Откъс от "От бездънната бездна. Спомени от затвора и Белене" на Иван Тутев

Издателство "Рива"

Издателство "Рива"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "От бездънната бездна. Спомени от затвора и Белене", с автор Иван Тутев, предоставен от Издателство "Рива"


Иван Тутев, въпреки тежкия си инфаркт, все пак успява да дочака освобождението си през 1956 г.: след седем дълги и мъчително трудни години по затвори и лагери.


И да ни остави този свой дневник – свидетелството от първо лице пред съда на историята, идващо да попълни доста "липси" в паметта за българския комунизъм.




За неща, които уж не ги е имало, а и да ги е имало, не са били чак "такива" по пътя към "светлото бъдеще".


Самият той, въпреки обяснимата автоцензура на затворника, признава в една своя записка: "Преживелиците грубовато ме смъкнаха от облаците на идеализациите и ми дадоха едно здраво, макар и малко нещо горчиво прозрение." (20 септември 1955 г.).


Прозрение, превърнало неговия дневник в истинска "нова проза", писана не за удоволствие и не за посмъртна слава. Още повече, че за да дочака освобождението си, той навярно е бил принуден да подпише стандартната декларация за лоялност: никога да не разгласява преживяното по лагери и затвори. Което е неотменна част от стратегията на тоталитарната държава – жертвата да стане съучастник в прикриването на позорните тайни на режима.


Иван Тутев оцелява, за да свидетелства.


И тези "записки за страданията" му, писани при това от човек с леви убеждения, съдържат важни истини за репресивния характер на тоталитарния комунистически режим.


Тони Николов


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "От бездънната бездна. Спомени от затвора и Белене" на Иван Тутев


11 януари 1950 г.


Отношенията между мен и един от съкилийниците ми се слагат все по-зле. Раздразнението помежду ни расте почти с всеки ден. Чувствам, че така повече не може. Трябва или да направя опит да му обясня кое в поведението му дразни, или пък ще трябва да помоля да ме преместят в друга килия.
Колко ми е тежко с тия чужди хора, с които капризната съдба ме събра за съвместно страдание.


16 януари 1950 г.


Днес ми дадоха свободно свиждане с Ерна в киносалона на затвора. Заедно с нея дойде и сестра ми Бистра. Това ме трогна дълбоко. Бистра най-много съм обичал от всички мои сестри. Някога с нея споделяхме своите поетически възторзи, своята любов към изкуството, високите мисли върху живота, нашите смели жизнени мечти. Тя е много умна, но не съм сигурен дали е съвсем щастлива. Омъжи се по любов за цигулар, който на времето будеше блестящи надежди, но не успя да се реализира и тя трябваше да стане гимназиална учителка по философия и литература, за да помага в издръжката на своето семейство. Учителстването подкопа здравето й.


Преди десетина години заболя тежко от туберкулоза и след продължително санаторно лечение едва се възстанови. И сега не е добре. Трогна ме, че Бистра единствена от моите родни майка, брат и сестри се реши да ме посети в затвора. Нейната честна натура не се бои, че проявата на сестрински чувства може да й причини неприятности. Тя се държа умно и непринудено, като че не съм осъден, а просто изпаднал във временна беда.


С дълбока признателност приех уверението й, че станалото не засяга сестринските й чувства и човешкото уважение към мен, защото ме познава добре и нищо не е в състояние да разколебае дълбоката й вяра в мен. Каза, че тя ще се грижи за Ерна и не ще я изостави. Благодарни сълзи бликнаха в очите ми. Не можах да й кажа нито дума и се боях да не се разридая с глас. Стиснах ръката й. Мисля, че тя разбра безмерната дълбочина на моето вълнение.


Свиждането се състоя под контрола на един надзирател, който никак не ни тревожеше. Ерна се хвърли хълцаща в прегръдките ми и през ридания ми шепнеше уверения в неизменна любов и вярност. Аз й казах, че нейните думи ме правят щастлив и те решително укрепват волята ми да живея и преживея изпитанието. Но внимателно добавих, че не бих желал да бъда причина за продължаване на нейните и на Жоро страдания и затова предлагам да й върна свободата. Нека поиска развод. Така ще се избегнат всякакви мъчнотии за нея и Жоро да устроят живота си. Тя ще може да получи работа, за да съществува, докато Жоро свърши учението си и се завърне от Москва, а на него не ще се правят пречки за творческото му проявление. Тя още по-силно се притисна в мен, безутешно зарида и само повтаряше:


– Никога, за нищо на света. Даже и формалният развод означава за обществеността скъсване, означава признание, че те считам за виновен, а аз никога няма да сторя това, няма да ти нанеса такъв ужасен удар, защото знам, че не можеш да извършиш и не си извършил такива долни престъпления! Нима ти не можеш да почувстваш - каза тя с дълбока скръб?- че самата твоя мисъл, че бих могла от грижа за себе си да те напусна сега, когато си в нещастие, когато изживяваш най-трагичен момент от своя живот. Нима не чувстваш колко оскърбително е това за мен? Нима през тия двадесет и шест години съвместен живот ти наистина не си могъл да разбереш нито дълбочината на моята любов към теб, нито моите човешки и морални качества?...


Изразните ми средства са твърде бедни, за да предам вярно драматизма на това свиждане. По своята емоционална напрегнатост, то надминава всичко, което досега съм преживял. Моето вълнение е все още толкова силно, че не мога спокойно да пиша.


19 януари 1950 г.


Снощи, точно след проверка, отвориха нашата килия и отведоха В. И. заедно с всичкия му багаж. Не знаем къде е откаран. Всички бяхме много угнетени. И днес все още не можем да превъзмогнем неприятното усещане, че и нас може също така внезапно да вземат и отведат кой знае къде. Забелязах, че такова чувство на несигурност има у всички затворници и то е особено угнетяващо.


На мястото на В. И. доведоха нов съкилийник – Илия, дърводелски работник от софийския квартал Овча купел. Той се държи шумно, почти гаменски, подчертано демонстрира антикомунистически настроения и така с цялото си държание издава, че в нашата килия е попаднал неслучайно


20 януари 1950 г.


Днес е именният ми ден. Още щом станах от леглото, всички ми изказаха поздравления. Това ме трогна. Не съм свикнал да празнувам имен ден, а само рождения си ден. Двадесети януари празнувам само в спомените си като ден, в който преди двадесет и седем години започна нашата връзка с Ерна.


Днес денят е студен, но ясен. Весело слънце е обляло София с дъжд от искрометни лъчи и през прозореца на канцеларията аз виждам как блести под тях златният купол на "Александър Невски". Вдясно от него, в едно от ония високи бели здания е нашият дом, където сега тъгува и самотно страда моята скъпа, скъпа Ерна... Вероятно и тя сега там разлиства скръбните страници на своя минал живот – спомените.


Извикаха ме и трябваше да прекъсна писането. Някакъв инспектор искаше от мен разни сведения. Разговорът много ме развълнува. Нима тия хора не ще ме оставят най-сетне на мира! Нима не им е достатъчно, че вече съм опозорен и са разбили живота ми?!... Лирическото ми настроение се пресече и не мога да продължа записването, което започнах преди два часа. Седя на мястото си край прозореца и гледам навън, а в душата ми е тъмна мъка и самота!...


5 февруари 1950 г.


На няколко пъти имах остри сърдечни пристъпи, а нервните кризи са още по-често явление. В килията проявяват внимание към мен и за да щадят здравето ми са ме освободили от килийно дежурство: не ми позволяват нито да изнасям и почиствам тежката чугунена кофа, нито да мета и мия килията. Колкото и отношенията ни да са лишени от топлота и сърдечност, за това внимание аз съм им искрено благодарен.


В болницата не могат да ме лекуват. Там само ми слагат инжекции със строфантин, гликоза и кардиозол, когато настъпят по-остри кризи, като в такива случаи оставам по няколко часа в леглото. Не знам какво би станало с мен, ако някой ден се разрази нов сърдечен инфаркт!... Нервите ми лекуват с редовни инжекции от натриев бромат, но ето вече втора серия свърших, а няма никакво подобрение.


Нищо не можа да се направи, освен фатално да приема онова, което ще се случи с мен!...


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Торбалан
    Торбалан
    Рейтинг: 561 Неутрално

    Интересно звучи. Ще се прочете.

    www.commcrime.blogspot.com
  2. 2 Профил на pag
    pag
    Рейтинг: 1546 Любопитно

    Пущам една сълза за тежката участ на невинно осъденият около Трайчо Костов, ужким "до живот" (лежал цели 7 години и доживял благополучно до 79 годишна възраст) комунистически "поет и стопански деец", лежал чак до освободителния Априлски пленум на БКП.
    И на какви мъки е бил подложен - да му натикат за съкилийник някакъв прост дърводелец, който, о, ужас, "се държи гаменски и подчертано демонстрира антикомунистически настроения", моля ви се!!!
    Непоносимо!!!

    Ега ти и "дясната медия" стана тука...........

    Знанието е сила, информацията - власт
  3. 3 Профил на Willy Messerschmitt
    Willy Messerschmitt
    Рейтинг: 5875 Разстроено

    Четиво което определено ще бъде пренебрегнато от масата в тази страна.Отделно всички "чугуни" ще скачат яростно срещу подобен род книги.Навремето това се случи когато братовчет на баша ми лирикът Милчо Спасов,написа книга "Имало ли е фашизъм в България?"Помията и заплахите бяха нескончаеми....а беше само 2003 година!Истината за комунизма НЕ става достояние ....защото власимащите НЕ искат това да се дискутира!Очаквам сега дежутните ЗКПЧ та да ме засипят с минуси....

    До истината се достига с познание!
  4. 4 Профил на guadeloupe.11
    guadeloupe.11
    Рейтинг: 2457 Неутрално

    Би трябвало всички, които изпитват носталгия по времето на социализма, да прочетат тази книга.

  5. 5 Профил на majorman
    majorman
    Рейтинг: 1001 Неутрално

    КУрнелия и протежето на Решетников не харесват това.

    We are just a war away from Amerikhastan/ When God versus God;the undoing of man
  6. 6 Профил на uporit
    uporit
    Рейтинг: 1170 Весело

    Ега ти и "дясната медия" стана тука....
    —цитат от коментар 2 на pag


    Не е "станало", а винаги е било така.
    Като не ти харесва - има "Дума"!

  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  8. 8 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 1408 Неутрално

    докато има живи тъпунгери, отричащи престъпленията на комунизма, никога няма да зарасне тази обществена рана.

  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  10. 10 Профил на gullwing
    gullwing
    Рейтинг: 916 Неутрално

    "Дневник" явно съсем е огладнял за нови теми, щом отново се хваща за "Белене", и то с такъв автор.

    Трудно е да си десен (да се правиш на десен) в наше време!

    Мъка, мъка!

    Давайте нещо русофобско, че на антикомунистическо вече никой не се хваща!

  11. 11 Профил на gullwing
    gullwing
    Рейтинг: 916 Неутрално

    До коментар [#7] от "pag":

    "Що бе, на мен тук ми харесва. Такава концентрация на турболиберали-болшевики + полезни идиоти никъде другаде няма.
    Много сте забавни."

    "Дневник" отдавна е крайно контрпродуктивен вестник. Едно иска, друго постига. А най-отблъскващи са точно форумните идиоти, които се мислят за носители на някакви ценности и си показват цялата магария в умно-красивите си коментари.

  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK