"Берлинале" събира рекорден брой жени режисьори

"Берлинале" събира рекорден брой жени режисьори

© Shutterstock



В годината, в която считаният за несменяем Дитер Кослик ще стане от директорския стол на "Берлинале", 69-ото издание на кинофестивала (7-17 февруари) гордо се похвали, че най-после, в официалния конкурс е постигнато впечатляващо участие на жени режисьорки. Елегантната френска дива Жюлиет Бинош, която Кослик символично си избра за председател на международното жури тъкмо през настоящата година, ще има възможността да изгледа и оцени седем конкурсни филми, заснети от известни режисьорки с професионални кариери, стартирали именно в Берлин.


На първо място това е талантливата датчанка Лоне Шерфиг, чийто очарователен "Догма" филм "Италиански за начинаещи" (2001) успя да спечели "Сребърна мечка" и да остане в сърцата на публиката. Заради симпатичната й комедийна дарба, но не само, този път на Лоне Шерфиг е оказана честта да открие фестивала. Това ще се случи с най-новия й филм "Добротата на непознатите" (The Kindness of Strangers), в чието производстово са влезли пари от Дания, Канада, Швеция, Германия и Франция. По думите на режисорката, заснела собствения си сценарий, "независимо от снимките в Торонто и Копенхаген, действието все пак е концентрирано в Ню Йорк, където в руски ресторант няколко емигрантски душѝ се опитват да се сработят със себе си и с животите си." Една от хитовите звезди на филма е френският алжирец Таар Раим, нашумял в световното кино с великолепната си роля във филма на Жак Одиар "Пророк"(2009).


Много авторитетната Агниешка Холанд ще представи полско-британско- украинския си филм "Г-н Джоунс" (Mr. Jones), амбициозен биографичен портрет на живялия през 30-те години на миналия век журналист от Уелс Гарет Джоунс (в ролята известния британец Джеймс Нортън). Същият е осъществил редица пътувания из Съветския съюз и е писал правдиви репортажи за живота на хората там. Известната с политическата си непоколебимост Холанд неотдавна заяви, че е направила филма си, за да разкрие делото на един "несправедливо забравен човек, дал гласност на нечуваното изтребление от глад на милиони украинци по време на болшевизма".




От своя страна, много обичаната в Берлин каталунка Изабел Койшет ще покаже своя Elisa y Marcela, филм за две силно влюбени една в друга жени. Това, което най-вероятно интересува Койшет обаче, е не толкова евтината сензация (става дума за първия еднополов брак в Испания през 1901 година), а драматичните периперии, през които е трябвало да минат двете жени, особено тази, която е трябвало да се преструва на мъж. Допълнителна интрига е обстоятелството, че филмът на Койшет е продуциран от могъщия американски стрийминг разпространител Netlix и че "Берлинале" се съгласява да си затвори очите пред факта, че той ще се разпространява най-вече онлайн. Явно, настроенията за непременно запазване "честта" на традиционните киносалони лека-полека започва да отстъпва пред неизбежните предизвикателства на новите технологии.


От своя страна македонката Теона Стругар Митовска успя страхотно да повдигне самочувствието на своите сънародници с новината, че филмът й "Господ съществува, името ѝ е Петруния" ще бъде първото участие на страната й в официалния конкурс. Може или не може жена, успяла в деня на големия християнски празник Богоявление да скочи в ледените води и да извади кръста, да го запази при себе си в продължение на година? Многобройните въпроси, които се поставят във филма със сигурност ще разкрият многобройните предразсъдъци на патриархалното общество. Митовска е написала сценария на филма си в съавторство с Елма Татараджич, известна във филмовите среди като селекционерката на игралния конкурс на фестивала в Сараево.


Германката Ангела Шанелек ще покаже преживяванията на една майка след внезапното изчезване на 13-годишния й син. Филмът й "Бях вкъщи, но" (I Was At Home, But) е копродукция със Сърбия и дава невероятен шанс за изява на младата режисьорка, чиито по-ранни филми са били предимно в паралелната програма на Берлинале "Форум".


"Земята под краката ми" (The Ground Beneath My Feet) е заглавието на най-новия филм на австрийката Мари Крайцер. В него две напълно неприличащи си сестри се борят една срещу друга в условията на достатъчно враждебна среда. Що се отнася до Нора Фингсшайдт, то за сега името й е известно най-вече в Германия. Но заявената храброст в третирането на реалните проблеми на търсещо близост с майка си 13-годишно момиче в игралния й дебют System Crash дават надежда за докосване до непознато, но добро немско кино.


Що се отнася до мъжете, вероятно най-очакавания сред тях е небезизвестният Фатих Акин. Новият му филм "Златната ръкавица" (The Golden Glove), адаптация на едноименния роман на Хайнц Щрунк, ще отнесе зрителите в Хамбург на 70-те години от миналия век и по-специално в мизерна кръчма, където се пие много, за да се забрави всичко. Точно там, серийният убиец Фриц Хонка е намирал жени, които първо спечелвал да му се доверят, а после убивал. Вероятно не само на кинокритиците ще им бъде интересно да направят паралелите си с последния психо-трилър на титана на световното кино Ларс фон Триер, който миналата година успя да разбуни духовете в Кан с невъобразимия си "Къщата, която Джак построи". В ролята на Хонке се е снимал безумно талантливия и все още невероятно млад Йонас Даслер, за когото със сигурност предстои много да се говори.


С "Антология на градските призраци" (Ghost Town Anthology) винаги много симпатичният канадец Дени Коте ще търси смисъла на изгубеното време в град, с население от само 215 души. От своя страна, обичайно нестандартният французин Франсо Озон ще се занимава с много чувствителната тема за педофилските извращения сред свещеници католици. Действието на "Благодарение на Бога" (Grâce à Dieu) се развива в Лион, а главният му герой тръгва на осъзната битка срещу духовник, насилвал го като дете. За Озон този филм е "опит да се вдигне завесата на мълчанието над последствията за жертвите".


С голяма доза любопитство се очаква и най-новото заглавие на един от най-уверено изкачващите се по стълбата на международното признание турски режисьор Емин Алпер. Третият му игрален филм "Приказка за три сестри" разказва за преживяванията на три момичена, принудени да напуснат богатите приемни семейства, в които временно са били настанени и да се завърнат в бедната къща на баща им в центъра на Анадола.


Два китайски и един монголски филм обогатяват географския културен пейзаж на конкурсната програма, в която предстои да бъдат открити и филмите на все още не достатъчно известния италианец Клаудио Джованеси (Piranhas), а също и на норвежеца Ханс Петер Моланд (Out Stealing Horses).


Във всички случаи, особено на фона на доста обещаващите заглавия от официалния конкурс, последната година на директора Кослик ще бъде повод за равносметка на свършеното от него. А то никак не е малко: "Перспективи на немското кино" (престижната програма на "Берлинале" на най-добрите немски филми), Пазарът на копродукциите, Световният филмов фонд. Да не говорим за супер динамичната програма Generation, в която тази година с нетърпение очакваме да видим и "Тайният живот на Вера" на много талантливия Тонислав Христов.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK