Откъс от "Часовете" на Майкъл Кънингам

Издателство "Intense"

Издателство "Intense"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Часовете", с автор Майкъл Кънингам, предоставен от Издателство "Intense"


Най-новото издание на "Часовете" – романът, донесъл престижната награда "Пулицър" на своя автор Майкъл Кънингам е по книжарниците. То е първото от поредицата предстоящи заглавия на Locus Publishing за 2019 г. и е част от библиотека LUX IN TENEBRIS, посветена на книгите с хитови филмови екранизации.


Почитателите на добрата литература могат да се насладят на разтърсващата история, която свързва Клариса Вон, Лора Браун и Вирджиния Улф, в брилянтния превод на Иглика Василева.




Книгата е модерна класика, а за популярността ѝ помага екранизацията от 2002 г. с участието на холивудските величия Никол Кидман (спечелила Оскар за ролята си на Вирджиния Улф), Мерил Стрийп (Клариса), Джулиан Мур (Лора), Ед Харис (Ричард) и др. С 9 номинации за Оскар и 7 за Златен глобус лентата на режисьора Стивън Долдри определено е сред най-запомнящите се филми от началото на века.


"Часовете" не е просто книга, вдъхновена от друга велика книга. Майкъл Кънингам отдава заслужена почит към британската писателка Вирджиния Улф и приноса ѝ към световната литература. Книгата му е наситена с директни препратки към едно от най-добрите ѝ произведения – "Мисис Далауей" от 1925 г. Като дори самото заглавие ("Часовете") е работният вариант на романа на Улф.


Вирджиния Улф е емблематична фигура за британската и световна модерна литература на 20 век. Като изявена феминистка тя смело прокарва ексцентричните си разбирания в едно консервативно общество. Улф оставя след себе си няколко романа, множество разкази, есета, 4000 писма, 30 тома дневници и една предсмъртна бележка до съпруга си, преди да се самоубие.


"Часовете" е драматична, завладяваща и дълбоко разтърсваща история на три жени: Клариса Вон, която в една нюйоркска утрин се занимава с организирането на прием в чест на любим човек; Лора Браун, която бавно започва да се задушава под тежестта на идеалния семеен уют в предградията на Лос Анджелис от петдесетте; Вирджиния Улф, която се възстановява в компанията на съпруга си в лондонското предградие и започва да пише "Мисис Далауей". Историите на трите героини се преплитат, за да достигнат финал, болезнено изящен в своята цялост.


"Кънингам умело и красиво разказва за взаимоотношенията, живота, смъртта, любовта едва ли има читател, който да не изпита едновременно напрегната радост и екзистенциален страх."
Detroit Free Press


"Интригуваща наситена с въображение и емоции дълбоко разтърсващ размисъл върху живота и смъртта. Този роман приковава с хипнотизиращата си истинност. Прониква не само в ума, но и в сърцето и остава там дълго след като сте прочели финалните редове Истински триумф Посвещавайки го на Вирджиния Улф – авторка с визия, самият Кънингам се утвърждава като такъв."
New York Daily News


"Нямам време да описвам плановете си. Би трябвало да кажа много за " Часовете" и моето ново откритие; как изкопавам красиви пещери зад моите герои; мисля, че това им придава точно онова, което искам – човечност, темперамент, дълбочина. Идеята е, че пещерите ще се свържат и всяка ще разкрие себе си посредством другата."
Вирджиния Улф, "Дневници", 30 август 1923 г.


Майкъл Кънингам е роден на 6 ноември 1952 г. в Синсинати, Охайо, САЩ. Получава бакалавърска степен по английска литература от Станфордския университет през 1975 г. и магистърска степен по творческо писане в Университета на Айова през 1980 г. Преподавал е в Центъра по изящни изкуства в Провинстаун, Масачузетс, и творческо писане в Бруклинския колеж. Старши преподавател е по творческо писане в Йейлския университет. Писателската му кариера не започва бляскаво. Първият му роман Golden States излиза през 1984 г., но не се радва на голям интерес.


Следват "Дом на края на света" (1990) и "Плът и кръв" (1993), издадени в България от Intense. Те привличат вниманието на критиката и читателите. Но истински пробив Кънингам бележи с романа си "Часовете" (1998), донесъл му наградите "Пулицър" и "Фокнър".


Издава още успешни книги, пише филмови сценарии, но за шедьовър в кариерата му се счита именно "Часовете".


Преводач Иглика Василева
Корица Емил Марков


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Часовете" на Майкъл Кънингам


Беше пристигнала, за да помогне на Ричард да се преоблече за тържеството, но той не отговори на похлопването й. Чукна още веднъж, този път по-силно, после бързо и нервно отключи вратата.


Апартаментът сияеше, огрян в светлина. Клариса зяпна от учудване. Всички транспаранти бяха вдигнати и прозорците – отворени. Макар че въздухът бе изпълнен само с обичайната дневна светлина, която влиза във всяко жилище през слънчев следобед, в стаята на Ричард той по-скоро приличаше на безмълвна експлозия. Ето ги кашоните му, ваната (много по-мръсна, отколкото си мислеше), прашното огледало, скъпата машина за кафе – всички оголени в истинския си патос и обикновена незначителност. Най-банално жилище на умопобъркан човек.


– Ричард! – извика Клариса.
– Мисис Далауей. О, мисис Далауей, това си ти.
Втурна се в другата стая и свари Ричард все още по домашен халат, кацнал върху перваза на отворения прозорец, прекрачил рамката така, че единият му изкльощавял крак се поклащаше вътре в апартамента, но другият, който не се виждаше, висеше отвън над петте етажа.
– Ричард! – повтори тя със строг глас. – Слизай оттам!
– Толкова е хубаво навън – отвърна й той. – Какъв ден!


Изглеждаше съвсем луд и екзалтиран, приличаше едновременно на старец и дете, яхнал перваза на прозореца като конник-плашило, като паркова статуя от Джакомети. На места косата му беше сплъстена, плътно прилепнала към черепа, а на други – щръкнала под остър ъгъл или просто килната на една страна. Кракът му откъм вътрешната страна


бе гол до средата на бедрото, синьо-бял на цвят, останал кожа и кости, ала с една учудващо яка, малка бучка от мускул на прасеца, упорито вкопчила се в костта.
– Ужасяваш ме! – извика му Клариса. – Моля те, престани и се прибери вътре. Още сега!


Тя тръгна към него и той веднага качи вътрешния си крак на перваза. Върху излющената боя на дървото останаха да се виждат само петата, едната ръка и единият бут на измършавелия му задник. По домашния му халат ракети с червени криле изстрелваха съвършени, оранжеви на цвят огнени шишарки. Имаше и астронавти с шлемове, закръглени и белеещи се като Дядо Коледа, съвсем безлики в скафандрите, вдигнали белите си ръкавици в скован поздрав.


– Взех едновременно и ксанакс, и риталин – обади се Ричард. – В комбинация действат страхотно. Чувствам се прекрасно. Вдигнах всички транспаранти, защото ми се искаше да има повече светлина и повече въздух. Няма да скрия от теб, че едва намерих сили да се кача тук.
– Скъпи, моля те, свали си краката обратно на пода. Ще го направиш ли заради мен?
– Мисля, че няма да дойда на тържеството – отсече той. – Съжалявам.
– Не е нужно да идваш. Не бива да се насилваш и да правиш нещо, което не искаш.
– Какъв ден, а? Какъв красив, красив ден.


Клариса си пое дълбоко дъх – веднъж, после втори път. Беше необичайно спокойна – усещаше как се справя добре в трудната ситуация, ала в същото време като че се отдалечи от себе си, от стаята, сякаш като страничен човек наблюдаваше нещо, което вече се е случило. Всичко й приличаше на спомен. Нещо вътре в нея, нещо като глас, без да е глас, някакво необяснимо вътрешно познание, изпомпано ведно с кръвта на сърцето, й казваше: Веднъж заварих Ричард да седи върху перваза на прозореца пет етажа над земята.


– Слез оттам, Ричард! Моля те!
Лицето на Ричард изведнъж помръкна и се сгърчи, сякаш Клариса му бе задала труден въпрос. Празното му кресло, разголено от дневната светлина – с подаващ се от шевовете пълнеж и протрита жълта хавлиена кърпа върху седалката с ръждиви кръгове по нея, – стърчеше като символ на глупостта, на присъщата ни мръсотия, на самата смъртоносна болест.
– Слез оттам! – каза му Клариса. Говореше бавно и високо като на чужденец.


Ричард кимна, но не се помръдна. Обезобразеното от болестта му лице, огряно от ярката светлина на деня, приличаше на геологическа находка. Освен прорязана от дълбоки бръчки, цялата му плът беше станала на дупки и улеи като пустинен камък.
– Не знам дали ще мога да го издържа. Нали разбираш. Гостите, цялата шумотевица, а после и официалната церемония след нея.


– Не е нужно да идваш на събирането. Нито пък е нужно да ходиш на церемонията по връчване на наградата ти. Не е нужно да правиш каквото и да било.
– Но остават часовете след тях, нали така? Един, после втори, тъкмо издържиш единия, идва другият и после, о, боже!, трети. Писнало ми е.
– Имаш още хубави дни пред себе си. Знаеш това.


– Не, всъщност нямам. Много мило, че го казваш, но от известно време насам чувствам как всичко се затваря около мен и ме обгръща като листицата на огромно цвете. Не е ли това странно сравнение? Но така го усещам. Носи в себе си някаква растителна неизбежност. Нещо като цвете мухоловка. Или кудзу, който задушава гората. Нещо като сочна, всеядна, настървено настъпваща зеленина. Настъпваща... знаеш към какво. Зеленото безмълвие. Не е ли странно, че дори в този момент ми е трудно да изрека думата "смърт"?


– Те тук ли са, Ричард?
– Кои? О, гласовете ли? Гласовете са винаги тук.
– Искам да кажа, чуваш ли ги ясно?
– Не, чувам теб. Винаги ми е хубаво да чувам теб, мисис Ди. Нали нямаш нищо против, че продължавам да те наричам така?
– Не, съвсем не. Влез вътре. Ела.


– Спомняш ли си я? Твоето друго аз? Какво стана с нея?
– Ето ме, това съм аз. Аз съм тя. Искам да се прибереш вътре. Моля те, Ричард!
– О, тук е много по-хубаво. Чувствам се свободен. Би ли извикала мама? Нали знаеш, че е сам-самичка.
– Ричард!
– Разкажи ми нещо, хайде...
– Какво нещо?


– Нещо, което ти се е случило. Например днес. Може да е нещо съвсем тривиално. Дори по-добре да е тривиално. Най-обикновената случка, за която можеш да се сетиш.
– Ричард!
– Нещо. Каквото и да е.
– Ами добре. Тази сутрин, преди да дойда тук, отидох да купя цветя за празненството.
– Сериозно?


– Сериозно. Беше вълшебно утро.
– Наистина?
– Да. Много красиво. Толкова... свежо. Купих цветята, занесох ги вкъщи и ги натопих във вода. Толкоз. Край на случката. Сега влизай вътре!


– Свежо, сякаш отредено за детски игри на морския бряг – каза Ричард.
– Ти го каза.
– Като онова утро, когато бяхме заедно и бяхме млади.
– Да, точно такова.


– Като онова утро, когато напусна старата къща, когато беше на осемнайсет години, а аз бях, ами, да, току-що бях навършил деветнайсет, нали така? Бях на деветнайсет
години, бях влюбен в Луис, бях влюбен и в теб, и смятах, че никога няма да видя нищо по-красиво от теб, когато излизаше през остъклената врата рано сутрин, още сънена, по бельо. Не е ли странно?


– Да – каза Клариса. – Странно е.
– Провалих се.
– Престани да го повтаряш. Не си се провалил.


– Провалих се. Не търся съчувствие. Съвсем не. Само че ми е ужасно тъжно. Онова, което исках да направя, ми се струваше толкова просто. Исках да създам нещо истинско и шокиращо, сравнимо с утрото в нечий живот. Най-обикновено утро. Представи си само да искаш да сътвориш такова нещо! Каква глупост!
– Въобще не е глупост.
– Опасявам се, че няма да стигна до твоето парти.
– Забрави за това. Въобще не мисли за него. Подай ми ръка.


– Винаги си била толкова добра с мен, мисис Далауей.
– Ричард.
– Обичам те. Изтъркано ли звучи?
– Не.


Ричард се усмихна. Поклати глава. После рече:
– Едва ли някога е имало други двама души, които да са били така щастливи, както бяхме ние.
Наклони се навън, плъзна се леко по перваза и падна.
– Не... – изкрещя Клариса.


Допреди миг изглеждаше така спокоен, така ведър, затова реши, че това въобще не се е случило. Изтича до прозореца тъкмо навреме, за да види Ричард още във въздуха, халатът му се беше издул и на нея й се стори, че случката ще се окаже незначителен инцидент, нещо поправимо.


Видя го как тупна на земята пет етажа по-долу, видя го как се просна върху настилката, как главата му удари бетона, чу звука, който издаде, и въпреки това продължаваше да вярва, поне докато стоеше надвесена над перваза, че ето, сега той ще стане, може би ще се олюлее задъхан, но все още на себе си, все още цял-целеничък, все още Ричард.


Извика името му само веднъж. То прозвуча глухо и увисна във въздуха като въпрос. Ричард остана да лежи на място с лице надолу, халатът му бе заметнат над главата, виждаха се голите му крака, които белееха още по-крещящо на фона на черния бетон...


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12466 Неутрално

    Филмът беше впечатляващ

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на ebf52574941
    ebf52574941
    Рейтинг: 1028 Неутрално

    Вчера в сайта имаше купища забележки защо има информация за конгреса на БСП.
    Затова днес този новинарски сайт е пълен с реклами във вид на статии. Тука рекламата е за роман.

  3. 3 Профил на Дамски Дрехи Christa Fashion
    Дамски Дрехи Christa Fashion
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Наистина добро произведение

    Дамски дрехи на достъпни цени
  4. 4 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 277 Неутрално

    И кое му е брилянтното на превода?

  5. 5 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1548 Неутрално

    Тука виждам, че произведението е представено като съвременна класика, но според мен по-точно и по-ясно е да се каже, че това е класически чиклит

  6. 6 Профил на zlo38528262
    zlo38528262
    Рейтинг: 1088 Неутрално

    До коментар [#5] от "Митев":

    Има три варианта: не си чел книгата/не си гледал филма; не знаеш какво е чиклит; твърде си глупав. Със сигурност може да се заключи - твърде си глупав.

  7. 7 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2087 Неутрално

    Иглика Василева е много талантлива преводачка. Дано преведе и "Олив Китъридж" на Елизабет Страут, ако вече не е преведена - друга книга, която заслужава да достигне до българската публика.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK