжи на красотата

Не е възможно повече да понесем, не е възможно да научим повече, не ни е дадено
да пренесем върху плещите си товара на предсказаното. Неясно кой донесе, че краят е несигурен,
недостоверен и суетен. По границите ще живеем, напуснали сърцата, ще храним армия, оръжия
ще изковем, ще хвърлим вяра и усилия в издигането на препятствия. Родината е с тъй менливи
очертания, не е иззидана от кал преграда, а след нея – ров, сред който сме тръстики и някой
диша тежко през телата ни. Земите ни излязоха извън сезоните и вестите са твърде невъзможни;
преди да стигнат вече са история. И цялото ни бъдеще е скрито под тонове архивен прах,
не съумяваме дори да се родим. Бъдете известени: вестители не съществуват и всички хроники,
които ще достигат до площадите не ще съдържат истина и в скоро време ще бъдат истински лъжи на красотата.

Не си безлюден остров ти

Не си безлюден остров ти, ако не палиш нощем фара и варварите с бесни кораби не влизат
в просторните пристанища, които построи със толкова фантазия, усърдие и памет;
не си безлюден остров ти, ако решиш да си спестиш огромните и съкрушителните загуби,
които бъдещето носи наред със търговията и любовта;
не си безлюден остров ти, ако не вярваш, че някой може да те носи във очите си,
да те разтваря в утрините на света, сред чудото на равномерно дишане;
не си безлюден остров ти, ако се съмняваш в империята, в умението й да живее единствено
сред красотата, но неизменно вън от редовете на историята, подобно теб самия;
не си безлюден остров ти, ако оставяш дворци, препълнени с пауни, да се рушат от погледи
презрителни, да ги превзема суетната природа без всякакво съмнение, да ги превръща
в наноси и почва, която се затваря - гривеста вълна – над всички нас;
не си безлюден остров ти, ако прогониш с вежлива настойчивост, но с сдържано презрение
поетите, които те възпяваха такъв, какъвто можеше да бъдеш, но повече възпяваха
прекрасния, брутален отказ да воюваш с провинциалните утопии;
не си безлюден остров ти, дори да хвърлиш накити, одежди и балсами, да замениш хитона
с коприва, копър, бъз и лозови листа, с коси във тръни и отровни билки;
не си безлюден остров ти, ако прогониш животните, елените, бизоните и всички мравки,
бръмбари, светулки, рибите, делфините, медузите със виолетови предчувствия;
не си безлюден остров ти, ако се скараш и напуснеш боговете, суетната им дързост да говорят
езика ти, да идват прелъстително в съня ти, в съня на дългата цивилизация;
не си безлюден остров ти, ако се обърнеш към звездите с язвителни проклятия и орбитите
нови начертаеш по пътища, несходни помежду им;
дори тогава островът не е безлюден, а твърде обитаван от човек и носи име, яростното
твое име.

Невъзмутими като древните поети

Поезията е тук, за да извика бъдещето – с цялото му минало и катастрофа, с влюбената му наивност, с досадното старание да усвои или открадне занаята на мъртвите владетели.

На границите на познатия ни свят, сред розмарина и летящите смокини, разсечено надве от падащата светлина, е нашето владение, което населихме с народи, с истории и вечност. Но ние твърде дълго не се завърнахме. Прислугата измисли наши двойници – женихи на съпругите, укрили във утробите си цялото пътуване. Сега ще трябва да избием всички в хекзаметър, невъзмутими като древните поети.

Дворците ще опразним, тържищата, стъгдите, ще можем да живеем само като варвари. Новородени, а не родни. И чистото изкуство е молитва сред кръв, инстинкт и смърт. Когато властта престане да е изкусителна, ще призовем певците, очите им ще вземем. Бездруго те възпяват, но не виждат.