Тонислав Христов, режисьор: Най-важно е да си честен с героите си

Кадър от "Тайният живот на Вера" (The Magic Life Of V)

© Berlinale

Кадър от "Тайният живот на Вера" (The Magic Life Of V)



При голям интерес международният кинофестивал "Берлинале", чието 69-то издание се провежда в момента, показа очаквания с нетърпение "Тайният живот на Вера" (The Magic Life Of V). Пълнометражният документален филм на Тонислав Христов, който преди по-малко от месец изненада публиката в Сънданс, се превърна в едно от най-търсените заглавия от програмата Generation 14 plus.


В него 25-годишната финландка Вера Лапинкоски успява да се пребори с постоянно преследващите я страхове с помощта на т.н. "Игри на живото действие" или Live action role-playing game (LARP). Реалностите, в които младата жена битува са две: първата е магическа и в нея Вера се изявява като измислен персонаж, идентифициращ се единствено с инициала V, а втората е реална и там тя присъства със собственото си име. V е лекарството, с помощта на което Вера се опитва да спаси себе си от тежкия спомен за трудното си детство, белязано от тежкия алкохолизъм на баща й, от когото се страхува и когото е започнала да ненавижда. В същото време тя се грижи за малко по-възрастния от нея, но изостанал в интелектуалното си развитие, неин брат Виле.


V е облечена в странните костюми на героиня от ЛАРП играта на тема "Хари Потър" (снимана в Полша) и на тази на тема "Сталкер" (снимана в България). В тях V е силна и непоколебима, доказва се и се развива. Извън тях, Вера носи джинси и пуловери и разголва напрегнатостта си. Измислената V е в обкръжението на мъже и жени, които търсят колективното преживяване на въображаеми ситуации. Реалната Вера е почти винаги с брат си, за когото се грижи и комуто помага да оцелее в сложния бит на ежедневието.




С двете си нива на действие и внушение "Тайният живот на Вера" е силно емоционална история, в която добре организираната измислица на ЛАРП игрите се използва като терапия. На финала, след близо петнадесет години болезнена раздяла, Вера намира сили да се срещне с баща си.



Филмът на считания за български и за финландски режисьор Тонислав Христов е стопроцентово кино, споделено преживяване за една възможна победа над страха.


В момента Вера Лапинкоски учи актьорско майсторство в Шотландия. Желанието и куражът й за това идват след уникалния експеримент със самата себе си в близо петгодишния процес на работа по филма. Близките планове на лицето й, удивително заснети от оператора Александър Станишев, въздействат на зрителите, някои от които биха могли да се разпознаят в тях. Музиката на Петър Дундаков талантливо подчертава искрените откровения на участниците.


Специално за "Дневник" в Берлин режисьорът Тонислав Христов сподели:


Героите, които играят себе си
Вера и брат й Виле живеят в централна Финландия, където къщите са доста отдалечени една от друга. Заради тежкото пиене на баща им, майка им ги разделя от него, още когато са деца. Известно е, че по отношение на прекаляването с алкохол Финландия е водеща страна, но не толкова по изпитото количество, колкото по психологическите травми. В Америка се пие повече, но във Финландия хората пият, за да се напият. Целта на филма обаче не е алкохола, проблемът, естествено присъства, но е само загатнат.


Кадър от "Тайният живот на Вера" (The Magic Life Of V)

Кадър от "Тайният живот на Вера" (The Magic Life Of V)


Виле е брат на Вера. Роден е като напълно нормално дете, но когато е на три години, прекарва няколко дни с много висока температура, което не е свалена навреме. По някакъв начин това ранява мозъка му. Майката, медицинска сестра, все била заета и не знаела, какво точно се случва вкъщи. Когато се запознах с Вера, тя беше на кръстопът, ходеше на психотерапервт и на ЛАПР игри. Работеше във ветеринарна болница и мечтаеше някой ден да стане актриса.


Игрите на живото действие (ЛАРП)
Нерядко, по улиците на Хелзинки виждах големи групи от хора, облечени в странни костюми, с оръжия от пластмаса или стиропор. Започнах да си задавам въпроси какви са тези хора, какво практикуват и защо се разхождат в този средновековен стил.


За някои от участниците ЛАРП игрите са източник на удоволствия, които им липсват в реалния живот. За други, те са наркотик, от какъвто имат нужда, за да продължат напред. Нещо като зареждане на батериите. Много е интересно, защото в ЛАРП игрите има хора, които търсят кои са. Там не си себе си, а героят, за когото се представяш. Можеш да си всеки и получаваш помощ за това чрез следването на определени правила. Казват ти, искаш да си този или онзи, ОК, но трябва да си в една определена среда. И чак тогава можеш да експериментираш със себе си.


Първата ЛАРП игра "Хари Потър" във филма се случи в един замък в Полша. В нея участваха над 700 души, които предварително са запознати с правилата, прочели са дебели книги и са наясно кой герой по какъв начин е свързан с друг герой. Това са затворени общества, никой не можа да влезе отвън. Плащаш си като на хотел, спиш в замъка и живееш в един алтернативен свят. Има най-различни ЛАРП игри и те са свързани по теми. В зависимост от интересите ти, се свързваш с техните организатори. Повечето от тях са базирани в Дания.


Като цяло скандинавците са много напред с ЛАРП игрите, напред са и американците. Първите разчитат повече на създаването и развивавето на измислени герои, вторите - на физическите битки. Правилата и героите са разписани предварително. Особено през първия ден. След него можеш да участваш в играта по начина, по който тя се развива. Съществуват онлайн библиотеки, с помощта на които можеш да се запознаваш с героите, с названията на магиите, които имаш право да използваш.


Кадър от "Тайният живот на Вера" (The Magic Life Of V)

Кадър от "Тайният живот на Вера" (The Magic Life Of V)


Втората ЛАРП игра, която снимахме, се случи недалеч от София, в една бивша военна база. Участваха над 200 човека, а самата игра продължи 23 часа. Питах Вера интересува ли я точно този тип ЛАРП и тя ми каза, че се интересува от всякакъв тип игри. Самите игри не бяха толкова важни за мен. Важната беше Вера и аз я следях нея. Тя е участвала в над 35 такива събирания и се е чувствала комфортно във всеки един от тях.


Доколкото знам, няма нито един добър филмов опит за ЛАРП. Чувал съм, че са правени няколко несполучливи документални филма.


Трудно е, защото ти, де факто, можеш да влезеш в ЛАРП света, както влизаш в театрална пиеса. Но тя е затворена в едно пространство, докато тук участниците непрекъснато се движат и то на големи разстояния. Явно хората имат нужда да преживяват определени събития заедно. Но всичко е за забавление, няма агресия. В случай, че се усети някакъв дискомфорт, има психотерапевт, който действа на територията на т.н. "свободна зона". Появи ли се някакъв проблем в играта, почувстваш ли се в някакво неразположение или стрес, отиваш в тази стая, която вече няма нищо общо с играта.


Да учиш кино във Финландия
Във Финландия има две академии за кино. Аз учих три години в едната от тях. Всички студенти имат слотове във финландската обществена телевизия : по 30 минути, по 7 минути. Независимо, че бяхме студенти, на нас ни плащаха, за да правим документални филми, работехме и живеехме от това. Нашият слот се казваше "Базари" и показваше различни истории на хора, които не са финландци. Бяхме група от 15 души, повечето от които чужденци. Всички продължиха да се занимават с кино, някои спечелиха важни награди с филмите си.


Финландците ни дадоха пространство да бъдем себе си и в същото време ни показваха как да изпозваме идентитета си. Дадоха ни необходимите инструменти и финансиране. Работехме и се издържахме, всеки си плащаше наема сам. Можехме да учим, да работим и да правим кино. Аз работех като технически асистент на доста по-възрастни режисьори. Подготвях им грубия монтаж.


Тъй като първо съм завършил Технически университет, помагах с това, което можех, а те ми показваха филмите си и това, което тях ги вълнува в киното. Веднъж една режисьорка, която имаше малък киносалон, ми пусна 10-те филма от серията "Декалог" на Кшищов Кешловски. Аз, човекът от Източна Европа, който познаваше само американските филми и то във техния "фаст фууд" вариант, седнах и изгледах десет часа кино. И нещо се преобърна в мен.


Така се запалих и реших, че трябва да правя документални филми. Първият ми филм се казва "Семейно щастие" и е за моето семейство. Беше с баща ми, майка ми и брат ми. И аз съм вътре. Снимах го в родния си град Враца, когато България се присъединяваше към ЕС. Тогава научих, че най-важното нещо в киното е подготовката.


Начин на снимане
Всичките ми филми са снимани за ужасно малко дни. За мен е страшно важно как изглежда филмът. Още от първия ми филм, който единствен е сниман на лента, страшно много държа на големите камери, на осветлението.
И понеже всичко това струва толкова скъпо, съм се научил да нямам повече от 15 снимачни дни за документален филм. Продуцентът ти казва, ОК можеш да имаш всичко, хеликоптер дори, но трябва да си направиш сметката дали ще снимаш сто снимачни дни с телефон, или десет - с добра техника.


Някои хора бъркат нещата, мислейки, че, като влезеш с малка камерка в някаква ситуация, човекът, когото снимаш, е себе си. Нищо такова няма. В момента, в който сложиш камера пред лицето му, той вече не е себе си. Независимо от това дали средата е нагласена или не, за мен е важно, хората в нея да са тотално истински. В документалното кино имаш избор - или да ги снимаш хората сто часа с камера, или да изкараш тия сто часа с тях преди да включиш камерата. За да може Вера да се почувства комфортно, за да ми има доверие, за да може да се отвори, в продължение на година имаше срещи и разговори в кафета и ресторанти.


Тонислав Христов, режисьор

© Анелия Николова

Тонислав Христов, режисьор


Радостта от киното
Никога не съм мислил, че ще ставам режисьор. Но в момента правенето на филми ми доставя зверско удоволствие. Когато снимам, тялото ми сякаш не се движи по земята. Неописуемо е усещането. Не мисля, че съм някакъв, кой знае какъв специален талант, върша си работата, за която ми плащат. Но киното, него просто го обичам.


Правилата
Аз работя така: Преди първия снимачен ден прекарвам около година време с хората, които ще снимам. Знам всичко за тях, знам как мислят. След което сядам при тях и съм напълно наясно накъде ще тръгне разговорът. Знам как да го водя. Не снимам въпросите, снимам реакциите на хората и това правило ми е много важно.


Разказването
Начинът на разказване прави разликата. Според мен няма локална тема, има подход, който прави една тема локална. Всичките ми истории са локални. Дали е малко село в центъра на Финландия или на границата в България, няма значение, важен е начинът, по който ги разказваш. Той или е универсален, или е локален. Още, когато показвах "Пощальона" в Сънданс, при мен дойде един човек и ми каза - и ние се чувстваме така с Мексико. Щом съвсем различни хора по света по някакъв начин се свързват с героите ти, значи, историите ти са универсални.


Отговорност и морал
У нас като че ли съществува някакъв комплекс пред полагането на големи усилия в заснемането на документални филми. За мен обаче е важно да уважаваш себе си и да се стремиш да ставаш по-добър от това, което си бил. Има някакъв страх у нас, че киното може да се промени. А то се е променило отдавна.


Мен никой, никога не ме е вкарвал в някакви норми. Най-важното е да си честен с героите си, да си честен със зрителя. На това ме научи киното на Кешловски. Той ми е мярката като морал и като човек, защото, според мен, е някаква уникално чиста душа в киното.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  2. 2 Профил на Старши
    Старши
    Рейтинг: 8 Весело

    тва съвет за троловете

  3. 3 Профил на rlp02599088
    rlp02599088
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Направям над 7 000 долара на месец на непълно работно време. Продължих да чувам други хора да ми казват колко пари могат да направят онлайн, така че реших да го разгледам.

    ------->>>>> http://www.WebJob33.Com

  4. 4 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 860 Неутрално

    Чуйека бил шлосер, и внезапно го изтрещяли с 10 часа Кшиштоф Кешловски право по подсъзнанието... Такава е съдбата на считания за български и за финландски режисьор...Мъка...

    roo
  5. 5 Профил на uporit
    uporit
    Рейтинг: 957 Весело

    Чуйека бил шлосер, и внезапно го изтрещяли с 10 часа Кшиштоф Кешловски право по подсъзнанието... Такава е съдбата на считания за български и за финландски режисьор...Мъка...
    —цитат от коментар 4 на babyroo


    Твоето е мъка, анонимно тролче!
    Тонислав Христов не го мисли! Той е световно известен кинорежисьор.

  6. 6 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 860 Неутрално

    "Тролче" го пропускам, а моето кратко послание е точно резюме на "матрялчето" по горе. Прочее, загрижен съм за нивото на Дневничето и пописващите вътре, не за "булгаро-финския" документален гений...

    roo




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK