Константин Илиев: Търпението е от най-хубавите и най-ужасните качества на българите

Константин Илиев

© Симон Варсано, Народен театър

Константин Илиев



Едно от новите заглавия в програмата на Народен театър "Иван Вазов" е "Наблюдателите" от Константин Илиев под режисурата на Явор Гърдев. Пиесата е написана през 2015 г. и сега за пръв път се поставя на камерната сцена на театъра. "Дневник" разговаря с Константин Илиев за представлението, българската действителност и проблемите на театъра в страната.


Мястото на действието в "Наблюдателите" е една представа за отвъдното, за края. С какво ви провокира тази тема?


- Не съм сигурен, че само от интерес към така нареченото отвъдно се роди тази пиеса. Тя е преди всичко опит да се изведе от проблематиката на днешния ни ден вечният въпрос "какво да се прави"? Театърът е изкуство, което онагледява взаимоотношения между хора. И колкото те са по-различни, толкова по-голяма е вероятността между тях да стават необичайни неща. А какво по-различно може да има от живия и мъртвия, от човека, живял преди векове и този, когото можем да срещнем всеки ден в трамвая. Така че населяването на театралната сцена с такива невъзможни компании е – за да не казвам високопарното "драматургична техника" – похват от занаята, с който се занимавам. Използвал съм го и в други пиеси: "Босилек за Драгинко", "Куцулан или Вълча Богородица", "Франческа".




В своята работа често си служите с историята, с националната памет...


- От каквато и националност да е един човек, той не може да избяга от обкръжението си, от историята на страната, която обитава. Това е материал, с който може да се работи. Няма как да се взема материал от въздуха. Затова и историята присъства в работата ми. Но нямам афинитет към чисто историческите пиеси.


В някои отношения "Наблюдателите" навява мисли за пиесата "При закрити врати" на Сартр и за "Митът за Сизиф" на Камю. Това търсен ефект ли е?


- Едва накрая си дадох сметка за асоциациите, които могат да се направят с "При закрити врати". Но това е само заради изречението на Сартр: "Адът – това са другите". При мен адът е да бъдеш наблюдаван, да знаеш всичко, което си извършил, да не можеш да скриеш нищо. Що се отнася до мита за Сизиф, не го смятам за особено важен за пиесата. Това е детайл от финала, в който би трябвало има елемент на хумор. Театърът се нуждае от разведряващи моменти. На тази реплика винаги се чува сякаш леко злорад смях от страна на зрителите. Разбираемо е: в основата на комичното е, че на някого се случва нещастие, което на теб не ти се е случило.


Снимка от представлението "Наблюдателите".

© Народен театър

Снимка от представлението "Наблюдателите".


Какво е наказанието тогава? Може би съвестта?


- В случая нe става въпрос за съвестта, а че вършиш нещо, което не е безнаказано. На няколко места в "Братя Карамазови" фигурира съждението, че щом няма Бог, значи всичко е позволено. Според театралната хипотеза, която предлагаме на зрителите, и без Бог не всичко е позволено, защото следва възмездие. И то е формулирано с кратката и ясна дума срам. Безкрайният срам не е малко наказание.


Когато всички са едновременно съдии и подсъдими, какво е справедливостта? Възможно ли е правосъдието?


- Справедливост трябва да има и ще я има, ако правото бъде уважавано и то има достойно място в битието на хората. Това е големият въпрос на България в момента. Всичко, което днес се случва в страната – и демографската криза, и мизерията, и не особено розовото бъдеще, което се очертава пред нацията, е резултат от липсата на върховенство на правото. Докато в България няма действаща правосъдна система, нещата ще вървят много зле. Заобиколени сме от крадци, лъжци, корумпирани хора и обществото го търпи. Търпението е едно от най-хубавите и същевременно най-ужасните качества на българина. Щом търпиш, когато се минават границите на поносимото, сам си си виновен за хала, в който се намираш.


Това не е ли един от най-старите проблеми на България?


- Този проблем не започва от 89-а година. В пиесата ми "Одисей пътува за Итака", трагикомична, донякъде криминална история, един обикновен отруден човек по наивен начин разказва притчата за Одисей като спасително средство, с което могат да се оправят нещата в България. Пиесата е от 1984 година, когато положението също не беше розово. Героят говори, че тези, които управляват, трябва да бъдат вързани, както Одисей е бил вързан за мачтата, за да не се поддава на изкушението на сирените. Тогава управниците на България бяха развързани, но са развързани и сега. Няма реално действаща правосъдна система, която да обезсилва песента на сирените. (Ако такъв възвишен израз можем да използваме за такова мръсно нещо като корупцията.)


Лошото е, че българинът държи все по-малко на това да се нарича българин. И то е заради усещането, че не е там, където би трябвало да бъде. Едно време теоретизирах, че срамът е това, което ще ни спаси. Оказа се, че не съм прав. Най-бедни сме, най-болни и въпреки това не ни е толкова срам, щом продължаваме така.


Пиесата е написана през 2015 г. и сега се поставя за пръв път.

© Народен театър

Пиесата е написана през 2015 г. и сега се поставя за пръв път.


Как протече работата с Явор Гърдев? Той е известен като режисьор, който проявява уважение към текста?


- Когато участвам в създаването на спектакъл по моя пиеса, не го правя с режисьори, които се отнасят немарливо към словото. Последната редакция на една пиеса е нейната сценична реализация. Винаги се налага нещо да се промени, да се доизясни. Така беше и с Явор, но по-малко, отколкото обикновено. Имаше детайли, които променихме заради мястото на действието – пиесата е писана за голяма сцена, а се наложи да се постави на малка. Сценографът Никола Тороманов намери много добро решение на проблема. Явор направи смислен и предизвикващ актьорите действен анализ – нещо, което всички режисьори са учили, но малко го владеят в истинския смисъл на думата. Разпределението се оказа удачно, актьорите играят в безупречен ансамбъл. С това, че Явор Гърдев ангажира талантливи млади хора, бяха преодолени последиците от изкривените работни взаимоотношения в днешния български театър – актьорът да няма интерес да играе там, където е на щат, а да участва във външни постановки. В един репертоарен театър заплатите би трябвало да са достатъчно високи, а страничните ангажименти на втори план.


Какъв трябва да бъде театърът в България?


- Избуяването на халтурата, за което току-що говорих, е следствие от малоумното изискване театрите да бъдат търговски предприятия. Сигурно е по-прегледно и по-лесно да се управлява само чрез финансови механизми, отколкото да се търсят начини за адекватна оценка на художествения резултат. Пълните или празни салони са показател, който не трябва да се пренебрегва, но субсидирането само на база продаден билет води до катастрофално снизяване на вкуса на зрителя, деквалификация на актьора и вкарване на театъра в предварително обречено на съмнителен успех състезание с други средства за развлечение. Българският театър не от вчера страда от безстопанственост. Би трябвало хората в централните ведомства, от които той зависи, да притежават воля и интелект да сложат нещата на мястото им. Само че, кого го е грижа? Нали театърът бил безсмъртен. Да си се оправя сам.


Представлението е на камерна сцена в Народния театър, а негов режисьор е Явор Гърдев.

© Народен театър

Представлението е на камерна сцена в Народния театър, а негов режисьор е Явор Гърдев.


В едно интервю с Венета Дойчева, отпечатано в списание Homo Ludens, казвате, че след Третия национален преглед на българската драма и театър за 10 години сте били прокуден от сцената. Каква е историята зад това?


- Националните прегледи на българската драма навремето вършеха много добра работа, защото мобилизираха театрите. Всеки от тях се стремеше да се яви с открито от него заглавие. Имаше глад за българска драматургия. Поради стечение на някои обстоятелства седемдесетте години например бяха особено добри за българския театър. Независимо от политическата конюнктура, независимо от партийната опека – намираха се начини тези неща да се преодолеят. Но прегледите бяха и нож с две остриета. Страхът от наказание правеше всички участващи в дълбоко ешалонираната цензура – от директора на театъра до началника или сътрудника в съответния отдел на Комитета за култура или Централния комитет на партията особено подозрителни и придирчиви. Обтягаха се нерви, създаваха се конфликтни ситуации и враждебни взаимоотношения. През 1963 г. за Третия национален преглед Любен Гройс се зае във Варна с постановка на пиесата ми "Мъка по цветовете". Тогава бях на 26 години. По нареждане на Комитета за култура работата беше спряна 20 дни преди деня на премиерата. Заради идейни недостатъци, т.е. – несъответствие с партийната линия. (Подробности по тази история се съдържат в спомените на директорката на Варненския театър Пенка Дамянова в посветена на Гройс книжка на сп. "Театър" от 1995 г.)


След случилото се на прегледа се опитах да постъпя на работа като драматург в някой от провинциалните театри, но беше невъзможно, защото за това беше необходимо одобрение от Комитета за култура. Дамянова се опита да ме назначи във Варна, но не й позволиха. Написах още две пиеси. Едната от тях беше куклена и остро сатирична. Тя никак не беше за показване и остана заключена в чекмеджето до ноември 1989 г. През 1968 г. Бургаският театър включи в проекто-репертоара си другата, чието заглавие беше "Златният кръст". Нея тогава също я спряха, а много години по-късно и в Плевен веднага след премиерата, там вече под заглавие "През октомври без теб". Претекстът да не ме назначават за драматург беше, че нямам театрално образование. За да преодолея това формално изискване се явих на изпит за аспирантско място по съвременна немска драматургия. Още през първата година от пребиваването си в Берлин сивата теория така ми дотегна, че за доста време зарязах книги, фишове и ксерокопия и написах четвъртата си пиеса - "Музика от Шатровец". След още три години защитих докторската си дисертация в Хуболтовия университет и сега вече ми беше дадена възможност да постъпя на работа като драматург на Благоевградския театър. Там с Любен Гройс през 1973 г. направихме "Музика от Шатровец". Десет години след първия ми опит да стъпя на театрална сцена.


Какво наблюдавате днес?


- Виждам, че държавата, в която живеем, не е добре устроена. Даже много зле. И това не ме прави особено оптимистично настроен. Театърът също не ме радва, защото се движи в посока, която не обещава добро бъдеще. В София от време на време се появяват и добри постановки. Съвсем спорадично и по окръжните сцени. Но не може да съществува силен национален отбор без клубен футбол. Трябва да има качествен театър и извън столицата.

Коментари (38)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lout66
    lout66
    Рейтинг: 609 Разстроено

    "Заобиколени сме от крадци, лъжци, корумпирани хора и обществото го търпи. Търпението е едно от най-хубавите и същевременно най-ужасните качества на българина. Щом търпиш, когато се минават границите на поносимото, сам си си виновен за хала, в който се намираш."
    Не само ги търпим , но и мнозинството от българите мечтае да е на тяхното място .
    Във България не се смята за нещо лошо когато "нашите " крадат , лошото е когато другите крадат а нашата Партия не може да облажи.

  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 3451 Неутрално

    РЕСПЕКТ!!!!
    Константин Илиев е сред малкото български творци, които разбират и "разчитат" българската Душа!!!

  3. 3 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 5743 Неутрално

    "Търпи и ще си спасиш душата."
    Това е то...

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  4. 4 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2685 Неутрално

    Държавата и обществото също са театър. Долен и пошъл, с морално изродени
    и интелектуално осакатени "сценаристи".

    А българинът гледа търпеливо и вцепенено този жалък водевил.

    Именно това негово търпение позволи на една селяндурска по душа сган да въведе изродения си дегенеративен ред, в тон с нейната природа и порода.

    Търпението на българина ще се изчерпи едва когато няма да има накъде повече. А този момент не е далече.

    И тогава "публиката" ще си поиска парите обратно...

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  5. 5 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 1035 Неутрално

    И аз не съм оптимист, но съществуването и работата на личности като К. Илиев определено ми влияе оптимистично..........

  6. 6 Профил на traveler1
    traveler1
    Рейтинг: 1102 Весело

    Търпението не бѣше ли добродетел, както и работливостта, скромността, честността...
    О, забравих, че това е за слабаците, будалитѣ и слабохарактерните...
    Апропо, само това да беше на обратно в мисленето ни, с мед да го намажеш.

    ВѢРНОСТЬ И ПОСТОЯНСТВО
  7. 7 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2685 Неутрално

    До коментар [#6] от "traveler1":

    НЕ, не са добродетели, когато иде реч за роби...

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  8. 8 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1132 Неутрално

    Търпението често си е чист мързел.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  9. 9 Профил на Kiril
    Kiril
    Рейтинг: 3033 Неутрално

    "От каквато и националност да е един човек, той не може да избяга от обкръжението си, от историята на страната, която обитава."

    В пампозна клика на високопарните имало и обективисти. Интересно.

    https://imdb.com/title/tt1279083/ - "Examined Life" pulls philosophy out of academic journals and classrooms, and puts it back on the streets.
  10. 10 Профил на Kiril
    Kiril
    Рейтинг: 3033 Любопитно

    До коментар [#8] от "simval":

    Или социално причинена патологипна апатия? С други думи ираствайки в среда на необразованост, апатията се кристализира в мозъка като инстинкт.

    https://imdb.com/title/tt1279083/ - "Examined Life" pulls philosophy out of academic journals and classrooms, and puts it back on the streets.
  11. 11 Профил на Kiril
    Kiril
    Рейтинг: 3033 Любопитно

    До коментар [#4] от "Боян Таксиров":

    ,,И тогава "публиката" ще си поиска парите обратно..."

    Аз ще съм от челните редици пък дори и да ми ,,плеснат'' черепа.

    https://imdb.com/title/tt1279083/ - "Examined Life" pulls philosophy out of academic journals and classrooms, and puts it back on the streets.
  12. 12 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2685 Неутрално

    До коментар [#11] от "Kiril":

    Е, тогава няма да се знае вече кой кого ще плесне повече...

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  13. 13 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2685 Неутрално

    До коментар [#9] от "Kiril":

    Напротив, може да избяга и от обкръжението си и от историята на страната си, като просто престане да я обитава.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  14. 14 Профил на Reporter US
    Reporter US
    Рейтинг: 1128 Неутрално

    До коментар [#6] от "traveler1":НЕ, не са добродетели, когато иде реч за роби...
    —цитат от коментар 7 на Боян Таксиров


    А сме роби, щото ти си рекъл или има някакви обективни критерии, по които се определя таа работа? Дървена тиква, въобразила си, че е "философ"...

  15. 15 Профил на Kiril
    Kiril
    Рейтинг: 3033 Неутрално

    До коментар [#13] от "Боян Таксиров":

    Така е. Онзи път спорех, че може без пътуване. Но тук е задължително.

    https://imdb.com/title/tt1279083/ - "Examined Life" pulls philosophy out of academic journals and classrooms, and puts it back on the streets.
  16. 16 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2685 Неутрално

    До коментар [#14] от "Reporter US":

    В държава в която върховенството на закона НЕ се спазва, властва произвола, действат някакви неписани "закони", няма действаща демокрация, няма независими институции, има висока концентрация на капитала - държавата се притежава от тесен кръг, неголям брой кланове, съществуват монополи, явни и неявни, обществото и икономическия живот се контролират посредством различни механизми, най вече свързани със инфилтрация, манипулация, създаване на зависимости, икономическо потисничество, оклеветяване и т.н. така че само "правилните" хора да дишат свободно и да имат влияние, та сори за дългото изложение на един дъх, ама в такава държава няма свобода, няма справедливост, а само духовна и материална мизерия.

    В такава държава просто няма смисъл.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  17. 17 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2685 Неутрално

    До коментар [#15] от "Kiril":

    Знам.
    Малко търпение.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  18. 18 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 5161 Неутрално

    Търпението на българина си е чист страх !!

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
  19. 19 Профил на Reporter US
    Reporter US
    Рейтинг: 1128 Неутрално

    До коментар [#14] от "Reporter US":В държава в която върховенството на закона НЕ се спазва, властва произвола, действат някакви неписани "закони", няма действаща демокрация, няма независими институции, има висока концентрация на капитала - държавата се притежава от тесен кръг, неголям брой кланове, съществуват монополи, явни и неявни, обществото и икономическия живот се контролират посредством различни механизми, най вече свързани със инфилтрация, манипулация, създаване на зависимости, икономическо потисничество, оклеветяване и т.н. така че само "правилните" хора да дишат свободно и да имат влияние, та сори за дългото изложение на един дъх, ама в такава държава няма свобода, няма справедливост, а само духовна и материална мизерия. В такава държава просто няма смисъл.
    —цитат от коментар 16 на Боян Таксиров


    Е кой те кара да стоиш в тази "лоша" държава? Ходи в някоя по-добра, мрънкало. нагълтало се с клишета и се чувствало "роб"?! Ми утре ако се почувстваш Наполеон, какво да правим ние, да обявим война на Европа и да тръгнем да водим битки ли? Умнокрасиви простащини на квадрат! Потискали го, създавали му зависимости, бабини деветини. Я кажи конкретно - ама конкретно с имена - кой те потиска, кой ти пречи икономически, кой те оклеветява и всички други тъпотии, които си изредил?

  20. 20 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12223 Неутрално

    Константин Илиев, име заради което си струва да кажеш гордо, че си българин. Както и Явор Гърдев.

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  21. 21
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  22. 22 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3594 Неутрално

    Лошото е, че българинът държи все по-малко на това да се нарича българин. И то е заради усещането, че не е там, където би трябвало да бъде. Едно време теоретизирах, че срамът е това, което ще ни спаси. Оказа се, че не съм прав. Най-бедни сме, най-болни и въпреки това не ни е толкова срам, щом продължаваме така.

    Какво може да се очаква от човек , който се гордее , че е бил роб, дори и това да не е вярно? Отричането на турското робство се посреща с нож. Този съвременен роб дори не може да си представи , че дедите му през турско са имали много повече права от него , когато е живял през социализма. Ако такъв човек не се срамува от робството , от какво друго да се срамува?

  23. 23 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2118 Неутрално

    Константин Илиев, име заради което си струва да кажеш гордо, че си българин. Както и Явор Гърдев.
    —цитат от коментар 20 на penetrating


    Не само. В България се прави хубав театър. Теди Москов и Александър Морфов са също сред любимите ми театрали.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  24. 24 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 9009 Неутрално

    Зависи за какво се отнася. Сегашното ни търпение към политиците е най-ужасното нещо.

  25. 25 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 2047 Неутрално

    Така е, останало ни е закодирано - Родина и Държава са две различни работи. Докато не скачаме да си браним Държавата от всичко, което мирише на развала, както скачаме, когато ни обиждат Родината, няма да живеем, както бихме искали.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  26. 26 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 3808 Неутрално

    До коментар [#22] от "tacheaux":

    Много ги разбирате нещата. Явно имате личен опит от онази епоха.

    Колкото до търпението - то е преди всичко добродетел. Но всяко такова има своята пределна граница.

    Цензурата не е страшна. Страшна е автоцензурата и манипулацията. (моя мисъл) | Най-лесно се управлява беден и прост народ. (управленски принцип у нас в годините на прехода, а може би и от по-рано)
  27. 27 Профил на асен георгиев
    асен георгиев
    Рейтинг: 864 Неутрално

    шапки долу за к. илиев!

  28. 28 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 2377 Неутрално

    До коментар [#16] от "Боян Таксиров":

    Чудно ТЪРПЕНИЕ притежаваш, за да обясниш на такъв тиквоч неща, за които той, това нещо е по-точно, си има готови отговори!
    Няма никакъв смисъл!
    Константин Илиев е голям като съименника си в "онази" музика, която българинът мрази и с червата си!

  29. 29 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2685 Неутрално

    До коментар [#28] от "Alexander97":

    Прав си, но не го написах за него, а заради принципа. Никого не "просвещавам", едва ли "отварям очите" на някого, но смятам, че фактите трябва да се повтарят колкото се може по често, за да не се замъгляват в съзнанието, да остават на фокус.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  30. 30
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  31. 31
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  32. 32 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1823 Неутрално

    Българинът изобщо не е търпелив - достатъчно е да се види как "търпи" червения светофар на кръстовището. А това, за което говори Илиев е инерция и примирение.

  33. 33 Профил на aramissss
    aramissss
    Рейтинг: 1647 Неутрално

    И ЗАЩО ГОСПОДИН ИЛИЕВ ПРОСТО НЕ КАЖЕ "ИЗЛЕЗТЕ НА УЛИЦИТЕ И РАЗМАЖЕТЕ МУТРИТЕ ИМ"?

  34. 34 Профил на aramissss
    aramissss
    Рейтинг: 1647 Неутрално

    И ЗАЩО ГОСПОДИН ИЛИЕВ ПРОСТО НЕ КАЖЕ "ИЗЛЕЗТЕ НА УЛИЦИТЕ И РАЗМАЖЕТЕ МУТРИТЕ ИМ"?

  35. 35 Профил на aramissss
    aramissss
    Рейтинг: 1647 Неутрално

    И ЗАЩО ГОСПОДИН ИЛИЕВ ПРОСТО НЕ КАЖЕ "ИЗЛЕЗТЕ НА УЛИЦИТЕ И РАЗМАЖЕТЕ МУТРИТЕ ИМ"?

  36. 36
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  37. 37 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2276 Неутрално

    До коментар [#20] от "penetrating":



    Константин Илиев, име заради което си струва да кажеш гордо, че си българин. Както и Явор Гърдев.
    —цитат от коментар 20 на penetrating


    Без да имам претенция да познавам много от работите на Явор Гърдев, бих попитал, ако сте гледали "Пияните" на Вирипаев или "Дракона" на Шварц, дали сте останал доволен.
    Аз толкова слаби, да не кжа направо лоши постановки, не съм гледал през живта си.

  38. 38 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12223 Неутрално

    До коментар [#37] от "tsvetko_51":

    Тези точно не съм, но Крал Лир, Бурята, Козата или коя е СИлвия, Чайка и без "Козата.." всичките бяха чудесни. Дори "Козата.." беше горе-долу ок
    Всеки си има лошите моменти, може би тези пиеси за били неговите..

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK